Защо във Франция се радикализират толкова много мюсюлмани
лед последния атентат в Ница някогашният министър-председател на Малайзия Махадир бин Мохамад написа в Туитър, че мюсюлманите имали „ правото да убият хиляди французи поради кланетата в историята”. Публикацията беше изтрита по гледище на френското държавно управление, написа „ ”.
Призиви за принуждение се чуха и от антифренските митинги, провели се в разнообразни елементи на мюсюлманския свят, включително в Пакистан, Ливан, Индонезия и Бангладеш. Там се развяха плакати с лика на френския президент Еманюел Макрон и гледище за „ обезглавяване на богохулника”. В тази връзка френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан съобщи: „ Стъпката от виртуална ненавист към същинско принуждение е малка”.
Заплахата дебне извън и от вътрешната страна
Вътрешният министър Жералд Дарманин разгласи в телевизионно изявление, че страната „ е във война против ислямизма както вътре, по този начин и навън” и предизвести, че са вероятни и други терористични набези. Правителството активизира хиляди спомагателни служители на реда и бойци – най-много с цел да обезпечи по-добра отбрана на църквите и в частност учебните заведения.
Още през февруари президентът Макрон разгласи началото на акция против политическия ислям и „ ислямския сепаратизъм”. Той разкритикува имамите, свързани със салафизма и „ Мюсюлманско братство” и чиито проповеди са ориентирани „ против републиката”. Това е повода френският президент, както разгласи самият той във втората си тирада през октомври, да изиска възбрана за имами, подготвени в чужбина, да работят във Франция.
Още преди последните офанзиви в Париж и Ница, Еманюел Макрон се опита да отговори на възходящата угриженост на доста французи по отношение на въздействието на възходящата ислямистка радикализация в предградията на градовете. Който търси доказателства за нея, може да ги открие в книгата на някогашния кмет на град Сарсел Франсоа Пюпони „ Емирствата на републиката: Как ислямистите поемат контрола над предградията”.
Кой радикализира френските мюсюлмани?
В нея той разказва по какъв начин група от 100 до 200 ислямисти и дребни нарушители могат да тероризират общественост от 60 000 жители – в това число мюсюлмани, християни, евреи и други. „ Една от действителностите в тези покрайнини е разрастването на радикалния ислям”, написа Пупони.
Изследване на института „ Монтен” в Париж проучва развиването на радикалния ислям във Франция. Според неговия създател Хаким Ел Каруи, ултраконсервативният уахабизъм на Саудитска Арабия да вземем за пример от години се изнася по целия свят благодарение на средствата, генерирани от продажбата на нефт. А Франция със своите над шест милиона мюсюлмани – 9% от популацията на страната – се явява подобаващ пазар за проведените от саудитските организации езикови курсове и проповеди.
Ел Каруи показва още, че след Арабската пролет и триумфът на политически партии, свързани с „ Мюсюлманско братство” " да вземем за пример в страни като Тунис, е повишено и въздействието на европейските „ мюсюлмански братя”. „ Става дума за една транснационална мюсюлманска общественост. Тя споделя задачите на близкоизточните групи, само че организира своя лична политика”, показва специалистът.
Салафизмът, който цели фракционизъм
Сред членовете на организацията се популяризира консервативното течение салафизъм. Салафизмът, съгласно Ел Каруи, се основава на проучването на свещените текстове и вижда себе си като съпротива на „ западния упадък”. Целта на салафитите е цялостно обособяване от обществото и отделяне на общественост, която живее по свои лични правила. Във Франция към този момент има и термин за сливането на двете течения – философията на „ Мюсюлманско братство” и тази на салафизма. Наричат това „ frèro-salafiste”.
Според изследване на института „ Монтен”, 28% от френските мюсюлмани симпатизират на концепцията за разделяне на обществото. Тази воля за делене е това, което президентът Макрон назовава „ сепаратизъм”, т.е. образуването на паралелни общества. „ Ислямисткият фракционизъм е несъответстващ със свободата и равенството, с неделимостта на републиката и нужното единение на нацията”, споделя Макрон. Но групи от френските мюсюлмани наподобява от дълго време са отхвърлили тези идеали.
