Тим Вийзе: Гробаря ми е идол!
Легендата на Вердер (Бремен) Тим Вийзе даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Когато пазеше вратата на „ бременските музиканти “, те не излизаха от групите на Шампионската лига. Натрупа 194 мача за Вердер, само че имаше нещастието в националния отбор да е в сянката на Оливер Кан, Йенс Леман и Мануел Нойер. След края на кариерата си Вийзе смени спорта и стана кечист.
- Хер Вийзе, още веднъж ви видяхме на вратата на немския народен тим – на неофициалното международно състезание върху сняг в Ароза. Как се чувствате отново като футболист?
- Чувствам се прелестно. Не съм изгубил форма. Почти всяка седмица вземам участие в сходни благотворителни шампионати. В първия за годината даже спечелихме първо място в залата в Олденборг. Това е един от най-големите в Германия. На снега и на над 2000 метра надморска височина е още по-атрактивно. Какво хубаво слънце единствено свети на открито! Много е крепко.
- Как се разбирате с сътрудниците, против които сте играл в предишното?
- Нямаме проблеми. С Марио Баслер примерно бяхме и съотборници в Кайзерслаутерн. Приятно е да се виждаме, въпреки и поостарели.
- От три години се занимавате с нов тип спорт, който не е толкоз известен в Европа. Говорим за кеча. Защо решихте да се захванете с него?
- Убедиха ме. Още от дете ми е забавно да се удрям. Дълго продължи размисълът, тъй като ме караха още, до момента в който имах контракт като футболист на Хофенхайм. Затова трябваше да отложа. Но започнах и в кеча. Вече имах един пердах в Мюнхен. Атмосферата беше неповторима. Победих. Сега американците желаят да прелетя океана и да се удрям при тях. Все още не е ясно по кое време ще подпишем контракта, само че натам вървят нещата.
- Кой ви убеди, че ставате за кеч?
- Американците. Дойдоха няколко души при мен и споделиха, че съм идеалният вид за тези боеве. Отвърнах им: „ Окей, аз много постоянно съм гледал кеч по малкия екран. “ Така че за мен това си е като сбъдната фантазия. От дете съм огромен почитател на този спорт и в този момент имам опция да го упражнявам.
- Имате ли кумир в кеча?
- Гробаря. Обожавам го.
- Има ли доста болежка в тези боеве или е повече шоу?
- Тренировките са извънредно тежки. Не можете да си визиите даже. По шест часа дневно упражнявам. Така изискват и американците. Не можеш да се скатаваш.
- Каква е разликата сред тренировките във футбола и кеча?
- Огромна е.
- Какво повече би трябвало да вършиме в този момент?
- В кеча би трябвало да работиш доста повече върху кондицията. И при вратарството не е елементарно. Плонжираш, скачаш, горе, долу... Но е доста по-кратко, в сравнение с сегашните ми тренировки.
- Кога ще е идната ви борба?
- Трябва да подпишем първо контракт и ще забележим по какъв начин ще продължи това премеждие. Американците желаят да отида при тях за три години, само че това не ме устройва. Предпочитам да е по-кратко и в този момент преговаряме.
- Тежък ли беше първият ви пердах?
- Не, въобще не! Беше ми доста елементарно и прелестно. Спечелих против Узус, само че надали го познавате. Добър войник е. Нямах обаче проблем да го смъква на земята.
- Вече си имате прякор. Наричат ви Машината. Кой го измисли?
- Американците. Те ме кръстиха Машината.
- Харесва ли ви?
- Перфектен е. Винаги съм желал да съм машина.
- Нека да се върнем към футбола. Вие бяхте един от най-хубавите вратари на Германия в последните години, само че имате прекомерно малко мачове в националния тим.
- Съгласен съм. На международното състезание в ЮАР през 2010 година аз трябваше да съм титулярният вратар. Треньорът обаче сподели, че Мануел Нойер ще пази. Защо го направи, нямам визия. За страдание при нас, вратарите, е по-трудно. Само един може да е на терена. Не станах полеви състезател, с цел да може да ме сменят или аз да променям някого. Германия постоянно е имала най-хубавите вратари в света. Затова ни е мъчно в конкуренцията.
- Кой е най-хубавият ви мач?
