Жителите на Гриндавик може никога да не се върнат у дома
Лавата от изригналия в Исландия вулкан е унищожила десетки здания в рибарското градче Гриндавик. Това оповестиха от исландска застрахователна компания.
Досега са подадени повече от 400 желае от поданици на тежко засегнатия град за породени от вулканичното изригване вреди. 53 здания са оповестени за изцяло разрушени, в това число 30 жилищни парцела. Предстои обработката на повече от 260 желае.
Градът с към 3700 поданици стартира да се изтегля през ноември след поредност от трусове, които с право се смятаха за предвестници на изригване. В последна сметка покрай Грендавик се появиха пукнатини, а през тях в средата на януари се изля гореща лава, а над тях се издигнаха облаци от газ. За първи път от съвсем половин век къщи в Исландия бяха разрушени от лава.
Приблизително 6,5 милиона кубически метра лава към този момент са се натрупали под региона Свартсенги, където се намира и Гриндавик. Експертите се притесняват от ново огромно изригване.
Тъй като обстановката остава несигурна, на няколкостотин поданици на Гриндавик беше разрешено да се върнат за няколко часа в неделя, с цел да съберат най-необходимите си движимости. Подобна интервенция е планувана и за през днешния ден.
Жителите на Гриндавик може в никакъв случай да не се върнат, откакто вулканът погълна десетки къщи.
През последните седмици и месеци устойчивата общественост на Гриндавик претърпява безмилостните естествени стихии, което за следващ път потвърждава за какво Исландия постоянно е наричана „ Земя на огъня и леда “.
Три къщи в този град на полуостров Рейкянес в Югозападна Исландия бяха разрушени предишния месец, когато лава изригна през две пукнатини, основани от вулканичната система Свартсенги.
Някога процъфтяващо рибарско населено място с динамични спортни тимове и младежко население е пусто в този момент. Жителите му са избягали и стартират да се сблъскват с осъзнаването, че може би в никакъв случай повече няма да могат да живеят там.
Бъдещето им е толкоз нестабилно, че една жена споделя, че би желала домът ѝ да бъде обхванат от лавата, написа Българска телеграфна агенция.
През последните три години на полуострова са станали пет вулканични изригвания.
„ Сам станах очевидец на изригването, след което три часа след началото му се прибрах вкъщи. По пътя от столицата Рейкявик към летище Кефлавик, който води към моя град Рейкянесбаер, забелязах цепнатина с дължина съвсем 4 км, която изхвърляше разтопена лава. Чувствах се по този начин, като че ли следих по какъв начин се отварят портите на пъкъла “, споделя кореспондент от градчето Хенри Гюнарсон.
Гриндавик беше пощаден за момента - изригването се случи на към 3 км - само че след това в града бяха открити спомагателни пукнатини, което накара управляващите да ги затворят и да стартират ремонт на развалената инфраструктура.
Трагедията се случи на 10 януари, когато мъж, работещ в града, пада в една от пукнатините. След малко търсене интервенцията е спряна заради заплаха. Четири дни по-късно стартира ново изригване в рискова непосредственост до Гриндавик.
В седмиците преди изригването през януари държавното управление реши да издигне защитни стени, с цел да предотврати приключването на лава към Гриндавик и близката геотермална електроцентрала Свартсенги.
През първите няколко часа защитните стени се оказват потребни, макар че пукнатината до известна степен се е отворила през една от стените.
Това означаваше, че към града се стича лава, само че стените съумяха задържаха по-голямата част от нея.
„ Около обяд на 14 януари следих дружно с други кореспонденти до защитните стени в Гриндавик, когато аз и другите забелязахме пушек, който се появи иззад стените, от самия град. Големината на защитните стени ни пречеше да забележим какво предизвиква дима. Въпреки това ме обзе злокобно възприятие, че това може да е друга цепнатина, която се отваря зад стените и оставя града изцяло беззащитен. През идващите няколко минути тези мои опасения се сбъднаха. те избягаха, когато лавата се разля в града - и може би в никакъв случай няма да се върнат “, споделя Хенри.
Той си спомня, че пукнатината се се е отворила на по-малко от 100 м от къщите в Гриндавик.
„ Всеки от първите, с които разговарях на място, стигна до заключението, че в този момент в действителност не може да се направи нищо, с цел да се спасят къщите. Станахме очевидци на най-мащабното естествено злополучие, което Исландия е виждала от 51 години насам “, изясни исландският публицист.
Приковани към тв приемниците си, исландците следиха по какъв начин лавата гълтам първите къщи - сюрреалистично и сърцераздирателно представление. Въпреки че изригването е кратковременно, три къщи са изгубени.
Къде живеят в този момент хората от рибарското градче?
През февруари жителите на Гриндавик са разпръснати из цялата страна и не могат да живеят в родния си град.
