Красимир Ангелов: Светът се променя и не можем да го гледаме...
Красимир Ангелов е шеф на ОУ " Алеко Константинов " в Пловдив. След месеците онлайн - искрено изявление пред " Марица " за кибертормоза измежду децата и заплахите, на които ги излага използването на новите технологии. Какво се случва и по какъв начин да се реагира съответно.
Отворихме една врата, която не е единствено към Google класрум. Тя е необятно отворена и може да води до още доста неща - в Ютюб, Facebook, Инстаграм, Тик Ток
Децата ни са прелестни. Но оставим ли ги на улицата в световното село, ще получим своя урок по най-сложния метод
Ние би трябвало да се учим, и то по-бързо от децата ни
--------------------------------------
- Г-н Ангелов, с какви форми на кибертормоз се сблъскахте по време на онлайн образованието?
- Кибертормозът е част от насилието, което съществува в цялото общество, в това число в учебно заведение. Всяко деяние, което накърнява персоналното пространство, основава дискомфорт и визира достолепието, е принуждение. Ако удариш или обидиш, против това има регламенти във всички учебни правилници.
Но онлайн образованието сътвори нова среда. Тя роди нови връзки. В тези нови връзки някои досегашни прояви получиха нов смисъл. Ако преди настоявахме децата да са по-малко пред екрана, в този момент бяхме принудени самите ние да сме в опосредствено другарство.
Мога да кажа, че се справихме. Но цената, която сме платили, занапред ще я разбираме.
Изправени сме пред нови провокации. Аз виждам на това като на огромен урок. Дано всеки е извадил своите поучения.
Направих блиц анкета с над половината от класовете. Колко имат интернет у дома? Всички. Колко имат мобилен телефон? Всички. Колко нямат смарт телефон, а с копчета? Само едно дете, което ги сменя постоянно и поради желанието за ретро изява от време на време носи подобен уред. Зададохме въпроси за методите на другарство.
Ние отворихме една врата, която не е единствено към Google класрум. Тя е необятно отворена и може да води до още доста неща - в Ютюб, Facebook, Инстаграм, Тик Ток.
И в случай че до момента разговорът е бил изискване, без което не може, в този момент потребността от него набъбна неведнъж. Няма по какъв начин да няма разговор и да има положителни резултати. Междуличностните връзки са определящи.
Направи се нужното за дигитализацията на учебните заведения. Сега следва по-сериозното - връзките и виновното прилагане. Защото под кибертормоз до неотдавна си представяхме злобни хакери, скрити по изби, които се намесват и вършат неприятни неща. Не е по този начин.
-... А до момента в който учителят преподава онлайн, децата в чата си пишат обидни думи.
- И това не е безобидна форма. Това е принуждение. Но постоянно децата не го осъзнават, дори и родителите.
- Имате ли чувство, че това се одобри като част от действителността и няма задоволително сдържаност?
- В нашето учебно заведение доста се работи с педагогическия консултант, класните ръководители, родителите, настоятелството, Обществения съвет. Има особена чувствителност. Стремим се в зародиш да улавяме нещата. И не разчитаме единствено на репресивни ограничения, в противен случай.
- С какви проблеми се сблъскахте?
- Закачливият звук минава в обиди на персонална основа, които засягат и родителите - на кого майката е по-дебела. Децата не могат да преценяват кое е обикновено. Трябва да се построява тази просвета. Особено в случай че се гледат такива филми или у дома нещата са оставени без внимание. Какво става? Обиденият реагира, родителите вършат най-лесното - скрийншот. Благодаря на нашите фамилии - младежи са, а демонстрират зрялост. Идват и приказваме.
В разпечатките се вижда, че случката е станала след 21 ч., дори след 23 ч. - в извънучебно време.
И бихме могли да кажем: не е наша отговорност, отивайте в полицията. Но ние сме учители.
Детето в един миг е принудител, в идващия - жертва. Никога не го преглеждаме единствено в едната роля. Казано е още в онази, великата книга: " Не съди, с цел да не те съдят! ". Основното е говорене, обяснение, продобиване на доверие. Когато децата пишат тези неща, за някои е просто игра. Трябва да го разберем. Както гледат филм с обиди или с по 5 живота, им се коства, че по този начин е обикновено. Че и смешно.
