Липсата на кадрови подбор, зависимостите по най-високите етажи на властта,

Липсата на кадрови асортимент, зависимостите по най-високите етажи на властта, използването на правосъдната система за персонални цели минират доверието сред жители и страна. След толкоз кавги в правосъдната система и промяна, която е на път да провокира война в страната, сякаш никой не си задава въпроса – що за човек е този Христо Иванов, от кое място идва и с какви пълномощия се пробва да постанова промени, които срещат подобен повсеместен отпор? Дори Борисов, за първи път откогато е министър председател, си разреши обществено да подлага на критика собствен министър, обвинявайки го в самолюбие, дебелоглав, кариеризъм, липса на диалогичност и приемливост. “Къде ми е претенцията за правосъдния министър Христо Иванов? Когато излезеш и кажеш: „ Аз съм единственият, който може да направи правосъдната промяна ”, това е засегнатост към останалите парламентарни групи в Народното събрание. Това не може да се случи по този начин! Вместо да търсим обединяване...Христо Иванов всеки ден влиза във войни... Но и без петел съмва ”. Тези думи на министър-председателя, изречени в съботната “Панорама ”, не стопират да се поясняват от анализаторите: преброени ли са дните на Христо Иванов и по кое време ще осъмнем без петела в правосъдното министерство.  Колко време ще пее петелът А какъв брой още време ще пее петелът, ще разберем в сряда, когато на второ четене ще бъдат гласувани измененията в Конституцията, които касаят промяната в правораздаването. Ако предложенията му не минат, министър Христо Иванов разгласи, че ще подаде оставка. Ще съблюдава ли обещанието си? Носи ли моралните устои Христо Иванов да бъде персона с достолепие? Къде, по кое време и от кого са образувани качествата му, към които имаме през днешния ден искания? И кой е в действителност Христо Иванов? Не е зле да разгърнем диплите на биографията му, където може би ще открием отговорите на доста от въпросите.  В диплите на предишното Христо Иванов е роден е на 13 септември 1974 година в София. В семейство на отявлени комунисти. Майката Мария е родена в Съюз на съветските социалистически републики - в Москва, нейният татко Недялко Бойкикев е българският болшевик - комунист, ленинец и политически бежанец. В края на 30-те години на предишния век при една от сталинските чистки Недялко Бойкикев е откаран в ГУЛАГ на брега на Колима, където намира гибелта си. Мария идва в България с майка си след Втората международна война дружно със Съветската войска и фамилиите на други политемигранти. Завършва философия. Проявява странности - паралелно с комунизма уважава и Бог. Става учителка в Монтанско село. В разгара на Пражката пролет попада в столицата на Чехословакия, където се среща със брачна половинка си Любомир Иванов - инженер, изпратен по работа там. Мария се въодушевява от концепциите на Пражката пролет, поради което фамилията получава предписание незабавно да се върне в София. Вярна на комунистическия блян, тя се афишира за „ социализъм с човешко лице “. Предупреждават я с изключване от Българска комунистическа партия. Но не го вършат. Мария е най-хубавата другарка на дъщерята на Вълко Червенков - Ирина и даже държи нагробно слово на погребението ѝ. В навечерието на 10-ти ноември Мария Бойкикева застава отпред на Клуба за поддръжка на преустройството, неуморна активистка е в „ Екогласност ", част от кръга на доктор Желев, на Блага Димитрова и Ивайло Трифонов. Тогава я изключват от партията дружно с Копринка Червенкова. След 10 ноември е поканена дружно с още 13 „ дисиденти “ да възвърне партийното си участие и е измежду малцината, които приема. И през днешния ден Мария Бойкикева продължава да води деен партиен живот в квартален клуб на Българска социалистическа партия в ж.к. „ Гео Милев “. Съпартийците я дефинират като „ двоен мечтател – болшевик и религиозен християнин. “  Майчини ядове Когато Христо (той е третото ѝ, минимум дете) се захваща със „ правосъдната промяна “, Мария Бойкикева отива персонално при водача на Българска социалистическа партия Михаил Миков да търси поддръжка за концепциите му, само че удря на камък. Христо остава с чувството, че революционните му оферти не провокират интерес в партията на майка му. По време на кабинета „ Близнашки “, когато в Българска социалистическа партия стартират рецензиите против него в качеството му на правосъден министър, тя настоятелно моли другарите си на „ Позитано “ 20 да не го нападат, тъй като „ не е неприятно момче “. Отново не съумява. Няма и по какъв начин да успее, откакто синът й е бил преди този момент един водачите