Пал Валур Бьорнсон е трябвало да напусне дома си в Гриндавик и да се реалокира в Рейкявик и счита, че държавното управление не е съумяло да помогне задоволително, с цел да облекчи несигурността, която популацията на града изпитва във връзка с своето бъдеще.
„ Досега всички дейности се характеризираха с припряност и неразбиране, а информацията, предоставяна на жителите на Гриндавик, по-скоро объркваше хората, в сравнение с решаваше проблемите. Цялата администрация, съпътстваща напъните, е изцяло неприемлива и е ясно, че реагиращите по никакъв метод не са били готови за сходно събитие, което е безусловно необикновено, като се има поради, че тези трусове и изригвания започнаха преди три години “, счита той.
Животът им е преобърнат от 10 ноември насам. Властите не са им дали дата за завръщане и не е ясно дали градът в миналото ще бъде безвреден за живеене. Дори в случай че на жителите бъде позволено да се върнат, някои от тях може да са прекомерно травмирани, с цел да го създадат.
Те са изправени и пред финансовото задължение на ипотеките на къщите, в които не могат да живеят. Исландците и тяхното държавно управление са единни в предлагането на помощ. Жителите на града получават жилищни помощи, а парламентарният законопроект ще има за цел да облекчи проблемите им.
Когато през януари Бриндис Гунлаугсдотир съобщи на среща на жителите на Гриндавик, че би желала лавата да е разрушила и нейната къща, тя беше посрещната с бурни овации.
Трудно е да си представим такава степен на обезсърчение, само че когато е запитана за какво желае подобен драматичен сюжет за дома си, тя споделя: „ Изминаха 80 дни от евакуацията. През тези 80 дни хората от Гриндавик не са имали дом. Нашата общественост страда и нямаме визия какво ни чака в бъдеще. “
Разказвайки в детайли за евакуацията и затварянето на Гриндавик, както и за гибелта на човек в града, тя сподели, че е имало прекалено много нещастия.
„ Казах, че желая къщата ми да е под лавата, тъй като тогава ще има завършек на несигурността. Щях да получа обезщетение и щях да мога да изградя нов живот и да се съсредоточа върху прочувствената болежка, която следва загубата на една общественост, най-малко за известно време. Имам възприятието, че доста поданици на Гриндавик са съгласни, че несигурността е най-големият зложелател в този момент “, изясни дамата.
Съдбата на Гриндавик е незнайна, макар че общността му таи вяра да се върне назад.
Не може да се каже по кое време и къде ще стартира идващото изригване на полуостров Рейкянес. Но исландските учени в по-голямата си част са съгласни, че въпросът не е дали, а по кое време.
Досега са подадени повече от 400 желае от поданици на тежко засегнатия град за породени от вулканичното изригване вреди. 53 здания са оповестени за изцяло разрушени, в това число 30 жилищни парцела. Предстои обработката на повече от 260 желае.
Градът с към 3700 поданици стартира да се изтегля през ноември след поредност от трусове, които с право се смятаха за предвестници на изригване. В последна сметка покрай Грендавик се появиха пукнатини, а през тях в средата на януари се изля гореща лава, а над тях се издигнаха облаци от газ. За първи път от съвсем половин век къщи в Исландия бяха разрушени от лава.
Приблизително 6,5 милиона кубически метра лава към този момент са се натрупали под региона Свартсенги, където се намира и Гриндавик. Експертите се притесняват от ново огромно изригване.
Тъй като обстановката остава несигурна, на няколкостотин поданици на Гриндавик беше разрешено да се върнат за няколко часа в неделя, с цел да съберат най-необходимите си движимости. Подобна интервенция е планувана и за през днешния ден.
Жителите на Гриндавик може в никакъв случай да не се върнат, откакто вулканът погълна десетки къщи.
През последните седмици и месеци устойчивата общественост на Гриндавик претърпява безмилостните естествени стихии, което за следващ път потвърждава за какво Исландия постоянно е наричана „ Земя на огъня и леда “.
Три къщи в този град на полуостров Рейкянес в Югозападна Исландия бяха разрушени предишния месец, когато лава изригна през две пукнатини, основани от вулканичната система Свартсенги.
Някога процъфтяващо рибарско населено място с динамични спортни тимове и младежко население е пусто в този момент. Жителите му са избягали и стартират да се сблъскват с осъзнаването, че може би в никакъв случай повече няма да могат да живеят там.
Бъдещето им е толкоз нестабилно, че една жена споделя, че би желала домът ѝ да бъде обхванат от лавата, написа Българска телеграфна агенция.
През последните три години на полуострова са станали пет вулканични изригвания.
„ Сам станах очевидец на изригването, след което три часа след началото му се прибрах вкъщи. По пътя от столицата Рейкявик към летище Кефлавик, който води към моя град Рейкянесбаер, забелязах цепнатина с дължина съвсем 4 км, която изхвърляше разтопена лава. Чувствах се по този начин, като че ли следих по какъв начин се отварят портите на пъкъла “, споделя кореспондент от градчето Хенри Гюнарсон.