Сега е доста съвременно правенето на стикери. Всеки има своя фотография в интернет. Взимат портрета, поставят с програмка стикер, написват каквото желаят. Може да е почтено, само че може и да е брутално.
Най-лесно е да раздаваме оценки. Тук вършим друго. Оглеждаме обстановката и всички забъркани. Отнема доста време и сила. Но би трябвало да се обзет всички. Дори тези, които са гледали в профил и са се смели - тъй като по този начин са станали съучастници.
Забелязали ли сте, че каквото и да се случи - пожар, стихия или се сбият някои, сума народ отива да снима, а не да помогне.
Това не е човешко, извънредно е. И това не се учи нито единствено в учебно заведение, нито единствено у дома. Трябва дружно.
Иначе децата са като ангелчета. И като дойдат родителите и видят какво са написали, дружно се питаме какво вършим нататък. Ако търсим кой е отговорен, не можем да помогнем. Има обаче и случаи, в които фамилията отхвърля и трансферира виновността върху другата страна. Тогава им споделям: Не е той. Аз особено станах тази нощ да напиша тези гадости.
Иска се доста схващане, такт, внимание, самообладание и професионализъм от учителите. Разбиране, образование, самообладание и доста обич от родителите.
Трябва учениците да знаят своето място, дисциплината е наложителна
Много хора бъркат нещата. Всичко стартира от дребното - от това да не поздравиш, като влезеш в класа. После някой си мисли, че всичко може. Върви в Google класрум връзката, само че по едно и също време върви и във вайбър, като множеството деца са с таблета и телефона. Учейки се да бъдат по-мобилни, опитни и информационно развити, се учат и на доста неща, които не са положителни.
Ние би трябвало да ги научим по какъв начин да употребяват тези средства по метод, подобаващ на морала, етиката, домашното образование.
Задачите пред учебното заведение и родителите са доста по-сериозни и виновни. Учителите би трябвало да намерят пътя към децата.
- Но някои от тях също разясняват с нападателни и грозни думи в обществените мрежи.
- Всяка обстановка е съответна. Затова нашата квалификационна активност е премислена, дружно с методичните обединявания и в тясна връзка с педагогическия консултант.
Отношенията в учебно заведение са определящи и непрекъснато се учим на това. На учителите не им е елементарно. Никой в университета не ги учи по какъв начин да се оправят с тези комплицирани взаимоотношения. Дори педагози с доста опит се оказаха в сложна обстановка. Едно е да се усмихнеш в клас, друго е да застанеш пред екрана и да видиш всичките тези номерца.
Децата ги научиха незабавно - изключват си камерите или ги доближават, с цел да се вижда единствено част от лицето, „ не Ви слушам, не Ви чувам… “. Всеки желае да е самостоятелен и да прави каквото пожелае. Ние би трябвало да се учим, и то по-бързичко от тях.
Детето след 21 ч. няма място пред компютър и тв приемник. А децата ми споделят, че седят до 23, че и до 1 след среднощ.
Да не приказваме за храненето. Правилно министерството забрани ред храни и питиета, само че към учебно заведение ги продават. И опаковка кока-кола не е необичайност да се изпие. А у дома прибавяме и неналичието на двигателна интензивност.
Новите условия изискват нови подходи. Светът се трансформира и не можем да го гледаме като дядо Йоцо. Трябва да сме съответни. Училището е това, което е обществото. С това, с което се сблъска, българското учебно заведение се оправи удивително добре. Но обществото би трябвало да схваща новите условия, в които то работи.
- У нас е неразрешено деца под 14 година да имат профил в обществените мрежи. Въпреки това всеобщо имат, постоянно основани от родителите, като се споделят фотоси. Говорите ли за това?
- Децата не е редно да имат профил. Снимки не следва да се качват и да има непотребна информация. Хубаво е да се похвалиш какъв брой е изкарало детето ти на изпита, само че народът всеобщо разгласява цялостна информация. Който желае, всичко може да разбере. Ние носим отговорността до учебната врата. След 5. клас множеството деца сами се прибират.
