Кой точно дарява света с тези жълти ресни щастие, не

Кой тъкмо подарява света с тези жълти ресни благополучие, не е изцяло известно. Сред другите теории е и общоприетата, че пържените картофи са измислени или от белгийците, или от французите.

Картофите са въведени за първи път в Европа обаче не от французите или белгийците, а от испанците. През 1537 година Хименес де Кесада и испанските му сили се натъкват на село в Колумбия, от което всички локални поданици са избягали. Освен други неща, те намират из питателните им артикули и картофи, които в началото назовават „ трюфели “.

Хименес де Кесада

Около 20 години по-късно картофите са импортирани в Испания, откъдето стигат и до Италия. По това време картофите са към момента много дребни и горчиви и не порастват добре в нито една от двете страни. С течение на времето обаче се отглеждат все по-големи и по-малко горчиви генерации на растението и то последователно се популяризира и на други места в Европа, макар че в началото е срещнато с много отрицание.

Във всеки случай историческите сведения демонстрират, че белгийците евентуално пържат картофи на тънки линии още в края на 17 век (макар че някои настояват, че това е било чак в края на 18 век) в долината на Мааса сред Динан и Лиеж, в Белгия. Как това им идва мислено – в този регион е доста особено хората да пържат дребна риба като съществена храна. Когато обаче реките се покрият с пълен лед, това затруднява ловът на рибата и по този начин хората стартират да режат картофи на дълги тънки филийки и да ги пържат вместо риба.

Известна меродавност на тази история дава фактът, че земите на днешна Белгия са под въздействие на испанците, когато те донасят картофа в Европа. Това сочи, че белгийците са евентуално най-малко измежду първите, които потеглят по картофа във връзка с вграждането му в менюто си на национално равнище, както и за пърженето му.

Сега към аргумента за Франция: известността на картофа във Франция значително се дължи на един френски армейски медицински чиновник на име Антоан-Августин Парменте, който извънредно буйно промотира картофите като храна в цялата страна, както и други елементи на Европа. По време на Седемгодишната война Парментие е заловен в плен и като част от питателните му дажби в пандиза са му давали картофи.

По това време французите по-рано употребяват картофите единствено за храна на свинете и не ги ядат. Причината е, че съгласно тях растението предизвиква разнообразни болести. Всъщност през 1748 година френският парламент даже не разрешава развъждането на картофи, защото те считат, че картофите предизвикват проказа. Въпреки това, до момента в който е в пандиза в Прусия, Парментие беше заставен да отглежда и да яде картофи и открива, че френските показа просто не са правилни.

Когато се връща във Франция, Парментьер стартира да стартира картофа като евентуален хранителен източник. Накрая, през 1772 година, Парижкият медицински факултет афишира, че картофите въпреки всичко са годни за консумация от хората, само че все пак Парментие към момента среща забележителна опозиция и даже не му е позволено да ги отглежда в градината си в болничното заведение за инвалиди, където работи като фармацевт.

Тогава Парментие стартира още по-агресивна акция за разпространение на картофите във Франция като провежда вечери, на които сервира картофи, с персони от габаритите на Бенджамин Франклин, Антоан Лавоазие, крал Луи XVI и кралица Мария-Антоанета. Той също по този начин наема въоръжена защита, която да стои при картофената му лехичка, с цел да внушава на хората, че това, което пораства в лехичката, е доста скъпо. Антоан-Августин прави и една хитрост – споделя на защитата да одобри подкупи, които им оферират хората, и да им разрешава да крадат картофите. В последна сметка обаче чак гладът през 1785 година оказва помощ на картофите да станат известни във Франция.

Веднъж щом французите видяха, че в картофа няма нищо ужасно, известността му скочи бързо в цялата страна. Към 1795 година картофи към този момент се отглеждат в доста огромни количества, в това число и в кралските градини в Тюйлери. Някъде в границите на този интервал французите стартират и да ги пържат като пържените картофи също стават извънредно известни, изключително в Париж, където се продават като фаст фуд в колички на улицата и се назовават „ frites “.

Сега би трябвало да отбележим, че всичко това се е случва в края на 18 век, което е към 100 години откакто, съгласно откривателите, белгийците стартират да пържат картофи. Но съгласно други изказвания всичко се случва почти едновременно и за французите, и за белгийците.

Трябва също по този начин да се означи и, че малко преди картофите да станат известни във Франция, организира се франко-австрийската война (известна още като Война за австрийското наследство), огромна част от която се води към модерна Белгия. Така че е допустимо френските бойци да са научили за пържените картофи от белгийците и няколко десетилетия по-късно, когато картофът става известен във Франция, тези бойци да вкарват метода на приготвянето им в останалата част на Франция. Или е допустимо французите да измислят концепцията сами и да ги популяризират в Белгия по време на войната, Или пък и двата народа измислят пържените картофи по едно и също време и без значение един от различен.

Каквато и да е истината, французите са тези, които популяризират пържени картофи в Америка и Англия, а американците от своя страна посредством веригите за бързо хранене ги вкарват и в останалата част от неевропейския свят. По подигравка на ориста, тъй като точно американските вериги за бързо хранене ги популяризират отвън Европа, на доста места по света пържените картофи (които в Съединени американски щати се назовават „ French fries “) са наричани „ American fries “.

Пържените картофи на Бъргър Кинг, а евентуално и на Макдоналдс, се пръскат със захарен разтвор преди да бъдат опаковани и изпратени до другите заведения за хранене на франчайза. Именно по този начин се получава златистият цвят – посредством карамелизиране на захарта при пърженето му. Без тази процедура те биха имали почти същия цвят извън както вътре.

Макдоналдс пържат картофите си два пъти като комбинирано това лишава към 15 до 20 минути. Веднъж, с цел да ги сготвят и един път, с цел да ги създадат още по-хрупкави от външната страна.

Популярните „ подправки “ за картофите варират много в другите страни. В Америка се употребява нормално кетчуп, в някои елементи на Европа – майонеза, британците избират малцовия оцет, а самите французи просто ги ядат както са си, без нищо. Ранч сосът и синьото сирене също са добра алтернатива.