на митингите против държавното управление на Орешарски. Протестите го сближават с крайнодесните Радан Кънев и Атанас Атанасов, които след това компактно застават зад тила му в провеждането на “съдебна промяна по калъпа на Иван Костов ”. По това време с изключение на със сина си, Мария Бойкикева има проблем и с щерка си. Сестрата на министъра протестър Христо Иванов е историчка, работи като теоретичен помощник в Българска академия на науките и напълно изненадващо името ѝ излиза в картонче като помощник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност. Тогава майката още веднъж търси подпомагане на другарите от „ Позитано “ с искане да бъде затулен този факт. Но и това не става. Петното в фамилията е реалност. Настойчивите опити да бъде срито – също.  Дотук, с изключение на бурния партиен и идеологически живот на една фамилия, оцветен от концепциите на комунизма, и децата, които не споделят идеалите на родителите си, - нищо необичайно. Никой не може да бъде съден за вижданията си. За религиозните си убеждения – също.  Харесан от великодушните американски фондации Въпросите стартират от мига, в който Христо Иванов след завършването на висшето си обучение в Софийския университет изненадващо, ей така както си върви един ден по улицата, печели стипендия във Вашингтон за проучване на американската правосъдна система от фондация „ Фулбрайт ". Защо и по какъв начин – не е ясно. И до през днешния ден в политическите среди е необяснимо по какъв начин по този начин „ отрочето на някогашната комунистическа номенклатура “, по думите на проф. Близнашки, е припознат от американците за собствен?  Според уеб страницата на Министерство на правораздаването „ професионалната “ биография на бъдещия министър на правораздаването в България стартира през 1996 година, когато става координатор (до 2002-а) на планове в региона на законодателната и правосъдната промени в границите на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите. След това – в интервала 2002-2006 година Христо Иванов е самостоятелен съветник отново по планове на интернационалните институции, стратегии за интернационална техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и одобряване върховенството на закона. Както се споделя – живее в прелестната хранителна среда на един кръг от НПО–сдружения, комитети и институти, които се.осъществяват посредством безмислени мониторинги, пишат отчети и провеждат разисквания. ”Реформирането на системата е станало тяхна специалност, обилно финансирана с грантове, планове и дарения от наши и непознати спонсори ”, изяснява битието им основният прокурор Сотир Цацаров, който се трансформира в обект на техните " проучвания ". През 2006 година Христо Иванов става Програмен шеф на Български институт за правни начинания (БИПИ), където управлява още веднъж планове в региона на правосъдната промяна, предварителната защита на корупцията и одобряване на върховенството на закона. Пак се пишат тактики, отново реформират системата и...толкоз. Преливане от пусто в празно.  Грантовете - източник на приходи. Нито ден трудов стаж Доходите му идват най-вече по линия на планове от неправителствения бранш, финансирани от разнообразни американски фондации и организации. Нито ден трудов стаж! Нито ден, прекаран в органите на българската правосъдна система. Не е влезнал в нито едно правосъдно съвещание. Не е водил нито едно дело. Не е дал нито една юридическа отбрана. Няма нито един публикуван труд или монография в региона на правото.  През 2002 година, евентуално официално, Христо Иванов е вписан в адвокатската гилдия, само че не заплаща членски импорт, поради което естествено е изключен. Освен че е лишен от адвокатски права, той е наказван неведнъж от адвокатската гилдия, поради дисциплинарни нарушавания. Накрая адвокатската колегия го „ анатемосва “ и му лишава правото да бъде избиран в нейните органи с претекста, че не съблюдава вътрешните ѝ правила. Когато потегля към властта, Христо Иванов скрива този факт от биографията си. Както майка му е желала да скрие обстоятелството за картончето, издаващо принадлежността на сестра му към органите на Държавна сигрност. И гръмва първият скандал към личността му. Той се пробва бързо да го замаже. Но нарушаването си остава. И то тъкмо от човек, който би трябвало да е безусловно безупречен.  Защо пък Христо Бойкикев, богослов? Има и още един любопитен факт от странната фамилна история - в интервала 2006-2011г. Христо Иванов печата в разнообразни издания разкази, издаващи странни положения на духа, които подписва с семейството на майка си - Бойкикев. Във визитката му за в. Сега, където през 2008-а е оповестен разказът му „ Дарът “, е маркирано „ Учил е богословие, приключил е право в СУ " Св. Климент Охридски ". Работил и като строителен служащ. “ Нито дума за юридическите му компетентности! Изпъква обаче съвпадението - майката е мощно религиозна, а синът учи богословие.  