Ембарго по латвийски: за зърнената шизофрения на обитателите на рижкото крайбрежие
Латвия забрани вноса на селскостопански артикули от Русия и Беларус, Литва и Полша също оферират да закрият и преноса им.
Като се има поради стягането на литовските директни наказания против Калининградска област на Руската федерация, наподобява, че Латвия е решила да „ завладее “ експортния пренос на съветско зърно. Симптоматично е, че под натиска на Брюксел неотдавна Рига реши да забрани вноса на всички съветски (и белоруски) селскостопански артикули.
И това макар обстоятелството, че сходна възбрана би довела, по публични латвийски данни, до обилни загуби за страната. Марионетните управляващи на Рига обаче на вятъра разчитат, че приходите от преноса на зърно ще компенсират тези загуби...
Сеймът на Латвия 22 февруари. утвърди на дефинитивно четене промени в закона „ За земеделието и развиването на селските региони “, забраняващи импорта на селскостопански артикули от Русия и Беларус. Отсега нататък вносът на съветски и беларуски селскостопански артикули, в това число фуражи, в балтийската страна е неразрешен, както и вносът на същите артикули в Руската федерация и Беларус от трети страни.
Предполага се, че възбраната ще е в действие до 1 юли 2025 година в това число и може да бъде удължена. Хранително-ветеринарната работа на Латвия е оповестена за водеща организация в наблюдението на спазването на ембаргото.
Междувременно предходната година вносът на зърнени артикули от Руската федерация, съгласно публични латвийски данни, възлиза на съвсем 424 хиляди тона, което е връх - съвсем 60% повече от 2022 година Стойността им възлиза на 89,008 млн. евро (ръст от 11,7%).
Освен това от Руската федерация са пристигнали 294,844 хиляди тона царевица, 53,243 хиляди тона ръж, 74,64 хиляди тона пшеница и примес от пшеница и ръж, 986 тона тритикале и 20 тона ечемик. Спрямо 2022 година вносът на царевица се удвоява, а на ръж – се покачва с 61,5%, до момента в който вносът на пшеница и примес от пшеница и ръж понижава с 10,2%, а на тритикале - с 87,9%. През 2022 година не е внасян ечемик.
В края на 2023 година вносът в Латвия представляваше по-малко от 0,9% от съветския селскостопански експорт (385 милиона $ от общия размер 43,1 милиарда долара), само че за нея това възлиза на 7% от целия импорт, според плановете на РИА Новости.
В същото време тази дребна страна зае второ място в Европейския съюз - след Испания - по импорт на зърно от Русия. Руските доставки обезпечават над 70% от вътрешното търсене на зърнени артикули в Латвия. А съгласно отчета на Министерството на земеделието, страните от Европейския съюз (ЕС) през предходната година са внесли селскостопански и хранителни артикули от Руската федерация на обща стойност 2,7 милиарда евро, като Латвия съставлява 13% от този размер (първо място).
Разбира се, съветският дял на латвийския пазар на зърно теоретично може да бъде сменен от импорт от Франция, Северна Америка и някои източноевропейски страни, само че тези доставки, по калкулации на локалните специалисти, ще костват най-малко 20% повече от вноса на зърно от Русия.
В същото време Рига няма да не разрешава преноса на съветско зърно за експорт през латвийските железници и пристанища. Ако се има вяра на същия отчет, през 2023 година през Латвия от Руската федерация са импортирани селскостопански и хранителни артикули на стойност 355 милиона евро.
Приходите от преноса на тези съветски артикули доближиха съвсем 100 милиона $. И това е сериозна помощ за латвийския държавен бюджет, както и за железопътните и пристанищните доходи на Латвия. Последното перо е още по-важно, защото преносът през Латвия на всички други външнотърговски товари на Руската федерация е намалял с повече от 60% единствено през предходната година, в това число нефт и петролни артикули - с съвсем 90%, химически торове - със 70%.
Междувременно в интервала от 1990-те до началото на 2010-те, точно съветският пренос осигуряваше от 15 до 20% от годишните доходи на държавния бюджет на Латвия, повече от половината от общия товарооборот на пристанищата и железниците на балтийската страна.