В своята книга „ Територии, окупирани от ислямизма”, социологът Бернар Ружие разказва по какъв начин цели квартали на френските градове са попаднали под контрола на ислямистите. Той проучва възхода на салафизма и неговото „ религиозно прекодиране на обществената действителност във Франция или Европа”. И показва пандизите като развъдници на ислямистката идеология. Факт, който стана явен след офанзивите през 2015 година Тогава стана ясно, че редица нарушители са били радикализирани в пандиза.
Ружие слага под подозрение това, че доста от атентаторите са „ самотни вълци”. По-скоро той има вяра, че „ салафистките екосистеми” дават на младите джихадисти идеологическа основа и ги насърчат да работят. Социологът също по този начин разказва по какъв начин салафитите първо завладяват локална джамия, с цел да могат по-късно последователно да поемат контрола над целия квартал.
Салафизмът, изяснява социологът, „ е разпространяването на нов свят на религиозни хрумвания. Това е идеология, която се пробва да ни предложи религиозна небивалица като реалност”. Той счита, че общественото неравноправие, престъпността и безработицата са значими фактори за радикализацията на френските мюсюлмани, както и че социално-религиозната екосистема на „ frèro-salafiste” играе още по-важна роля.
Какво е решението?
Левите партии във Франция отхвърлят радикалния ислямизъм като чисто обществен феномен, а полемиката по тематиката бива отхвърляна като „ ислямофобска”. Десните пък от години вършат политика от страховете на хората, изключително партията на Марин льо Пен.
Фактът, че хипотетичният нападател от Ница е незаконен мигрант, ускорява рецензиите към бежанската политика и приканва към тежки репресии. Консервативният народен представител Ерик Киоти настоя Франция да сътвори „ свое Гуантанамо”, с цел да предотврати сходни случаи в бъдеще.
Президентът Еманюел Макрон знае, че битката против ислямизма не може да бъде извоювана с ограничения, които в допълнение разделят страната. Неговият метод е по-гъвкав. Преди изборите напролет на 2022 година обаче той би трябвало да притегли най-малко умереното крило от консервативните гласоподаватели на своя страна. А в случай че в страната има още набези като това в базиликата в Ница и убийството на учителя по история в Париж, които предизвикат яд и неустановеност измежду французите, толкоз по-вероятно е риториката на Макрон да се втвърди.
Призиви за принуждение се чуха и от антифренските митинги, провели се в разнообразни елементи на мюсюлманския свят, включително в Пакистан, Ливан, Индонезия и Бангладеш. Там се развяха плакати с лика на френския президент Еманюел Макрон и гледище за „ обезглавяване на богохулника”. В тази връзка френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан съобщи: „ Стъпката от виртуална ненавист към същинско принуждение е малка”.
Заплахата дебне извън и от вътрешната страна
Вътрешният министър Жералд Дарманин разгласи в телевизионно изявление, че страната „ е във война против ислямизма както вътре, по този начин и навън” и предизвести, че са вероятни и други терористични набези. Правителството активизира хиляди спомагателни служители на реда и бойци – най-много с цел да обезпечи по-добра отбрана на църквите и в частност учебните заведения.
Още през февруари президентът Макрон разгласи началото на акция против политическия ислям и „ ислямския сепаратизъм”. Той разкритикува имамите, свързани със салафизма и „ Мюсюлманско братство” и чиито проповеди са ориентирани „ против републиката”. Това е повода френският президент, както разгласи самият той във втората си тирада през октомври, да изиска възбрана за имами, подготвени в чужбина, да работят във Франция.
Още преди последните офанзиви в Париж и Ница, Еманюел Макрон се опита да отговори на възходящата угриженост на доста французи по отношение на въздействието на възходящата ислямистка радикализация в предградията на градовете. Който търси доказателства за нея, може да ги открие в книгата на някогашния кмет на град Сарсел Франсоа Пюпони „ Емирствата на републиката: Как ислямистите поемат контрола над предградията”.
Кой радикализира френските мюсюлмани?
В нея той разказва по какъв начин група от 100 до 200 ислямисти и дребни нарушители могат да тероризират общественост от 60 000 жители – в това число мюсюлмани, християни, евреи и други. „ Една от действителностите в тези покрайнини е разрастването на радикалния ислям”, написа Пупони.