Корпоративната връзка с Плевнелиев През 2014-а президентът Плевнелиев, неизвестно по какви критерии, неизвестно поради какви заслуги, изненадващо назначава в никакъв случай непрактикувалия като правист Христо Иванов за длъжностен заместител министър-председател по правораздаване, вътрешен ред и сигурност и длъжностен министър на правораздаването в кабинета на премиера Георги Близнашки! Така един човек, пристигнал от нищото, без професионален опит, без подготовка, без административен потенциал се издига до един от най-висшите държавни постове. Активът му в неправителствения бранш буди основателни подозрения по отношение на компетентността му, а абсурдът с отнетите адвокатски права удря и по почтенността му.  И въпреки всичко може да намерим отговор на сакралния въпрос - за какво изборът на Плевнелиев за правосъден министър пада точно на Христо Иванов. Професор Георги Близнашки споделя, че когато президентът му предлага да оглави служебното държавно управление, той изначало отхвърля. Приема 10 дни по-късно, когато Плевнелиев към този момент е съставил кабинета и бърза с неговото разгласяване. Коментирайки екипа си, бъдещият длъжностен министър председател съумява да отхвърли единствено кандидатурата на социолога Димитър Димитров за министър, който да дава отговор за изборите. Когато погледът му стига до „ правосъден министър “ - името на Христо Иванов в първия миг нищо не му приказва. По-късно схваща, че това е синът на Мария Бойкикева, която той добре познава, само че „ към този момент е късно “. А и не било комфортно да се опълчи на кандидутарата на още един министър, препоръчан на президента. Така синът на Мария Бойкикева поема по стълбата на властта. „ Христо Иванов е създание на президента Росен Плевнелиев. Не аз, той го назначи в кабинета. Аз показах своите подозрения, предвид на неговите пълномощия, само че той ми го наложи ", признава през днешния ден Близнашки. И акцентира това, което и в този момент, и тогава е стряскащ факт по повод подбора на висшата държавна номенклатура: „ Христо Иванов няма един работен ден! “  А какво има тогава? Има нещо доста значимо - директната корпоративна връзка с президента. Тя минава през Българския институт за правни начинания - БИПИ, чийто програмен шеф до назначението му за министър е точно Христо Иванов. Изпълнителен шеф на БИПИ е юристът Биляна Стефанова Гяурова-Вегертседер. Освен тази връзка, Христо и Биляна са съдружници във компанията „ Били консултинг “ с предмет на активност „ Консултантска активност, закупуване на предприятия или елементи от тях ”. Братът на Биляна Вегертседер - Ангел Стефанов Гяуров, също правист, става шеф на „ Бизнес парк София “ откакто предприемачът Росен Плевнелиев влиза в изпълнителната власт през 2009 година. Ангел Гяуров е обвързван и с " Алфа финанс холдинг " (АФХ) на издателя на вестник " Капитал " Иво Прокопиев. АФХ държи 50% от акциите в " Софстрой ". Другият акционер е записаното в Малта сдружение " Балто-Славик Венчърс Лимитид ", което се съставлява от Ангел Гяуров. Така Плевнелиев си назначава правилен собствен човек, който да организира „ вярната “ правосъдна промяна. А зад тях наднича американската връзка.  Защо обаче американците си харесват Христо Иванов? „ Защото наподобява на майка си - корав, твърдоглав, несъответстващ към политическата конюнктура, със сектанско мислене, само че предан към линия, която му е наложена “, е оценката на проф. Димитър Иванов, който познава добре фамилията. По тази причина американците си харесват и Плевнелиев, чийто генезис също е комунистически. Изборът е прагматичен - хора със зависимости елементарно се държат в послушание. А когато има и финансова подплата, триумфът за пробутване посредством тях на избрани политики - сигурен.  