Когато се показва избран статус, детето се трансформира в цел
Давайки скъпия телефон, би трябвало да упражняваме и надзор. Юнаци във втори клас имат финален модел уред за 2-3 хиляди лева Не е единствено въпрос на имане. Повече ме тревожи, че имат пароли. За родителя пароли не би трябвало да има, той би трябвало да има достъп на всички места, където е детето.
Чувам приказки, че по този начин им накърнявали гражданските права. Да се разберем! Гражданските права - след избрана възраст. До нея родителите носят цялостна отговорност. Не я трансферирам на тях. Напротив, всеки носи своята. Ние сме подготвени на всекиго да помогнем, само че не можем да го заместим.
В нашето учебно заведение има решение в час да не се употребяват телефони. На доста места има джобове, в които се оставят. Колкото и да е положително, няма по-добро от това да научим децата да употребяват по потребния метод тази техника. Имам възпитаници в колежи в Швейцария. Там, в случай че звънне телефонът в час, наказванията са тежки. Знае се на всяко нещо къде му е мястото. Звънне ли телефонът в клас, значи нещо не сме създали както би трябвало. Но аз не одобрявам рестрикции - всяка възбрана ражда опозиция.
- Има ли кибертормоз против учители?
- Започва с почтени неща. Да го снимаш в час, да направиш видео. Всяко нещо отвън подтекста се пояснява друго.
- Някои родители подстрекават снимане на такива видеа, публикуват и разясняват в обществените мрежи.
Р ежем клона, на който седим
Да запишеш някого, е незаконно. В нашето учебно заведение във всяка класна стая има камери и всичко се записва, само че не с уред под чина. И се получават смешни неща. Има искания. Като пуснем записа, се оказва друго. Така че по-полека! Прекалено съществено е, с цел да решаваме в придвижване по общоприетия метод.
Търпение, разсъдък, обич - това е нашата мощ. Аз съм оптимист и имам вяра на нашите учители. Вярвам и на нашите родители. А най-хубавото са децата. Но оставим ли ги на улицата в световното село, ще получим своя урок по най-сложния метод. Днес са възпитаници, на следващия ден ще са лекари, инженери, служащи. И ще са такива, каквито са в този момент. Ще е такова цялото ни общество. Нека имаме вяра в положителното, като сме подготвени за неприятното и поддържаме положителни връзки.
Отворихме една врата, която не е единствено към Google класрум. Тя е необятно отворена и може да води до още доста неща - в Ютюб, Facebook, Инстаграм, Тик Ток
Децата ни са прелестни. Но оставим ли ги на улицата в световното село, ще получим своя урок по най-сложния метод
Ние би трябвало да се учим, и то по-бързо от децата ни
--------------------------------------
- Г-н Ангелов, с какви форми на кибертормоз се сблъскахте по време на онлайн образованието?
- Кибертормозът е част от насилието, което съществува в цялото общество, в това число в учебно заведение. Всяко деяние, което накърнява персоналното пространство, основава дискомфорт и визира достолепието, е принуждение. Ако удариш или обидиш, против това има регламенти във всички учебни правилници.
Но онлайн образованието сътвори нова среда. Тя роди нови връзки. В тези нови връзки някои досегашни прояви получиха нов смисъл. Ако преди настоявахме децата да са по-малко пред екрана, в този момент бяхме принудени самите ние да сме в опосредствено другарство.
Мога да кажа, че се справихме. Но цената, която сме платили, занапред ще я разбираме.
Изправени сме пред нови провокации. Аз виждам на това като на огромен урок. Дано всеки е извадил своите поучения.
Направих блиц анкета с над половината от класовете. Колко имат интернет у дома? Всички. Колко имат мобилен телефон? Всички. Колко нямат смарт телефон, а с копчета? Само едно дете, което ги сменя постоянно и поради желанието за ретро изява от време на време носи подобен уред. Зададохме въпроси за методите на другарство.
Ние отворихме една врата, която не е единствено към Google класрум. Тя е необятно отворена и може да води до още доста неща - в Ютюб, Facebook, Инстаграм, Тик Ток.
И в случай че до момента разговорът е бил изискване, без което не може, в този момент потребността от него набъбна неведнъж. Няма по какъв начин да няма разговор и да има положителни резултати. Междуличностните връзки са определящи.