Изследване на института „ Монтен” в Париж проучва развиването на радикалния ислям във Франция. Според неговия създател Хаким Ел Каруи, ултраконсервативният уахабизъм на Саудитска Арабия да вземем за пример от години се изнася по целия свят благодарение на средствата, генерирани от продажбата на нефт. А Франция със своите над шест милиона мюсюлмани – 9% от популацията на страната – се явява подобаващ пазар за проведените от саудитските организации езикови курсове и проповеди.
Ел Каруи показва още, че след Арабската пролет и триумфът на политически партии, свързани с „ Мюсюлманско братство” " да вземем за пример в страни като Тунис, е повишено и въздействието на европейските „ мюсюлмански братя”. „ Става дума за една транснационална мюсюлманска общественост. Тя споделя задачите на близкоизточните групи, само че организира своя лична политика”, показва специалистът.
Салафизмът, който цели фракционизъм
Сред членовете на организацията се популяризира консервативното течение салафизъм. Салафизмът, съгласно Ел Каруи, се основава на проучването на свещените текстове и вижда себе си като съпротива на „ западния упадък”. Целта на салафитите е цялостно обособяване от обществото и отделяне на общественост, която живее по свои лични правила. Във Франция към този момент има и термин за сливането на двете течения – философията на „ Мюсюлманско братство” и тази на салафизма. Наричат това „ frèro-salafiste”.
Според изследване на института „ Монтен”, 28% от френските мюсюлмани симпатизират на концепцията за разделяне на обществото. Тази воля за делене е това, което президентът Макрон назовава „ сепаратизъм”, т.е. образуването на паралелни общества. „ Ислямисткият фракционизъм е несъответстващ със свободата и равенството, с неделимостта на републиката и нужното единение на нацията”, споделя Макрон. Но групи от френските мюсюлмани наподобява от дълго време са отхвърлили тези идеали.
В своята книга „ Територии, окупирани от ислямизма”, социологът Бернар Ружие разказва по какъв начин цели квартали на френските градове са попаднали под контрола на ислямистите. Той проучва възхода на салафизма и неговото „ религиозно прекодиране на обществената действителност във Франция или Европа”. И показва пандизите като развъдници на ислямистката идеология. Факт, който стана явен след офанзивите през 2015 година Тогава стана ясно, че редица нарушители са били радикализирани в пандиза.
Ружие слага под подозрение това, че доста от атентаторите са „ самотни вълци”. По-скоро той има вяра, че „ салафистките екосистеми” дават на младите джихадисти идеологическа основа и ги насърчат да работят. Социологът също по този начин разказва по какъв начин салафитите първо завладяват локална джамия, с цел да могат по-късно последователно да поемат контрола над целия квартал.
Салафизмът, изяснява социологът, „ е разпространяването на нов свят на религиозни хрумвания. Това е идеология, която се пробва да ни предложи религиозна небивалица като реалност”. Той счита, че общественото неравноправие, престъпността и безработицата са значими фактори за радикализацията на френските мюсюлмани, както и че социално-религиозната екосистема на „ frèro-salafiste” играе още по-важна роля.
Какво е решението?
Левите партии във Франция отхвърлят радикалния ислямизъм като чисто обществен феномен, а полемиката по тематиката бива отхвърляна като „ ислямофобска”. Десните пък от години вършат политика от страховете на хората, изключително партията на Марин льо Пен.
Фактът, че хипотетичният нападател от Ница е незаконен мигрант, ускорява рецензиите към бежанската политика и приканва към тежки репресии. Консервативният народен представител Ерик Киоти настоя Франция да сътвори „ свое Гуантанамо”, с цел да предотврати сходни случаи в бъдеще.
Президентът Еманюел Макрон знае, че битката против ислямизма не може да бъде извоювана с ограничения, които в допълнение разделят страната. Неговият метод е по-гъвкав. Преди изборите напролет на 2022 година обаче той би трябвало да притегли най-малко умереното крило от консервативните гласоподаватели на своя страна. А в случай че в страната има още набези като това в базиликата в Ница и убийството на учителя по история в Париж, които предизвикат яд и неустановеност измежду французите, толкоз по-вероятно е риториката на Макрон да се втвърди.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