„Елвис“ е достоен филм за „Краля на рокендрола“
„ Краля е жив “ - гласи към този момент близо 50 години рефрена на най-заклетата група фенове в музикалното изкуство, а точно тези на Елвис Пресли. С екранизацията на Баз Лурман той оживява още един път и би трябвало да призная, че филмът почтено въплъщава живота и работата на най-продавания музикален солов актьор в историята.
Лурман несъмнено е верният човек за реализирането на сходен упорит план. Той е придал сполучливо онази типична атмосфера от „ Мулен Руж “ и „ Великият Гетсби “, като вместо да забележим един изсъхнал и отегчителен документален филм за Елвис, ние ставаме очевидци на едно същинско шоу на огромния екран.
Остин Бътлър пасва съвсем идеално в кожените панталони на Пресли. Той е съумял да улови придвижванията му и е пресъздал ужасно южняшкия акцент, с които целият свят асоциира „ Краля “ десетилетия наред. Имам лека забележка към интервала му в меланхолия и навлизането според към опиатите, само че изцяло видяно изборът за основна роля е на място тук.
Том Ханкс обаче е необикновен. Той вдъхва нов живо на „ Полковника “ и съм уверен, че мнозина ще се влюбят в това да го ненавиждат, до момента в който демонстрира по какъв начин Том Паркър издига обичаният им рокендрол музикант и по-късно го разрушава в земята със същата тази лекост. Ако Оскарите не бяха изгубили от цената си, самоуверено щях да заявя, че Ханкс ще се бори за статуетката в категория „ Поддържаща мъжка роля “.
Снимка: Alexandra Film
„ Елвис “ включва още редица значими фигури от живота на Пресли, само че като че ли всичко в лентата се върти към облиците на шоумена и сътрудника му, тъй че комфортно ще оставя коментара си за останалите настрани.
Ще ми се обаче да посочи нещо доста значимо. Филмът не трябва да се гледа с упования за цялостна меродавност, а по-скоро като на произведение на изкуството. Използвани са прекомерно доста художествени похвати, с цел да се потвърди някаква теза, а това всекидневно значи, че хиперболата работи в името на камерата. Казвам това с ясното схващане, че не съм най-големият ценител на биографията на Елвис Пресли.
Друг забавен миг е, че се засягат значими политически тематики от средата на предишния век, само че без да ни биват натрапвани, както прекомерно постоянно прави актуалното кино. Създателите явно са наясно, че аудиторията, която ще отиде към салоните идния уикенд, най-вероятно ще е главно от мъже и дами сред 30-50 години, което значи, че болшинството няма да е било жив очевидец на убийствата на Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди, нито пък ще осъзнава въздействието на музиката върху публичния живот тогава. Това единствено потвърждава, че историците имат потребност от по-модерен метод, в случай че желаят в действителност да образоват младите.
Оценката ми за „ Елвис “ е висока, само че не и прекомерно висока. Несъмнено филмът стои почтено в музикалния род, само че надали ще се трансформира във безконечна класика. 7,5/10 ми звучи напълно заслужено, като даже има възможност при наново гледане да ми хареса още повече. Причината е най-много Том Ханкс.
Лурман несъмнено е верният човек за реализирането на сходен упорит план. Той е придал сполучливо онази типична атмосфера от „ Мулен Руж “ и „ Великият Гетсби “, като вместо да забележим един изсъхнал и отегчителен документален филм за Елвис, ние ставаме очевидци на едно същинско шоу на огромния екран.
Остин Бътлър пасва съвсем идеално в кожените панталони на Пресли. Той е съумял да улови придвижванията му и е пресъздал ужасно южняшкия акцент, с които целият свят асоциира „ Краля “ десетилетия наред. Имам лека забележка към интервала му в меланхолия и навлизането според към опиатите, само че изцяло видяно изборът за основна роля е на място тук.
Том Ханкс обаче е необикновен. Той вдъхва нов живо на „ Полковника “ и съм уверен, че мнозина ще се влюбят в това да го ненавиждат, до момента в който демонстрира по какъв начин Том Паркър издига обичаният им рокендрол музикант и по-късно го разрушава в земята със същата тази лекост. Ако Оскарите не бяха изгубили от цената си, самоуверено щях да заявя, че Ханкс ще се бори за статуетката в категория „ Поддържаща мъжка роля “.
Снимка: Alexandra Film
„ Елвис “ включва още редица значими фигури от живота на Пресли, само че като че ли всичко в лентата се върти към облиците на шоумена и сътрудника му, тъй че комфортно ще оставя коментара си за останалите настрани.
Ще ми се обаче да посочи нещо доста значимо. Филмът не трябва да се гледа с упования за цялостна меродавност, а по-скоро като на произведение на изкуството. Използвани са прекомерно доста художествени похвати, с цел да се потвърди някаква теза, а това всекидневно значи, че хиперболата работи в името на камерата. Казвам това с ясното схващане, че не съм най-големият ценител на биографията на Елвис Пресли.
Друг забавен миг е, че се засягат значими политически тематики от средата на предишния век, само че без да ни биват натрапвани, както прекомерно постоянно прави актуалното кино. Създателите явно са наясно, че аудиторията, която ще отиде към салоните идния уикенд, най-вероятно ще е главно от мъже и дами сред 30-50 години, което значи, че болшинството няма да е било жив очевидец на убийствата на Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди, нито пък ще осъзнава въздействието на музиката върху публичния живот тогава. Това единствено потвърждава, че историците имат потребност от по-модерен метод, в случай че желаят в действителност да образоват младите.
Оценката ми за „ Елвис “ е висока, само че не и прекомерно висока. Несъмнено филмът стои почтено в музикалния род, само че надали ще се трансформира във безконечна класика. 7,5/10 ми звучи напълно заслужено, като даже има възможност при наново гледане да ми хареса още повече. Причината е най-много Том Ханкс.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