Кръстовище над новия булевард пропадна. По-точното заглавие е И кръстовището

”Кръстовище над новия бул. пропадна. ” По-точното заглавие е ”И кръстовището над новия бул. пропадна. ” Пропада какво ли не, пропада България.
Строи се корупционно, строи се непрофесионално, строи се недобросъвестно, строи се през просото, строи се през куп за грош!

Аз не знам власт, специфични, полицейски, правосъдни, финансови, ревизионни, контролни и какви ли не служби в нашата страна, която в секторите за вътрешен ред, сигурност, надзор и противопоставяне има надали най-вече хора на глава от популацията в Европа (картината у нас, обаче, е обърната спрямо " Винету " - тук има доста водач, само че малко индианец) дали знаят какво е действителното състояние в страната ни,
- по какъв начин е амортизирано всичко правено по-рано, по какъв начин е изхабено, по какъв начин е пропукано, по какъв начин е ремонтирано зле;
- по какъв начин е зле издигнатото неотдавна, на какви косъмчета от време на време се държи всичко, по какъв начин висим над бездна от възможни и можещи да станат неизбежни бедствия!

Аз като приказвам с специалисти от администрациите, като им чета мейлите до мен, по този начин и си вървя - с настръхнали коси.

Ние си играем с огъня, затънали до вежди в безхаберие, в сляпо незнание за действителната картина в България.

Какво мога да направя?
Опитвах се.
Не ми стигнаха силите. Но на кого могат да стигнат силите и 1200 пъти да са му повече от моите, в страната на феновете, дилетантите, дилетантите, непрофесионалистите на всички нива; в страната на многото вождове и изпразващите се шепи с индианци...

У нас такива понятия като знаене, можене, умелост, умения, гений, професионализъм, подготвеност, към този момент съвсем изцяло са махнати от критериите за взимане на работа и за кариерно развиване. Ние сме страната на блаженото незнание за ставащото, на свещеното неведение на протичащото се, на сакралното отвращение да си имаме визия, на лъчезарното неможене да си дадем сметка, на безметежното неискане да си отворим очите.

В по този начин страна мога единствено да си пиша и да си приказвам самичък, без дори да имам вяра ни на грам, че от това писане и от такова говорене има каквато и да било изгода:

" Неизбежно и наложително е належащо да се направи диагностика на уязвимостите на страната и нейната инфраструктура, благосъстоятелност, материални и нематериални активи. Да се направи оценка на рисковете. Да се проучва положението на сериозните сфери и действия на държавността. Да се очертаят вероятни сюжети за развиване на рискови процеси. Да се направи одит на ресурсите и на институциите (!) за сигурност, сигурност, рецесии и за ранно сигнализиране и предварителна защита на вероятни произшествия и каскадни процеси на деструкция. "

Всъщност, доста добре разбирам, че сходно държание на обществото е съвършена защитна реакция. Като не знаеш това, за което би трябвало да се тревожиш, ти въобще не се тревожиш за него.

В една приказка от моето детство имаше Мечо Клепоушко. Той си завираше главата под възглавницата и като същинското състояние на нещата изчезваше от погледа му, Мечо Клепоушко смяташе, че нищо такова няма.

Народът ни от дълго време се е трансформирал в един групов Мечо Клепоушко. Завира си главата под възглавницата или в пясъка. И с необятно затворени очи не желае да види същинското състояние в страната. И същинското състояние на страната...

Само не знам, за какво още му се нервирам....

Нниколай Слатински, фейсбук