Направи се нужното за дигитализацията на учебните заведения. Сега следва по-сериозното - връзките и виновното прилагане. Защото под кибертормоз до неотдавна си представяхме злобни хакери, скрити по изби, които се намесват и вършат неприятни неща. Не е по този начин.
-... А до момента в който учителят преподава онлайн, децата в чата си пишат обидни думи.
- И това не е безобидна форма. Това е принуждение. Но постоянно децата не го осъзнават, дори и родителите.
- Имате ли чувство, че това се одобри като част от действителността и няма задоволително сдържаност?
- В нашето учебно заведение доста се работи с педагогическия консултант, класните ръководители, родителите, настоятелството, Обществения съвет. Има особена чувствителност. Стремим се в зародиш да улавяме нещата. И не разчитаме единствено на репресивни ограничения, в противен случай.
- С какви проблеми се сблъскахте?
- Закачливият звук минава в обиди на персонална основа, които засягат и родителите - на кого майката е по-дебела. Децата не могат да преценяват кое е обикновено. Трябва да се построява тази просвета. Особено в случай че се гледат такива филми или у дома нещата са оставени без внимание. Какво става? Обиденият реагира, родителите вършат най-лесното - скрийншот. Благодаря на нашите фамилии - младежи са, а демонстрират зрялост. Идват и приказваме.
В разпечатките се вижда, че случката е станала след 21 ч., дори след 23 ч. - в извънучебно време.
И бихме могли да кажем: не е наша отговорност, отивайте в полицията. Но ние сме учители.
Детето в един миг е принудител, в идващия - жертва. Никога не го преглеждаме единствено в едната роля. Казано е още в онази, великата книга: " Не съди, с цел да не те съдят! ". Основното е говорене, обяснение, продобиване на доверие. Когато децата пишат тези неща, за някои е просто игра. Трябва да го разберем. Както гледат филм с обиди или с по 5 живота, им се коства, че по този начин е обикновено. Че и смешно.
Сега е доста съвременно правенето на стикери. Всеки има своя фотография в интернет. Взимат портрета, поставят с програмка стикер, написват каквото желаят. Може да е почтено, само че може и да е брутално.
Най-лесно е да раздаваме оценки. Тук вършим друго. Оглеждаме обстановката и всички забъркани. Отнема доста време и сила. Но би трябвало да се обзет всички. Дори тези, които са гледали в профил и са се смели - тъй като по този начин са станали съучастници.
Забелязали ли сте, че каквото и да се случи - пожар, стихия или се сбият някои, сума народ отива да снима, а не да помогне.
Това не е човешко, извънредно е. И това не се учи нито единствено в учебно заведение, нито единствено у дома. Трябва дружно.
Иначе децата са като ангелчета. И като дойдат родителите и видят какво са написали, дружно се питаме какво вършим нататък. Ако търсим кой е отговорен, не можем да помогнем. Има обаче и случаи, в които фамилията отхвърля и трансферира виновността върху другата страна. Тогава им споделям: Не е той. Аз особено станах тази нощ да напиша тези гадости.
Иска се доста схващане, такт, внимание, самообладание и професионализъм от учителите. Разбиране, образование, самообладание и доста обич от родителите.
Трябва учениците да знаят своето място, дисциплината е наложителна
Много хора бъркат нещата. Всичко стартира от дребното - от това да не поздравиш, като влезеш в класа. После някой си мисли, че всичко може. Върви в Google класрум връзката, само че по едно и също време върви и във вайбър, като множеството деца са с таблета и телефона. Учейки се да бъдат по-мобилни, опитни и информационно развити, се учат и на доста неща, които не са положителни.
Ние би трябвало да ги научим по какъв начин да употребяват тези средства по метод, подобаващ на морала, етиката, домашното образование.
Задачите пред учебното заведение и родителите са доста по-сериозни и виновни. Учителите би трябвало да намерят пътя към децата.
- Но някои от тях също разясняват с нападателни и грозни думи в обществените мрежи.
- Всяка обстановка е съответна. Затова нашата квалификационна активност е премислена, дружно с методичните обединявания и в тясна връзка с педагогическия консултант.
