2019 - година на политически турбуленции в Латинска Америка
Латинска Америка претърпя бурна откъм политически събития година. Макар районът да е прочут с политическите си пристрастености, при започване на миналите 12 месеца малко на брой можеха да плануват сцените на политическо опълчване и демонстрациите, на които станахме очевидци в няколко латиноамерикански страни. И в случай че конституционната рецесия във Венецуела бе разумна последица на противоборството сред президента Николас Мадуро и опозицията, то демонстрациите в Еквадор и Чили бяха ненапълно непредвидени. Още по-неочаквано бе развиването на събитията в Боливия, където дългогодишният президент Ево Моралес бе заставен да подаде оставка и властта мина в ръцете на съперниците му.
Венецуела
На 10 януари президентът на Венецуела Николас Мадуро постави клетва за втори президентски мандат. Венецуелската съпротива, отпред с ръководителя на Националното заседание Хуан Гуайдо, съобщи, че не признава успеха на Мадуро на президентските избори предходната година, тъй като в изборния развой е имало доста нередности. За опозицията и страните, непризнаващи изборната победа на венецуелския водач, изходът от политическата и филантропичната рецесия във Венецуела бе единствено един: произвеждането на нови президентски избори. Неуспешната икономическа политика на Мадуро и изострилата се филантропична рецесия в страната дадоха спомагателна убеденост на венецуелските опозиционери да предявят политически искания към президента. На 23 януари на протест в столицата Каракас Хуан Гуайдо публично се разгласи за изпълняващ длъжността президент на Венецуела. Ролята на съдия на появилото се във Венецуела фактическо двувластие можеше да извършва само интернационалната общественост. Най-силна поддръжка венецуелската съпротива получи от Съединените щати. Американският президент Доналд Тръмп незабавно призна Гуайдо за краткотраен президент на Венецуела. Непосредствено след Съединени американски щати това сториха и няколко латиноамерикански страни. На страната на Мадуро застанаха Русия, Китай, Куба, Турция, Иран. До февруари обаче нито една европейска страна не призна Гуайдо. Това стана едвам на 4 февруари след безрезултатното приключване на периода, даден на Мадуро от няколко европейски страни да свика нови президентски избори. Така Гуайдо получи мощна поддръжка на интернационалната сцена и затвърди позициите си на водач на венецуелското антиправителствено придвижване. Появиха се клюки за планувана военна намеса на Съединени американски щати във Венецуела. На 1 февруари тогавашният консултант на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джон Болтън ги опроверга, казвайки, че в директно бъдеще сходна намеса няма да има. Вашингтон обаче реши да покаже отношението си към венецуелската рецесия, като достави филантропична помощ за бедстващото венецуелско население. Мадуро съзря в проекта за филантропични доставки скрит план за военна намеса и по негова заповед на 23 февруари венецуелските сили за сигурност попречиха на превозващите помощта камиони да влязат от Колумбия във Венецуела. По време на стълкновенията по границата Хуан Гуайдо избяга в Колумбия. През март той се завърна във Венецуела, само че неуспехът на филантропичната акция сякаш секна ентусиазма на опозицията, който бе явен в първите дни от годината.
Демонстрациите срещу Мадуро - едно от най-използваните от Гуайдо средства за напън над управляващите - последователно изгубиха подтик. Последният му огромен апел за митинги на 16 ноември събра едвам няколко хиляди души в Каракас, а при започване на годината в тях се включваха десетки хиляди венецуелци.
