Вашингтон пост: Войната в Украйна се води и за минералните и енергийни ресурси на страната
Кремъл краде от Украйна основополагащите съставки на нейната стопанска система - естествените ѝ запаси, написа в. " Вашингтон пост ".
След близо шест месеца борби, водената от Москва война ѝ завоюва уголемен надзор над някои от най-богатите на минерали земи в Европа. В Украйна се крият някои от най-големите в света ресурси от исполин и желязна руда, залежи на необработен литий и солидни залежи на въглища. Заедно те се правят оценка на десетки трилиони долари.
По-голямата част от тези залежи на въглища, които в продължение на десетилетия захранваха жизненоважната стоманодобивна промишленост на Украйна, са съсредоточени в източните елементи, където контролът на Москва е най-стабилен. Това ги слага в съветски ръце, дружно със обилни количества други скъпи енергийни и минерални залежи, нужни за всичко - от елементи за самолети до смарт телефони, съгласно разбор на канадската организация за оценка на геополитически опасности SecDev, изработен особено за американския вестник.
Русия има големи количества естествени запаси. Но лишаването на Украйна от личните ѝ запаси стратегически отслабва стопанската система на страната, принуждавайки Киев да внася въглища, с цел да поддържа осветлението в градовете. Ако Кремъл успее да анексира украинската територия, която е завзел - което съгласно представители на Съединени американски щати Москва ще опита да направи през идните месеци - украинското държавно управление ще загуби достъп до близо две трети от залежите си.
Страната би изгубила и голям брой други запаси, в това число ресурси от природен газ, нефт и редки минерали – които са от значително значение за някои високотехнологични съставни елементи.Това от своя страна може да попречи на западноевропейското търсене на други възможности на вноса от Русия и Китай.
" Най-лошият сюжет е Украйна да загуби територия, да няма повече мощна суровинна стопанска система и да стане нещо сходно на някоя от балтийските републики, страна, която не е в положение да поддържа индустриалната си стопанска система ", съобщи Станислав Зинченко, основен изпълнителен шеф на основания в Киев център за стопански разбори ГМК. " Точно това желае Русия. Да ни отслаби. "
Украйна е необятно известна като селскостопанска мощ. Но като източник на съществени първични материали, страната има залежи на 117 от 120-те най-широко употребявани минерали и метали и е главен източник на изкопаеми горива. Официалните уеб страници към този момент не демонстрират геолокациите на тези залежи - държавното управление, базирайки се на националната сигурност, ги смъкна при започване на пролетта. Но анализът на SecDev демонстрира, че под съветски надзор сега се намират украински енергийни и минерални находища на стойност най-малко 12,4 трилиона $. Това е съвсем половината от доларовата стойност на 2209 депозита, прегледани от компанията. В допълнение към 63 % от находищата на въглища в страната, Москва управлява 11 на 100 от находищата на нефт, 20 на то от находищата на природен газ, 42 на 100 от металите и 33 на 100 от находищата на редки и други значими минерали, в това число литий. Някои от тях са сложни за постигане, а някои са изгубени още при анексията на Крим или водената осемгодишна война с проруските сепаратисти в източната част на страната.
От началото на нашествието насам обаче, Кремъл непрестанно уголемява притежанията си. Според SecDev и ръководители на украинската минна и стоманодобивна индустрия, Русия е завзела 41 въглищни залежи, 27 залежи на природен газ, 14 залежи на пропан, девет нефтени залежи, шест залежи на желязна руда, две - на титанова руда, два обекта, свързани с добива на циркониевата руда, един - за стронций, един за литий, един за уран, едно златно находище и значима кариера за варовик, употребен преди този момент за производството на украинска стомана.
Според Роман Опимах, общоприет шеф на Украинската геоложка работа, държавното управление в Киев към момента прави оценка отражението на войната върху минералните запаси. Но поради това каква част от украинските първични материали са в източната и южната част на страната, той допуска, че цената на изгубените ресурси надвишава изчислената от самостоятелния разбор.
