9 бурета със златни монети заровени в пловдивско село
Легенди за десетки заровени съкровища притеглят златотърсачи край Пловдив. Златни колесници и монети от тракийско време, скъпоценности, отмъкнати от хайдути, и делви с бижута на преселници от Тракия и Македония разпалват въображението на иманярите. Картите на имането, заровени в пещерите, се търгуват по десетки хиляди левове на черно. Пещери и могили в региона от дълго време са претършувани. Легендите за несметни благосъстояния обаче примамват млади и остарели да копаят още веднъж и още веднъж, постоянно даже с риск за живота си. В поредност от материали TrafficNews.bg ви споделя легендите. Доколко обаче са достоверни – преценете сами.
Легенда за изобилно благосъстояние, прикрито в геран, ситуиран сред два кръстати дъба, и до през днешния ден се споделя в пловдивското село Чоба. Златото се свързва с имато на Бекирли Мустафа паша, а историята за нашествията му в региона е разказана в книгата „ История на село Чоба ” от Христо Попов.
От преданията на голям брой остарели хора се знае, че към 1780 година за шеф на Караджадажката нахия е назначен Бекирли Мустафа паша, родом от село Векирлий – турско село, ситуирано на 6 километра от директния път за Генерал Николаево. След назначението му за шеф на нахията той употребява слабостта на султанската власт по време на кърджалийските безредици и се афишира за самостоятелен феодал. Събирал от налозите за своя сметка, ограбвал популацията, натоварвал го с повинност, натрупал благосъстояния. Нахията обхващала региона сред Чирпан и река Стряма на запад, Средна гора и река Марица на юг. За център на своето притежание Бекирли Мустафа избира село Чоба, то е негова столица.
Тук, в селото, той заграбва едно място от към 100 декара и построява своя луксозен замък. От него е непокътнат овален мраморен капител за подложка на колона. При разкопаване са открити обгорели кости и камък с дупка в средата, до който стои 50-сантиметрова обгоряла останка от здрав дъбов дирек, който несъмнено е бил изправен в миналото на този камък. Тук вероятно е била готварната на Бекирлията или кланицата.
За още по-голяма сигурност на своята столица Бекирлията е построил 3 изкуствени могили, които са непокътнати и до през днешния ден. Това са могилите Гуруня, Кърчето и Бамлъка. Вътре те са били празни и са служели за укритие на стражата. Впоследствие тези празнини са засипани и могилките не престават да служат известно време като комфортно място за наблюдаване.
Охраната, сигурността на селото, столица на владетеля, се осъществявала от лична на Бекирлията армия, която той набирал от недоволните от султана бойци, онеправдани еничари, дори и българи. В своята книга „ Кърджалийско време ” Вера Мутафчиева оповестява, че някой си Хакъ паша към края на юли 1801 година оповестил успеха си над Бекирлиолу. Много евентуално е това да се отнася за разгрома на Бекирли Мустафа паша в Чоба, тъй като преданията настойчиво приказват, че почти по същото време султанска армия обкръжава укрепената Чоба, разрушава отбраната и Бекирлията едвам се избавя.
През нощта се измъква и заобикаля във Видин, за което популацията на Чоба сътворява и специфична ария. Местното поверие споделя, че при бягството си Бекирлията е заровил в земята цялото си парично благосъстояние, състоящо се от 9 конски бурета, цялостни със златни турски лири.
Непосредствено след Първата международна война трима мъже от селото – Христос, Радьо и Минко, дълго време търсят това голямо златно богатство. Резултатите обаче са единствено една-две открити златни монети. Много хора и до през днешния ден имат вяра, че това голямо благосъстояние и през днешния ден се спотайва в някое кътче на региона.
Инфо: трафикнюз
