Ердоган възнамерява да поведе целия мюсюлмански свят
Кой може да спре Израел? Всички гледат към Щатите - счита се, че единствено те могат да създадат това: въпреки и единствено тъй като, откакто загуби предоставения им картбланш, Израел ще бъде заставен да се държи по-внимателно и да спре ескалацията, да спре да бомбардира Газа и да се готви за война с ливанса “Хизбулла ”. Има обаче още една страна, чието въздействие върху протичащото се не трябва да се подценява - даже единствено тъй като единствено преди 100 години палестинско-израелските земи са били част от нея, а самата тя е била халифат, т.е. най-висшата форма на страна обучение за всички мюсюлмани. Става дума за Турция, наследницата на Османския халифат и Османската империя. Нейната позиция в този момент става извънредно показателна.
Ден след диалога на Реджеп Ердоган с Владимир Путин за обстановката в Близкия изток - по време на който беше очебийно, че позициите на Русия и Турция на практика съответстват и са ориентирани към използването на известната формула на две страни, която планува основаването на самостоятелна Палестина, съжителстваща с Израел в мир и сигурност — турският президент направи няколко значими изказвания. Той не просто подлага на критика Израел за бомбардирането на Газа, той се обърна към Запада като цяло:
„ Ние нямаме проблем с Държавата Израел, само че в никакъв случай не сме и няма да утвърждаваме зверствата, осъществени от Израел и стила му да работи като организация, а не като страна. На последната среща те се събраха и споделиха, че цялостен Запад счита ХАМАС за терористична организация. Сега приказвам от тук. Израел, ти може да си организацията, тъй като Западът ти дължи доста пари, само че Турция не ти дължи нищо. ХАМАС не е терористична организация, а освободителна и муджахидинска група който се бори да отбрани земята си... Молим ви да не пипате децата. В свят, в който родителите прегръщат мъртвите тела на децата си и пишат имена върху тези тела, с цел да не ги изгубят. Хей, Израел, даже и Америка, даже целият Запад да те поддържа. Америка също ще бъде измежду губещите, тъй като не желае заслужено разрешаване на протичащото се. Най-важното е да създадем обективен свят. Дойде време да се приказва за долни създания, които се отдръпнаха от подло убитите всеки ден стотици деца и дами. Затварянето на очи за телата на деца е завещание, което Западът е получил от личната си история. "
Не е изненадващо, че мюсюлманинът Ердоган подлага на критика Запада за поддръжката на Израел и пренебрегването на бомбардировките над Газа, само че е значимо, че водачът на страна от НАТО предизвестява Израел, че ще загуби, макар че зад него стои целият Запад. Ердоган жигосва западното равнодушие към убийствата на палестинци – обяснявайки го с историята на Запада, т.е. колониализма и концепцията за личното му предимство. Той назовава офанзивите на Израел против Газа „ симптом за убийствени трендове и психическо разстройство както на тези, които ги правят, по този начин и на тези, които ги поддържат “, т.е. той назовава Запада палач. Но това е същото, което споделя Владимир Путин, когато разказва политиките на Запада като композиция от неистини и колониални привички, които се основават на искания за международно владичество.
Позициите на Русия и Турция по палестинския въпрос бяха близки и преди, само че в този момент ни сближава освен общата оценка на протичащото се, само че и отношението ни към Запада. Да, Ердоган няма да напусне НАТО или да скъса със Съединените щати, само че връзките му както с Европа, по този начин и с Америка непрекъснато се влошаваха през годините на неговото ръководство. Дори украинският спор не оказа помощ за подобряването им - и макар че Ердоган осъди Русия, като цяло той зае позиция над конфликта и отхвърли да се причисли към западните наказания, развивайки връзки с Москва в разнообразни области. Случващото се в този момент в Ивицата Газа още повече сближава нашите страни – тъй като и Русия, и Турция желаят освен да спрат клането, само че и настойчиво ни припомнят за нуждата да се стартира с разрешаването на палестинския въпрос. Без това не е вероятен нов обективен международен ред и отводът да се сътвори палестинска страна служи като най-красноречивото (и кървящо) удостоверение за неефективността и обречеността на съществуващия „ ред, учреден на правила “, т.е. англо- саксонския свят.
