Медицинска сестра стана писателка заради лична драма
Лична и трагична история трансформира реанимационната здравната сестра от УМБАЛ „ Св. Георги “ Мария Цикалова в създател на вълшебна приказка за добротата, любовта, и силата на фантазиите.
Историята - същинска и претърпяна, споделя за страховете и терзанията на майка на недоносено бебе, която претърпява месеци на безсънни нощи, изпълнени със страхове за неродените й близнаци, паники за детето, което я чака вкъщи, и борбата за личния живот в името на децата, които желае да прегърне. В такава нощ, за час и половина, се ражда книжката за Рали и дребният огромен воин - новородената й сестричка, която оцелява като недоносено бебе.
„ Книжката е за децата, които се раждат по-рано, за каките и батковците, които се чудят за какво мама се връща без бебето, което всички са очаквали. Нарисуван е даже кувьозът, с цел да научат по какъв начин оцеляват недоносените бебета “, споделя младата майка. Текстът на " Рали и дребният огромен воин " е съветван с детски психолог, с цел да е наличен и нетравмиращ за дребните читатели. Това е брошура с идея - макар че
с цел да я издаде Мария тегли заем,
тя прави по този начин, че за всяко закупено копие се подарява по един лев за фондация „ Нашите недоносени деца “.
Истинските тествания, през които минава, Мария Цикалова разказва във втората си книга, която към този момент е разказ за възрастни. Написва я не толкоз, с цел да опише през какво е минала, а с цел да даде сили и религия на дамите, които биха попаднали в нейната обстановка. Затова озаглавява романа си „ Чудо от дълбините на сърцето “.
Преди пет години Мария с наслада научава, че ще стане майка за повторно. Радостта е още по-голяма, тъй като в дома им ще се появят две бебета. Бременността обаче минава мъчно, с затруднения за нея и двете момиченца, които порастват в корема й. „ Чудо от дълбините на сърцето “ е историята за един пестник от живота, който се трансформира в чудото на една сбъдната фантазия “, споделя Мария. Бременността й наподобява невъзможна.
Единият близнак е с вродени малформации
и с цел да оцелее другият, се постанова вътреутробна интервенция, с която да ги разделят. До раждането обаче бъдещата майка би трябвало да износи и двете деца - обреченото и здравото, което би трябвало да оцелее с негова помощ. Много хора, даже лекари, се пробват да я разубедят - млада е, към този момент има едно дете, животът е пред нея и ще има още благоприятни условия да стане още веднъж майка, рискът да не оцелее и второто бебе е огромен - все думи, с които Мария не може да се помири. И тогава тя се среща с проф. доктор Чавеева от Медицински комплекс „ Д-р Щерев “, където Мария отива обезверена на консултация.
„ Хвана ме за ръката и ме попита: „ Ще се борим ли за това дете? Обещавам, че ще съм до теб. Ще държа ръката ти, до момента в който прегърнеш щерка си “, спомня си през сълзи Мария. Лекарката се обажда на учителя си в Лондон - проф. Кипрос Николаидис, който дава обещание да ги одобри и да наблюдава случая, само че настъпват още затруднения. Идва миг, в който възможностите за младата майка и здравото й бебе понижават фрапантно.
„ Всичко, което претърпях, за положителните хора, които срещнах, за страховете и отчаянието, болките и срещата със гибелта съм го описала в романа си “. Убедена е, че когато вярваш и искаш нещо доста мощно - то се случва. Особено когато до теб са околните и приятелите, които те поддържат. „ Всички, които обичам бяха до мен. Мъжът ми застана до мен и беше част от борбата ми за живот - моя и на бебето ни. Мама! Тя беше моят тил. Представям си какво й е било, само че в никакъв случай не сподели страха си пред мен. Прегръщаше ме непрестанно и ми даваше от нейните сили. Само тя си знае какво е претърпяла, тъй като в никакъв случай не я видях слаба, тревожна и обезверена. А Рали - тя е воин.
Беше единствено на 4 годинки и като че ли помъдря внезапно
Моята липса й се отрази и се появи лек говорен проблем, само че и с него се справихме. С нея постоянно сме разговаряли като с възрастен, само че, несъмнено, тя получаваше информацията на наличен за възрастта й език. Когато родих, изиска да й обещая, че тя първа ще посрещне и прегърне дребната Петя, когато се приберем от болничното заведение. Изпълних обещанието си. До ден сегашен са неразделни, грижи се за сестричката си, оказва помощ й, приказват си, няма състезание сред тях за любовта ни “.
Завинаги в сърцето
В момента Мария работи върху издаването на романа и написа последваща детска брошура. Тя е за децата, които имат проблем с говора. Иска да бъде потребна за всички, които се изправят пред сходни провокации. Мечтата й е продажбите от книгите й да оказват помощ за издаването на всяка последваща. Сигурна е, че това ще се случи. Защото на небето има един ангел, за който скърби - неродената дъщеричка, която им оказва помощ в сложни моменти. Ангел, който вечно ще е в сърцето й.
