Ще издържи ли българският розов домат на екстремните температури?
Летните стойности над 30 °C и продължителните засушавания както в Югоизточна Европа, по този начин и у нас водят до загуба на продукция
Надежда Шопова е част от авторския екип на Климатека. Тя е помощник в секция Климат в " Института за проучвания на климата, атмосферата и водите " към Българската академия на науките (ИИКАВ при БАН). По обучение е инж. агроном със компетентност " Лозаро-градинарство ”, приключила Аграрния университет в Пловдив. Има ползи в региона на биометеорологията и биометеорологичния мониторинг, агрометеорология и агроклиматология, акомодация на земеделието към климатичните съмнения и промени.
Климатичните промени и нарасналата периодичност на рисковите събития с метеорологичен генезис оказват както директно, по този начин и индиректно въздействие върху развъждането на домати навън. Високите летни температури са причина за топлинен и воден стрес; опадане на цветове и завръзи; понижена жизнеспособност на полена; прегаряне на плодовете и в последна сметка и за по-слаби добиви. Като други директни неподходящи последици може да се посочат смяната на изискванията на напредък и развиване, както и нуждата от по-високи поливни и торови правила.
От друга страна, измененията в температурите и преваляванията усилват агресивността на плевелите, заболяванията и неприятелите по доматите. Стресовите фактори водят до понижаване на имунитета и общия здравен статус на растенията.
Всички сме чували нашите баби и дядовци да описват митове за неповторимия усет на българските домати. Дали в тях доминират нотки на прочувственост и има ли действителна заплаха в бъдеще нашите деца и внуци да слушат единствено митове за усета на българските домати, само че въобще да не го познават?
Доматите са растения от семейство картофови Solanaceae и са най-значимата градинарска просвета в света – създават се 182 милиона тона продукция всяка година, което се равнява на тежестта на съвсем 32 пирамиди в Гиза.
Какво е въздействието на климатичните промени върху развъждането на домати навън?
В световен проект има спад в производството на домати, отглеждани навън
Повишаването на температурата в цяла Европа е довело до намаление на производството на домати навън през последните години (доклад на Европейски Съюз от 2021 г.). В бъдеще се чака международното произвеждане на домати да намалее, като фактор за това са сушите през летния интервал и възходящите температури, които засягат главните площи за развъждане на тази просвета. Прогнозите са за до 6% спад в добивите на домати в огромни райони на развъждане като Италия и Калифорния до 2050 година, съгласно скорошно изследване, оповестено в Nature. От друга страна, индустриални райони, като Китай и северните елементи на Калифорния, ще подобрят конкурентното си преимущество, което значи, че главните региони за произвеждане на домати евентуално ще претърпят промени.
Повишението на температурите е сериозна опасност за добивите при доматите.
Условията на напредък и развиване на доматите се въздействат директно от хидротермалните условия. Някои проучвания за региони на Югоизточна Италия загатват, че изменението на климата в същата област предизвиква ускорение на фенологичното развиване, намалявайки производството на изсъхнало вещество и крайните добиви. Доматите се развиват добре при температурни стойности сред 21 °C и 28 °C денем и 18 °C и 21°C през нощта и при дължина на деня сред 12 и 14 часа. При температури под 10 °C растежните процеси затихват. Извън тези оптимални условия (зона на комфорт) се чака:
• намалена жизнеспособност на прашеца (полена);
• по-малък брой формирани цветове и плодчета;
• опадане на цветове и плодове;
• по-къс интервал на плододаване.
Всички по-високи стойност на температурата на въздуха се отразяват върху продуктивността като водят до бързо понижаване на добивите. В последните години мощната слънчева светлина, по-голямата периодичност на суховеите при започване на лятото водят до петна и повреди по културите.
Отглеждането в цели посоки е застрашено
Има действителна заплаха да останем без късно произвеждане заради икономическа неефективност или да ядем скъпи домати в разгара на лятото.
Средно-ранното развъждане, което е главно за страната, към този момент се реализира в доста по-екстремни условия. Летните стойности над 30 – 35 °C и по-продължителните засушавания както у нас, по този начин и в Югоизточна Европа се случват все по-често и са причина за:
• по-висок риск от загуба на продукция;
• повече средства и запаси за напояване;
• необходимост от по-засилена растителна защита;
• по-малко искащи да отглеждат огромни площи с домати.
