Легенда за Св. Георги и Св. Димитър
Легендата за Св. Георги и Св. Димитър
Веднъж един безпаричен човек отишъл за риба. Хвърлил въдицата и на нея се хванала рибка. Тя проговорила с човешки глас и помолила рибаря да я пусне на независимост. Човекът се смилил над нея и я хвърлил във водата. Хвърлил отново въдицата, само че всичко се повторило още веднъж. Но третия път, когато рибарят уловил същата рибка, тя му рекла:
– Чичо, в този момент към този момент не ме пускай в реката, а ме занеси у вас и ме изяжте с жена си. Костите ми заровете под яслата на кобилата.
Мъжът извършил желанието на вълшебната риба. Като минали девет месеца, неговата жена родила две момчета – близначета, а кобилата се ожребила с две кончета – също близначета – бяло и алено. Първото момче кръстили Димитър, а второто – Георги. Когато децата пораснали и станали мощни момци, те яхнали двете жребчета и тръгнали да обикалят света. Уговорили се, че в случай че от копието на единия покапе кръв, значи другият брат е в неволя.
Пръв тръгнал Георги, а Димитър половин година след него. Един ден Димитър забелязал, че от копието му прокапала кръв. Тръгнал той да търси брат си, с цел да му помогне в бедата. Изминал дълъг път, до момента в който най-после срещнал коня му, който почнал да цвили радостно, щом познал жребеца-близнак.
Димитър видял, че брат му бил нападнал от огромна люспеста ламя. Той призовал Бога на помощ, умъртвил с копието си ламята и освободил Георги от отровната и прегръдка. След тази борба те решили да се посветят на християнството, направили доста подвизи и станали светци.
Затова хората ги почитат – първо Свети великомъченик Георги Победоносец, а половин година по-късно и Свети Димитър Солунски.
Из: Голяма книга на българските легенди и митове
Подбрал и преразказал: Цанко Лалев