- О, толкоз доста мощни мачове имам, че няма да ни стигне времето.
- А най-малко за националния тим?
- Срещу Англия.
- Това не е ли вашият дебют?
- Точно по този начин! Дебютът ми.
- Загубихте с 1:2 в тази контрола.
- Да, само че аз пазих ужасно. Имаше едно състояние, което бе на процедура неспасяемо. Само че... аз го спасих. Намерете го в интернет и го гледайте. Показно е.
- Какво промени за вас тази нощ в Берлин, когато се изправихте против Англия?
- Дебютът постоянно остава незабравим. От дете съм мечтал да облека фланелката на Германия. Цял живот упражнявах за този ден. И в този миг фантазията стана действителност! Случи се. Бях признателен на ориста, че ми подари тази нощ. Най-голямата горделивост за един футболист е да играе в националния тим.
- Кой е ударът, който най-трудно сте отразил?
- Вероятно тъкмо този против Англия.
- Как го спасихте?
- Не помня кой тъкмо бе против мен. Тичаше към вратата и стреля. Направих необикновен скок и с лявата ръка избих топката тъкмо пред ъгъла. Съветвам и феновете ви – да го потърсят в интернет и да видят това знамение.
- Срещу кой нападател ви е било най-трудно?
- Имало е доста. Но да избера някои. Например Рууд ван Нистелрой, Раул, Златан Ибрахимович... Но това са единствено трима от многото хищници на терена.
- Германия разгроми Англия и Аржентина, вкарвайки по четири гола на международното в ЮАР. Накрая обаче не станахте първенец. Защо?
- И аз не мога да си го обясня. Бяхме най-хубавите. В полуфинала против Испания в 80-ата минута Карлес Пуйол ни вкара с глава. Най-нормалното нещо в това състезание беше Германия да стане международен първенец. Никой не бе по-добър от нас. На идващия огромен шампионат – Евро 2012, против нас Марио Балотели изигра мача на живота си. Вкара ни два гола на полуфинала, а ние още веднъж бяхме най-силни. Съдбата ни го върна със международната купа две години по-късно. Бил съм на огромни шампионати и постоянно е хубаво. Опитът, атмосферата, мачовете – всичко е ужасно. Съдбата ми даде опция да го видя с очите си.
- Вие сте жива легенда на Вердер. Какво значи за вас да имате повече от 200 мача за „ бременските музиканти “?
- Осемте години във Вердер са най-хубавото време за мен. Винаги играехме или в Шампионската лига, или в Лига Европа. Веднъж дойдохме и до София. Атмосферата беше супер. Признавам ви го. Феновете бяха на равнище. София е хубав град. Какво време единствено! Играехме всяка седмица против най-хубавите в Европа.
- Говорите за мача Левски - Вердер. Вратарят Михайлов направи обаче и съдбовна неточност...
- Да, помня. Нали бе наследник на президента на футболния съюз?
- Точно по този начин.
- Много мъчително ми стана за това момче. Във футбола се случват такива неща. И аз направих една голяма неточност против Ювентус в Торино в осминафинал на Шампионската лига, която ни струваше отпадането. Има го в картите. В този бизнес вратарят няма право да бърка, само че се случва.
- Най-големият ви триумф с Вердер е Купата на Германия.
- Да, против Байер (Леверкузен). Играхме пред 70 000 фенове в Берлин. Три пъти съм взел участие във край за купата на Германия. За страдание имам единствено един трофей. Но всяка купа ти подвига самочувствието. Радвам се, че я имам. За страдание в шампионата все оставахме втори, тъй като Байерн бе първи. Но по този начин е във футбола – който има най-вече пари, има и най-хубавия тим.
- Проблем ли е за Бундеслигата, че Байерн толкоз постоянно става първенец?
- От една страна – да. Но от друга би трябвало да признаем, че Байерн от десетилетия работи доста тъкмо. Инвестира се доста вярно като в селекцията съвсем няма неточности. Автоматично с това идват и огромните триумфи, освен това освен в Бундеслигата.
- Какво би трябвало да създадат другите клубове, с цел да могат най-малко малко да понижат дистанцията от Байерн?
- Видяхме неотдавна, че Борусия (Дортмунд) може да смъкна Байерн от върха. Два пъти подред стана първенец. Но тази задача е пъклен сложна против най-хубавия и най-богатия тим.