Еквадор
Еквадор, който тази година влезе във фокуса на международните медии с отнемането на правото на леговище на създателя на Уикилийкс Джулиан Асандж и задържането му от английската полиция в еквадорското посолство в Лондон, също мина през интервал на турбуленции. Всичко стартира с решението на еквадорското държавно управление да анулира дотациите за бензина и дизела в границите на съглашение с Международния валутен фонд. За елементарните еквадорци това означаваше повишение на цените на горивата. Недоволните от решението започнаха демонстрации, които на 4 октомври станаха причина президентът Ленин Морено да разгласи изключително състояние. Най-силно бе недоволството измежду еквадорското туземно население. Негови представители се събраха за антиправителствени прояви в столицата Кито, а Морено напусна столицата. Въпреки това еквадорският президент бързо се ориентира в обстановката и усети, че опълчването сред стачкуващите и ръководещите може да придобие и породист детайл. Затова той предложи договаряния на представителите на еквадорското радикално население. Те се съгласиха и това сътвори предпоставки за решение на рецесията в Еквадор, за което изигра роля готовността на Морено да прояви еластичност. Двете страни на преговорния развой се споразумяха на 14 октомври държавният декрет за анулация на дотациите за горивата да бъде анулиран. Морено даже направи особено послание към коренното население на Еквадор, което бе излъчено по малкия екран. " Братя от туземните общности ", обърна се към тях Морено, " постоянно съм се отнасял към вас с почитание и любов. Нямах за желание (с указа си) да засегна най-бедните региони (на Еквадор) ". По този метод рецесията в Еквадор бе решена и не се стигна до по-нататъшно изостряне на обстановката.
Чили
Неочаквани ненапълно бяха демонстрациите в Чили. От времето на военачалник Аугусто Пиночет това може би е латиноамериканската страна, славеща се с най-голяма политическа непоклатимост. Държавният прелом от 1973 година бе пагубен удар против левите сили и подреди Чили измежду страните, които предизвикват неолибералния модел на развиване на стопанската система. Пътят на развиване на страната наподобява е създавал измежду елементарните чилийци съществено неодобрение, натрупало се като бурета с барут. В искра, довела до детонацията му, се трансформира едно на пръв взор безобидно решение на управляващите - решението за повишение на цените на билетите за метрото. Започналите през октомври демонстрации бяха колкото непредвидени, толкоз и бурни, като президентът Себастиан Пинера разгласи изключително състояние. Макар държавното управление след това да се отхвърли да усилва цената на билетите, демонстрациите не стихнаха, стигна се до конфликти сред стачкуващи и силите на реда и чилийските градове замязяха на полесражение. Демонстрациите към този момент бяха с по-обща тема: против корупцията, неравенствата, ниските пенсии, проблемите с образованието и опазването на здравето. По време на една от протестните прояви стачкуващи направиха опит да обхванат в постройката на чилийския парламент, която беше евакуирана. Поставеното под протестен напън държавно управление пое курс на отстъпки. Президентът внесе в Конгреса проектозакон за увеличение на минималната заплата в Чили. Управляващите се съгласиха и с настояването на стачкуващите за смяна в конституцията, наследена от ерата на военачалник Пиночет. Догодина чилийците ще гласоподават на референдум по отношение на плануваните конституционни промени. Протестите в Чили не престават и в случай че можем да чакаме развръзка на рецесията, тя най-вероятно ще настъпи след възможните промени в конституцията през идната година.
Боливия
До най-сериозната политическа смяна в салдото на силите в Латинска Америка се стигна след свалянето от власт на дългогодишния президент на Боливия Ево Моралес. До този непредвиден от мнозина резултат се стигна след боливийските президентски избори на 20 октомври, на които Моралес се бори за четвърти президентски мандат. След преброяването на гласовете стана ясно, че втори рунд няма да има и че Моралес печели изборите още на първи тур. Резултатът от изборите повдигна обаче въпроса дали по боливийската конституция е позволен четвърти мандат на Моралес, защото главният закон на страната разрешава единствено три поредни президентски мандата. Опозицията, отпред със заместник-председателката на боливийския сенат Янине Анес, провежда демонстрации против Моралес. Боливийският водач се оказа зарязан от полицията и армията, които застанаха на страната на опозицията - нещо, на което не станахме очевидци във Венецуела, отбелязва Франс прес. Той подаде оставка на 10 ноември след три седмици на антиправителствени митинги, напусна Боливия и откри леговище в Мексико, където се намира и понастоящем. Боливийският парламент гласоподава в края на предишния месец закон за привикване на нови президентски и парламентарни избори, за които обаче към момента няма планувана дата.
Янине Анес, сходно на венецуелския опозиционен водач Хуан Гуайдо, се разгласи за краткотраен президент на Боливия. Така, в прочут смисъл, латиноамериканската политическа година завърши, както и стартира. С единствената разлика, че Николас Мадуро наподобява съумя да резервира на своя страна силите за сигурност на Венецуела, а Ево Моралес се провали с тази задача.
