National Interest: Новата Тайванска криза пристигна
Кризата в Тайванския проток от 2022 година стартира. Все още не е ясно по какъв начин ще се развие, нито по кое време и по какъв начин ще отшуми. Това, което е ясно е, че изцяло можеше да бъде избегната. И евентуално ще задълбочи пропастта в връзките сред Съединени американски щати и Китай, които имаха остра потребност от старания за прекъсване на спиралата надолу.
Сега е противоречив въпрос дали ръководителят на Камарата на представителите Нанси Пелоси би трябвало да посещава Тайван. Но все пак има значение, че визитата в никакъв случай нямаше да реализира нещо позитивно, най-малко нищо, което да си коства рисковете. Както сподели ученият Шели Ригър, един от водещите американски специалисти и поддръжници на Тайван:
„ Моля някой да ми изясни по какъв начин Нанси Пелоси, която отива в Тайван тъкмо в този момент, прави Тайван по-безопасен. Имаме обвързване към нашия сътрудник да преценим дали неговата сигурност се покачва или понижава от дейностите, които подхващаме. "
И въпреки всичко наподобява явно, че решението на Пелоси да посети е подбудено най-вече от вътрешната политика, както и очевидното отвращение на президента Байдън да разубеди Пелоси да предприеме пътуването. Ако бяха взети поради някакви евентуални стратегически последствия, наподобява, че те са били надделени от политически съображения.
Вместо това дискурсът се измести към това коя страна - Пекин или Вашингтон - носи отговорност за рецесията, която в този момент ще засегне и двамата. И, предвидимо, двете страни се упрекват напълно една друга, когато би трябвало да е явно, че има повече от задоволително отговорност за разпределение.
Предупредителните знаци и самите експлицитни предизвестия бяха изобилни, само че бяха пренебрегнати или отхвърлени. Така че виковете в учебния двор „ той стартира “ и „ виновността е напълно негова “ нямат тежест.
Бяха употребявани няколко явни риторични аргумента, с цел да се опита да оправдае пътуването на Пелоси пред лицето на китайските закани. Конгресменът Ро Хана настоя, че „ Китайската комунистическа партия не може да диктува графика за пътешестване на ръководителя на Камарата “.
Наистина има голям азбучник от изказвания, че „ китайците не могат да ни кажат какво да вършим “. Но това заобикаля опцията Вашингтон да има свои лични доста положителни аргументи да не прави нещо, което Пекин не желае да направи – и би трябвало да основава решенията си на тези аргументи, без значение от желанията на Пекин.
Аргументът на Хана също подценява степента, в която самият Вашингтон постоянно споделя на китайците какво да вършат или да не вършат.
След това има мотив, изработен от колумниста на Washington Post Джош Рогин:
„ Ако Китай направи нещо нападателно, когато делегацията на Пелоси посети Тайван, това значи, че Китай стартира рецесия, а не Съединените щати. "
" Китайското държавно управление би трябвало да си поеме надълбоко въздух и да се отпусне ", съобщи още той.
На Вашингтон не може да се отхвърли нито една виновност за допринасяне за тази рецесия. И не може да има подозрение какъв би бил отговорът на Вашингтон, в случай че Пекин му каже да „ поеме надълбоко въздух и да се отпусне “, вместо да реагира на нещо, което Китай е направил в несъгласие с желанията на Съединени американски щати.
И най-после, представителят на Съвета за национална сигурност Джон Кърби сподели пред CNN, че „ няма причина за китайската изразителност “ против пътуването на Пелоси и „ няма причина да бъдат подхванати каквито и да е дейности “ от страна на Пекин в отговор.
Това се основава на предпоставката, че визитата на Пелоси е в сходство с дългогодишната процедура в провеждането на „ неофициални “ американски връзки с Тайван според политиката на Вашингтон за „ Един Китай “. Много наблюдаващи означават, че делегациите на Конгреса на Съединени американски щати постоянно посещават Тайван и че е имало казус в визитата на тогавашния ръководител на Камарата на представителите Нют Гингрич през 1997 година Но това изцяло подценява сегашния исторически и политически подтекст на визитата на Пелоси.