- Защо немските тимове се показаха толкоз едва в евротурнирите този сезон?
- Не мога да дава отговор. Вероятно поради липса и на класа, и липса на шанс. Тази година несъмнено не е добра за тимовете от Бундеслигата. Надявам се, че най-малко Байерн може да стигне надалеч.
- А какво се случва с Вердер? Всяка година се бори за оцеляване.
- Вердер е една злополука. Доскоро всяка година участвахме в Шампионската лига. Но към този момент няма пари, няма и положителни играчи. Сега виждате къде е тимът. Наистина всяка година се бори до последно да не изпадне. А някой ден тази покруса може и да се случи.
- Но тази драма с оцеляването застигна и други огромни клубове като Щутгарт, Хамбургер...
- Да, стават от ден на ден такива драми. Ръководствата вършат доста неточности при финансирането. Това води до по-лоша селекция, идват по-слаби футболисти. И по този начин водовъртежът ги праща в борбата за оцеляване, а не за купата.
- Толкова ли Бундеслигата стана по-слаба от Висшата лига да вземем за пример?
- Бундеслигата е най-хубавото състезание. Вижте публиката. Вижте стадионите. Във Висшата лига има единствено доста вложения. В Германия е в действие наложителното предписание за благосъстоятелност на клуб, което му споделяме „ 50 % плюс един “. Никой не може да пристигна и да разгласи: „ От през днешния ден аз съм шефът! “ В Англия идват китайци, араби. Хвърлят си парите, сякаш купуват най-хубавите футболисти.
- Добра ли е тази политика?
- Защо да не е добра? След като имат толкоз доста пари, дано ги влагат.
- Байерн също е богат, само че Корентен Толисо е най-скъпият футболист с 41 милиона евро цена. Английските клубове биха се изсмели на тази сума.
- Така е, само че триумфи нали има? Вижте какво прави Пари Сен Жермен.
- Харесва ли ви?
- Не бих споделил. В Германия това не може да се случи. Имат толкоз доста пари в ПСЖ, че могат да ги хвърлят, за каквото си изискат. Купуват си триумфи.
Wisst ihr Bescheid, Namen sind notiert https://t.co/Pp4JKzeIh3
— Tim Wiese (@Tim_Wiese) 3 май 2017 година
- Манчестър Сити купи вратаря Едерсон за 40 милиона евро и го направи най-скъпият пазач в историята. Той ли е и най-хубавият?
- В никакъв случай. Има доста по-добри вратари. За мен най-класните са Тибо Куртоа и Мануел Нойер. Но не и този от Манчестър Сити.
- Може ли един вратар да коства въпреки всичко 40 милиона?
- Абсолютно ненормална история. Особено за вратар.
- Напълно уверен ли сте, че немската вратарска школа е най-хубавата в света?
- Да, несъмнено.
- Как го постигате?
- Имаме доста гений и умеем да го развиваме. При нас тренировките са най-хубави, а надлежно по този начин се построяват и най-хубавите вратари.
- През годините съперници в националния тим са ви били великани като Оливер Кан, Йенс Леман и Мануел Нойер. Какви са връзките ви с тях?
- Оливер е доста положително момче. Имаме се. Като бях млад вратар Оли ми беше кумир. С другите нямам работа!
- Германия потегля за международното състезание като първенец и любимец. Кой би трябвало да е вратарят – Нойер или Марк-Андре тер Щеген?
- Тер Щеген, несъмнено! Нойер изобщо не е здрав.
- Но споделят, че ще се възвърне в точния момент.
- Не имам вяра.
- Чуват се гласове и за Свен Улрайх, който играе чудесно в Байерн като заместител на Нойер.
- Справя се добре, само че няма по какъв начин да е титуляр на Германия.
- Как виждате възможностите на Бундестима на международното?
- Германия е турнирен тим. Винаги стига надалеч. Затова считам, че е любимец №1 за купата.
- А кои са огромните съперници?
- Има доста. Бразилия, Аржентина – все познати противници. Уругвай също е добър.
- Германия победи Бразилия със 7:1 на предишния мондиал. Това ли е мач №1 в историята на международните шампионати?