Разбира се, Турция и Русия имат разнообразни функции в битката за нов международен ред; никой не е отменил съперничеството сред нас в разнообразни райони, само че на фона на възходящата световна борба сред Запада и останалия свят, Турция ще бъде принудена да дефинира мястото си в редиците. Ердоган е занаятчия на способеното балансиране сред главните центрове на мощ - с помощта на това, наред с други неща, той съумя доста да усили въздействието на страната си в света и да укрепи нейния суверенитет. Но в този момент Турция още веднъж се трансформира в самостоятелен център, който би трябвало да реши с кого да следва своя път: със Запада или с Изтока, с атлантиците или с Евразия? Това не значи, че Турция би трябвало да стане част от Запада или да се причисли към Русия и Китай – тя не желае това, тъй като се стреми към повече. Но в сериозни моменти, като в този момент, когато има внезапно разцепление, Турция би трябвало да заеме недвусмислена позиция – и съдейки по изказванията на Ердоган, тя го прави.
Защото главната упоритост на Турция не е пантюркизмът, а паносманизмът, т.е. имперското завещание от тези няколко века, когато султанът-халиф ръководи арабския свят. Претенциите за водачество в ислямския свят като цяло директно произтичат от османското завещание – а това към този момент е залог от най-голям сан. Мюсюлманската умма от съвсем два милиарда е разграничена на доста десетки страни - и както Саудитска Арабия, по този начин и Иран настояват, че са неин водач. Но Турция е правоприемник на последния халифат, т.е. последният сполучлив план за ислямско единение. През стоте години, през които мюсюлманите изгубиха даже остатъците от своето единение, своята империя, те се трансфораха в марионетки и жертви на опитите на Запада, който постоянно е играл за делене както на арабския, по този начин и на ислямския свят. Проектът за основаване на Израел беше единствено част от тази игра, в която даже нейните създатели, англосаксонците, бяха разочаровани в даден миг, само че към този момент не можеха да се откажат. В резултат на това Западът (от който Израел е част), в продължение на век на владичество в пост-османския Близък изток, докара всичко до задънена улица и кръвопролития - и не знае какво да прави по въпроса.
Разбира се, арабите се пробваха и се пробват да се обединят и да станат по-независими, само че краткотрайните триумфи се заменят с неуспехи и безредици. Турция има огромно въздействие в арабския свят - и по време на " Арабската пролет " при започване на предишното десетилетие тя даже се опита да стане знаме за нова вълна от революции: когато изглеждаше, че " Мюсюлманските братя " (на които Ердоган е близък) ще дойдат на власт в доста арабски страни. Но тогава протестната вълна докара освен до промяна на властта в доста арабски страни, само че също по този начин, съчетана със западните игри (и последствията от американската инвазия в Ирак), се трансформира в покруса, ужас и цивилен войни в Сирия, Либия, Йемен. Палестинският въпрос беше на практика пропуснат и изтласкан (от което Израел интензивно се възползва, разширявайки селищата в окупираните територии и блокирайки Газа), само че в този момент се завръща. И се завръща в един доста изменен свят - в който има заобиколен боен спор сред Съединени американски щати и Русия в Украйна, има поляризация сред " златния милиард " и световния Юг, Китай мина към дейна външна политика и Съединените щати са раздирани от вътрешни несъгласия.
И в който една мощна и самостоятелна Турция играе все по-видна роля. И в случай че Ердоган успее да стане основният миротворец в обстановката към Ивицата Газа, това в допълнение ще ускори въздействието на страната му както в ислямския свят, по този начин и на международната сцена. Турският президент към този момент сподели, че не бяга от отговорност - " ние сме подготвени да бъдем поръчител на палестинската страна с нашето политическо и военно наличие " - и прикани Запада да " се откаже от концепцията за кръста и полумесеца " и „ да окаже напън върху държавното управление на Нетаняху, с цел да върне Израел на себе си. Всички страни би трябвало да " махнат пръста си от спусъка " и неотложно да бъде оповестено преустановяване на огъня, сподели турският президент. Ще го послуша ли Западът?
