Лабораторно отгледани минимозъци ще създават биокомпютри
Лабораторно отгледани " минимозъци " един ден ще могат да бъдат свързани между тях, с цел да работят като мощни и ефикасни биокомпютри, споделят учени.
Lab-grown minibrains will be used as 'biological hardware' to create new biocomputers, scientists propose
— Live Science (@LiveScience)
В предложение, оповестено в списанието Frontiers in Science, мултидисциплинарна група откриватели излага проектите си да трансформира триизмерни скупчвания на човешки мозъчни кафези, наречени мозъчни органоиди, в биологичен хардуер, кадърен да извършва усъвършенствани изчислителни задания - област, която те са нарекли " органоиден разсъдък " (ОИ).
What are 'minibrains'? Everything to know about brain organoids
— Pure Science (@Pur3Science)
" Докато компютрите, основани на силиций, сигурно са по-добри в числата, мозъците са по-добри в ученето ", споделя в изказване с Джон Хартунг, професор по микробиология в университета " Джонс Хопкинс ". Например AlphaGo - изкуственият разсъдък, който победи най-хубавия състезател на Го в света през 2017 година - " беше подготвен на данни от 160 000 игри. Човек би трябвало да играе по пет часа дневно в продължение на повече от 175 години, с цел да победи в тези игри ".
Мозъчните органоиди са дребни, живеещи в лабораторни блюда скупчвания на стволови кафези, които са превърнати в 3D структури, имитиращи структурата и функционалностите на човешкия мозък, само че са по-прости от органа в цялостен размер. Създадени за първи път през 2013 година за проучване на микроцефалията - положение, при което главата на бебето е доста по-малка от междинната, от този момент мозъчните кафези се употребяват за проучване на болести като Алцхаймер, Паркинсон и Зика и за възобновяване на повредени мозъци на плъхове с добре сложени присадки. А неотдавна те даже бяха научени да играят на видеоиграта " Понг ".
Тъй като органоидите споделят доста от видовете кафези, които разрешават на нашите мозъци да получават и съхраняват информация, откривателите споделят, че мозъчните капки са неповторимо подобаващи за изчислителни задания, които изискват от тях да учат бързо и без доста разход на сила, преди да запазят информацията в компактни невронни връзки.
" Мозъците имат необикновен потенциал за предпазване на информация, който се прави оценка на 2500 TB (терабайта) ", споделя Хартунг. " Достигаме физическите граници на силициевите компютри, тъй като не можем да съберем повече транзистори в дребен чип. Но мозъкът е обвързван по напълно друг метод. С към 100 милиарда неврона, свързани посредством повече от 1015 точки на свързване. Това е голяма разлика в мощността в съпоставяне със сегашната ни технология ", сподели той.
За да изградят плануваните от тях органоидни биокомпютри, откривателите пишат, че приспособяват принадлежности от биоинженерството и машинното образование, с цел да подтикват и записват невронната интензивност в мозъчните органоиди. Това ще им разреши освен да изпращат и получават информация от обособените органоиди, само че и да ги свързват, създавайки комплицирани мрежи от мозъчни скупчвания, които биха могли да вършат по-мощни калкулации.
Въпреки това, с цел да основат комплицирани биокомпютри, откривателите първо ще би трябвало да преминат през етично минно поле, признават създателите на отчета. Досега моралните последствия от построяването на дребни фалшификати на човешкия мозък бяха лимитирани от обстоятелството, че типичните мозъчни органоиди съдържат дребен брой кафези с лимитирана изчислителна мощност. Но с цел да отгледат органоиди, подобаващи за компютри, учените споделят, че ще би трябвало да ги усилят от 50 000 неврона на 10 милиона.
Учените считат, че с повишаването на изчислителните им качества обвързваните органоиди, въпреки и да не реализират искрено схващане, евентуално ще придобият някаква форма на просветеност. Това повдига въпроса какво е схващане и дали тези органоиди в миналото ще могат да го имат.
" Към днешна дата знаем, че тези органоиди могат да имитират невронното осцилаторно държание на кортикалното развиване " - т.е. мозъчните талази - " на недоносено бебе до постнатален етап ", споделя за Live Science съавторът Алисън Мутри, невролог от Калифорнийския университет в Сан Диего. " Нещо повече, знаем също, че под упойка тези осцилации избледняват, сходно на човешкия мозък. "
" За да ситуираме това в спектъра на съзнанието, вършим някои стимулации, с цел да съберем PCI (perturbational complexity index), показател на трудност, употребен от някои за премерване на възможния набор на съзнанието на тези органоиди ", сподели Мутри. PCI е индикатор, който някои специалисти са предложили за премерване на равнището на схващане на даден организъм или създание.
Но измерването на този разсъдък, в случай че или когато се появи, може да се окаже комплицирано. Възможно е един ден да бъде основан човешки невронен органоид, който да работи като мозък и да има известна просветеност, споделя пред Live Science Ханк Грийли, професор по право и генетика в Станфордския университет, който специализира в етични, правни и обществени въпроси, произлизащи от напредъка на биологичните науки, само че даже и тогава имаме доста лимитирани знания за това какво поражда съзнанието или интелигентността в личните ни мозъци.