- Да. При всички положения. Да биеш Бразилия на тяхна земя със 7:1 е нещо необикновено.
- Къде гледахте мача?
- У нас пред тв приемника.
- Радвахте ли се?
- Как да не съм? Победа със 7:1 и то над Бразилия, и то в Бразилия. Уоу!
- Какво мислите за Йоаким Льов като треньор?
- Много добър експерт. Щом си станал международен първенец, автоматизирано се нареждаш в графата на най-големите. Освен това той е и добър човек.
- Вярно ли е, че той е абониран за народен тим, само че не става за клубен?
- Не е по този начин. Много треньори са ту в народен, ту в клубен тим. Льов дълго време резервира поста си в Бундестима, тъй като има триумфи. Повече от 10 години прави отлична работа. Мисля, че ще остане още много време.
- Германия завоюва Купата на конфедерациите с авариен отбор…
- Купата на конфедерациите не е международно състезание. Там конкуренцията действително не е огромна. Ще забележим какъв брой мощни сме в действителност това лято.
- Може ли тази купа да сътвори проблем при избора на 23-ата за Русия?
- Въобще не. Вярно е, че Германия има голям избор на футболисти. И това е, тъй като разполагаме с най-хубавите предпоставки за подготовка още от най-ранна възраст. Всеки професионален клуб е задължен да има голяма академия за подрастващи. И няма взаимни отстъпки в качеството. Най-добри терени, най-хубави уреди, най-хубави условия – просто всичко най-най.
- Идва и решителната фаза в Шампионската лига. Как виждате любимците?
- На първо място поставям още веднъж Реал, Байерн и Манчестър Сити. Трите са най-хубави. Да не не помни и Барселона.
- Мислите ли, че ПСЖ може да си купи Шампионската лига с помощта на селекцията, която направи?
- Не, не може. Вижте британските тимове. И те хвърлят пари като луди, само че от дълго време са надалеч от първото място. Последно Челси стана европейски първенец през 2012 година.
- Може ли Германия изненадващо да победи през месец май - Байерн като европейски първенец, а Борусия (Дортмунд) като притежател на Лига Европа?
- Не имам вяра. Борусия няма никакъв късмет. Може би Барселона е №1 за Шампионската лига.
- Играл сте в кариерата си против българи. Вече стана дума за мача против Левски. Какви други мемоари имате от нашия футбол?
- Само против Левски съм играл.
- А против българи?
- Срещу Димитър Бербатов. Той беше доста мощен нападател. Играе ли още той?
- Да, в Индия.
- Уоу, Индия! Окей. Беше огромен нападател. Голям, техничен.
- Вкарвал ли ви е гол?
- Може би, да. Нека помисля. Да, вкарвал ми е.
- Кои български играчи най-вече харесвате?
- Христо Стоичков ми беше кумир. Гледал съм му доста мачове в Барселона. Днес кой ви е най-хубавият? Помогнете ми. Не мога да се сетя. Преди България имаше доста огромен тим.
- Къде гледахте мача Германия – България на международното в Щатите през 1994 година?
- Мисля, че беше у нас. Много прекрасен мач беше. Трябва да признаем, че България по това време не беше по-слаба от Германия. Днес обаче не е по този начин.
- Известен сте със пристрастеността си да карате спортни коли. И от време на време имате проблеми с полицията. От къде идва пристрастието ви за такива коли?
- От дребен съм по този начин. Обожавам Ламборгини. Полицаите ми завиждат и по тази причина ме стопират. Последния път пътувах за Хамбург. Спряха ме и извикаха публицистите, с цел да ме снимат. Така е в Германия.
- Наистина ли?
- Да, тъкмо по този начин е в Германия.
- С каква скорост карахте?
- Не е поради скоростта. Бях пуснал доста мощно музиката. Но това е Ламборгини. Тези коли постоянно са шумни.
- Кой ми е обичаният ви модел?
- Авентадор.
- Какви други спортни коли имате?
- Ламборгини, БМВ, Мерцедес и Шевролет Камаро с 1000 конски сили.
- Колко най-бързо сте карал?
- Мразя да карам бързо. Страх ме е. Не подвигам повече от 200-210 км/ч.
- С тези коли на писта не сте ли ходил?