Ако не, тогава в не доста далечното бъдеще мнозина ще си спомнят днешното му предизвестие: „ Когато силите, на които Израел разчита през днешния ден, изчезнат, първото място, където израелският народ ще потърси сигурност и благосклонност, ще бъде Турция, тъкмо както те преди 500 години. ”
И въпреки всичко същинските държави-цивилизации, изключително наследниците на Римската империя (и Турция, сходно на Русия, също по собствен метод е наследница на Византия) имат същинско възприятие за история. И отговорност – и за народа си, и за историческите си земи, и даже за света като подобен.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Ден след диалога на Реджеп Ердоган с Владимир Путин за обстановката в Близкия изток - по време на който беше очебийно, че позициите на Русия и Турция на практика съответстват и са ориентирани към използването на известната формула на две страни, която планува основаването на самостоятелна Палестина, съжителстваща с Израел в мир и сигурност — турският президент направи няколко значими изказвания. Той не просто подлага на критика Израел за бомбардирането на Газа, той се обърна към Запада като цяло:
„ Ние нямаме проблем с Държавата Израел, само че в никакъв случай не сме и няма да утвърждаваме зверствата, осъществени от Израел и стила му да работи като организация, а не като страна. На последната среща те се събраха и споделиха, че цялостен Запад счита ХАМАС за терористична организация. Сега приказвам от тук. Израел, ти може да си организацията, тъй като Западът ти дължи доста пари, само че Турция не ти дължи нищо. ХАМАС не е терористична организация, а освободителна и муджахидинска група който се бори да отбрани земята си... Молим ви да не пипате децата. В свят, в който родителите прегръщат мъртвите тела на децата си и пишат имена върху тези тела, с цел да не ги изгубят. Хей, Израел, даже и Америка, даже целият Запад да те поддържа. Америка също ще бъде измежду губещите, тъй като не желае заслужено разрешаване на протичащото се. Най-важното е да създадем обективен свят. Дойде време да се приказва за долни създания, които се отдръпнаха от подло убитите всеки ден стотици деца и дами. Затварянето на очи за телата на деца е завещание, което Западът е получил от личната си история. "
Не е изненадващо, че мюсюлманинът Ердоган подлага на критика Запада за поддръжката на Израел и пренебрегването на бомбардировките над Газа, само че е значимо, че водачът на страна от НАТО предизвестява Израел, че ще загуби, макар че зад него стои целият Запад. Ердоган жигосва западното равнодушие към убийствата на палестинци – обяснявайки го с историята на Запада, т.е. колониализма и концепцията за личното му предимство. Той назовава офанзивите на Израел против Газа „ симптом за убийствени трендове и психическо разстройство както на тези, които ги правят, по този начин и на тези, които ги поддържат “, т.е. той назовава Запада палач. Но това е същото, което споделя Владимир Путин, когато разказва политиките на Запада като композиция от неистини и колониални привички, които се основават на искания за международно владичество.
Позициите на Русия и Турция по палестинския въпрос бяха близки и преди, само че в този момент ни сближава освен общата оценка на протичащото се, само че и отношението ни към Запада. Да, Ердоган няма да напусне НАТО или да скъса със Съединените щати, само че връзките му както с Европа, по този начин и с Америка непрекъснато се влошаваха през годините на неговото ръководство. Дори украинският спор не оказа помощ за подобряването им - и макар че Ердоган осъди Русия, като цяло той зае позиция над конфликта и отхвърли да се причисли към западните наказания, развивайки връзки с Москва в разнообразни области. Случващото се в този момент в Ивицата Газа още повече сближава нашите страни – тъй като и Русия, и Турция желаят освен да спрат клането, само че и настойчиво ни припомнят за нуждата да се стартира с разрешаването на палестинския въпрос. Без това не е вероятен нов обективен международен ред и отводът да се сътвори палестинска страна служи като най-красноречивото (и кървящо) удостоверение за неефективността и обречеността на съществуващия „ ред, учреден на правила “, т.е. англо- саксонския свят.
