Пловдив: Кукленският манастир „Св. св. Козма и Дамян“ отбелязва своя храмов празник
Куклен. Кукленският манастир „ Св. св. Козма и Дамян “ отбелязва своя храмов празник. Това оповестиха за Радио „ Фокус “ – Пловдив от светата обител. По традиция сутринта се отслужва празнична литургия, след което се прави литийно шествие с чудотворната икона на светите безсребреници Козма и Дамян до аязмото на манастира. Там се отслужва водосвет. Хиляди поклонници от цялата епархия се стичат към манастира за храмовия му празник.
Няма единно мнение по кое време тъкмо е зародил манастирът „ Св. св. Козма и Дамян ” край град Куклен. За него се загатва още през ХІ век в един документ за парцелите на Бачковския манастир, само че в средата на ХVІІ век е опустошен. В началото ХVІІІ век светата обител е обновена от родолюбиви българи от Пловдив. За къс интервал манастирът става образован и културен център – там творят видни дейци като Кръстю Граматик, йеромонах Сидер, йеромонах Анани и други. В основаната там книжовна школа дълготрайно време се подготвяли граматици, краснописци и интензивно се пишели и преписвали книги. През епохата на Възраждането в манастира се е помещавало и килийно учебно заведение. Във времето на Османско господство, ролята на манастира като място за лечение на заболели повишена. Дори самите турски управляващи пазели обителта, като изпращали бойци да я охраняват, защото в нея идвали да се лекуват и фамилиите на турските управници. Когато през 1657 година българите от родопския край били помохамеданчени, 33 манастира и 218 църкви сред Костенец и Станимака, сегашен Асеновград, били опожарени и разрушени до основи, като монасите от този регион се стекли към манастира „ Св. св. Козма и Дамян ”. В старинния си тип манастирът съществувал до началото на ХХ век, след което изгорели част от северното и цялото южно крило.
Целият манастирски комплекс е ситуиран на три равнища, ограден с обща манастирска ограда. Има две църкви – огромна и дребна, жилищни постройки, където се намират монашеските килии, гостоприемница, състояща се от стаи за пребиваване на поклонници, както и икономически постройки. Извън манастирския комплекс е ситуирано аязмото. В най-долната част от двора е огромната черква „ Св. св. Козма и Дамян ”. Тя се смята за една от старите църкви в България. Сведенията за нея датират от ХV век. Дължината й е 22 метра, а ширината – 8 метра. Представлява кръстовидна, безкуполна сграда с два притвора, като във външния и до през днешния ден се пази огромната верига, с която са връзвали болните, идващи в манастира за изцерение. Стенописите в храма на Св. Безсребреници са неповторими по своята същина. Те датират от ХVІІ – ХVІІІ век и са дело на видни български зографи. Въпреки опожаряването на манастира и храма, те са се запазили до наши дни. Най-добре съхранен е стенописът с облика на Св. Архангел Михаил в южната ниша на храма. По-късно, през ХІХ век, когато в манастира живели гръцки монаси, кирилските надписи били сменени с гръцки, а част от стенописите били заличени. При реставрирането на църквата първичните фрески били възобновени, вследствие на което в този момент могат да се видят и двата пласта стенописи по стените. В храма се съхранява парченце от св. мощи на Св. безсребреници Козма и Дамян.
Тони МИХАЙЛОВ
Няма единно мнение по кое време тъкмо е зародил манастирът „ Св. св. Козма и Дамян ” край град Куклен. За него се загатва още през ХІ век в един документ за парцелите на Бачковския манастир, само че в средата на ХVІІ век е опустошен. В началото ХVІІІ век светата обител е обновена от родолюбиви българи от Пловдив. За къс интервал манастирът става образован и културен център – там творят видни дейци като Кръстю Граматик, йеромонах Сидер, йеромонах Анани и други. В основаната там книжовна школа дълготрайно време се подготвяли граматици, краснописци и интензивно се пишели и преписвали книги. През епохата на Възраждането в манастира се е помещавало и килийно учебно заведение. Във времето на Османско господство, ролята на манастира като място за лечение на заболели повишена. Дори самите турски управляващи пазели обителта, като изпращали бойци да я охраняват, защото в нея идвали да се лекуват и фамилиите на турските управници. Когато през 1657 година българите от родопския край били помохамеданчени, 33 манастира и 218 църкви сред Костенец и Станимака, сегашен Асеновград, били опожарени и разрушени до основи, като монасите от този регион се стекли към манастира „ Св. св. Козма и Дамян ”. В старинния си тип манастирът съществувал до началото на ХХ век, след което изгорели част от северното и цялото южно крило.
Целият манастирски комплекс е ситуиран на три равнища, ограден с обща манастирска ограда. Има две църкви – огромна и дребна, жилищни постройки, където се намират монашеските килии, гостоприемница, състояща се от стаи за пребиваване на поклонници, както и икономически постройки. Извън манастирския комплекс е ситуирано аязмото. В най-долната част от двора е огромната черква „ Св. св. Козма и Дамян ”. Тя се смята за една от старите църкви в България. Сведенията за нея датират от ХV век. Дължината й е 22 метра, а ширината – 8 метра. Представлява кръстовидна, безкуполна сграда с два притвора, като във външния и до през днешния ден се пази огромната верига, с която са връзвали болните, идващи в манастира за изцерение. Стенописите в храма на Св. Безсребреници са неповторими по своята същина. Те датират от ХVІІ – ХVІІІ век и са дело на видни български зографи. Въпреки опожаряването на манастира и храма, те са се запазили до наши дни. Най-добре съхранен е стенописът с облика на Св. Архангел Михаил в южната ниша на храма. По-късно, през ХІХ век, когато в манастира живели гръцки монаси, кирилските надписи били сменени с гръцки, а част от стенописите били заличени. При реставрирането на църквата първичните фрески били възобновени, вследствие на което в този момент могат да се видят и двата пласта стенописи по стените. В храма се съхранява парченце от св. мощи на Св. безсребреници Козма и Дамян.
Тони МИХАЙЛОВ
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