- Не. Нали знаете, че в Германия няма ограничаване на скоростта. Не ми е нужно да ходя на писта. Ние сме единствената такава страна в света.
- Последен въпрос – кой е най-важният трофей в живота ви?
- Раждането на щерка ми. Вече е на 11 години.
- Хер Вийзе, още веднъж ви видяхме на вратата на немския народен тим – на неофициалното международно състезание върху сняг в Ароза. Как се чувствате отново като футболист?
- Чувствам се прелестно. Не съм изгубил форма. Почти всяка седмица вземам участие в сходни благотворителни шампионати. В първия за годината даже спечелихме първо място в залата в Олденборг. Това е един от най-големите в Германия. На снега и на над 2000 метра надморска височина е още по-атрактивно. Какво хубаво слънце единствено свети на открито! Много е крепко.
- Как се разбирате с сътрудниците, против които сте играл в предишното?
- Нямаме проблеми. С Марио Баслер примерно бяхме и съотборници в Кайзерслаутерн. Приятно е да се виждаме, въпреки и поостарели.
- От три години се занимавате с нов тип спорт, който не е толкоз известен в Европа. Говорим за кеча. Защо решихте да се захванете с него?
- Убедиха ме. Още от дете ми е забавно да се удрям. Дълго продължи размисълът, тъй като ме караха още, до момента в който имах контракт като футболист на Хофенхайм. Затова трябваше да отложа. Но започнах и в кеча. Вече имах един пердах в Мюнхен. Атмосферата беше неповторима. Победих. Сега американците желаят да прелетя океана и да се удрям при тях. Все още не е ясно по кое време ще подпишем контракта, само че натам вървят нещата.
- Кой ви убеди, че ставате за кеч?
- Американците. Дойдоха няколко души при мен и споделиха, че съм идеалният вид за тези боеве. Отвърнах им: „ Окей, аз много постоянно съм гледал кеч по малкия екран. “ Така че за мен това си е като сбъдната фантазия. От дете съм огромен почитател на този спорт и в този момент имам опция да го упражнявам.
- Имате ли кумир в кеча?
- Гробаря. Обожавам го.
- Има ли доста болежка в тези боеве или е повече шоу?
- Тренировките са извънредно тежки. Не можете да си визиите даже. По шест часа дневно упражнявам. Така изискват и американците. Не можеш да се скатаваш.
- Каква е разликата сред тренировките във футбола и кеча?
- Огромна е.
- Какво повече би трябвало да вършиме в този момент?
- В кеча би трябвало да работиш доста повече върху кондицията. И при вратарството не е елементарно. Плонжираш, скачаш, горе, долу... Но е доста по-кратко, в сравнение с сегашните ми тренировки.
- Кога ще е идната ви борба?
- Трябва да подпишем първо контракт и ще забележим по какъв начин ще продължи това премеждие. Американците желаят да отида при тях за три години, само че това не ме устройва. Предпочитам да е по-кратко и в този момент преговаряме.
- Тежък ли беше първият ви пердах?
- Не, въобще не! Беше ми доста елементарно и прелестно. Спечелих против Узус, само че надали го познавате. Добър войник е. Нямах обаче проблем да го смъква на земята.
- Вече си имате прякор. Наричат ви Машината. Кой го измисли?
- Американците. Те ме кръстиха Машината.
- Харесва ли ви?
- Перфектен е. Винаги съм желал да съм машина.
- Нека да се върнем към футбола. Вие бяхте един от най-хубавите вратари на Германия в последните години, само че имате прекомерно малко мачове в националния тим.
- Съгласен съм. На международното състезание в ЮАР през 2010 година аз трябваше да съм титулярният вратар. Треньорът обаче сподели, че Мануел Нойер ще пази. Защо го направи, нямам визия. За страдание при нас, вратарите, е по-трудно. Само един може да е на терена. Не станах полеви състезател, с цел да може да ме сменят или аз да променям някого. Германия постоянно е имала най-хубавите вратари в света. Затова ни е мъчно в конкуренцията.
- Кой е най-хубавият ви мач?
- О, толкоз доста мощни мачове имам, че няма да ни стигне времето.
- А най-малко за националния тим?
- Срещу Англия.
- Това не е ли вашият дебют?
- Точно по този начин! Дебютът ми.