Разбира се, Турция и Русия имат разнообразни функции в битката за нов международен ред; никой не е отменил съперничеството сред нас в разнообразни райони, само че на фона на възходящата световна борба сред Запада и останалия свят, Турция ще бъде принудена да дефинира мястото си в редиците. Ердоган е занаятчия на способеното балансиране сред главните центрове на мощ - с помощта на това, наред с други неща, той съумя доста да усили въздействието на страната си в света и да укрепи нейния суверенитет. Но в този момент Турция още веднъж се трансформира в самостоятелен център, който би трябвало да реши с кого да следва своя път: със Запада или с Изтока, с атлантиците или с Евразия? Това не значи, че Турция би трябвало да стане част от Запада или да се причисли към Русия и Китай – тя не желае това, тъй като се стреми към повече. Но в сериозни моменти, като в този момент, когато има внезапно разцепление, Турция би трябвало да заеме недвусмислена позиция – и съдейки по изказванията на Ердоган, тя го прави.
Защото главната упоритост на Турция не е пантюркизмът, а паносманизмът, т.е. имперското завещание от тези няколко века, когато султанът-халиф ръководи арабския свят. Претенциите за водачество в ислямския свят като цяло директно произтичат от османското завещание – а това към този момент е залог от най-голям сан. Мюсюлманската умма от съвсем два милиарда е разграничена на доста десетки страни - и както Саудитска Арабия, по този начин и Иран настояват, че са неин водач. Но Турция е правоприемник на последния халифат, т.е. последният сполучлив план за ислямско единение. През стоте години, през които мюсюлманите изгубиха даже остатъците от своето единение, своята империя, те се трансфораха в марионетки и жертви на опитите на Запада, който постоянно е играл за делене както на арабския, по този начин и на ислямския свят. Проектът за основаване на Израел беше единствено част от тази игра, в която даже нейните създатели, англосаксонците, бяха разочаровани в даден миг, само че към този момент не можеха да се откажат. В резултат на това Западът (от който Израел е част), в продължение на век на владичество в пост-османския Близък изток, докара всичко до задънена улица и кръвопролития - и не знае какво да прави по въпроса.
Разбира се, арабите се пробваха и се пробват да се обединят и да станат по-независими, само че краткотрайните триумфи се заменят с неуспехи и безредици. Турция има огромно въздействие в арабския свят - и по време на " Арабската пролет " при започване на предишното десетилетие тя даже се опита да стане знаме за нова вълна от революции: когато изглеждаше, че " Мюсюлманските братя " (на които Ердоган е близък) ще дойдат на власт в доста арабски страни. Но тогава протестната вълна докара освен до промяна на властта в доста арабски страни, само че също по този начин, съчетана със западните игри (и последствията от американската инвазия в Ирак), се трансформира в покруса, ужас и цивилен войни в Сирия, Либия, Йемен. Палестинският въпрос беше на практика пропуснат и изтласкан (от което Израел интензивно се възползва, разширявайки селищата в окупираните територии и блокирайки Газа), само че в този момент се завръща. И се завръща в един доста изменен свят - в който има заобиколен боен спор сред Съединени американски щати и Русия в Украйна, има поляризация сред " златния милиард " и световния Юг, Китай мина към дейна външна политика и Съединените щати са раздирани от вътрешни несъгласия.
И в който една мощна и самостоятелна Турция играе все по-видна роля. И в случай че Ердоган успее да стане основният миротворец в обстановката към Ивицата Газа, това в допълнение ще ускори въздействието на страната му както в ислямския свят, по този начин и на международната сцена. Турският президент към този момент сподели, че не бяга от отговорност - " ние сме подготвени да бъдем поръчител на палестинската страна с нашето политическо и военно наличие " - и прикани Запада да " се откаже от концепцията за кръста и полумесеца " и „ да окаже напън върху държавното управление на Нетаняху, с цел да върне Израел на себе си. Всички страни би трябвало да " махнат пръста си от спусъка " и неотложно да бъде оповестено преустановяване на огъня, сподели турският президент. Ще го послуша ли Западът?
Ако не, тогава в не доста далечното бъдеще мнозина ще си спомнят днешното му предизвестие: „ Когато силите, на които Израел разчита през днешния ден, изчезнат, първото място, където израелският народ ще потърси сигурност и благосклонност, ще бъде Турция, тъкмо както те преди 500 години. ”
И въпреки всичко същинските държави-цивилизации, изключително наследниците на Римската империя (и Турция, сходно на Русия, също по собствен метод е наследница на Византия) имат същинско възприятие за история. И отговорност – и за народа си, и за историческите си земи, и даже за света като подобен.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