По-голямата част от петролните и газовите ресурси на страната остават под неин надзор. Но за Западна Европа засиленото присвояване на украински земи от страна на Русия е тактически неуспех.
" Руската окупация на украинска територия има директни последствия за западната енергийна сигурност ", съгласно Робърт Муга, съосновател на SecDev. " Ако европейците не съумеят бързо да диверсифицират източниците на нефт и газ, те ще останат мощно подвластни от съветските въглеводороди ", прибавя той.
Най-голямата опасност е за бъдещето на Украйна. След 2014 година, когато Украйна загуби почти 7% от територията си, сериозните западни вложения в енергийния и минния бранш се отдръпнаха. Сегашната война има същото влияние. Анализатори споделят, че лицензите за други залежи на минерали, продадени от украинското държавно управление предходната година, в този момент се търгуват с огромни отстъпки, защото вложителите се съмняват в жизнеспособността на добива.
Ударът върху Украйна е доста по-тежък заради завладяването на основни украински пристанища и необятната обсада на Черно море. Някои анализатори виждат изгубените морски директни направления като по-значими от изгубените минерални ресурси - изключително въглищата, макар настоящата им стойност - до момента в който други страни минават към по-екологична сила.
" Суровините като въглищата не са бъдещето, те са предишното ", съгласно Андерш Аслунд, икономист, който от дълго време изследва Украйна. " По-важното е дали Украйна ще загуби пристанищата си, които не мисля, че ще изгуби. Ако нямаха тези пристанища, щеше да им се наложи да изградят изцяло нова инфраструктура за експорт ".
В опита да рестартира стопанските системи в завладените територии, Русия може да се опита да възобнови добива и производството на стомана - както наподобява направи в един от двата огромни завода за стомана в завладения Мариупол. Вероятно обаче ще се сблъска със обилни логистични спънки, в това число неналичието на достъп до предходни купувачи. Въпреки че изземването на запаси може да помогне за постигането на военна цел - да се отслаби прозападната Украйна - малко на брой чакат Русия да желае или да може да направи огромни вложения, нужни за извличането на минералите.
Тези догатки се основават частично на това, което Русия направи с мини, завладяни през 2014 година В рамките на към година производството беше мощно лимитирано, значително тъй като Украйна отхвърли да купува въглища от окупираните територии, а Русия има големи лични ресурси. Москва се опита и да наводни някои завладяни въглищни мини, с цел да ги направи безполезни, в случай че Украйна си върне изгубената територия.
Главният изпълнителен шеф на енергийната компания ДТЕК Максим Тимченко не счита, че руснаците в действителност се нуждаят от тези първични материали. " Те просто се пробват да унищожат нашата стопанска система ", счита той.
Но в случай че са необратими, сходни загуби биха принудили останалата част от Украйна да пренастрои стопанската система си. Възможната позитивна страна на нещата е възможна рационализация, която да направи остарелите стоманодобивни фабрики по-ефективни и по-екологични. Първоначалните оценки сочат, че цената за възобновяване на стопанската система като цяло стартира от 750 милиарда $.
Някои стопански специалисти допускат, че дълготрайното влияние на войната може да бъде притъпено, даже в случай че Украйна отстъпи обилни територии, стига да подчертава върху секторите на технологиите и услугите, които подкрепиха растежа през последните години и разшириха устрема към различни сили. Но задачата отново щеше да остане сложна. Неотдавнашният опит на Украйна да модернизира енергийната си мрежа беше провален от войната. Почти половината от нейните централи за възобновима сила – в това число 89 % от вятърните паркове – са в завзети територии или зони на спор. Повече от половината вятърни паркове са затворени.
Всяко изпитание за възобновяване с широкомащабни задгранични вложения евентуално ще изисква същински завършек на сраженията - а не нов нескончаем, само че въздържан спор с Русия. " Украйна освен ще загуби огромна част от територията и ресурсите си, само че и ще бъде непрекъснато уязвима от нова офанзива от страна на Русия ", споделя Джейкъб Къркегор от основания във Вашингтон Институт за интернационална стопанска система " Питърсън ".