- Загубихте с 1:2 в тази контрола.
- Да, само че аз пазих ужасно. Имаше едно състояние, което бе на процедура неспасяемо. Само че... аз го спасих. Намерете го в интернет и го гледайте. Показно е.
- Какво промени за вас тази нощ в Берлин, когато се изправихте против Англия?
- Дебютът постоянно остава незабравим. От дете съм мечтал да облека фланелката на Германия. Цял живот упражнявах за този ден. И в този миг фантазията стана действителност! Случи се. Бях признателен на ориста, че ми подари тази нощ. Най-голямата горделивост за един футболист е да играе в националния тим.
- Кой е ударът, който най-трудно сте отразил?
- Вероятно тъкмо този против Англия.
- Как го спасихте?
- Не помня кой тъкмо бе против мен. Тичаше към вратата и стреля. Направих необикновен скок и с лявата ръка избих топката тъкмо пред ъгъла. Съветвам и феновете ви – да го потърсят в интернет и да видят това знамение.
- Срещу кой нападател ви е било най-трудно?
- Имало е доста. Но да избера някои. Например Рууд ван Нистелрой, Раул, Златан Ибрахимович... Но това са единствено трима от многото хищници на терена.
- Германия разгроми Англия и Аржентина, вкарвайки по четири гола на международното в ЮАР. Накрая обаче не станахте първенец. Защо?
- И аз не мога да си го обясня. Бяхме най-хубавите. В полуфинала против Испания в 80-ата минута Карлес Пуйол ни вкара с глава. Най-нормалното нещо в това състезание беше Германия да стане международен първенец. Никой не бе по-добър от нас. На идващия огромен шампионат – Евро 2012, против нас Марио Балотели изигра мача на живота си. Вкара ни два гола на полуфинала, а ние още веднъж бяхме най-силни. Съдбата ни го върна със международната купа две години по-късно. Бил съм на огромни шампионати и постоянно е хубаво. Опитът, атмосферата, мачовете – всичко е ужасно. Съдбата ми даде опция да го видя с очите си.
- Вие сте жива легенда на Вердер. Какво значи за вас да имате повече от 200 мача за „ бременските музиканти “?
- Осемте години във Вердер са най-хубавото време за мен. Винаги играехме или в Шампионската лига, или в Лига Европа. Веднъж дойдохме и до София. Атмосферата беше супер. Признавам ви го. Феновете бяха на равнище. София е хубав град. Какво време единствено! Играехме всяка седмица против най-хубавите в Европа.
- Говорите за мача Левски - Вердер. Вратарят Михайлов направи обаче и съдбовна неточност...
- Да, помня. Нали бе наследник на президента на футболния съюз?
- Точно по този начин.
- Много мъчително ми стана за това момче. Във футбола се случват такива неща. И аз направих една голяма неточност против Ювентус в Торино в осминафинал на Шампионската лига, която ни струваше отпадането. Има го в картите. В този бизнес вратарят няма право да бърка, само че се случва.
- Най-големият ви триумф с Вердер е Купата на Германия.
- Да, против Байер (Леверкузен). Играхме пред 70 000 фенове в Берлин. Три пъти съм взел участие във край за купата на Германия. За страдание имам единствено един трофей. Но всяка купа ти подвига самочувствието. Радвам се, че я имам. За страдание в шампионата все оставахме втори, тъй като Байерн бе първи. Но по този начин е във футбола – който има най-вече пари, има и най-хубавия тим.
- Проблем ли е за Бундеслигата, че Байерн толкоз постоянно става първенец?
- От една страна – да. Но от друга би трябвало да признаем, че Байерн от десетилетия работи доста тъкмо. Инвестира се доста вярно като в селекцията съвсем няма неточности. Автоматично с това идват и огромните триумфи, освен това освен в Бундеслигата.
- Какво би трябвало да създадат другите клубове, с цел да могат най-малко малко да понижат дистанцията от Байерн?
- Видяхме неотдавна, че Борусия (Дортмунд) може да смъкна Байерн от върха. Два пъти подред стана първенец. Но тази задача е пъклен сложна против най-хубавия и най-богатия тим.
- Защо немските тимове се показаха толкоз едва в евротурнирите този сезон?