Климатичните промени въздействат върху изискванията на развиване и направленията на развъждане навън.
У нас полските домати се отглеждат в няколко посоки като първите засаждания на полето са след прекосяване на заплахата от късни пролетни слани. Това е належащо изискване, тъй като стойности на температурата на въздуха малко под 0 °C водят до загиване на доматените растения.
Направленията на развъждане съгласно периодите на разсаждане са ранно, средно-ранно и късно.
• при ранното направление засаждането с подготвен разсад се случва сред 15 и 30 април, а прибирането на продукцията е след средата на юни.
• Средно-ранното развъждане е главно като готовият разсад се изнася навън към 10 май, а продукцията се прибира в разгара на лятото.
• Късното засаждането е след средата на юни, като зреенето и беритбите стартират от месец септември и не престават до рухването на първите есенни слани.
Тези периоди са разнообразни в обособените елементи на страната заради локалните климатични особености на регионите на развъждане. При всички случаи вследствие на стоплянето тези интервали може да бъдат изменени.
Агресивността и нездравословната активност на заболяванията и неприятелите по доматите се усилва, в резултат на измененията в изискванията на средата.
Основните неприятели при доматите са листните въшки, акарите, памуковата нощенка и миниращият молец. Наскоро EURACTIV България излезе с отчет, че ларвата на доматения молец е в положение да унищожи на 100% реколата от розови домати в Куртово Конаре. Според проф. Димитрова от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките, заниженият фитосанитарен надзор при нерегламентиран импорт на земеделска продукция води до всеобщо намножаване на неприятеля, който до наскоро не е бил необятно публикуван у нас. Към момента топлото и изсъхнало време през лятото благоприятства нездравословната активност на молеца, а безснежните и меки зими разрешават устойчивото му зимуване.
При по-екстремни метеорологични условия процъфтява развиването и на акарите, а влажното време благоприятства активността на разнообразни типове листни въшки. Последните неприятели нанасят и косвена щета пренасяйки вируси. Доматите се атакуват най-често от картофената мана и кафявите листни петна. Бактериалните петна се срещат всеобщо при промени в температурата, при рискови стойности и при високите ежедневни амплитуди.
Последствия от климатичните промени:
В резултат на рисковите прояви през интервала за зреене на доматите навън можем да чакаме нестабилност на добивите и по-висока себестойност, обвързвана с напояването и растителната отбрана. Високите летни температури са причина за топлинен и воден стрес и все по-често водят до повреди по плодовете и утежняване на качеството на продукция. Условията ще са по-благоприятни в северна посока и при малко по-висока надморска височина. Нарастването на рисковете, свързани с времето може да откажат доста производители както и да бъдат сериозен мотив в посока на избор на по-устойчиви хибриди с по-ниски вкусови качества.
Как се трансформират климатичните условия в България?
Д
околко доматите са подвластни от сумата на преваляванията?
Както незадоволителните превалявания, по този начин и преовлажняването въздейства неподходящо върху физиологията на доматите. Валежите в България през вегетационния интервал не обезпечават потребностите от вода на тази и останалите зеленчукови култури. За да се получат положителни добиви, е належащо напояване. Хидротермалните условия допускат по-високи поливни правила, както и съществуване на водоизточници и подобаваща икономична поливна система. Недостигът на вода в интервала на всеобщ разцвет и узряване е причина за окапване на завръзи, до напукване и върхово изгниване при зреещите плодове. При преовлажнение, въпреки това, гъбните болести утежняват качеството на продукция и напълно могат да компрометират добивите. Комфортните условия на разцвет и плодообразуване допускат и относителна мокрота на въздуха към 65%. При преваляванията през последните 30 години, количествата и през лятото, и през есента са малко по-високи спрямо предходния климатологичен интервал (1961 – 1990 г.), като най-отчетлива позитивна разлика се вижда през есента.