" Никоя здравомислеща частна компания не би вложила в останалата част от Украйна, в случай че това се трансформира в замразен спор. "
Източник Българска телеграфна агенция
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в!
След близо шест месеца борби, водената от Москва война ѝ завоюва уголемен надзор над някои от най-богатите на минерали земи в Европа. В Украйна се крият някои от най-големите в света ресурси от исполин и желязна руда, залежи на необработен литий и солидни залежи на въглища. Заедно те се правят оценка на десетки трилиони долари.
По-голямата част от тези залежи на въглища, които в продължение на десетилетия захранваха жизненоважната стоманодобивна промишленост на Украйна, са съсредоточени в източните елементи, където контролът на Москва е най-стабилен. Това ги слага в съветски ръце, дружно със обилни количества други скъпи енергийни и минерални залежи, нужни за всичко - от елементи за самолети до смарт телефони, съгласно разбор на канадската организация за оценка на геополитически опасности SecDev, изработен особено за американския вестник.
Русия има големи количества естествени запаси. Но лишаването на Украйна от личните ѝ запаси стратегически отслабва стопанската система на страната, принуждавайки Киев да внася въглища, с цел да поддържа осветлението в градовете. Ако Кремъл успее да анексира украинската територия, която е завзел - което съгласно представители на Съединени американски щати Москва ще опита да направи през идните месеци - украинското държавно управление ще загуби достъп до близо две трети от залежите си.
Страната би изгубила и голям брой други запаси, в това число ресурси от природен газ, нефт и редки минерали – които са от значително значение за някои високотехнологични съставни елементи.Това от своя страна може да попречи на западноевропейското търсене на други възможности на вноса от Русия и Китай.
" Най-лошият сюжет е Украйна да загуби територия, да няма повече мощна суровинна стопанска система и да стане нещо сходно на някоя от балтийските републики, страна, която не е в положение да поддържа индустриалната си стопанска система ", съобщи Станислав Зинченко, основен изпълнителен шеф на основания в Киев център за стопански разбори ГМК. " Точно това желае Русия. Да ни отслаби. "
Украйна е необятно известна като селскостопанска мощ. Но като източник на съществени първични материали, страната има залежи на 117 от 120-те най-широко употребявани минерали и метали и е главен източник на изкопаеми горива. Официалните уеб страници към този момент не демонстрират геолокациите на тези залежи - държавното управление, базирайки се на националната сигурност, ги смъкна при започване на пролетта. Но анализът на SecDev демонстрира, че под съветски надзор сега се намират украински енергийни и минерални находища на стойност най-малко 12,4 трилиона $. Това е съвсем половината от доларовата стойност на 2209 депозита, прегледани от компанията. В допълнение към 63 % от находищата на въглища в страната, Москва управлява 11 на 100 от находищата на нефт, 20 на то от находищата на природен газ, 42 на 100 от металите и 33 на 100 от находищата на редки и други значими минерали, в това число литий. Някои от тях са сложни за постигане, а някои са изгубени още при анексията на Крим или водената осемгодишна война с проруските сепаратисти в източната част на страната.
От началото на нашествието насам обаче, Кремъл непрестанно уголемява притежанията си. Според SecDev и ръководители на украинската минна и стоманодобивна индустрия, Русия е завзела 41 въглищни залежи, 27 залежи на природен газ, 14 залежи на пропан, девет нефтени залежи, шест залежи на желязна руда, две - на титанова руда, два обекта, свързани с добива на циркониевата руда, един - за стронций, един за литий, един за уран, едно златно находище и значима кариера за варовик, употребен преди този момент за производството на украинска стомана.
Според Роман Опимах, общоприет шеф на Украинската геоложка работа, държавното управление в Киев към момента прави оценка отражението на войната върху минералните запаси. Но поради това каква част от украинските първични материали са в източната и южната част на страната, той допуска, че цената на изгубените ресурси надвишава изчислената от самостоятелния разбор.
По-голямата част от петролните и газовите ресурси на страната остават под неин надзор. Но за Западна Европа засиленото присвояване на украински земи от страна на Русия е тактически неуспех.