- Не мога да дава отговор. Вероятно поради липса и на класа, и липса на шанс. Тази година несъмнено не е добра за тимовете от Бундеслигата. Надявам се, че най-малко Байерн може да стигне надалеч.
- А какво се случва с Вердер? Всяка година се бори за оцеляване.
- Вердер е една злополука. Доскоро всяка година участвахме в Шампионската лига. Но към този момент няма пари, няма и положителни играчи. Сега виждате къде е тимът. Наистина всяка година се бори до последно да не изпадне. А някой ден тази покруса може и да се случи.
- Но тази драма с оцеляването застигна и други огромни клубове като Щутгарт, Хамбургер...
- Да, стават от ден на ден такива драми. Ръководствата вършат доста неточности при финансирането. Това води до по-лоша селекция, идват по-слаби футболисти. И по този начин водовъртежът ги праща в борбата за оцеляване, а не за купата.
- Толкова ли Бундеслигата стана по-слаба от Висшата лига да вземем за пример?
- Бундеслигата е най-хубавото състезание. Вижте публиката. Вижте стадионите. Във Висшата лига има единствено доста вложения. В Германия е в действие наложителното предписание за благосъстоятелност на клуб, което му споделяме „ 50 % плюс един “. Никой не може да пристигна и да разгласи: „ От през днешния ден аз съм шефът! “ В Англия идват китайци, араби. Хвърлят си парите, сякаш купуват най-хубавите футболисти.
- Добра ли е тази политика?
- Защо да не е добра? След като имат толкоз доста пари, дано ги влагат.
- Байерн също е богат, само че Корентен Толисо е най-скъпият футболист с 41 милиона евро цена. Английските клубове биха се изсмели на тази сума.
- Така е, само че триумфи нали има? Вижте какво прави Пари Сен Жермен.
- Харесва ли ви?
- Не бих споделил. В Германия това не може да се случи. Имат толкоз доста пари в ПСЖ, че могат да ги хвърлят, за каквото си изискат. Купуват си триумфи.
Wisst ihr Bescheid, Namen sind notiert https://t.co/Pp4JKzeIh3
— Tim Wiese (@Tim_Wiese) 3 май 2017 година
- Манчестър Сити купи вратаря Едерсон за 40 милиона евро и го направи най-скъпият пазач в историята. Той ли е и най-хубавият?
- В никакъв случай. Има доста по-добри вратари. За мен най-класните са Тибо Куртоа и Мануел Нойер. Но не и този от Манчестър Сити.
- Може ли един вратар да коства въпреки всичко 40 милиона?
- Абсолютно ненормална история. Особено за вратар.
- Напълно уверен ли сте, че немската вратарска школа е най-хубавата в света?
- Да, несъмнено.
- Как го постигате?
- Имаме доста гений и умеем да го развиваме. При нас тренировките са най-хубави, а надлежно по този начин се построяват и най-хубавите вратари.
- През годините съперници в националния тим са ви били великани като Оливер Кан, Йенс Леман и Мануел Нойер. Какви са връзките ви с тях?
- Оливер е доста положително момче. Имаме се. Като бях млад вратар Оли ми беше кумир. С другите нямам работа!
- Германия потегля за международното състезание като първенец и любимец. Кой би трябвало да е вратарят – Нойер или Марк-Андре тер Щеген?
- Тер Щеген, несъмнено! Нойер изобщо не е здрав.
- Но споделят, че ще се възвърне в точния момент.
- Не имам вяра.
- Чуват се гласове и за Свен Улрайх, който играе чудесно в Байерн като заместител на Нойер.
- Справя се добре, само че няма по какъв начин да е титуляр на Германия.
- Как виждате възможностите на Бундестима на международното?
- Германия е турнирен тим. Винаги стига надалеч. Затова считам, че е любимец №1 за купата.
- А кои са огромните съперници?
- Има доста. Бразилия, Аржентина – все познати противници. Уругвай също е добър.
- Германия победи Бразилия със 7:1 на предишния мондиал. Това ли е мач №1 в историята на международните шампионати?
- Да. При всички положения. Да биеш Бразилия на тяхна земя със 7:1 е нещо необикновено.
- Къде гледахте мача?
- У нас пред тв приемника.
- Радвахте ли се?
- Как да не съм? Победа със 7:1 и то над Бразилия, и то в Бразилия. Уоу!