Валежите през лятото са или рисково високи, да вземем за пример през 2014, 2021 или незадоволителни (2008, 2011 г.), което усилва рисковете и води до стопански загуби. Годишната сума на преваляванията през последния климатичен интервал 1991 – 2020 година е по-голяма по отношение на предходния 1961 – 1990 година Летните суми на преваляванията остават незадоволителни, като не са рядко и случаите с рисково високи количества.
Какви са температурните промени?
През последния климатичен интервал междинните температури на въздуха по сезони демонстрират повишение спрямо интервала 1961 – 1990 година Това допуска прецизна оценка на пролетните мразове по региони и изместване на периодите на засаждане напред, евентуално при всички посоки на развъждане. По-влажната и топла есен ще даде опция за удължение на интервала на зреене на късните домати.
Наблюдаваните по-високи температури през вегетационния интервал, в комбиниране с незначителни разлики при преваляванията, са причина за утежняване на изискванията на овлажнение при зеленчуковите култури – най-много през лятото, когато междинните от оптималните стойности на температурата на въздуха надвишават 25 °C и водят до стрес.
Нараства рискът при развъждане на средно-ранните полски домати
Косвено по-топлите зимни месеци благоприятстват зимуването на някои неприятели като молеца, което може да докара до усилване на нездравословната му активност. Високите температури и рисковите стойности при преваляванията, които водят до доста сухи интервали и интервали на преовлажнение, са нездравословни за развиването на доматите. Освен това тези изискванията мощно благоприятстват развиването на гъбни заболявания и неприятели.
Доматите в България
През последните години се следи спад в площите и добивите на домати нa oтĸpитo,
спopeд cтaтиcтиĸa нa Миниcтepcтвoтo нa зeмeдeлиeтo и храните. Например през 2019 година реколтата е 95 722 т., през 2020 година има спад с 27% спрямо миналата година, а през 2021 година спадът спрямо 2019 година е с 61% (57 398 т.).
Къде се отглеждат домати в България?
Тази обичайната българска просвета се отглежда съвсем в цялата страна – в регионите на Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Благоевград, Петрич, Сандански, по цялото Черноморие, а също и в Северна България. Куртово Конаре е особено място за локалния розов домат. Именно тук се организират фестивали на чушката, домата, обичайните ястия и занаятите и лютеницата.
Надежда Шопова е част от авторския екип на Климатека. Тя е помощник в секция Климат в " Института за проучвания на климата, атмосферата и водите " към Българската академия на науките (ИИКАВ при БАН). По обучение е инж. агроном със компетентност " Лозаро-градинарство ”, приключила Аграрния университет в Пловдив. Има ползи в региона на биометеорологията и биометеорологичния мониторинг, агрометеорология и агроклиматология, акомодация на земеделието към климатичните съмнения и промени.
Климатичните промени и нарасналата периодичност на рисковите събития с метеорологичен генезис оказват както директно, по този начин и индиректно въздействие върху развъждането на домати навън. Високите летни температури са причина за топлинен и воден стрес; опадане на цветове и завръзи; понижена жизнеспособност на полена; прегаряне на плодовете и в последна сметка и за по-слаби добиви. Като други директни неподходящи последици може да се посочат смяната на изискванията на напредък и развиване, както и нуждата от по-високи поливни и торови правила.
От друга страна, измененията в температурите и преваляванията усилват агресивността на плевелите, заболяванията и неприятелите по доматите. Стресовите фактори водят до понижаване на имунитета и общия здравен статус на растенията.
Всички сме чували нашите баби и дядовци да описват митове за неповторимия усет на българските домати. Дали в тях доминират нотки на прочувственост и има ли действителна заплаха в бъдеще нашите деца и внуци да слушат единствено митове за усета на българските домати, само че въобще да не го познават?
Доматите са растения от семейство картофови Solanaceae и са най-значимата градинарска просвета в света – създават се 182 милиона тона продукция всяка година, което се равнява на тежестта на съвсем 32 пирамиди в Гиза.
Какво е въздействието на климатичните промени върху развъждането на домати навън?