" Руската окупация на украинска територия има директни последствия за западната енергийна сигурност ", съгласно Робърт Муга, съосновател на SecDev. " Ако европейците не съумеят бързо да диверсифицират източниците на нефт и газ, те ще останат мощно подвластни от съветските въглеводороди ", прибавя той.
Най-голямата опасност е за бъдещето на Украйна. След 2014 година, когато Украйна загуби почти 7% от територията си, сериозните западни вложения в енергийния и минния бранш се отдръпнаха. Сегашната война има същото влияние. Анализатори споделят, че лицензите за други залежи на минерали, продадени от украинското държавно управление предходната година, в този момент се търгуват с огромни отстъпки, защото вложителите се съмняват в жизнеспособността на добива.
Ударът върху Украйна е доста по-тежък заради завладяването на основни украински пристанища и необятната обсада на Черно море. Някои анализатори виждат изгубените морски директни направления като по-значими от изгубените минерални ресурси - изключително въглищата, макар настоящата им стойност - до момента в който други страни минават към по-екологична сила.
" Суровините като въглищата не са бъдещето, те са предишното ", съгласно Андерш Аслунд, икономист, който от дълго време изследва Украйна. " По-важното е дали Украйна ще загуби пристанищата си, които не мисля, че ще изгуби. Ако нямаха тези пристанища, щеше да им се наложи да изградят изцяло нова инфраструктура за експорт ".
В опита да рестартира стопанските системи в завладените територии, Русия може да се опита да възобнови добива и производството на стомана - както наподобява направи в един от двата огромни завода за стомана в завладения Мариупол. Вероятно обаче ще се сблъска със обилни логистични спънки, в това число неналичието на достъп до предходни купувачи. Въпреки че изземването на запаси може да помогне за постигането на военна цел - да се отслаби прозападната Украйна - малко на брой чакат Русия да желае или да може да направи огромни вложения, нужни за извличането на минералите.
Тези догатки се основават частично на това, което Русия направи с мини, завладяни през 2014 година В рамките на към година производството беше мощно лимитирано, значително тъй като Украйна отхвърли да купува въглища от окупираните територии, а Русия има големи лични ресурси. Москва се опита и да наводни някои завладяни въглищни мини, с цел да ги направи безполезни, в случай че Украйна си върне изгубената територия.
Главният изпълнителен шеф на енергийната компания ДТЕК Максим Тимченко не счита, че руснаците в действителност се нуждаят от тези първични материали. " Те просто се пробват да унищожат нашата стопанска система ", счита той.
Но в случай че са необратими, сходни загуби биха принудили останалата част от Украйна да пренастрои стопанската система си. Възможната позитивна страна на нещата е възможна рационализация, която да направи остарелите стоманодобивни фабрики по-ефективни и по-екологични. Първоначалните оценки сочат, че цената за възобновяване на стопанската система като цяло стартира от 750 милиарда $.
Някои стопански специалисти допускат, че дълготрайното влияние на войната може да бъде притъпено, даже в случай че Украйна отстъпи обилни територии, стига да подчертава върху секторите на технологиите и услугите, които подкрепиха растежа през последните години и разшириха устрема към различни сили. Но задачата отново щеше да остане сложна. Неотдавнашният опит на Украйна да модернизира енергийната си мрежа беше провален от войната. Почти половината от нейните централи за възобновима сила – в това число 89 % от вятърните паркове – са в завзети територии или зони на спор. Повече от половината вятърни паркове са затворени.
Всяко изпитание за възобновяване с широкомащабни задгранични вложения евентуално ще изисква същински завършек на сраженията - а не нов нескончаем, само че въздържан спор с Русия. " Украйна освен ще загуби огромна част от територията и ресурсите си, само че и ще бъде непрекъснато уязвима от нова офанзива от страна на Русия ", споделя Джейкъб Къркегор от основания във Вашингтон Институт за интернационална стопанска система " Питърсън ".
" Никоя здравомислеща частна компания не би вложила в останалата част от Украйна, в случай че това се трансформира в замразен спор. "
Източник Българска телеграфна агенция
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