- Какво мислите за Йоаким Льов като треньор?
- Много добър експерт. Щом си станал международен първенец, автоматизирано се нареждаш в графата на най-големите. Освен това той е и добър човек.
- Вярно ли е, че той е абониран за народен тим, само че не става за клубен?
- Не е по този начин. Много треньори са ту в народен, ту в клубен тим. Льов дълго време резервира поста си в Бундестима, тъй като има триумфи. Повече от 10 години прави отлична работа. Мисля, че ще остане още много време.
- Германия завоюва Купата на конфедерациите с авариен отбор…
- Купата на конфедерациите не е международно състезание. Там конкуренцията действително не е огромна. Ще забележим какъв брой мощни сме в действителност това лято.
- Може ли тази купа да сътвори проблем при избора на 23-ата за Русия?
- Въобще не. Вярно е, че Германия има голям избор на футболисти. И това е, тъй като разполагаме с най-хубавите предпоставки за подготовка още от най-ранна възраст. Всеки професионален клуб е задължен да има голяма академия за подрастващи. И няма взаимни отстъпки в качеството. Най-добри терени, най-хубави уреди, най-хубави условия – просто всичко най-най.
- Идва и решителната фаза в Шампионската лига. Как виждате любимците?
- На първо място поставям още веднъж Реал, Байерн и Манчестър Сити. Трите са най-хубави. Да не не помни и Барселона.
- Мислите ли, че ПСЖ може да си купи Шампионската лига с помощта на селекцията, която направи?
- Не, не може. Вижте британските тимове. И те хвърлят пари като луди, само че от дълго време са надалеч от първото място. Последно Челси стана европейски първенец през 2012 година.
- Може ли Германия изненадващо да победи през месец май - Байерн като европейски първенец, а Борусия (Дортмунд) като притежател на Лига Европа?
- Не имам вяра. Борусия няма никакъв късмет. Може би Барселона е №1 за Шампионската лига.
- Играл сте в кариерата си против българи. Вече стана дума за мача против Левски. Какви други мемоари имате от нашия футбол?
- Само против Левски съм играл.
- А против българи?
- Срещу Димитър Бербатов. Той беше доста мощен нападател. Играе ли още той?
- Да, в Индия.
- Уоу, Индия! Окей. Беше огромен нападател. Голям, техничен.
- Вкарвал ли ви е гол?
- Може би, да. Нека помисля. Да, вкарвал ми е.
- Кои български играчи най-вече харесвате?
- Христо Стоичков ми беше кумир. Гледал съм му доста мачове в Барселона. Днес кой ви е най-хубавият? Помогнете ми. Не мога да се сетя. Преди България имаше доста огромен тим.
- Къде гледахте мача Германия – България на международното в Щатите през 1994 година?
- Мисля, че беше у нас. Много прекрасен мач беше. Трябва да признаем, че България по това време не беше по-слаба от Германия. Днес обаче не е по този начин.
- Известен сте със пристрастеността си да карате спортни коли. И от време на време имате проблеми с полицията. От къде идва пристрастието ви за такива коли?
- От дребен съм по този начин. Обожавам Ламборгини. Полицаите ми завиждат и по тази причина ме стопират. Последния път пътувах за Хамбург. Спряха ме и извикаха публицистите, с цел да ме снимат. Така е в Германия.
- Наистина ли?
- Да, тъкмо по този начин е в Германия.
- С каква скорост карахте?
- Не е поради скоростта. Бях пуснал доста мощно музиката. Но това е Ламборгини. Тези коли постоянно са шумни.
- Кой ми е обичаният ви модел?
- Авентадор.
- Какви други спортни коли имате?
- Ламборгини, БМВ, Мерцедес и Шевролет Камаро с 1000 конски сили.
- Колко най-бързо сте карал?
- Мразя да карам бързо. Страх ме е. Не подвигам повече от 200-210 км/ч.
- С тези коли на писта не сте ли ходил?
- Не. Нали знаете, че в Германия няма ограничаване на скоростта. Не ми е нужно да ходя на писта. Ние сме единствената такава страна в света.
- Последен въпрос – кой е най-важният трофей в живота ви?
- Раждането на щерка ми. Вече е на 11 години.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