Отношенията в учебно заведение са определящи и непрекъснато се учим на това. На учителите не им е елементарно. Никой в университета не ги учи по какъв начин да се оправят с тези комплицирани взаимоотношения. Дори педагози с доста опит се оказаха в сложна обстановка. Едно е да се усмихнеш в клас, друго е да застанеш пред екрана и да видиш всичките тези номерца.
Децата ги научиха незабавно - изключват си камерите или ги доближават, с цел да се вижда единствено част от лицето, „ не Ви слушам, не Ви чувам… “. Всеки желае да е самостоятелен и да прави каквото пожелае. Ние би трябвало да се учим, и то по-бързичко от тях.
Детето след 21 ч. няма място пред компютър и тв приемник. А децата ми споделят, че седят до 23, че и до 1 след среднощ.
Да не приказваме за храненето. Правилно министерството забрани ред храни и питиета, само че към учебно заведение ги продават. И опаковка кока-кола не е необичайност да се изпие. А у дома прибавяме и неналичието на двигателна интензивност.
Новите условия изискват нови подходи. Светът се трансформира и не можем да го гледаме като дядо Йоцо. Трябва да сме съответни. Училището е това, което е обществото. С това, с което се сблъска, българското учебно заведение се оправи удивително добре. Но обществото би трябвало да схваща новите условия, в които то работи.
- У нас е неразрешено деца под 14 година да имат профил в обществените мрежи. Въпреки това всеобщо имат, постоянно основани от родителите, като се споделят фотоси. Говорите ли за това?
- Децата не е редно да имат профил. Снимки не следва да се качват и да има непотребна информация. Хубаво е да се похвалиш какъв брой е изкарало детето ти на изпита, само че народът всеобщо разгласява цялостна информация. Който желае, всичко може да разбере. Ние носим отговорността до учебната врата. След 5. клас множеството деца сами се прибират.
Когато се показва избран статус, детето се трансформира в цел
Давайки скъпия телефон, би трябвало да упражняваме и надзор. Юнаци във втори клас имат финален модел уред за 2-3 хиляди лева Не е единствено въпрос на имане. Повече ме тревожи, че имат пароли. За родителя пароли не би трябвало да има, той би трябвало да има достъп на всички места, където е детето.
Чувам приказки, че по този начин им накърнявали гражданските права. Да се разберем! Гражданските права - след избрана възраст. До нея родителите носят цялостна отговорност. Не я трансферирам на тях. Напротив, всеки носи своята. Ние сме подготвени на всекиго да помогнем, само че не можем да го заместим.
В нашето учебно заведение има решение в час да не се употребяват телефони. На доста места има джобове, в които се оставят. Колкото и да е положително, няма по-добро от това да научим децата да употребяват по потребния метод тази техника. Имам възпитаници в колежи в Швейцария. Там, в случай че звънне телефонът в час, наказванията са тежки. Знае се на всяко нещо къде му е мястото. Звънне ли телефонът в клас, значи нещо не сме създали както би трябвало. Но аз не одобрявам рестрикции - всяка възбрана ражда опозиция.
- Има ли кибертормоз против учители?
- Започва с почтени неща. Да го снимаш в час, да направиш видео. Всяко нещо отвън подтекста се пояснява друго.
- Някои родители подстрекават снимане на такива видеа, публикуват и разясняват в обществените мрежи.
Р ежем клона, на който седим
Да запишеш някого, е незаконно. В нашето учебно заведение във всяка класна стая има камери и всичко се записва, само че не с уред под чина. И се получават смешни неща. Има искания. Като пуснем записа, се оказва друго. Така че по-полека! Прекалено съществено е, с цел да решаваме в придвижване по общоприетия метод.
Търпение, разсъдък, обич - това е нашата мощ. Аз съм оптимист и имам вяра на нашите учители. Вярвам и на нашите родители. А най-хубавото са децата. Но оставим ли ги на улицата в световното село, ще получим своя урок по най-сложния метод. Днес са възпитаници, на следващия ден ще са лекари, инженери, служащи. И ще са такива, каквито са в този момент. Ще е такова цялото ни общество. Нека имаме вяра в положителното, като сме подготвени за неприятното и поддържаме положителни връзки.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