Кристин Скот Томас – прекрасна и в черно-бяло – отваря

Кристин Скот Томас – прелестна и в черно-бяло – отваря вратата и насочва револвер право в лицето на фена. Така стартира (и завършва) този превъзходен филм на Сали Потър, която ми е фаворитка още от далечното време на „ Орландо “ с.

Има две доста значими аргументи този филм да ми харесва толкоз доста. Първо, той е дълъг напълно малко над един час. Напоследък това е същинска необичайност в изкуството, а почтено казано, аз в действителност не считам, че дългите филми и дебелите книги обезателно стават по-умни и значими единствено поради размера си. Много постоянно е тъкмо противоположното. Тук всичко е отлично премерено, съсредоточено и напълно на място.

Втората причина са актьорите – внимание, единствено прочетете: Патриша Кларксън, Бруно Ганц, Чери Джоунс, Емили Мортимър, Килиън Мърфи,, Тимъти Спол. Кой от кой по-велики, до един съвършени в функциите си на група другари лондонски интелектуалци, събрали се да отбележат министерския пост на един от тях – Джейн ().

Сред гостите са двойка лесбийки, едната от които е професор и колега на домакина (Чери Джоунс), капиталов банкер (Килиън Мърфи), немски шаман и врач (Бруно Ганц) и Патриша Кларксън в ролята на здравия разсъдък – по традиция най-готината роля във всеки филм. Ясно е, че измежду другари от толкоз доста години постоянно има доста неизказани подозрения, несподелени секрети и преглътнати недоволства. По един комичен, само че и малко плашещ начин те ще скапват празненството на Джанет и Били.

Повечето разговори са толкоз неуместни, че ми се костват безусловно същински – не бих се изненадала Сали Потър да е сглобила кино лентата си въз основата на действително наблюдавани ситуации. Всички артисти извършват функциите си с очевидно наслаждение, а Бруно Ганц е съвсем истерично комичен. И не на последно място, филмът е черно-бял – старомодно сниман филм за значимите неща, които ни връхлитат и опустошават, без значение от това какъв брой сме съумели, богати и цивилизовани.