Това идва вследствие на сериозния спад в връзките сред Съединени американски щати и Китай; кумулативните развития в китайската, американската и тайванската политика през последните двадесет и пет години, които способстваха за този спад; и изключително кумулативната ерозия на политиката на Вашингтон за „ Един Китай “ през този интервал.
Много експерти в проучването на писанията на основополагащите документи на политиката на „ Един Китай “ – трите взаимни официални съобщения сред Съединени американски щати и Китай, Законът за връзките с Тайван и Шестте уверения на Вашингтон към Тайпе – акцентираха (особено през последната седмица), че визитата на Пелоси „ по никакъв метод не опонира “ на тези документи и поддържа неподкрепата на Вашингтон за независимостта на Тайван или „ измененията на статуквото “ в Тайванския проток.
Но този случай, почтено казано, просто не е безапелационен или меродавен. Това е частично тъй като Тайван към този момент претендира за самостоятелност и частично тъй като Пекин, Вашингтон и Тайпе имат разнообразни дефиниции на „ статуквото “.
Това е частично и тъй като политиката на Съединени американски щати за взаимоотношение с Тайван се промени последователно и едностранно през последните тридесет години. И най-после, Пелоси пътува с боен аероплан на Съединени американски щати и нейният личен офис през днешния ден издаде изказване, в което назовава визитата й „ публично “.
Може би най-важното е, че Пекин към този момент отхвърли обяснението на Съединени американски щати. Наистина, точно тъй като Вашингтон разгласи, че визитата на Пелоси е обикновено и че Пекин „ няма причина “ да реагира, китайските водачи се усещат принудени да го създадат.
Струва си да напомним, че Пекин реагира остро на визитата на тогавашния президент на Тайван Лий Тенг-хуей през 1995 година в Съединените щати, частично тъй като администрацията на Клинтън в началото бе споделила на Пекин, че се опълчва на даването на виза на Лий с претекста, че това би нарушило политиката на „ Един Китай “, само че по-късно позволи визитата, откакто реши, че ще бъде в сходство с тази политика.
Поради това Вашингтон не трябва да се изненадва, в случай че китайските водачи стигнат до заключението, както направиха през 1995 година, че в този момент Пекин би трябвало да предприеме дейности, с цел да показва, че има червени линии по въпроса с Тайван и да упорства, че политиката на „ Един Китай “ има надеждно наличие.
И през днешния ден Китай предава това обръщение със качества и лостове за въздействие, които не притежаваше през 1995 година – в действителност качества, които Пекин беше подбуден от събитията от 1995 година да преследва.
Изглежда, че Вашингтон е подценил или отхвърлил опцията за остра китайска реакция на визитата на Пелоси, като е пресметнал, че Пекин няма да поеме рисковете от прерастването му в рецесия – в това число евентуалните вътрешни политически опасности за Си Дзинпин в навечерието на идния 20-ти китайски Конгрес на комунистическата партия, където той желае „ преизбиране “ за невиждан трети мандат – или не би посмял да провокира и предизвика Съединените щати и по този метод би приел аргумента, че визитата на Пелоси е алегорично и в сходство с политиката на „ Един Китай “.
Ако е по този начин, Вашингтон не е пресметнал неправилно и по трите точки. Пекин вижда нуждата и явно е подготвен да одобри рисковете от демонстрирането на своите червени линии.
Си ясно има вяра, че доверието в страната му изисква да отблъсне твърдо, вместо да се съгласи и да отстъпи. И визитата на Пелоси явно е предиздвикало Пекин да начертае линия в пясъка.
Накъде ще продължим оттук насетне ще зависи от това дали към момента има място за взаимно съгласие сред Вашингтон, Пекин и Тайпе. Това би изисквало и трите да се изправят пред главните неразрешени проблеми, стоящи в основата на алтернативата сред двете страни на пролива, вместо да се съсредоточат извънредно върху риторични пози и възпиращи игри.