Lab-grown minibrains will be used as 'biological hardware' to create new biocomputers, scientists propose
— Live Science (@LiveScience)
В предложение, оповестено в списанието Frontiers in Science, мултидисциплинарна група откриватели излага проектите си да трансформира триизмерни скупчвания на човешки мозъчни кафези, наречени мозъчни органоиди, в биологичен хардуер, кадърен да извършва усъвършенствани изчислителни задания - област, която те са нарекли " органоиден разсъдък " (ОИ).
What are 'minibrains'? Everything to know about brain organoids
— Pure Science (@Pur3Science)
" Докато компютрите, основани на силиций, сигурно са по-добри в числата, мозъците са по-добри в ученето ", споделя в изказване с Джон Хартунг, професор по микробиология в университета " Джонс Хопкинс ". Например AlphaGo - изкуственият разсъдък, който победи най-хубавия състезател на Го в света през 2017 година - " беше подготвен на данни от 160 000 игри. Човек би трябвало да играе по пет часа дневно в продължение на повече от 175 години, с цел да победи в тези игри ".
Мозъчните органоиди са дребни, живеещи в лабораторни блюда скупчвания на стволови кафези, които са превърнати в 3D структури, имитиращи структурата и функционалностите на човешкия мозък, само че са по-прости от органа в цялостен размер. Създадени за първи път през 2013 година за проучване на микроцефалията - положение, при което главата на бебето е доста по-малка от междинната, от този момент мозъчните кафези се употребяват за проучване на болести като Алцхаймер, Паркинсон и Зика и за възобновяване на повредени мозъци на плъхове с добре сложени присадки. А неотдавна те даже бяха научени да играят на видеоиграта " Понг ".
Тъй като органоидите споделят доста от видовете кафези, които разрешават на нашите мозъци да получават и съхраняват информация, откривателите споделят, че мозъчните капки са неповторимо подобаващи за изчислителни задания, които изискват от тях да учат бързо и без доста разход на сила, преди да запазят информацията в компактни невронни връзки.
" Мозъците имат необикновен потенциал за предпазване на информация, който се прави оценка на 2500 TB (терабайта) ", споделя Хартунг. " Достигаме физическите граници на силициевите компютри, тъй като не можем да съберем повече транзистори в дребен чип. Но мозъкът е обвързван по напълно друг метод. С към 100 милиарда неврона, свързани посредством повече от 1015 точки на свързване. Това е голяма разлика в мощността в съпоставяне със сегашната ни технология ", сподели той.
За да изградят плануваните от тях органоидни биокомпютри, откривателите пишат, че приспособяват принадлежности от биоинженерството и машинното образование, с цел да подтикват и записват невронната интензивност в мозъчните органоиди. Това ще им разреши освен да изпращат и получават информация от обособените органоиди, само че и да ги свързват, създавайки комплицирани мрежи от мозъчни скупчвания, които биха могли да вършат по-мощни калкулации.
Въпреки това, с цел да основат комплицирани биокомпютри, откривателите първо ще би трябвало да преминат през етично минно поле, признават създателите на отчета. Досега моралните последствия от построяването на дребни фалшификати на човешкия мозък бяха лимитирани от обстоятелството, че типичните мозъчни органоиди съдържат дребен брой кафези с лимитирана изчислителна мощност. Но с цел да отгледат органоиди, подобаващи за компютри, учените споделят, че ще би трябвало да ги усилят от 50 000 неврона на 10 милиона.
Учените считат, че с повишаването на изчислителните им качества обвързваните органоиди, въпреки и да не реализират искрено схващане, евентуално ще придобият някаква форма на просветеност. Това повдига въпроса какво е схващане и дали тези органоиди в миналото ще могат да го имат.
" Към днешна дата знаем, че тези органоиди могат да имитират невронното осцилаторно държание на кортикалното развиване " - т.е. мозъчните талази - " на недоносено бебе до постнатален етап ", споделя за Live Science съавторът Алисън Мутри, невролог от Калифорнийския университет в Сан Диего. " Нещо повече, знаем също, че под упойка тези осцилации избледняват, сходно на човешкия мозък. "
" За да ситуираме това в спектъра на съзнанието, вършим някои стимулации, с цел да съберем PCI (perturbational complexity index), показател на трудност, употребен от някои за премерване на възможния набор на съзнанието на тези органоиди ", сподели Мутри. PCI е индикатор, който някои специалисти са предложили за премерване на равнището на схващане на даден организъм или създание.
Но измерването на този разсъдък, в случай че или когато се появи, може да се окаже комплицирано. Възможно е един ден да бъде основан човешки невронен органоид, който да работи като мозък и да има известна просветеност, споделя пред Live Science Ханк Грийли, професор по право и генетика в Станфордския университет, който специализира в етични, правни и обществени въпроси, произлизащи от напредъка на биологичните науки, само че даже и тогава имаме доста лимитирани знания за това какво поражда съзнанието или интелигентността в личните ни мозъци.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