Историята - същинска и претърпяна, споделя за страховете и терзанията на майка на недоносено бебе, която претърпява месеци на безсънни нощи, изпълнени със страхове за неродените й близнаци, паники за детето, което я чака вкъщи, и борбата за личния живот в името на децата, които желае да прегърне. В такава нощ, за час и половина, се ражда книжката за Рали и дребният огромен воин - новородената й сестричка, която оцелява като недоносено бебе.
„ Книжката е за децата, които се раждат по-рано, за каките и батковците, които се чудят за какво мама се връща без бебето, което всички са очаквали. Нарисуван е даже кувьозът, с цел да научат по какъв начин оцеляват недоносените бебета “, споделя младата майка. Текстът на " Рали и дребният огромен воин " е съветван с детски психолог, с цел да е наличен и нетравмиращ за дребните читатели. Това е брошура с идея - макар че
с цел да я издаде Мария тегли заем,
тя прави по този начин, че за всяко закупено копие се подарява по един лев за фондация „ Нашите недоносени деца “.
Истинските тествания, през които минава, Мария Цикалова разказва във втората си книга, която към този момент е разказ за възрастни. Написва я не толкоз, с цел да опише през какво е минала, а с цел да даде сили и религия на дамите, които биха попаднали в нейната обстановка. Затова озаглавява романа си „ Чудо от дълбините на сърцето “.
Преди пет години Мария с наслада научава, че ще стане майка за повторно. Радостта е още по-голяма, тъй като в дома им ще се появят две бебета. Бременността обаче минава мъчно, с затруднения за нея и двете момиченца, които порастват в корема й. „ Чудо от дълбините на сърцето “ е историята за един пестник от живота, който се трансформира в чудото на една сбъдната фантазия “, споделя Мария. Бременността й наподобява невъзможна.
Единият близнак е с вродени малформации
и с цел да оцелее другият, се постанова вътреутробна интервенция, с която да ги разделят. До раждането обаче бъдещата майка би трябвало да износи и двете деца - обреченото и здравото, което би трябвало да оцелее с негова помощ. Много хора, даже лекари, се пробват да я разубедят - млада е, към този момент има едно дете, животът е пред нея и ще има още благоприятни условия да стане още веднъж майка, рискът да не оцелее и второто бебе е огромен - все думи, с които Мария не може да се помири. И тогава тя се среща с проф. доктор Чавеева от Медицински комплекс „ Д-р Щерев “, където Мария отива обезверена на консултация.
„ Хвана ме за ръката и ме попита: „ Ще се борим ли за това дете? Обещавам, че ще съм до теб. Ще държа ръката ти, до момента в който прегърнеш щерка си “, спомня си през сълзи Мария. Лекарката се обажда на учителя си в Лондон - проф. Кипрос Николаидис, който дава обещание да ги одобри и да наблюдава случая, само че настъпват още затруднения. Идва миг, в който възможностите за младата майка и здравото й бебе понижават фрапантно.
„ Всичко, което претърпях, за положителните хора, които срещнах, за страховете и отчаянието, болките и срещата със гибелта съм го описала в романа си “. Убедена е, че когато вярваш и искаш нещо доста мощно - то се случва. Особено когато до теб са околните и приятелите, които те поддържат. „ Всички, които обичам бяха до мен. Мъжът ми застана до мен и беше част от борбата ми за живот - моя и на бебето ни. Мама! Тя беше моят тил. Представям си какво й е било, само че в никакъв случай не сподели страха си пред мен. Прегръщаше ме непрестанно и ми даваше от нейните сили. Само тя си знае какво е претърпяла, тъй като в никакъв случай не я видях слаба, тревожна и обезверена. А Рали - тя е воин.
Беше единствено на 4 годинки и като че ли помъдря внезапно
Моята липса й се отрази и се появи лек говорен проблем, само че и с него се справихме. С нея постоянно сме разговаряли като с възрастен, само че, несъмнено, тя получаваше информацията на наличен за възрастта й език. Когато родих, изиска да й обещая, че тя първа ще посрещне и прегърне дребната Петя, когато се приберем от болничното заведение. Изпълних обещанието си. До ден сегашен са неразделни, грижи се за сестричката си, оказва помощ й, приказват си, няма състезание сред тях за любовта ни “.
Завинаги в сърцето
В момента Мария работи върху издаването на романа и написа последваща детска брошура. Тя е за децата, които имат проблем с говора. Иска да бъде потребна за всички, които се изправят пред сходни провокации. Мечтата й е продажбите от книгите й да оказват помощ за издаването на всяка последваща. Сигурна е, че това ще се случи. Защото на небето има един ангел, за който скърби - неродената дъщеричка, която им оказва помощ в сложни моменти. Ангел, който вечно ще е в сърцето й.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