Един онлайн коментатор от Съединени американски щати настоя, че не може да се разреши на Пекин да „ управлява описа “ за визитата на Пелоси в опит да оправдае дейностите си и да трансферира виновността върху Вашингтон за всяка ескалация. Но също по този начин Вашингтон и Тайпе не би трябвало да чакат, че ще могат да управляват описа и да избягат от част от отговорността за основаването на рецесията, пред която сме изправени в този момент.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Сега е противоречив въпрос дали ръководителят на Камарата на представителите Нанси Пелоси би трябвало да посещава Тайван. Но все пак има значение, че визитата в никакъв случай нямаше да реализира нещо позитивно, най-малко нищо, което да си коства рисковете. Както сподели ученият Шели Ригър, един от водещите американски специалисти и поддръжници на Тайван:
„ Моля някой да ми изясни по какъв начин Нанси Пелоси, която отива в Тайван тъкмо в този момент, прави Тайван по-безопасен. Имаме обвързване към нашия сътрудник да преценим дали неговата сигурност се покачва или понижава от дейностите, които подхващаме. "
И въпреки всичко наподобява явно, че решението на Пелоси да посети е подбудено най-вече от вътрешната политика, както и очевидното отвращение на президента Байдън да разубеди Пелоси да предприеме пътуването. Ако бяха взети поради някакви евентуални стратегически последствия, наподобява, че те са били надделени от политически съображения.
Вместо това дискурсът се измести към това коя страна - Пекин или Вашингтон - носи отговорност за рецесията, която в този момент ще засегне и двамата. И, предвидимо, двете страни се упрекват напълно една друга, когато би трябвало да е явно, че има повече от задоволително отговорност за разпределение.
Предупредителните знаци и самите експлицитни предизвестия бяха изобилни, само че бяха пренебрегнати или отхвърлени. Така че виковете в учебния двор „ той стартира “ и „ виновността е напълно негова “ нямат тежест.
Бяха употребявани няколко явни риторични аргумента, с цел да се опита да оправдае пътуването на Пелоси пред лицето на китайските закани. Конгресменът Ро Хана настоя, че „ Китайската комунистическа партия не може да диктува графика за пътешестване на ръководителя на Камарата “.
Наистина има голям азбучник от изказвания, че „ китайците не могат да ни кажат какво да вършим “. Но това заобикаля опцията Вашингтон да има свои лични доста положителни аргументи да не прави нещо, което Пекин не желае да направи – и би трябвало да основава решенията си на тези аргументи, без значение от желанията на Пекин.
Аргументът на Хана също подценява степента, в която самият Вашингтон постоянно споделя на китайците какво да вършат или да не вършат.
След това има мотив, изработен от колумниста на Washington Post Джош Рогин:
„ Ако Китай направи нещо нападателно, когато делегацията на Пелоси посети Тайван, това значи, че Китай стартира рецесия, а не Съединените щати. "
" Китайското държавно управление би трябвало да си поеме надълбоко въздух и да се отпусне ", съобщи още той.
На Вашингтон не може да се отхвърли нито една виновност за допринасяне за тази рецесия. И не може да има подозрение какъв би бил отговорът на Вашингтон, в случай че Пекин му каже да „ поеме надълбоко въздух и да се отпусне “, вместо да реагира на нещо, което Китай е направил в несъгласие с желанията на Съединени американски щати.
И най-после, представителят на Съвета за национална сигурност Джон Кърби сподели пред CNN, че „ няма причина за китайската изразителност “ против пътуването на Пелоси и „ няма причина да бъдат подхванати каквито и да е дейности “ от страна на Пекин в отговор.
Това се основава на предпоставката, че визитата на Пелоси е в сходство с дългогодишната процедура в провеждането на „ неофициални “ американски връзки с Тайван според политиката на Вашингтон за „ Един Китай “. Много наблюдаващи означават, че делегациите на Конгреса на Съединени американски щати постоянно посещават Тайван и че е имало казус в визитата на тогавашния ръководител на Камарата на представителите Нют Гингрич през 1997 година Но това изцяло подценява сегашния исторически и политически подтекст на визитата на Пелоси.
Това идва вследствие на сериозния спад в връзките сред Съединени американски щати и Китай; кумулативните развития в китайската, американската и тайванската политика през последните двадесет и пет години, които способстваха за този спад; и изключително кумулативната ерозия на политиката на Вашингтон за „ Един Китай “ през този интервал.