Гриндавик беше пощаден за момента - изригването се случи на към 3 км - само че след това в града бяха открити спомагателни пукнатини, което накара управляващите да ги затворят и да стартират ремонт на развалената инфраструктура.
Трагедията се случи на 10 януари, когато мъж, работещ в града, пада в една от пукнатините. След малко търсене интервенцията е спряна заради заплаха. Четири дни по-късно стартира ново изригване в рискова непосредственост до Гриндавик.
В седмиците преди изригването през януари държавното управление реши да издигне защитни стени, с цел да предотврати приключването на лава към Гриндавик и близката геотермална електроцентрала Свартсенги.
През първите няколко часа защитните стени се оказват потребни, макар че пукнатината до известна степен се е отворила през една от стените.
Това означаваше, че към града се стича лава, само че стените съумяха задържаха по-голямата част от нея.
„ Около обяд на 14 януари следих дружно с други кореспонденти до защитните стени в Гриндавик, когато аз и другите забелязахме пушек, който се появи иззад стените, от самия град. Големината на защитните стени ни пречеше да забележим какво предизвиква дима. Въпреки това ме обзе злокобно възприятие, че това може да е друга цепнатина, която се отваря зад стените и оставя града изцяло беззащитен. През идващите няколко минути тези мои опасения се сбъднаха. те избягаха, когато лавата се разля в града - и може би в никакъв случай няма да се върнат “, споделя Хенри.
Той си спомня, че пукнатината се се е отворила на по-малко от 100 м от къщите в Гриндавик.
„ Всеки от първите, с които разговарях на място, стигна до заключението, че в този момент в действителност не може да се направи нищо, с цел да се спасят къщите. Станахме очевидци на най-мащабното естествено злополучие, което Исландия е виждала от 51 години насам “, изясни исландският публицист.
Приковани към тв приемниците си, исландците следиха по какъв начин лавата гълтам първите къщи - сюрреалистично и сърцераздирателно представление. Въпреки че изригването е кратковременно, три къщи са изгубени.
Къде живеят в този момент хората от рибарското градче?
През февруари жителите на Гриндавик са разпръснати из цялата страна и не могат да живеят в родния си град.
Пал Валур Бьорнсон е трябвало да напусне дома си в Гриндавик и да се реалокира в Рейкявик и счита, че държавното управление не е съумяло да помогне задоволително, с цел да облекчи несигурността, която популацията на града изпитва във връзка с своето бъдеще.
„ Досега всички дейности се характеризираха с припряност и неразбиране, а информацията, предоставяна на жителите на Гриндавик, по-скоро объркваше хората, в сравнение с решаваше проблемите. Цялата администрация, съпътстваща напъните, е изцяло неприемлива и е ясно, че реагиращите по никакъв метод не са били готови за сходно събитие, което е безусловно необикновено, като се има поради, че тези трусове и изригвания започнаха преди три години “, счита той.
Животът им е преобърнат от 10 ноември насам. Властите не са им дали дата за завръщане и не е ясно дали градът в миналото ще бъде безвреден за живеене. Дори в случай че на жителите бъде позволено да се върнат, някои от тях може да са прекомерно травмирани, с цел да го създадат.
Те са изправени и пред финансовото задължение на ипотеките на къщите, в които не могат да живеят. Исландците и тяхното държавно управление са единни в предлагането на помощ. Жителите на града получават жилищни помощи, а парламентарният законопроект ще има за цел да облекчи проблемите им.
Когато през януари Бриндис Гунлаугсдотир съобщи на среща на жителите на Гриндавик, че би желала лавата да е разрушила и нейната къща, тя беше посрещната с бурни овации.
Трудно е да си представим такава степен на обезсърчение, само че когато е запитана за какво желае подобен драматичен сюжет за дома си, тя споделя: „ Изминаха 80 дни от евакуацията. През тези 80 дни хората от Гриндавик не са имали дом. Нашата общественост страда и нямаме визия какво ни чака в бъдеще. “
Разказвайки в детайли за евакуацията и затварянето на Гриндавик, както и за гибелта на човек в града, тя сподели, че е имало прекалено много нещастия.
„ Казах, че желая къщата ми да е под лавата, тъй като тогава ще има завършек на несигурността. Щях да получа обезщетение и щях да мога да изградя нов живот и да се съсредоточа върху прочувствената болежка, която следва загубата на една общественост, най-малко за известно време. Имам възприятието, че доста поданици на Гриндавик са съгласни, че несигурността е най-големият зложелател в този момент “, изясни дамата.
Съдбата на Гриндавик е незнайна, макар че общността му таи вяра да се върне назад.
Не може да се каже по кое време и къде ще стартира идващото изригване на полуостров Рейкянес. Но исландските учени в по-голямата си част са съгласни, че въпросът не е дали, а по кое време.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