В световен проект има спад в производството на домати, отглеждани навън
Повишаването на температурата в цяла Европа е довело до намаление на производството на домати навън през последните години (доклад на Европейски Съюз от 2021 г.). В бъдеще се чака международното произвеждане на домати да намалее, като фактор за това са сушите през летния интервал и възходящите температури, които засягат главните площи за развъждане на тази просвета. Прогнозите са за до 6% спад в добивите на домати в огромни райони на развъждане като Италия и Калифорния до 2050 година, съгласно скорошно изследване, оповестено в Nature. От друга страна, индустриални райони, като Китай и северните елементи на Калифорния, ще подобрят конкурентното си преимущество, което значи, че главните региони за произвеждане на домати евентуално ще претърпят промени.
Повишението на температурите е сериозна опасност за добивите при доматите.
Условията на напредък и развиване на доматите се въздействат директно от хидротермалните условия. Някои проучвания за региони на Югоизточна Италия загатват, че изменението на климата в същата област предизвиква ускорение на фенологичното развиване, намалявайки производството на изсъхнало вещество и крайните добиви. Доматите се развиват добре при температурни стойности сред 21 °C и 28 °C денем и 18 °C и 21°C през нощта и при дължина на деня сред 12 и 14 часа. При температури под 10 °C растежните процеси затихват. Извън тези оптимални условия (зона на комфорт) се чака:
• намалена жизнеспособност на прашеца (полена);
• по-малък брой формирани цветове и плодчета;
• опадане на цветове и плодове;
• по-къс интервал на плододаване.
Всички по-високи стойност на температурата на въздуха се отразяват върху продуктивността като водят до бързо понижаване на добивите. В последните години мощната слънчева светлина, по-голямата периодичност на суховеите при започване на лятото водят до петна и повреди по културите.
Отглеждането в цели посоки е застрашено
Има действителна заплаха да останем без късно произвеждане заради икономическа неефективност или да ядем скъпи домати в разгара на лятото.
Средно-ранното развъждане, което е главно за страната, към този момент се реализира в доста по-екстремни условия. Летните стойности над 30 – 35 °C и по-продължителните засушавания както у нас, по този начин и в Югоизточна Европа се случват все по-често и са причина за:
• по-висок риск от загуба на продукция;
• повече средства и запаси за напояване;
• необходимост от по-засилена растителна защита;
• по-малко искащи да отглеждат огромни площи с домати.
Климатичните промени въздействат върху изискванията на развиване и направленията на развъждане навън.
У нас полските домати се отглеждат в няколко посоки като първите засаждания на полето са след прекосяване на заплахата от късни пролетни слани. Това е належащо изискване, тъй като стойности на температурата на въздуха малко под 0 °C водят до загиване на доматените растения.
Направленията на развъждане съгласно периодите на разсаждане са ранно, средно-ранно и късно.
• при ранното направление засаждането с подготвен разсад се случва сред 15 и 30 април, а прибирането на продукцията е след средата на юни.
• Средно-ранното развъждане е главно като готовият разсад се изнася навън към 10 май, а продукцията се прибира в разгара на лятото.
• Късното засаждането е след средата на юни, като зреенето и беритбите стартират от месец септември и не престават до рухването на първите есенни слани.
Тези периоди са разнообразни в обособените елементи на страната заради локалните климатични особености на регионите на развъждане. При всички случаи вследствие на стоплянето тези интервали може да бъдат изменени.
Агресивността и нездравословната активност на заболяванията и неприятелите по доматите се усилва, в резултат на измененията в изискванията на средата.
Основните неприятели при доматите са листните въшки, акарите, памуковата нощенка и миниращият молец. Наскоро EURACTIV България излезе с отчет, че ларвата на доматения молец е в положение да унищожи на 100% реколата от розови домати в Куртово Конаре. Според проф. Димитрова от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките, заниженият фитосанитарен надзор при нерегламентиран импорт на земеделска продукция води до всеобщо намножаване на неприятеля, който до наскоро не е бил необятно публикуван у нас. Към момента топлото и изсъхнало време през лятото благоприятства нездравословната активност на молеца, а безснежните и меки зими разрешават устойчивото му зимуване.
При по-екстремни метеорологични условия процъфтява развиването и на акарите, а влажното време благоприятства активността на разнообразни типове листни въшки. Последните неприятели нанасят и косвена щета пренасяйки вируси. Доматите се атакуват най-често от картофената мана и кафявите листни петна. Бактериалните петна се срещат всеобщо при промени в температурата, при рискови стойности и при високите ежедневни амплитуди.
