Личните вещи и книги на проф. Вучков изхвърлени на бунището
Личните движимости от столичния апартамент, в който приживе живееше проф. Юлиан Вучков, са били изхвърлени от роднините му и сега гният на сметището. Това удостовери съседката му Алина, която съжалява, че прекомерно късно схванала за безчинството и не могла да избави скъпата му сбирка с книги, мемоари, награди и неиздадени негови произведения, написа " Ретро ".
Миналия месец се навършиха 3 години, откогато тв легендата ни напусна. Както " Ретро " писа, поменът му не бе проведен от наследниците му – неговия брат Михаил Петров, артист в Народния спектакъл, и фамилията му, а от съседката на Вучков. Самата Алина с горест показа, че на възпоминанието на Малашевските гробища, където урната с тленните остатъци на професора беше положена в гроба на майка му, са се събрали да го почетат единствено трима души. Алина, която се грижеше за легендата от дребния екран в последните му месеци живот, изплака тъгата си в обява в обществената мрежа фейсбук. Ето какво написа тя: " Привет, Професоре! Само 114 години от независимостта на България и цели 3 години от Вашата липса. Как постепенно и в същото време стремително прелетя това време! Как се чувствате след днешните молебствия? Може би към този момент няма да ме навестявате в сънищата посърнал и безгласен?!
А може би това, че кремацията изпраща покойниците непосредствено в пъкъла, ще се окаже безспорната истина за нас, простосмъртните от всички религии. Отвъдното знае доста истини, само че ги разкрива, когато духът на мъртвия изпитва раздиращи терзания вместо пожелания безконечен покой. Тази иманенция е и директна отпратка към живите – да осмислят битието си и да се готвят за другия свят, подбирайки деликатно вербалните си атрибути. Защото " първо бе Словото… и Словото бе у Бога ". И едно слово, хвърлено в пространството, продължава да работи, даже и да забравим, че в миналото сме го използвали. Вашето решение бе взето приживе… освен това, преди още да се познаваме. Странно! Дори не сте ми казвал, че желаете да бъдете изгорял, въпреки и честите ни диалози за гибелта и неистовият Ви боязън от нея да са давали тази опция. И в действителност, да поговорим за страховете Ви и в този момент, откакто най-страшното мина.
Вашата многохилядна аудитория и безчет фенове през днешния ден не пристигнаха. Въпреки почивния ден, макар хубавото време и честване на празника на площада… никой не мина дори за 5 минути. А аз наготвих жито с мед, орехи и кокос за най-малко 30 души. Бяхме единствено Вики, Дани и аз… Но Вие не тъжете! Това никак не е малко! 3-ма правилни приятели са по-ценни от 3 милиона подправени другари! С тези думи бих Ви успокоила, познавайки сензитивната Ви натура. Вие обичахте вниманието, обожавахте да се приказва за Вас. Искахте да останете в историята, само че нямахте време за реализиране на величествените си проекти. Толкова доста книги написахте… а няма кой да ги чете. Просто никой не чете към този момент. Вашата персонална библиотека не откри място в националната. Контейнерът за отпадък се трансформира в хотел за усърдния Ви труд преди постъпване на сметището. И естествено научих прекомерно късно за това. Толкова от страната и света. Толкова и по силите ми. Покой ".
Миналия месец се навършиха 3 години, откогато тв легендата ни напусна. Както " Ретро " писа, поменът му не бе проведен от наследниците му – неговия брат Михаил Петров, артист в Народния спектакъл, и фамилията му, а от съседката на Вучков. Самата Алина с горест показа, че на възпоминанието на Малашевските гробища, където урната с тленните остатъци на професора беше положена в гроба на майка му, са се събрали да го почетат единствено трима души. Алина, която се грижеше за легендата от дребния екран в последните му месеци живот, изплака тъгата си в обява в обществената мрежа фейсбук. Ето какво написа тя: " Привет, Професоре! Само 114 години от независимостта на България и цели 3 години от Вашата липса. Как постепенно и в същото време стремително прелетя това време! Как се чувствате след днешните молебствия? Може би към този момент няма да ме навестявате в сънищата посърнал и безгласен?!
А може би това, че кремацията изпраща покойниците непосредствено в пъкъла, ще се окаже безспорната истина за нас, простосмъртните от всички религии. Отвъдното знае доста истини, само че ги разкрива, когато духът на мъртвия изпитва раздиращи терзания вместо пожелания безконечен покой. Тази иманенция е и директна отпратка към живите – да осмислят битието си и да се готвят за другия свят, подбирайки деликатно вербалните си атрибути. Защото " първо бе Словото… и Словото бе у Бога ". И едно слово, хвърлено в пространството, продължава да работи, даже и да забравим, че в миналото сме го използвали. Вашето решение бе взето приживе… освен това, преди още да се познаваме. Странно! Дори не сте ми казвал, че желаете да бъдете изгорял, въпреки и честите ни диалози за гибелта и неистовият Ви боязън от нея да са давали тази опция. И в действителност, да поговорим за страховете Ви и в този момент, откакто най-страшното мина.
Вашата многохилядна аудитория и безчет фенове през днешния ден не пристигнаха. Въпреки почивния ден, макар хубавото време и честване на празника на площада… никой не мина дори за 5 минути. А аз наготвих жито с мед, орехи и кокос за най-малко 30 души. Бяхме единствено Вики, Дани и аз… Но Вие не тъжете! Това никак не е малко! 3-ма правилни приятели са по-ценни от 3 милиона подправени другари! С тези думи бих Ви успокоила, познавайки сензитивната Ви натура. Вие обичахте вниманието, обожавахте да се приказва за Вас. Искахте да останете в историята, само че нямахте време за реализиране на величествените си проекти. Толкова доста книги написахте… а няма кой да ги чете. Просто никой не чете към този момент. Вашата персонална библиотека не откри място в националната. Контейнерът за отпадък се трансформира в хотел за усърдния Ви труд преди постъпване на сметището. И естествено научих прекомерно късно за това. Толкова от страната и света. Толкова и по силите ми. Покой ".
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