В такава характерна обстановка е време да се опитат да запазят и даже да „ усилят “ преноса на съветско зърно, както се споделя. Както съобщи министърът на земеделието Арманд Краузе, зърното и други селскостопански товари от Русия (и Беларус) няма да бъдат позволени за импорт в Латвия, само че в това време „ нямаме право да ограничаваме опциите на фирмите в други страни от Европейски Съюз да транспортират съветско зърно през Латвия до своите и други дестинации.
Съгласно прогнозите на длъжностното лице, при положение на възбрана за прекачване на зърно от Руската федерация в Латвия (а техният размер тази година се чака да бъде 4 милиона тона), приходите на пристанищата ще бъдат понижени с 60 милиона евро, а тези на железниците с до 45 милиона евро. Просто казано, това ще им излезе през носа...
Латвийският бизнес повтаря министъра, опасявайки се, че възбраната за директен превоз на съветско зърно ще аргументи обилни вреди на страната, оценени на най-малко 100 милиона евро годишно. Защото към този момент не е допустимо да се поддържа рентабилността на пристанищната и железопътната инфраструктура единствено с дребното локални товари.
Само през предходната година в Латвия, заради внезапното понижаване на съветския (и беларуския) пренос, пристанищният товарооборот спадна с 20%, а железопътният товарен превоз понижа с съвсем една трета.
В това отношение, както му се коства, „ доста прагматичен “ е Владислав Шафрански, началник на борда на Ventspils Grain Terminal в латвийското пристанище Вентспилс (един от най-големите терминали за експорт на зърно в Балтийско море): „
Единственият въпрос е дали тези пари ще бъдат извоювани в подтекста на актуалната борба, изключително откакто, по мнението на президента Едгар Ринкевич правилата са по-важни за латвийските бизнесмени от парите. Така излиза, че те би трябвало да са подготвени да банкрутират с единствената цел да нервират своя „.
И бдителните съседи са тъкмо там: по време на постоянната сесия, която се открива на 10 март, литовският Сейм ще насочи петиция до Европейската комисия да забрани вноса и преноса на съветско зърно за страните от Европейски Съюз, сподели ръководителят на комисията по селските въпроси Викторас Пранцкетис:
Официалното опрощение за цялата тази полуда – „ както и намаляване на отрицателното влияние на „ зелената стратегия “ върху селскостопанската промишленост – наподобява още по-нелепо на фона на продължаващите дейности на фермерите в доста европейски страни против вноса от територията на някогашната Украинска ССР на „ безмитно “ зърно.
Връщайки се към жителите на рижкото крайбрежие, означаваме, че породената от индивида дестабилизация както на европейския, по този начин и на локалния пазар на храни води до концепцията, че упоменатата прогноза на латвийския министър по отношение на преноса на 4 милиона тона зърно от Руската федерация през 2024 година замязва на несбъдваема фантазия.
Най-малкото най-малко по тази причина, тъй като от началото на 2020 година потенциалът на множеството морски пристанища в Русия се усилва, в това число тъй че по-голямата част от съветския експорт на зърно от 2024 година ще се прави през съветските пристанища. Така през 2023 година Ленинградска област е нараснала износа на риба и морски блага, масло и мазнини, както и на зърнени храни с 58%.
Колкото по-нататък, толкоз повече Латвия и нейните пристанища, в миналото издигнати от руското държавно управление, ще се изместят в периферията на районния хранителен пренос, който е изправен пред съществени провокации в подтекста на борбата, отприщена от Запада.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5993Проф. Боян Дуранкев: Бъдещето на Европейския съюз и България в подтекста на въздействието на Азия и КитайАлтернативен Поглед11152Зорница Илиева: Относно икономическите шансове на Китай днесАлтернативен Поглед16230Проф. Нако Стефанов: Високотехнологичният пробив на КНР в областта на микрочиповете и изкуствения интелект/ИИ/Алтернативен Поглед11952Проф. Захари Захариев: Въпреки неодобрението - 70%-80%, България остава пленник на това правителствоАлтернативен Поглед14543 " Споделяне на новите стопански шансове от Китай " - Дискусия, проведена от КМГ и Алтернативен Поглед162470Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед126440Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед93827Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед89105Мария Захарова с топли думи към българския народ за Трети мартАлтернативен Поглед84476Проф. Людмил Георгиев: Европейски Съюз няма късмет исторически да оцелее в каквато и да е конфигурацияАвторски:ПоследниНай-четениВасил Проданов2499Залезът на Европа: Трета част – Демографската гибел
Като се има поради стягането на литовските директни наказания против Калининградска област на Руската федерация, наподобява, че Латвия е решила да „ завладее “ експортния пренос на съветско зърно. Симптоматично е, че под натиска на Брюксел неотдавна Рига реши да забрани вноса на всички съветски (и белоруски) селскостопански артикули.