И други страни в района неведнъж през годината заемаха първите страници на вестниците. Колумбия беше залята от стачки и митинги, съпроводени с принуждение, против икономическите промени на държавното управление, а в Аржентина президентът модернизатор Маурисио Макри претърпя изборно проваляне от перонистите, които са още веднъж на власт.
Божидар Захариев, БТА
Венецуела
На 10 януари президентът на Венецуела Николас Мадуро постави клетва за втори президентски мандат. Венецуелската съпротива, отпред с ръководителя на Националното заседание Хуан Гуайдо, съобщи, че не признава успеха на Мадуро на президентските избори предходната година, тъй като в изборния развой е имало доста нередности. За опозицията и страните, непризнаващи изборната победа на венецуелския водач, изходът от политическата и филантропичната рецесия във Венецуела бе единствено един: произвеждането на нови президентски избори. Неуспешната икономическа политика на Мадуро и изострилата се филантропична рецесия в страната дадоха спомагателна убеденост на венецуелските опозиционери да предявят политически искания към президента. На 23 януари на протест в столицата Каракас Хуан Гуайдо публично се разгласи за изпълняващ длъжността президент на Венецуела. Ролята на съдия на появилото се във Венецуела фактическо двувластие можеше да извършва само интернационалната общественост. Най-силна поддръжка венецуелската съпротива получи от Съединените щати. Американският президент Доналд Тръмп незабавно призна Гуайдо за краткотраен президент на Венецуела. Непосредствено след Съединени американски щати това сториха и няколко латиноамерикански страни. На страната на Мадуро застанаха Русия, Китай, Куба, Турция, Иран. До февруари обаче нито една европейска страна не призна Гуайдо. Това стана едвам на 4 февруари след безрезултатното приключване на периода, даден на Мадуро от няколко европейски страни да свика нови президентски избори. Така Гуайдо получи мощна поддръжка на интернационалната сцена и затвърди позициите си на водач на венецуелското антиправителствено придвижване. Появиха се клюки за планувана военна намеса на Съединени американски щати във Венецуела. На 1 февруари тогавашният консултант на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джон Болтън ги опроверга, казвайки, че в директно бъдеще сходна намеса няма да има. Вашингтон обаче реши да покаже отношението си към венецуелската рецесия, като достави филантропична помощ за бедстващото венецуелско население. Мадуро съзря в проекта за филантропични доставки скрит план за военна намеса и по негова заповед на 23 февруари венецуелските сили за сигурност попречиха на превозващите помощта камиони да влязат от Колумбия във Венецуела. По време на стълкновенията по границата Хуан Гуайдо избяга в Колумбия. През март той се завърна във Венецуела, само че неуспехът на филантропичната акция сякаш секна ентусиазма на опозицията, който бе явен в първите дни от годината.
Демонстрациите срещу Мадуро - едно от най-използваните от Гуайдо средства за напън над управляващите - последователно изгубиха подтик. Последният му огромен апел за митинги на 16 ноември събра едвам няколко хиляди души в Каракас, а при започване на годината в тях се включваха десетки хиляди венецуелци.
Еквадор
Еквадор, който тази година влезе във фокуса на международните медии с отнемането на правото на леговище на създателя на Уикилийкс Джулиан Асандж и задържането му от английската полиция в еквадорското посолство в Лондон, също мина през интервал на турбуленции. Всичко стартира с решението на еквадорското държавно управление да анулира дотациите за бензина и дизела в границите на съглашение с Международния валутен фонд. За елементарните еквадорци това означаваше повишение на цените на горивата. Недоволните от решението започнаха демонстрации, които на 4 октомври станаха причина президентът Ленин Морено да разгласи изключително състояние. Най-силно бе недоволството измежду еквадорското туземно население. Негови представители се събраха за антиправителствени прояви в столицата Кито, а Морено напусна столицата. Въпреки това еквадорският президент бързо се ориентира в обстановката и усети, че опълчването сред стачкуващите и ръководещите може да придобие и породист детайл. Затова той предложи договаряния на представителите на еквадорското радикално население. Те се съгласиха и това сътвори предпоставки за решение на рецесията в Еквадор, за което изигра роля готовността на Морено да прояви еластичност. Двете страни на преговорния развой се споразумяха на 14 октомври държавният декрет за анулация на дотациите за горивата да бъде анулиран. Морено даже направи особено послание към коренното население на Еквадор, което бе излъчено по малкия екран. " Братя от туземните общности ", обърна се към тях Морено, " постоянно съм се отнасял към вас с почитание и любов. Нямах за желание (с указа си) да засегна най-бедните региони (на Еквадор) ". По този метод рецесията в Еквадор бе решена и не се стигна до по-нататъшно изостряне на обстановката.
