Лидерите на 31 държави членки на НАТО се срещат във

Лидерите на 31 страни членки на НАТО се срещат във Вилнюс през днешния ден и на следващия ден, с цел да обсъдят необятен набор от тематики - от различията във връзка с кандидатурата за участие на Украйна през присъединението на Швеция до увеличението на запасите от муниции и преразглеждането на отбранителните проекти за Източния фланг.

Това ще бъде четвъртата среща на върха на НАТО след нахлуването на Русия в Украйна, като първата се организира виртуално на 25 февруари 2022 година, единствено един ден след нападението, последвана от конгреси в Брюксел и в Мадрид, съобщи Българска телеграфна агенция.

Необичайният проливен дъжд от контакти на високо ниво контрастира с предходния темп на годишните срещи на върха на НАТО и демонстрира по какъв начин войната на прага му е принудила Алианса да ускори съдействието, отбелязва Ройтерс.

Четвъртата среща на върха на Алианса след началото на войната на Русия в Украйна ще сложи на тестване единството на Съюза.

Американският президент Джо Байдън и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг към този момент ясно обявиха, че Украйна не е подготвена за участие, до момента в който не завърши войната на нейна територия, и че няма да получи покана във Вилнюс. Въпреки това се чака Киев да получи явен политически сигнал, че ще стане член на Алианса, когато изискванията разрешават, както и явен ангажимент за продължаваща военна и финансова поддръжка.

Най-голямата проверка на отбранителните проекти на Алианса от Студената война поради войната в Украйна също е на дневен ред.

Въпреки че не се чака Украйна да получи покана за участие в НАТО на Срещата на върха, водачите ще договорят стратегия в помощ на Киев, по думите на генералния секретар Йенс Столтенберг:

" Когато стане въпрос за Украйна, няма дефинитивно решение. Но на Срещата на върха съм безусловно сигурен, че ще демонстрираме единение и ясно обръщение за Украйна. На Срещата на министрите в Осло аз предложех пакет с три детайла в поддръжка на Украйна. "

Украинският президент Володимир Зеленски също се чака да участва на срещата. Зеленски упорства пред водачите страната му да получи явен път за участие. Ще бъде подложен въпросът и за гаранции за сигурност за Киев след края на войната.

" Работим с нашите сътрудници. Работим за гаранции за сигурност. Работим, също по този начин, с цел да помогнем на нашите сътрудници да вземат някои решения за идната среща на върха на НАТО. Бихме желали всички решения да бъдат взети на тази среща. В подобен случай е явно, че ще участвам. Ще направя всичко належащо, с цел да реализираме договореност с нашите сътрудници ", съобщи Володимир Зеленски, президент на Украйна.

Министър-председателят акад. Николай Денков ще управлява българската делегация, в която вземат участие още министърът на защитата Тодор Тагарев, началникът на защитата адмирал Емил Ефтимов и заместник-министърът на външните работи Тихомир Стойчев. 

В рамките на форума ще бъдат извършени съвещания във формат съдружници, както и в партньорски формат с присъединяване на държавните глави и държавни ръководители на азиатско-тихоокеанските сътрудници Австралия, Нова Зеландия, Япония и Южна Корея и на ръководителите на Европейския съвет и на Европейската комисия. Програмата планува провеждането на първото съвещание на Съвета НАТО-Украйна, както и неофициални съвещания на министрите на външните работи и на министрите на защитата.

Членството на Украйна

Срещата на върха наподобява ще бъде доминирана от това по какъв начин НАТО ще дефинира бъдещите си връзки с Украйна, на фона на многократните апели на президента Володимир Зеленски Киев да получи покана за участие в алианса във Вилнюс.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи, че Киев няма да стане член, до момента в който продължава войната, и че на срещата на върха няма да бъде отправена публична покана.

Въпреки това съдружниците са разграничени по въпроса какъв брой бързо би трябвало да се разреши на Украйна да се причисли след края на бойните дейности. Докато източноевропейските страни споделят, че на Киев би трябвало да бъде препоръчана пътна карта, Съединени американски щати и Германия са внимателни във връзка с всяка стъпка, която може да приближи алианса към война с Русия.

Основната цел на двудневната среща на високо ниво, в която вземат участие водачите на трийсетте и една страни членки на Северноатлантическия съюз, е да се изпрати мощно обръщение за поддръжка на Украйна, малко повече от 500 дни след началото на съветската инвазия.

