Кисинджър: Това е опасност за цялата цивилизация
Липсата на мощни водачи в актуалния свят става явна тъкмо сега, когато човечеството има най-голяма потребност от тях, разяснява американският посланик и някогашен държавен секретар на Съединени американски щати Хенри Кисинджър, представен от " Уолстрийт джърнъл ".
Според Кисинджър последствията основават заплаха за цялата човешка цивилизация, предава " Фокус ".
Дали качеството на международното водачество понижава тъкмо когато потребността на човечеството от такова е станала по-належаща от всеки път? Хенри Кисинджър счита, че нещата стоят тъкмо по този начин и се тревожи, че вследствие на това цивилизацията може да бъде застрашена.
Той има вяра, че единствено шепа хора във всеки един миг схващат комплицираната архитектура на един жизнерадостен международен ред и че още по-малък брой имат лидерските способности, нужни за основаване, отбрана или реформиране на деликатната интернационална рамка, която прави даже отчасти вероятен мира.
Още по-лошо, за един ефикасен водач не е задоволително да схваща интернационалната система. Кисинджър има вяра, че има голяма бездна сред света, който жителите на всяка страна желаят да видят и света, който е фактически вероятен. Светът не може да бъде толкоз китайскоцентричен, колкото китайското публично мнение желае да бъде, толкоз либерален или безсънен, колкото биха желали доста американци, толкоз ислямски, колкото доста мюсюлмани биха желали, толкоз радушен към проблемите на развиването, както желаят редица африкански и латиноамерикански страни.
Великите водачи би трябвало да преодолеят пропастта сред публичното мнение в личните си страни и компромисите, неделими от интернационалната дипломация. Те би трябвало да виждат света задоволително ясно, с цел да схванат какво е допустимо и стабилно, и би трябвало да могат да убедят своите съграждани да одобряват резултати, които неизбежно постоянно са разочароващи. Парадоксално, тази задача постоянно е по-трудна в могъща страна като Съединени американски щати, която има опция да получи огромна част от това, което желае. Малките и по-слаби страни схващат нуждата от компромис, до момента в който великите сили постоянно си мислят, че могат да имат всичко.
Световното водачество включва рядка композиция от интелектуални качества, задълбочено знание и един тип интуитивно схващане на политиката. Кисинджър откроява шестима водачи - Конрад Аденауер от Германия, Шарл дьо Гол от Франция, Ричард Никсън от Съединени американски щати, Ануар Садат от Египет, Маргарет Тачър от Англия и Лий Куан Ю от Сингапур.
Той се притеснява, че изключителните условия, разрешили на тези водачи да се появят, може би изчезват.
Шестимата водачи, разказани от Кисинджър, са родени отвън обществения хайлайф. Те са деца от междинната класа, от елементарни фамилии. Това минало им дава опция да схванат по какъв начин техните съграждани виждат света. Приети в меритократични просветителни институции, те получават дисциплинирано и взискателно обучение, което ги приготвя психически, интелектуално и културно да работят дейно на най-високите равнища на националната и интернационалната политика.
Въпросът, който тревожи Кисинджър, е дали тази верига се разпада – дали просветителните институции към този момент не оферират нужната суровост и дисциплинираност и дали културата на " дълбока просветеност ", както той я назовава, е ерозирала до точката, в която обществото към този момент няма нужната мъдрост, с цел да приготви новите генерации за водачество.
Тук не става дума единствено за колежански преподаватели, които деградират образованието, или за повърхностни леви идеолози, които профанизират комплицирани и фини хрумвания в университетското преподаване. Става въпрос за това дали дълбочината и строгостта на класическата просвета могат да устоят на предизвикването на новата образна просвета и късите шпации на внимание, насърчавани от електронните медии.
Сега, на прага на 100-годишнината си, Кисинджър към този момент размишлява върху проблемите на водачеството по-дълго, в сравнение с продължава животът на множеството хора. Когато той навлиза в политиката през 60-те години на предишния век, остарелият хайлайф към момента господства в региона на американската външна политика. Но старите водачи, които донесоха от Съединени американски щати както проекта " Маршал ", по този начин и войната във Виетнам, избледняват. Администрациите на Никсън, Рейгън и Буш реализираха значими триумфи, само че резултатите от XXI век на американското държавно ръководство не са толкоз вдъхновяващи.
Днес, предизвестява Кисинджър, въпросът за международния ред става все по-сложен. Съперничеството сред великите сили се ускорява. Китай е по-голямо предизвикателство, в сравнение с в миналото е бил Съветският съюз и интернационалното доверие понижава, до момента в който капацитетът за световен спор непрестанно нараства.
Нуждаем се от мъдрост повече от всеки път, счита Кисинджър, само че не е толкоз елементарно тя да се откри.