Траншовете от „ Америка за България ” Вече казахме, че професионалната биография на правосъдния министър Христо Иванов се лимитира в едно - дежурен специалист в плановете на мрежа от свързани лица: неправителствени организации, финансирани със стотици хиляди долари от Фондация " Америка за България " и структурите към Сорос. Само от " Америка за България " организацията на Иванов е получила няколко тлъсти транша за действия, чийто резултат досега е незнаен на гражданското общество: - 70 085 $ през 2006 година за разпространение на различните начини за решение на разногласия и в частност на медиацията - 169 000 лв. през 2009 година за проучване на предизборните платформи на партиите в частта им за правосъдната промяна, основаване на блог „ Право и политика “, поддържане на информативен портал, посрещане на група юристи от Мароко. - 203 000 лв. за 2010 година за конференции, правене на рейтинги, полемики за висшето юридическо обучение и План за деяние по осъществяване на Стратегията за правосъдна промяна - 150 483 $ за интервала 5 февруари 2010 година - 4 август 2011 година с цел да бъде направен " Индекс на правосъдната промяна " ; - 697 600 лева за интервала май 2012 - май 2015 година за активност, озаглавена " Инициатива за транспарантни правосъдни назначения ". Отчетите на организацията, оповестени в нейния интернет уебсайт, са прекомерно общи и нищожни. Дейността е разказана на 4-5 странички. Както може да се чака, в състава на Фондация " Български институт за правни начинания " вземат участие познати лица, клонирани и в останалите " самостоятелни " организации, финансирани от Сорос и " Америка за България ", които с помощта на многомилионното си финансиране от години се пробват да монополизират гражданското общество.  Цел на правосъдната промяна – преодоляване на прокуратурата Първият диалог на служебния министър председател проф. Близнашки с правосъдния министър Христо Иванов е на тематика „ правосъдна промяна “, поради която той влиза в държавното управление. Министър-председателят желае персонално да чуе концепциите на „ реформатора “. Сблъсъкът сред двамата идва, когато чува антиконституционното предложение - основният прокурор да се избира от Народното събрание. „ Забрави!, отсича професорът конституционалист. - „ Това е безумство “, което води до цялостно послушание на правосъдната власт. Иванов го отдръпва, само че не стопира с концепциите си: за делене на Висш съдебен съвет, за очевидно гласоподаване в съвета, за импийчмънт на основния прокурор, за отчитането му пред Народното събрание, за понижаване на мандата му. Нищо от тези оферти не касае това правосъдие, което визира елементарния човек, ощетен от тромавата, неефективна правосъдна система. И което би трябвало да бъде в същината на една промяна, предстояща от цялото общество. Иванов бърза да нападна Конституцията, без да предлага съответно законодателство, което значи, че няма по какъв начин да настъпят същински промени, които да подсигуряват бърз развой и обективни решения за хората. Мерките обаче целеносачено водят към едно - ограничение независимостта на правосъдната власт. И несъмнено до най-важното - „ обяздване “ на основния прокурор. Стане ли това - пътят към разправата с политическите съперници по образеца на Румъния е открит. При това, в цялостно несъгласие с условията на Венецианската комисия. В безумните си хрумвания Христо Иванов стига до такава степен, че в Закона за правосъдната власт залага правото на министъра на правораздаването да предлага назначението и отзоваването на ръковидители на прокуратурата, а основния прокурор – не. Проектът е толкоз неуместен, че не стига даже до разискване в Министерски съвет, само че е индикативен за същинските му планове. „ Министърът просто не знае, какво прави “, сподели проф. Близнашки. " Ако тези промени в Закона за правосъдната власт и съответната смяна в Конституцията се прокарат, правосъдната система ще бъде сложена под контрола на мощните на деня и това ще докара до безкомпромисна офанзива от Съвета на Европа ", предвижда още някогашният министър председател. Истината е, че това, което предлага Христо Иванов като промяна в правосъдната система, ще докара и до фракционни битки, тъй като концепциите му не са признати измежду по-голямата част от сътрудниците му като се изключи Съюза на съдиите. Близнашки припомня, че и до момента на процедура всички промени са минавали през Съюза на съдиите, само че резултатът е драматичен. И в този момент точно “тези хора желаят да яхнат правосъдната система, въпреки че персонално те нямат никакво право да претендират, че могат да я ръководят в случай, че резултатите от тяхната работа са налице ”, отбелязва той.  