По деликатния въпрос за участието на Украйна Алиансът разгласи, че ще анулира Плана за деяние за участие - самобитно преддверие към алианса, в което се слагат избран брой цели за промени, предава Франс прес.

В продължение на месеци Белият дом изяснява, че участието на Украйна не може да се планува в кратковременен проект и че е за предпочитане да се концентрира върху дълготрайни механизми за военна помощ. " Процесът на присъединение към НАТО лишава време ", посочи президентът на Съединени американски щати Джо Байдън в изявление за Си Ен Ен, преди да отлети за Лондон, където през вчерашния ден се срещна с министър-председателя Риши Сунак и крал Чарлз Трети.

Кандидатурата на Швеция

Швеция ще стане 32-рият член на НАТО, стана ясно късно нощес, откакто турският президент Реджеп Тайип Ердоган даде зелена светлина на скандинавската страна.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи, че президентът Ердоган се е съгласил да изпрати протокола за присъединение на Швеция към НАТО на турския парламент " допустимо най-скоро " и да спомага той да бъде утвърден.

Столтенберг направи това изказване след диалози с Ердоган и шведския министър-председател Улф Кристершон в навечерието на срещата на върха.

" Това е исторически ден, тъй като имаме явен ангажимент от страна на Турция да показа документите за ратификация на Великото национално заседание и да работи със събранието, с цел да обезпечи ратификацията ", съобщи Столтенберг пред кореспонденти.

Укрепване на Източния фланг

Сред тематиките на срещата е и най-голямата проверка на отбранителните проекти на Алианса от Студената война.

Плановете са три: за Атлантика, Северна Европа, Средиземноморието и Черно море.

За осъществяването им Алиансът би трябвало да сложи 300 000 бойци във висока степен на подготвеност, които да могат да се разположат по Източния фланг до 30 дни.

" Сигурността на източния фланг на НАТО би трябвало да е приоритет за Алианса като цяло и би трябвало бързо да осъществим решенията, взети на Срещата на върха в Мадрид, за предното разполагане и новите отбранителни проекти ", съобщи Гитанас Науседа, президент на Литва.

Възобновяването на така наречен районни проекти значи фундаментална смяна, показва Ройтерс. С проектите алиансът също по този начин дава насоки на страните по какъв начин да модернизират своите сили и логистика.

В продължение на десетилетия НАТО не виждаше потребност от огромни отбранителни проекти, само че откакто най-кръвопролитната война в Европа от 1945 година насам бушува тъкмо оттатък границите ѝ в Украйна, в този момент организацията предизвестява,че би трябвало да разполага с всички проекти доста преди да избухне спор с равносилен съперник като Москва.

НАТО също по този начин ще увеличи задачите за депозиране на муниции, до момента в който Киев изразходва снарядите доста по-бързо, в сравнение с западните страни могат да ги произведат.

В момента към 40 000 военнослужещи са в подготвеност от Естония на север до Румъния на Черно море. Около 100 самолета се подвигат в небето всеки ден, а 27 военни кораба работят в Балтийско и Средиземно море. Този брой следва да се усили. Съгласно новите проекти за защита НАТО има за цел да разполага с до 300 000 военнослужещи, които в границите на 30 дни да бъдат трансферирани на източния фланг, предава Асошиейтед прес.

Разходи за защита

Това е непрекъснато настоящ въпрос. Съединени американски щати постоянно укоряват съдружниците си, че не отделят задоволително средства за защита. При състояние, че в Украйна се наливат пари, оръжия и муниции, нуждата от увеличение на националните военни бюджети е несъмнена.

През 2014 година съдружниците се споразумяха да преминат към консумиране на 2 % от брутния си вътрешен артикул за защита в границите на едно десетилетие. Крайният период, 2024 година, наближава.

Във Вилнюс водачите ще се спогодят да трансфорат 2-та % в долна граница - т.е. в най-малкия размер на разноските - а не в таван.

България е на равнище от 1,84% за 2023-та с 1,9 милиарда $.

Заради срещата на върха Вилнюс е превърната, съгласно западните медии, в " цитадела ".

Германия разположи 12 системи " Пейтриът ", ориентирани към Калининград и Беларус, НАТО разположи 1000 бойци, изтребители и системи срещу дронове в литовската столица, намираща се единствено на 32 км от Беларус.