Дебатът както за вътрешната, по този начин и за външната политика, все по-често включва стерилна конкуренция сред технократи, потопени в стандартното групово мислене, от една страна и популисти демагози, въоръжени с повърхностни лозунги, от друга.
Според Кисинджър последствията основават заплаха за цялата човешка цивилизация, предава " Фокус ".
Дали качеството на международното водачество понижава тъкмо когато потребността на човечеството от такова е станала по-належаща от всеки път? Хенри Кисинджър счита, че нещата стоят тъкмо по този начин и се тревожи, че вследствие на това цивилизацията може да бъде застрашена.
Той има вяра, че единствено шепа хора във всеки един миг схващат комплицираната архитектура на един жизнерадостен международен ред и че още по-малък брой имат лидерските способности, нужни за основаване, отбрана или реформиране на деликатната интернационална рамка, която прави даже отчасти вероятен мира.
Още по-лошо, за един ефикасен водач не е задоволително да схваща интернационалната система. Кисинджър има вяра, че има голяма бездна сред света, който жителите на всяка страна желаят да видят и света, който е фактически вероятен. Светът не може да бъде толкоз китайскоцентричен, колкото китайското публично мнение желае да бъде, толкоз либерален или безсънен, колкото биха желали доста американци, толкоз ислямски, колкото доста мюсюлмани биха желали, толкоз радушен към проблемите на развиването, както желаят редица африкански и латиноамерикански страни.
Великите водачи би трябвало да преодолеят пропастта сред публичното мнение в личните си страни и компромисите, неделими от интернационалната дипломация. Те би трябвало да виждат света задоволително ясно, с цел да схванат какво е допустимо и стабилно, и би трябвало да могат да убедят своите съграждани да одобряват резултати, които неизбежно постоянно са разочароващи. Парадоксално, тази задача постоянно е по-трудна в могъща страна като Съединени американски щати, която има опция да получи огромна част от това, което желае. Малките и по-слаби страни схващат нуждата от компромис, до момента в който великите сили постоянно си мислят, че могат да имат всичко.
Световното водачество включва рядка композиция от интелектуални качества, задълбочено знание и един тип интуитивно схващане на политиката. Кисинджър откроява шестима водачи - Конрад Аденауер от Германия, Шарл дьо Гол от Франция, Ричард Никсън от Съединени американски щати, Ануар Садат от Египет, Маргарет Тачър от Англия и Лий Куан Ю от Сингапур.
Той се притеснява, че изключителните условия, разрешили на тези водачи да се появят, може би изчезват.
Шестимата водачи, разказани от Кисинджър, са родени отвън обществения хайлайф. Те са деца от междинната класа, от елементарни фамилии. Това минало им дава опция да схванат по какъв начин техните съграждани виждат света. Приети в меритократични просветителни институции, те получават дисциплинирано и взискателно обучение, което ги приготвя психически, интелектуално и културно да работят дейно на най-високите равнища на националната и интернационалната политика.
Въпросът, който тревожи Кисинджър, е дали тази верига се разпада – дали просветителните институции към този момент не оферират нужната суровост и дисциплинираност и дали културата на " дълбока просветеност ", както той я назовава, е ерозирала до точката, в която обществото към този момент няма нужната мъдрост, с цел да приготви новите генерации за водачество.
Тук не става дума единствено за колежански преподаватели, които деградират образованието, или за повърхностни леви идеолози, които профанизират комплицирани и фини хрумвания в университетското преподаване. Става въпрос за това дали дълбочината и строгостта на класическата просвета могат да устоят на предизвикването на новата образна просвета и късите шпации на внимание, насърчавани от електронните медии.
Сега, на прага на 100-годишнината си, Кисинджър към този момент размишлява върху проблемите на водачеството по-дълго, в сравнение с продължава животът на множеството хора. Когато той навлиза в политиката през 60-те години на предишния век, остарелият хайлайф към момента господства в региона на американската външна политика. Но старите водачи, които донесоха от Съединени американски щати както проекта " Маршал ", по този начин и войната във Виетнам, избледняват. Администрациите на Никсън, Рейгън и Буш реализираха значими триумфи, само че резултатите от XXI век на американското държавно ръководство не са толкоз вдъхновяващи.
Днес, предизвестява Кисинджър, въпросът за международния ред става все по-сложен. Съперничеството сред великите сили се ускорява. Китай е по-голямо предизвикателство, в сравнение с в миналото е бил Съветският съюз и интернационалното доверие понижава, до момента в който капацитетът за световен спор непрестанно нараства.
Нуждаем се от мъдрост повече от всеки път, счита Кисинджър, само че не е толкоз елементарно тя да се откри.
Дебатът както за вътрешната, по този начин и за външната политика, все по-често включва стерилна конкуренция сред технократи, потопени в стандартното групово мислене, от една страна и популисти демагози, въоръжени с повърхностни лозунги, от друга.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