Доцент д-р Ангел Джонев: Въпросът със спасяването на българските евреи е развит в къща музей „Димитър Пешев“ в Кюстендил
Кюстендил. Въпросът със спасяването на българските евреи е развъртян в къща музей „ Димитър Пешев “ в Кюстендил, където в елементи са показани моментите от появяването на еврейския въпрос, неговото развиване и неговият край в рамките на Царство България, в интервала 1940 – 1944 година. Това сподели в изявление за Радио „ Фокус “ – Кюстендил доцент доктор Ангел Джонев, историк към Регионалния исторически музей в Кюстендил.
„ С приемането на Закона за отбрана на нацията, към този момент се навършиха 80 години от този миг, когато еврейската общественост в рамките на Царството сложена в неравностойно състояние спрямо останалите общности. Извършена е една дискриминация дотогава неразбираема за българската държавна машина. Проблемът с депортацията на евреите стои в България след февруари 1943 година, когато е подписано едно особено съглашение сред комисаря по еврейските въпроси Александър Белев и пратеника на германците – Теодор Данекер, което планува 20 хиляди души да бъдат изселени отвън рамките на Царството. Става въпрос за еврейската общественост в новоприсъединените земи – Македония, Тракия и Моравско “, сподели Ангел Джонев. По думите му защото тази цифра я няма, общността е доста по-малка, то тогава с цел да се добави се планува групи от старите лимити също да бъдат изселени, кюстендилската група също е включена. Според Ангел Джонев тук е мястото да се подчертае смисъла на персони като Димитър Пешев, Петър Михалев, Владимир Куртев, Иван Момчилов, Асен Суичмезов. Хора, кюстендилци които застават на пътя на тази машина, които са основни акценти в експозицията на къща музей “Димитър Пешев “ в Кюстендил. Именно тяхното дело от първата десетдневка на март 1943 година възпира плануваната депортация. Първоначално концепцията на кюстендилката общност е доста по-голяма делегация да замине, измежду които се акцентират транспортни аргументи. Само четирима индивида се озовават на кюстендилската гара към 17.00 часа на 8 март 1944 година. Това са Суичмезов, Куртев, Момчилов и Михалев.
„ Те са хората които в устрема си да възпрат подхванатите против еврейската общественост в Кюстендил, на процедура съумяват да спомагат и да възпрат провеждането на тази акция измежду цялата еврейска общественост в България. Чрез застъпничеството си при подпредседателя на 25 –тото Обикновенно национално заседание – Димитър Пешев, кой където може, а точно Куртев при лобито на македонските българи, Иван Момчилов при някогашния главнокомандващ военачалник Никола Жеков, дружно в Народното събрание, дружно при вътрешния министър Петър Габровски, който в последна сметка след натиска на една група народни представители, е с Димитър Пешев и Петър Михалев, склонява да анулира нареждането на 9 март да стартира извеждането на еврейската общественост от довоенните лимити на Царство България “, сподели Ангел Джонев.
Венцеслав ИЛЧЕВ
„ С приемането на Закона за отбрана на нацията, към този момент се навършиха 80 години от този миг, когато еврейската общественост в рамките на Царството сложена в неравностойно състояние спрямо останалите общности. Извършена е една дискриминация дотогава неразбираема за българската държавна машина. Проблемът с депортацията на евреите стои в България след февруари 1943 година, когато е подписано едно особено съглашение сред комисаря по еврейските въпроси Александър Белев и пратеника на германците – Теодор Данекер, което планува 20 хиляди души да бъдат изселени отвън рамките на Царството. Става въпрос за еврейската общественост в новоприсъединените земи – Македония, Тракия и Моравско “, сподели Ангел Джонев. По думите му защото тази цифра я няма, общността е доста по-малка, то тогава с цел да се добави се планува групи от старите лимити също да бъдат изселени, кюстендилската група също е включена. Според Ангел Джонев тук е мястото да се подчертае смисъла на персони като Димитър Пешев, Петър Михалев, Владимир Куртев, Иван Момчилов, Асен Суичмезов. Хора, кюстендилци които застават на пътя на тази машина, които са основни акценти в експозицията на къща музей “Димитър Пешев “ в Кюстендил. Именно тяхното дело от първата десетдневка на март 1943 година възпира плануваната депортация. Първоначално концепцията на кюстендилката общност е доста по-голяма делегация да замине, измежду които се акцентират транспортни аргументи. Само четирима индивида се озовават на кюстендилската гара към 17.00 часа на 8 март 1944 година. Това са Суичмезов, Куртев, Момчилов и Михалев.
„ Те са хората които в устрема си да възпрат подхванатите против еврейската общественост в Кюстендил, на процедура съумяват да спомагат и да възпрат провеждането на тази акция измежду цялата еврейска общественост в България. Чрез застъпничеството си при подпредседателя на 25 –тото Обикновенно национално заседание – Димитър Пешев, кой където може, а точно Куртев при лобито на македонските българи, Иван Момчилов при някогашния главнокомандващ военачалник Никола Жеков, дружно в Народното събрание, дружно при вътрешния министър Петър Габровски, който в последна сметка след натиска на една група народни представители, е с Димитър Пешев и Петър Михалев, склонява да анулира нареждането на 9 март да стартира извеждането на еврейската общественост от довоенните лимити на Царство България “, сподели Ангел Джонев.
Венцеслав ИЛЧЕВ
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