Щ като щраус: как една книжка разбуни духовете
Кръстоносния поход поведоха два фейсбук-профила (на незнайните за мен господин Шкварек и госпожа Зикидис), всеобщо препращани, лайквани и коментирани. Лайтмотивът на националния яд: по какъв начин смеят да ни приказват, че дори да илюстрират такива срамни елементи от човешкото тяло като вагината и нейната ужасна функционалност да менструира! Ами не знаят ли, че за религията дамата в мензис е нечиста, а в традицията на Непал даже я затварят в барака вън от къщата, до момента в който ѝ мине?
На пръв взор неоконсерваторите са се хванали да бранят остарели табута: до 19-и век е изцяло неразрешено да се приказва за женска половост, камо ли за мастурбиране и аборти. От друга страна видяно обаче може би е тъкмо противоположното - самите те пробват да наложат нови табута на българското общество, което от дълго време към този момент е част от модерния свят. Вярно, че по социалистическо време бяха по-свенливи по тези тематики, само че човешкото тяло беше тяло, не някакво свещенодействие. С други думи не е напълно ясно дали желаят щраусът да си стои с глава в пясъка или, както ми се коства на мен, го карат да си я заравя занапред.
Трябва ли да изяснявам на дамите какъв брой сериозен психически проблем преглежда тази книга? И какъв брой добре е той да се показа умерено и радостно, без позор и виновност? Не знам дали някой би оспорил сходно начинание. Впрочем книгата няма общо с образователната стратегия и не е наложителна за никого - издадена е посредством crowdfunding, т.е. доста хора, може би майки на девойки, са решили да дадат по пет лв., тъй като считат, че би трябвало да има такава книга.
Доколкото видях, яростта на алт-райтърите идва първо от това, че тематиката за женската половост се разисква прекомерно рано. Аз не знам по кое време би трябвало да стартират тези диалози, от наставнически опит бих споделил - преди пубертета, с цел да не бъде потрес за момичето първото кръвотечение - само че какъв брой тъкмо, да кажат експертите.
Другото, което ги вбесява, е проклетата промяна на пола, която те към този момент привиждат зад всеки ъгъл. Сто пъти го повторихме по време на безумстването към Истанбулската спогодба, въвела понятието " джендър ": биологически и културно-социален пол са две разнообразни неща; при голямата част от хората те съответстват, само че има и редки случаи на разминаване. Около нас живеят хора, които не могат да се разпознаят в един от полюсите, които им се оферират било по анатомични, било по хормонални или психически аргументи. Трябва ли да е квалифицирано детето за среща с сходни хора, към нас? Да ги избием ли, да ги затворим в лагери, с цел да го предпазим? Или по-добре да приказваме за това?
На пръв взор неоконсерваторите са се хванали да бранят остарели табута: до 19-и век е изцяло неразрешено да се приказва за женска половост, камо ли за мастурбиране и аборти. От друга страна видяно обаче може би е тъкмо противоположното - самите те пробват да наложат нови табута на българското общество, което от дълго време към този момент е част от модерния свят. Вярно, че по социалистическо време бяха по-свенливи по тези тематики, само че човешкото тяло беше тяло, не някакво свещенодействие. С други думи не е напълно ясно дали желаят щраусът да си стои с глава в пясъка или, както ми се коства на мен, го карат да си я заравя занапред.
Трябва ли да изяснявам на дамите какъв брой сериозен психически проблем преглежда тази книга? И какъв брой добре е той да се показа умерено и радостно, без позор и виновност? Не знам дали някой би оспорил сходно начинание. Впрочем книгата няма общо с образователната стратегия и не е наложителна за никого - издадена е посредством crowdfunding, т.е. доста хора, може би майки на девойки, са решили да дадат по пет лв., тъй като считат, че би трябвало да има такава книга.
Доколкото видях, яростта на алт-райтърите идва първо от това, че тематиката за женската половост се разисква прекомерно рано. Аз не знам по кое време би трябвало да стартират тези диалози, от наставнически опит бих споделил - преди пубертета, с цел да не бъде потрес за момичето първото кръвотечение - само че какъв брой тъкмо, да кажат експертите.
Другото, което ги вбесява, е проклетата промяна на пола, която те към този момент привиждат зад всеки ъгъл. Сто пъти го повторихме по време на безумстването към Истанбулската спогодба, въвела понятието " джендър ": биологически и културно-социален пол са две разнообразни неща; при голямата част от хората те съответстват, само че има и редки случаи на разминаване. Около нас живеят хора, които не могат да се разпознаят в един от полюсите, които им се оферират било по анатомични, било по хормонални или психически аргументи. Трябва ли да е квалифицирано детето за среща с сходни хора, към нас? Да ги избием ли, да ги затворим в лагери, с цел да го предпазим? Или по-добре да приказваме за това?
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