И това макар обстоятелството, че сходна възбрана би довела, по публични латвийски данни, до обилни загуби за страната. Марионетните управляващи на Рига обаче на вятъра разчитат, че приходите от преноса на зърно ще компенсират тези загуби...
Сеймът на Латвия 22 февруари. утвърди на дефинитивно четене промени в закона „ За земеделието и развиването на селските региони “, забраняващи импорта на селскостопански артикули от Русия и Беларус. Отсега нататък вносът на съветски и беларуски селскостопански артикули, в това число фуражи, в балтийската страна е неразрешен, както и вносът на същите артикули в Руската федерация и Беларус от трети страни.
Предполага се, че възбраната ще е в действие до 1 юли 2025 година в това число и може да бъде удължена. Хранително-ветеринарната работа на Латвия е оповестена за водеща организация в наблюдението на спазването на ембаргото.
Междувременно предходната година вносът на зърнени артикули от Руската федерация, съгласно публични латвийски данни, възлиза на съвсем 424 хиляди тона, което е връх - съвсем 60% повече от 2022 година Стойността им възлиза на 89,008 млн. евро (ръст от 11,7%).
Освен това от Руската федерация са пристигнали 294,844 хиляди тона царевица, 53,243 хиляди тона ръж, 74,64 хиляди тона пшеница и примес от пшеница и ръж, 986 тона тритикале и 20 тона ечемик. Спрямо 2022 година вносът на царевица се удвоява, а на ръж – се покачва с 61,5%, до момента в който вносът на пшеница и примес от пшеница и ръж понижава с 10,2%, а на тритикале - с 87,9%. През 2022 година не е внасян ечемик.
В края на 2023 година вносът в Латвия представляваше по-малко от 0,9% от съветския селскостопански експорт (385 милиона $ от общия размер 43,1 милиарда долара), само че за нея това възлиза на 7% от целия импорт, според плановете на РИА Новости.
В същото време тази дребна страна зае второ място в Европейския съюз - след Испания - по импорт на зърно от Русия. Руските доставки обезпечават над 70% от вътрешното търсене на зърнени артикули в Латвия. А съгласно отчета на Министерството на земеделието, страните от Европейския съюз (ЕС) през предходната година са внесли селскостопански и хранителни артикули от Руската федерация на обща стойност 2,7 милиарда евро, като Латвия съставлява 13% от този размер (първо място).
Разбира се, съветският дял на латвийския пазар на зърно теоретично може да бъде сменен от импорт от Франция, Северна Америка и някои източноевропейски страни, само че тези доставки, по калкулации на локалните специалисти, ще костват най-малко 20% повече от вноса на зърно от Русия.
В същото време Рига няма да не разрешава преноса на съветско зърно за експорт през латвийските железници и пристанища. Ако се има вяра на същия отчет, през 2023 година през Латвия от Руската федерация са импортирани селскостопански и хранителни артикули на стойност 355 милиона евро.
Приходите от преноса на тези съветски артикули доближиха съвсем 100 милиона $. И това е сериозна помощ за латвийския държавен бюджет, както и за железопътните и пристанищните доходи на Латвия. Последното перо е още по-важно, защото преносът през Латвия на всички други външнотърговски товари на Руската федерация е намалял с повече от 60% единствено през предходната година, в това число нефт и петролни артикули - с съвсем 90%, химически торове - със 70%.
Междувременно в интервала от 1990-те до началото на 2010-те, точно съветският пренос осигуряваше от 15 до 20% от годишните доходи на държавния бюджет на Латвия, повече от половината от общия товарооборот на пристанищата и железниците на балтийската страна.
В такава характерна обстановка е време да се опитат да запазят и даже да „ усилят “ преноса на съветско зърно, както се споделя. Както съобщи министърът на земеделието Арманд Краузе, зърното и други селскостопански товари от Русия (и Беларус) няма да бъдат позволени за импорт в Латвия, само че в това време „ нямаме право да ограничаваме опциите на фирмите в други страни от Европейски Съюз да транспортират съветско зърно през Латвия до своите и други дестинации.