Да обединиш всички против себе си - също е качество „ Това е една амбициозна група, която цели преодоляването на правосъдната власт ", предизвестява Близнашки. Той си изяснява държанието на Христо Иванов с комплекса от произхода - „ един неуспешен човек, отроче на някогашната номенклатура, който със зъби и нокти желае да се добере до пост, на който да блесне. “ Ето, тук към този момент оценките на двама министър председатели за качествата на Христо Иванов съвсем се покриват - за Близнашки правосъдният министър е „ човек, който е доста краен в изявленията си “, за Борисов - човек, който “пали единствено войни ”. Близнашки е прозрял в Христо Иванов неистовия му блян непременно да се наложи, Борисов - манията му, че без него промяната не може да се реализира. Борисов е прав – воден от упоритостта за себедоказване, Христо Иванов по един изумителен метод съумя да сплоти против себе си голяма социална сила и видни имена в правото, което не изповядват общи политически ценнности. Срещу неговата промяна се изправи вицепрезидентът Маргарита Попова, проф. Даниел Вълчев, адвокати от ГЕРБ, от АБВ, от Българска социалистическа партия, от Движение за права и свободи. По време на полемики в цялата страна съдии, прокурори, следователи, а и Инспекторатът на Висш съдебен съвет изрично отхвърлиха предложенията му, а част от тях бяха оповестени за рискови. Оценката на работата му като министър е убийствена – нито един законопроект, безчет ненаказани магистрати, които забавят каузи и поради които всички ние плащаме.  Откритата война с Цацаров и клепането на страната на открито Въпреки този публичен провал, Христо Иванов не се отхвърля и минава в намерено нахлуване против основния прокурор. И прави огромния си гаф, поради който в случай че сме естествена страна, той трябваше на часа да се раздели с поста си– подхваща дейности за проведен бунт против държавна институция благодарение на подправената обява в „ Медиапул “, в която се твърди, че Европейска комисия желае отстраняването на обвинител № 1, поради абсурда „ Яневагейт “. Но не осъзнава, че ударът ще рефлектира в премиера (който надали дълго ще чака петела, с цел да съмне в правосъдието). Или пък, в случай че го осъзва, би трябвало да бъде измамен незабавно под отговорност. Засега министър председателят се направи на “ударен ”, само че надали на Христо Иванов ще му се размине. Пораженията върху имиджа на страната, нанесени от правосъдния министър обаче не стопират дотук - сътрудниците му от Република България непосредствено го упрекват, че написа доноси в Брюксел против личното си държавно управление, против депутатите. Хората на Кунева и Лукарски разясняват, че Христо Иванов непрестанно се оплаквал в Брюксел, че “умишлено препъват промяната му в правосъдната система, ” без да изясни какви са същинските причини за това. Амбицията му стигна до такава степен, че беше лобирал пред немски евродепутати Германия да не поддържа приемането ни в Шенген до момента в който неговата правосъдна промяна не бъде призната.  В шизофренното си държание Христо Иванов влезе в безспорен синхрон с водачите на ДСБ Радан Кънев и Атанас Атанасов, които си разрешиха да рекетират премиера. Атанасов разгласи, че възможна оставка на Христо Иванов би сложила под въпрос оставането на ДСБ във властта. До преди месец сходни закани от време на време отправяше Радан Кънев. Отговорът пристигна в петък, отново в “Панорама ”, когато министър председателят сякаш фриволно, само че в действителност доста ясно съобщи: " Не позволявам, не искам някой да излиза и да споделя: " Без мен няма да съмне ". И без петел съмва! "   Оттогава Христо Иванов мълчи “като болшевик на разпит ” и даже отхвърли присъединяване в утринен блок на национална телевизия. Някои в Република България предвиждат, че незабавно след гледането на измененията в Конституцията Иванов самичък ще подаде оставка с " възприятие за изпълнена задача ". Други считат, че той ще се държи за стола си, тъй като напусне ли го, знае, че в никакъв случай повече няма да помирише власт.  За българското общество обаче остава следващото отчаяние за пропилени благоприятни условия в областта на правораздаването. За неналичието на кадрови асортимент, за зависимостите по най-високите етажи на властта, за използването на правосъдната система, от което рухва доверието сред жители и страна.И за следващия балон, който се учи на наш тил да ръководи.  (Р.S. - 24 часа след публикуването на тази публикация Народното събрание не одобри предложенията на Христо Иванов за промените на Конституцията в частта за правосъдната система, която касае орязване пълномощията на основния прокурор в прокурорска гилдия на Висш съдебен съвет. След като видя, че е неодобрен от националното посланичество, Христо Иванов разгласи от трибунаа на Народното събрание, че подава оставка. Час по-късно министър председателят му я одобри. В знак на съпричастност Радан Кънев разгласи, че става опозиционен народен представител. Останалата част от Република България - хората на Меглена Кунева, на Божидар Лукарски и на Корман Исмаилов - резервират позициите си в ръководещото болшинство - Б.А)