Ужасяващите прогнозите за апокалипсис, които не се сбъднаха
Краят на света е нещо, което плаши и в това време по някакъв чудноват метод притегля хората от началото на писаната история, а евентуално и преди този момент. В основата на съвсем всяка известна вяра стои упованието за апокалипсис. Но науката не прави изключение. Ето няколко напълно съществени научни прогнози за апокалипсис, които не се сбъднаха, написа новини.бг.
В началото на 70-те години на XX век биологът от „ Харвард ” Джордж Валд предвижда, че „ краят на цивилизацията ще настъпи в границите на 15 до 30 години, в случай че не бъдат подхванати незабавни дейности против проблемите, пред които е изправено човечеството ”.
По това време хората са изправени пред няколко големи провокации, най-голямото, от които е повишаването на популацията. Заплахата от климатичните промени също стартира да излиза на дневен ред, само че е обвързвана по-скоро с локалното замърсяване – киселини дъждове, презастрояване, смог над градовете, отпадни води.
Биологът Пол Ерлих от Станфордския университет, предвижда в книгата си „ Популационната бомба ”, че броят на хората ще нараства по-бързо, в сравнение с производството на храни. В резултат „ смъртността ще се усили, като минимум 100-200 милиона души ще умират от апетит годишно през идващите 10 години. ” А вследствие на споровете, които ще избухнат за разделение на намаляващите запаси, ще загинат 4 милиарда души. „ Повечето хора, които ще умрат в най-големия прелом в историята на човечеството, към този момент са родени ”, написа Ерлих в есе от 1969 година, озаглавено „ Еко-катастрофа! ”
„ Ние сме в екологична рецесия, която заплашва оцеляването на тази нация и на света като уместно място за обитаване от хората ”, счита биологът от Вашингтонския университет Бари Къмонир. Той предвижда, че органичните замърсители ще изразходват целия О2 в американските реки, което ще докара до задушаване на сладководните риби.
Питър Гюнтер, професор от университета на Сверен Тексас, написа през 1970 година: „ Демографите се съгласяват съвсем единомислещо със следния тъмен график: до 1975 година в Индия ще стартира всеобщ апетит, който ще се популяризира през 90-те години, обхващайки я цялата, Пакистан, Китай, Близкия Изток и Африка. До 2000 година или евентуално по-рано, в Южна и Централна Америка също ще гладуват ”.
През януари 1970 година списание „ Лайф ” оповестява: „ Учените имат солидни пробни и теоретични доказателства в поддръжка на следната прогноза: След десетилетие градските поданици ще би трябвало да носят противогази, с цел да оцелеят от замърсяването на въздуха ”.
Харисън Браун от Националната академия на науките в Съединени американски щати пък разгласява диаграма на наличните запаси, налични за човечеството, съгласно която оловото, цинкът, калаят, златото и среброто ще бъдат изчерпани до 1990 година, а медта и петролът ще свършат през идващото десетилетие.
В наши дни тези прогнози наподобяват истерично пресилени или изцяло неправилни. Само че преди половин век те са били напълно реалистични. Причината, заради която не се сбъдват, са дейностите на човечеството за предотвратяването им.
Въвеждането на интензивно индустриализирано земеделие и нови генно-модифицирани култури на ориз и пшеница, даващи доста по-високи добиви, предотвратява упования апетит в Индия.
Мерките за ограничение на замърсяването на градовете дават резултат. Пречиствателните станции за отпадните води избавят живота в реките. А въвеждането на екологични стандарти за колите и предприятията, и намаляването на потреблението на въглища и дърва за отопление, стопират киселинните дъждове и лимитират смога.
Откриването на нови залежи, преработването и даже противоречиви технологии като фракинга, дават на човечеството достъп до още запаси.
И въпреки всичко наличните първични материали на Земята са лимитирани. Населението не може да пораства безпределно. А мащабите на идващата екологична злополука непрекъснато нарастват. Преструването, че проблемите не съществуват, е най-лесният метод да се подсигурява, че апокалипсисът ще се сбъдне.
В началото на 70-те години на XX век биологът от „ Харвард ” Джордж Валд предвижда, че „ краят на цивилизацията ще настъпи в границите на 15 до 30 години, в случай че не бъдат подхванати незабавни дейности против проблемите, пред които е изправено човечеството ”.
По това време хората са изправени пред няколко големи провокации, най-голямото, от които е повишаването на популацията. Заплахата от климатичните промени също стартира да излиза на дневен ред, само че е обвързвана по-скоро с локалното замърсяване – киселини дъждове, презастрояване, смог над градовете, отпадни води.
Биологът Пол Ерлих от Станфордския университет, предвижда в книгата си „ Популационната бомба ”, че броят на хората ще нараства по-бързо, в сравнение с производството на храни. В резултат „ смъртността ще се усили, като минимум 100-200 милиона души ще умират от апетит годишно през идващите 10 години. ” А вследствие на споровете, които ще избухнат за разделение на намаляващите запаси, ще загинат 4 милиарда души. „ Повечето хора, които ще умрат в най-големия прелом в историята на човечеството, към този момент са родени ”, написа Ерлих в есе от 1969 година, озаглавено „ Еко-катастрофа! ”
„ Ние сме в екологична рецесия, която заплашва оцеляването на тази нация и на света като уместно място за обитаване от хората ”, счита биологът от Вашингтонския университет Бари Къмонир. Той предвижда, че органичните замърсители ще изразходват целия О2 в американските реки, което ще докара до задушаване на сладководните риби.
Питър Гюнтер, професор от университета на Сверен Тексас, написа през 1970 година: „ Демографите се съгласяват съвсем единомислещо със следния тъмен график: до 1975 година в Индия ще стартира всеобщ апетит, който ще се популяризира през 90-те години, обхващайки я цялата, Пакистан, Китай, Близкия Изток и Африка. До 2000 година или евентуално по-рано, в Южна и Централна Америка също ще гладуват ”.
През януари 1970 година списание „ Лайф ” оповестява: „ Учените имат солидни пробни и теоретични доказателства в поддръжка на следната прогноза: След десетилетие градските поданици ще би трябвало да носят противогази, с цел да оцелеят от замърсяването на въздуха ”.
Харисън Браун от Националната академия на науките в Съединени американски щати пък разгласява диаграма на наличните запаси, налични за човечеството, съгласно която оловото, цинкът, калаят, златото и среброто ще бъдат изчерпани до 1990 година, а медта и петролът ще свършат през идващото десетилетие.
В наши дни тези прогнози наподобяват истерично пресилени или изцяло неправилни. Само че преди половин век те са били напълно реалистични. Причината, заради която не се сбъдват, са дейностите на човечеството за предотвратяването им.
Въвеждането на интензивно индустриализирано земеделие и нови генно-модифицирани култури на ориз и пшеница, даващи доста по-високи добиви, предотвратява упования апетит в Индия.
Мерките за ограничение на замърсяването на градовете дават резултат. Пречиствателните станции за отпадните води избавят живота в реките. А въвеждането на екологични стандарти за колите и предприятията, и намаляването на потреблението на въглища и дърва за отопление, стопират киселинните дъждове и лимитират смога.
Откриването на нови залежи, преработването и даже противоречиви технологии като фракинга, дават на човечеството достъп до още запаси.
И въпреки всичко наличните първични материали на Земята са лимитирани. Населението не може да пораства безпределно. А мащабите на идващата екологична злополука непрекъснато нарастват. Преструването, че проблемите не съществуват, е най-лесният метод да се подсигурява, че апокалипсисът ще се сбъдне.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