Даскалите ни работят по 6-7 години след пенсия
Липсата на задоволително фрагменти в просветителната система постанова някои от учителите да работят по приблизително 6-7 години след навършване на пенсионна възраст. Средната възраст на учителите у нас е сред 49 и 52 години, написа " Телеграф ".
„ Това е извънредно добра възраст на опитни, знаещи и можещи преподаватели “, коментирапредседателят на Синдиката на българските учители (СБУ) Янка Такева.
Според нея на тази възраст преподавателите освен имат познания и опит, само че могат да носят цялата отговорност за задачата си.
Около 10 на 100 са младите учители, които са влезнали в специалността в последните пет години, уточни Такева. Тя е безапелационна, че подмладяването се дължи на няколко фактора, първият от които е, че се е повишило доверието и респекта към тази специалност.
Политическото решение заплатата на преподавателите да е 125% от междинната брутна заплата у нас, също е асъдействало за желанието на младите да потърсят реализация в школата. „ Подготвихме учители наставници на младите преподаватели и това се оказа доста сполучлива процедура. Екипната работа и подготвянето на планове и уроци, основани на отборен метод, също е един от факторите за подмладяване на специалността “, добави Такева.
Според нея родителите би трябвало да имат по-голямо доверие към просветителната система и да бъдат съидейници с педагозите, тъй че да работят в една посока.
Председателят на СБУ очерта и някои от проблемите, на които ще се търси решение в идващите години. Един от тях е намирането на баланс в образованието по цифрови компетентности с усвояването на филантропичните дисциплини. „ Точно филантропичните дисциплини дават развиване на езика, общуването, основават прочувствен опит и полезности. Всичко това общуването онлайн го деформира.
Такева е безапелационна, че би трябвало да се разработят хигиенични ограничения за използването на дигитализацията в учебно заведение. „ Освен всичко останало, посредством писането на компютри децата не помнят да пишат ръкописно “, добавя Такева. Според нея по този въпрос и по други сходни би трябвало да се разшири европейският опит сред учителите, за което доста оказват помощ просветителните планове като „ Еразъм “ и „ Еразъм плюс “, само че в тях би трябвало да вземат участие повече учители освен от естествените дисциплини, само че и от филантропичните.
Дебат за професионалното развиване и подготовка на учителите към този момент се води от Министерството на образованието и науката и работещите в системата. Според Янка Такева екипът на проф. Галин Цоков е отворил за полемика този проблем, тъй като би трябвало да се усъвършенства наредбата за повишение на квалификацията на учителите.
Недостигът на фрагменти в просветителната система не е единствено в България, само че и в цяла Европа. У нас обаче по избрани предмети се отваря голяма празнота. Най-голяма е тя измежду преподавателите по физика, където на един преподавател се падат над 300 възпитаници. „ Това са сложни дисциплини, аплайват малко младежи, които след довеждане докрай на висшето си обучение се насочват към научна активност и не идват в учебно заведение “, разяснява Янка Такева. Тя персонално не утвърждава изключително основаването на хибридни специалности по естествени науки, които събират да вземем за пример физика и химия, тъй като учениците не научават качествено нито единия предмет, нито другия.
В избрани случаи обаче учебните заведения могат да попълнят неналичията единствено по този метод. Такева е предложила на МОН да се сътвори национална стратегия, която да финансира приемане на втора и трета компетентност от учители, които работят в системата и преподават химия и физика, с цел да могат да се обучат по-качествено по обособените предмети.
Другият предмет, по който има значителен дефицит на фрагменти, е математиката. Проблемът е същият, защото студентите по математика са малко и след довеждане докрай на университет отиват да продължат образованието си в чужбина или да работят по научни планове. В българските учебни заведения липсват и преподаватели по осведомителни технологии, тъй като просветителната система не може да им предложи възнаграждение, съответно на IT бранша в бизнеса.
Същото важи и за преподавателите по непознати езици.
„ Това е извънредно добра възраст на опитни, знаещи и можещи преподаватели “, коментирапредседателят на Синдиката на българските учители (СБУ) Янка Такева.
Според нея на тази възраст преподавателите освен имат познания и опит, само че могат да носят цялата отговорност за задачата си.
Около 10 на 100 са младите учители, които са влезнали в специалността в последните пет години, уточни Такева. Тя е безапелационна, че подмладяването се дължи на няколко фактора, първият от които е, че се е повишило доверието и респекта към тази специалност.
Политическото решение заплатата на преподавателите да е 125% от междинната брутна заплата у нас, също е асъдействало за желанието на младите да потърсят реализация в школата. „ Подготвихме учители наставници на младите преподаватели и това се оказа доста сполучлива процедура. Екипната работа и подготвянето на планове и уроци, основани на отборен метод, също е един от факторите за подмладяване на специалността “, добави Такева.
Според нея родителите би трябвало да имат по-голямо доверие към просветителната система и да бъдат съидейници с педагозите, тъй че да работят в една посока.
Председателят на СБУ очерта и някои от проблемите, на които ще се търси решение в идващите години. Един от тях е намирането на баланс в образованието по цифрови компетентности с усвояването на филантропичните дисциплини. „ Точно филантропичните дисциплини дават развиване на езика, общуването, основават прочувствен опит и полезности. Всичко това общуването онлайн го деформира.
Такева е безапелационна, че би трябвало да се разработят хигиенични ограничения за използването на дигитализацията в учебно заведение. „ Освен всичко останало, посредством писането на компютри децата не помнят да пишат ръкописно “, добавя Такева. Според нея по този въпрос и по други сходни би трябвало да се разшири европейският опит сред учителите, за което доста оказват помощ просветителните планове като „ Еразъм “ и „ Еразъм плюс “, само че в тях би трябвало да вземат участие повече учители освен от естествените дисциплини, само че и от филантропичните.
Дебат за професионалното развиване и подготовка на учителите към този момент се води от Министерството на образованието и науката и работещите в системата. Според Янка Такева екипът на проф. Галин Цоков е отворил за полемика този проблем, тъй като би трябвало да се усъвършенства наредбата за повишение на квалификацията на учителите.
Недостигът на фрагменти в просветителната система не е единствено в България, само че и в цяла Европа. У нас обаче по избрани предмети се отваря голяма празнота. Най-голяма е тя измежду преподавателите по физика, където на един преподавател се падат над 300 възпитаници. „ Това са сложни дисциплини, аплайват малко младежи, които след довеждане докрай на висшето си обучение се насочват към научна активност и не идват в учебно заведение “, разяснява Янка Такева. Тя персонално не утвърждава изключително основаването на хибридни специалности по естествени науки, които събират да вземем за пример физика и химия, тъй като учениците не научават качествено нито единия предмет, нито другия.
В избрани случаи обаче учебните заведения могат да попълнят неналичията единствено по този метод. Такева е предложила на МОН да се сътвори национална стратегия, която да финансира приемане на втора и трета компетентност от учители, които работят в системата и преподават химия и физика, с цел да могат да се обучат по-качествено по обособените предмети.
Другият предмет, по който има значителен дефицит на фрагменти, е математиката. Проблемът е същият, защото студентите по математика са малко и след довеждане докрай на университет отиват да продължат образованието си в чужбина или да работят по научни планове. В българските учебни заведения липсват и преподаватели по осведомителни технологии, тъй като просветителната система не може да им предложи възнаграждение, съответно на IT бранша в бизнеса.
Същото важи и за преподавателите по непознати езици.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