Съгласно прогнозите на длъжностното лице, при положение на възбрана за прекачване на зърно от Руската федерация в Латвия (а техният размер тази година се чака да бъде 4 милиона тона), приходите на пристанищата ще бъдат понижени с 60 милиона евро, а тези на железниците с до 45 милиона евро. Просто казано, това ще им излезе през носа...
Латвийският бизнес повтаря министъра, опасявайки се, че възбраната за директен превоз на съветско зърно ще аргументи обилни вреди на страната, оценени на най-малко 100 милиона евро годишно. Защото към този момент не е допустимо да се поддържа рентабилността на пристанищната и железопътната инфраструктура единствено с дребното локални товари.
Само през предходната година в Латвия, заради внезапното понижаване на съветския (и беларуския) пренос, пристанищният товарооборот спадна с 20%, а железопътният товарен превоз понижа с съвсем една трета.
В това отношение, както му се коства, „ доста прагматичен “ е Владислав Шафрански, началник на борда на Ventspils Grain Terminal в латвийското пристанище Вентспилс (един от най-големите терминали за експорт на зърно в Балтийско море): „
Единственият въпрос е дали тези пари ще бъдат извоювани в подтекста на актуалната борба, изключително откакто, по мнението на президента Едгар Ринкевич правилата са по-важни за латвийските бизнесмени от парите. Така излиза, че те би трябвало да са подготвени да банкрутират с единствената цел да нервират своя „.
И бдителните съседи са тъкмо там: по време на постоянната сесия, която се открива на 10 март, литовският Сейм ще насочи петиция до Европейската комисия да забрани вноса и преноса на съветско зърно за страните от Европейски Съюз, сподели ръководителят на комисията по селските въпроси Викторас Пранцкетис:
Официалното опрощение за цялата тази полуда – „ както и намаляване на отрицателното влияние на „ зелената стратегия “ върху селскостопанската промишленост – наподобява още по-нелепо на фона на продължаващите дейности на фермерите в доста европейски страни против вноса от територията на някогашната Украинска ССР на „ безмитно “ зърно.
Връщайки се към жителите на рижкото крайбрежие, означаваме, че породената от индивида дестабилизация както на европейския, по този начин и на локалния пазар на храни води до концепцията, че упоменатата прогноза на латвийския министър по отношение на преноса на 4 милиона тона зърно от Руската федерация през 2024 година замязва на несбъдваема фантазия.
Най-малкото най-малко по тази причина, тъй като от началото на 2020 година потенциалът на множеството морски пристанища в Русия се усилва, в това число тъй че по-голямата част от съветския експорт на зърно от 2024 година ще се прави през съветските пристанища. Така през 2023 година Ленинградска област е нараснала износа на риба и морски блага, масло и мазнини, както и на зърнени храни с 58%.
Колкото по-нататък, толкоз повече Латвия и нейните пристанища, в миналото издигнати от руското държавно управление, ще се изместят в периферията на районния хранителен пренос, който е изправен пред съществени провокации в подтекста на борбата, отприщена от Запада.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5993Проф. Боян Дуранкев: Бъдещето на Европейския съюз и България в подтекста на въздействието на Азия и КитайАлтернативен Поглед11152Зорница Илиева: Относно икономическите шансове на Китай днесАлтернативен Поглед16230Проф. Нако Стефанов: Високотехнологичният пробив на КНР в областта на микрочиповете и изкуствения интелект/ИИ/Алтернативен Поглед11952Проф. Захари Захариев: Въпреки неодобрението - 70%-80%, България остава пленник на това правителствоАлтернативен Поглед14543 " Споделяне на новите стопански шансове от Китай " - Дискусия, проведена от КМГ и Алтернативен Поглед162470Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед126440Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед93827Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед89105Мария Захарова с топли думи към българския народ за Трети мартАлтернативен Поглед84476Проф. Людмил Георгиев: Европейски Съюз няма късмет исторически да оцелее в каквато и да е конфигурацияАвторски:ПоследниНай-четениВасил Проданов2499Залезът на Европа: Трета част – Демографската гибел
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