Чили
Неочаквани ненапълно бяха демонстрациите в Чили. От времето на военачалник Аугусто Пиночет това може би е латиноамериканската страна, славеща се с най-голяма политическа непоклатимост. Държавният прелом от 1973 година бе пагубен удар против левите сили и подреди Чили измежду страните, които предизвикват неолибералния модел на развиване на стопанската система. Пътят на развиване на страната наподобява е създавал измежду елементарните чилийци съществено неодобрение, натрупало се като бурета с барут. В искра, довела до детонацията му, се трансформира едно на пръв взор безобидно решение на управляващите - решението за повишение на цените на билетите за метрото. Започналите през октомври демонстрации бяха колкото непредвидени, толкоз и бурни, като президентът Себастиан Пинера разгласи изключително състояние. Макар държавното управление след това да се отхвърли да усилва цената на билетите, демонстрациите не стихнаха, стигна се до конфликти сред стачкуващи и силите на реда и чилийските градове замязяха на полесражение. Демонстрациите към този момент бяха с по-обща тема: против корупцията, неравенствата, ниските пенсии, проблемите с образованието и опазването на здравето. По време на една от протестните прояви стачкуващи направиха опит да обхванат в постройката на чилийския парламент, която беше евакуирана. Поставеното под протестен напън държавно управление пое курс на отстъпки. Президентът внесе в Конгреса проектозакон за увеличение на минималната заплата в Чили. Управляващите се съгласиха и с настояването на стачкуващите за смяна в конституцията, наследена от ерата на военачалник Пиночет. Догодина чилийците ще гласоподават на референдум по отношение на плануваните конституционни промени. Протестите в Чили не престават и в случай че можем да чакаме развръзка на рецесията, тя най-вероятно ще настъпи след възможните промени в конституцията през идната година.
Боливия
До най-сериозната политическа смяна в салдото на силите в Латинска Америка се стигна след свалянето от власт на дългогодишния президент на Боливия Ево Моралес. До този непредвиден от мнозина резултат се стигна след боливийските президентски избори на 20 октомври, на които Моралес се бори за четвърти президентски мандат. След преброяването на гласовете стана ясно, че втори рунд няма да има и че Моралес печели изборите още на първи тур. Резултатът от изборите повдигна обаче въпроса дали по боливийската конституция е позволен четвърти мандат на Моралес, защото главният закон на страната разрешава единствено три поредни президентски мандата. Опозицията, отпред със заместник-председателката на боливийския сенат Янине Анес, провежда демонстрации против Моралес. Боливийският водач се оказа зарязан от полицията и армията, които застанаха на страната на опозицията - нещо, на което не станахме очевидци във Венецуела, отбелязва Франс прес. Той подаде оставка на 10 ноември след три седмици на антиправителствени митинги, напусна Боливия и откри леговище в Мексико, където се намира и понастоящем. Боливийският парламент гласоподава в края на предишния месец закон за привикване на нови президентски и парламентарни избори, за които обаче към момента няма планувана дата.
Янине Анес, сходно на венецуелския опозиционен водач Хуан Гуайдо, се разгласи за краткотраен президент на Боливия. Така, в прочут смисъл, латиноамериканската политическа година завърши, както и стартира. С единствената разлика, че Николас Мадуро наподобява съумя да резервира на своя страна силите за сигурност на Венецуела, а Ево Моралес се провали с тази задача.
И други страни в района неведнъж през годината заемаха първите страници на вестниците. Колумбия беше залята от стачки и митинги, съпроводени с принуждение, против икономическите промени на държавното управление, а в Аржентина президентът модернизатор Маурисио Макри претърпя изборно проваляне от перонистите, които са още веднъж на власт.
Божидар Захариев, БТА
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