Последствия от климатичните промени:
В резултат на рисковите прояви през интервала за зреене на доматите навън можем да чакаме нестабилност на добивите и по-висока себестойност, обвързвана с напояването и растителната отбрана. Високите летни температури са причина за топлинен и воден стрес и все по-често водят до повреди по плодовете и утежняване на качеството на продукция. Условията ще са по-благоприятни в северна посока и при малко по-висока надморска височина. Нарастването на рисковете, свързани с времето може да откажат доста производители както и да бъдат сериозен мотив в посока на избор на по-устойчиви хибриди с по-ниски вкусови качества.
Как се трансформират климатичните условия в България?
Д
околко доматите са подвластни от сумата на преваляванията?
Както незадоволителните превалявания, по този начин и преовлажняването въздейства неподходящо върху физиологията на доматите. Валежите в България през вегетационния интервал не обезпечават потребностите от вода на тази и останалите зеленчукови култури. За да се получат положителни добиви, е належащо напояване. Хидротермалните условия допускат по-високи поливни правила, както и съществуване на водоизточници и подобаваща икономична поливна система. Недостигът на вода в интервала на всеобщ разцвет и узряване е причина за окапване на завръзи, до напукване и върхово изгниване при зреещите плодове. При преовлажнение, въпреки това, гъбните болести утежняват качеството на продукция и напълно могат да компрометират добивите. Комфортните условия на разцвет и плодообразуване допускат и относителна мокрота на въздуха към 65%. При преваляванията през последните 30 години, количествата и през лятото, и през есента са малко по-високи спрямо предходния климатологичен интервал (1961 – 1990 г.), като най-отчетлива позитивна разлика се вижда през есента.
Валежите през лятото са или рисково високи, да вземем за пример през 2014, 2021 или незадоволителни (2008, 2011 г.), което усилва рисковете и води до стопански загуби. Годишната сума на преваляванията през последния климатичен интервал 1991 – 2020 година е по-голяма по отношение на предходния 1961 – 1990 година Летните суми на преваляванията остават незадоволителни, като не са рядко и случаите с рисково високи количества.
Какви са температурните промени?
През последния климатичен интервал междинните температури на въздуха по сезони демонстрират повишение спрямо интервала 1961 – 1990 година Това допуска прецизна оценка на пролетните мразове по региони и изместване на периодите на засаждане напред, евентуално при всички посоки на развъждане. По-влажната и топла есен ще даде опция за удължение на интервала на зреене на късните домати.
Наблюдаваните по-високи температури през вегетационния интервал, в комбиниране с незначителни разлики при преваляванията, са причина за утежняване на изискванията на овлажнение при зеленчуковите култури – най-много през лятото, когато междинните от оптималните стойности на температурата на въздуха надвишават 25 °C и водят до стрес.
Нараства рискът при развъждане на средно-ранните полски домати
Косвено по-топлите зимни месеци благоприятстват зимуването на някои неприятели като молеца, което може да докара до усилване на нездравословната му активност. Високите температури и рисковите стойности при преваляванията, които водят до доста сухи интервали и интервали на преовлажнение, са нездравословни за развиването на доматите. Освен това тези изискванията мощно благоприятстват развиването на гъбни заболявания и неприятели.
Доматите в България
През последните години се следи спад в площите и добивите на домати нa oтĸpитo,
спopeд cтaтиcтиĸa нa Миниcтepcтвoтo нa зeмeдeлиeтo и храните. Например през 2019 година реколтата е 95 722 т., през 2020 година има спад с 27% спрямо миналата година, а през 2021 година спадът спрямо 2019 година е с 61% (57 398 т.).
Къде се отглеждат домати в България?
Тази обичайната българска просвета се отглежда съвсем в цялата страна – в регионите на Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Благоевград, Петрич, Сандански, по цялото Черноморие, а също и в Северна България. Куртово Конаре е особено място за локалния розов домат. Именно тук се организират фестивали на чушката, домата, обичайните ястия и занаятите и лютеницата.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