Леонид Рогозов (14 март 1934 - 21 септември 2000) е

Леонид Рогозов (14 март 1934 - 21 септември 2000) е съветски хирург, взел участие в шеста Съветска антарктическа експедиция през 1961 година. Остава в историята като индивида, който самичък си направил интервенция от апендицит.
През декември 1959 година Леонид Рогозов идва в Антарктида като доктор на 6-а руска антарктическа експедиция. Освен лекарските си отговорности той съвместявал и позициите на метеоролог и водач. След 9-седмична подготовка, на 18 февруари 1961 година, в оазиса Ширмахер е открита новата руска арктическа станция Новолазаревская. Няколко месеца по-късно там се случва събитие, което прави 27-годишния хирург знаменит.
На 29 април 1961 година Леонид вижда у себе си тревожни признаци: изнемощялост, гадене, нараснала температура и болежка в коремната област долу вдясно. Леонид е единственният доктор в 13-членната експедиция. Поставя си диагноза изострен апендицит. Консервативната тактичност за лекуване (покой, апетит, изстудяване на мястото и антибиотици) не дава резултат. На идващия ден температурата се покачва. На нито една от околните станции няма аероплан, а и даже да е имало, неприятните метеорологични условия не биха разреши политане. За избавяне на живота на болния имало единствено един метод - незабавна интервенция, която той трябвало да извърши самичък върху себе си.
Късно вечерта на 30 април хирургът се заема със себе си. Помагат му метеорологът Александър Артьомиев, който му подавал инструментите и инженер-механикът Зиновий Теплинский, който държал до корема му не доста огромно огледало и насочвал светлината от настолната лампа. Началникът на станцията Владислав Гербович следил дали на някого от помагачите няма да му стане зле от гледката, защото мъжете нямали никакъв медицински опит. 
В легнало състояние, полуизвърнат на ляво бедро, Леонид си прави локална упойка с разтвор от новокаин. С помощта на скалпел прави 12-сантиметров прорез в корема си. В някои моменти гледайки в огледалото, в други моменти посредством опипване (без ръкавици), той съумява да в профил възпаления апендикс и да вкара антибиотик в коремната празнина. След 30—40 минути от началото на интервенцията губи сили, вие му се свят, би трябвало да прави къси почивки, с цел да продължи. Към среднощ интервенцията, която траяла 1 час и 45 минути, завършила. След 5 дни температурата се нормализирала, след още два дни си махнал конците.
Ето какво споделя Рогозов (който, апропо, е знаел български) в изданието на " Информационния бюлетин на Съветската Антарктическа експедиция " от 1962 година:

" Не си разрешавах да мисля за нищо, с изключение на за това, което върша. Ако се случеше по този начин, че да изгубя схващане, бях посочил на Саша Артьомиев по какъв начин да ми бие инжекция… Моите небогати асистенти! В последната минута ги погледнах: те стояха в белите си престилки, а лицата им бяха по-бели от престилките. Аз също бях уплашен. Но след това взех инжекцията с новокаин и забих иглата в себе си. По някакъв метод автоматизирано се превключих на режим за опериране и от този миг нататък не виждах нищо, което не се отнасяше до интервенцията.
Да стигна до апендикса не беше елементарно даже благодарение на огледалото. Трябваше да го върша опипом. Внезапно в главата ми проблесна мисъл: " Аз си нанасям от ден на ден рани и не ги усещам… " Ставам все по-слаб и по-слаб, сърцето ми почва да излиза от темп. На всеки четири-пет минути спирам да умря за към 20—25 секунди. И най-после, ето го най-накрая лошотия апендикс! В най-тежкия стадий по премахването на апендикса изгубих дух. Сърцето ми замря, а ръцете ми бяха като гумени. Е, какво, помислих си, това ще свърши зле. А ми оставаше единствено да си извадя апендикса! После осъзнах, че в действителност към този момент съм избавен! "

Снимки от неповторимата интервенция можете да видите тук.