Много експерти в проучването на писанията на основополагащите документи на политиката на „ Един Китай “ – трите взаимни официални съобщения сред Съединени американски щати и Китай, Законът за връзките с Тайван и Шестте уверения на Вашингтон към Тайпе – акцентираха (особено през последната седмица), че визитата на Пелоси „ по никакъв метод не опонира “ на тези документи и поддържа неподкрепата на Вашингтон за независимостта на Тайван или „ измененията на статуквото “ в Тайванския проток.
Но този случай, почтено казано, просто не е безапелационен или меродавен. Това е частично тъй като Тайван към този момент претендира за самостоятелност и частично тъй като Пекин, Вашингтон и Тайпе имат разнообразни дефиниции на „ статуквото “.
Това е частично и тъй като политиката на Съединени американски щати за взаимоотношение с Тайван се промени последователно и едностранно през последните тридесет години. И най-после, Пелоси пътува с боен аероплан на Съединени американски щати и нейният личен офис през днешния ден издаде изказване, в което назовава визитата й „ публично “.
Може би най-важното е, че Пекин към този момент отхвърли обяснението на Съединени американски щати. Наистина, точно тъй като Вашингтон разгласи, че визитата на Пелоси е обикновено и че Пекин „ няма причина “ да реагира, китайските водачи се усещат принудени да го създадат.
Струва си да напомним, че Пекин реагира остро на визитата на тогавашния президент на Тайван Лий Тенг-хуей през 1995 година в Съединените щати, частично тъй като администрацията на Клинтън в началото бе споделила на Пекин, че се опълчва на даването на виза на Лий с претекста, че това би нарушило политиката на „ Един Китай “, само че по-късно позволи визитата, откакто реши, че ще бъде в сходство с тази политика.
Поради това Вашингтон не трябва да се изненадва, в случай че китайските водачи стигнат до заключението, както направиха през 1995 година, че в този момент Пекин би трябвало да предприеме дейности, с цел да показва, че има червени линии по въпроса с Тайван и да упорства, че политиката на „ Един Китай “ има надеждно наличие.
И през днешния ден Китай предава това обръщение със качества и лостове за въздействие, които не притежаваше през 1995 година – в действителност качества, които Пекин беше подбуден от събитията от 1995 година да преследва.
Изглежда, че Вашингтон е подценил или отхвърлил опцията за остра китайска реакция на визитата на Пелоси, като е пресметнал, че Пекин няма да поеме рисковете от прерастването му в рецесия – в това число евентуалните вътрешни политически опасности за Си Дзинпин в навечерието на идния 20-ти китайски Конгрес на комунистическата партия, където той желае „ преизбиране “ за невиждан трети мандат – или не би посмял да провокира и предизвика Съединените щати и по този метод би приел аргумента, че визитата на Пелоси е алегорично и в сходство с политиката на „ Един Китай “.
Ако е по този начин, Вашингтон не е пресметнал неправилно и по трите точки. Пекин вижда нуждата и явно е подготвен да одобри рисковете от демонстрирането на своите червени линии.
Си ясно има вяра, че доверието в страната му изисква да отблъсне твърдо, вместо да се съгласи и да отстъпи. И визитата на Пелоси явно е предиздвикало Пекин да начертае линия в пясъка.
Накъде ще продължим оттук насетне ще зависи от това дали към момента има място за взаимно съгласие сред Вашингтон, Пекин и Тайпе. Това би изисквало и трите да се изправят пред главните неразрешени проблеми, стоящи в основата на алтернативата сред двете страни на пролива, вместо да се съсредоточат извънредно върху риторични пози и възпиращи игри.
Един онлайн коментатор от Съединени американски щати настоя, че не може да се разреши на Пекин да „ управлява описа “ за визитата на Пелоси в опит да оправдае дейностите си и да трансферира виновността върху Вашингтон за всяка ескалация. Но също по този начин Вашингтон и Тайпе не би трябвало да чакат, че ще могат да управляват описа и да избягат от част от отговорността за основаването на рецесията, пред която сме изправени в този момент.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