Задава се нова тройна коалиция - на презрените
Кой споделя, че настоящата ни политика не ражда събития за историята?! Само за седмица се случиха две - потвърдиха се неповторимите за интервала след Освобождението пети парламентарни избори в границите на 2 години, а формалните досега врагове ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи афишириха опция за съюз. Успоредно имаше и трета преживелица, незначителна, само че пък носеща подигравка - рестартирано бе Национална движение „Симеон Втори", главен участник в тогавашната тройна коалиция - която в този момент е на път да се случи без него.
Изборите през пролетта бяха предизвестени от дълго време, по тази причина няма да се стопираме на аргументите за тях. Полагането на основите на новата тройна коалиция обаче си е вест. Тя, несъмнено, е точно сред ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Когато преди три месеца бе образувана коалиция за хартиената бюлетина, никой не предполагаше, че легално ще бъде показана като вид за изцяло ръководство. Но не щеш ли
" цъфна и върза "
в границите на парламентарния мандат, за който всички чакаха, че няма да роди нищо.
Официално нещата звучат по този начин: този парламент си отива, обаче в идващия трите обединения може да поддържат общ програмен кабинет; идеологиите са разнообразни, но виновните мъже и дами следва да ги преодоляват в името на България; избирателите на съперника би трябвало да се уважават; републиката се разрушава посредством служебните държавни управления, парламентаризмът се нуждае от спасители; би трябвало да има мостове разговор. Всичко това бе наприказвано дружно или поотделно от Бойко Борисов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ на. Никой не трябва да се съмнява, че тия
лакърдии, чийто звезда бе благият, ухилен Борисов,
пристигнал в Народното събрание за първи път от две години насам, са вест в аванс - ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи готвят общо ръководство, в случай че отсрещният блок - на Политическа партия и Демократична България, не успее да ги победи. Край тях пристъпва и " Български напредък ", чието влизане в новия парламент обаче е мощно подозрително.
Този следващ за политиката ни " исторически компромис " е незабравим на първо време с обстоятелството, че зачертава с пълен фулмастер дългогодишни публични разделения. През последната десетилетка и половина ГЕРБ и Българска социалистическа партия смятаха да се пенсионират вечно един различен, а особено борбата на ГЕРБ с Движение за права и свободи постави и родителен отпечатък върху Борисов - той направи политически
прощъпалник с обещанието да прати Ахмед Доган в пандиза
(практически само събори керемидите на барбекюто му). Разбира се, импровизирано тези партии взаимодействаха при разпределението на парични потоци, в енергийни планове, кадруванията и контрола в правосъдната система и така нататък Но с изключение на събралият за година Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи кабинет на Пламен Орешарски, никой от тях не смееше да легализира тия връзки. Само до преди две седмица множеството анализатори считаха, че и през днешния ден е невероятно да бъдат извадени на ярко. Защото " препирането " на ГЕРБ от корупционния имидж минава само през съдействие с някоя от партиите на митинга (ДБ или ПП). Но ето, че ГЕРБ направи крачката - публично изиска да е с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Това е
край и на ляво-десния рубеж сред Българска социалистическа партия и ГЕРБ,
и на усърдно рисуваната в миналото картина " Бате Бойко бие неприятните ". Лошите, на чийто тил той пристигна на власт през 2009 година с обети да ги унищожи (тройната коалиция), към този момент са в неговия тим. Успоредно е прекомерно занимателно да се следи как ГЕРБ направи завоя момент след напоителните си вричания за принадлежност в отсрещния лагер - даваше благо и драго да се съюзи с Демократична България, само че президентът Румен Радев не даде третия мандат на Демократична България и напъните пропаднаха. Такова
скоростно минаване под дъгата
политиката ни не помни.
За Движение за права и свободи всичко това най-сетне е отворена публично врата към властта. Дълго време липсваше такава. За Българска социалистическа партия е късмет още веднъж да ръководи, откакто разлома й със " силите на смяната " стана прекомерно огромен през последните месеци. Всичко това е най-много късмет и за ГЕРБ, откакто се натисна на обединенията от ЕНП и " на смяната ", само че те не я желаят. Трите не се понасят взаимно, опитваха нови облекла да натъкмят, само че не съумяха. Доскоро имаха варианти за отваряне на някъде, вече - не. А бленуват за власт. Искат
да разпределят порции, проценти, потоци...
Затова маскарадът свършва. След като не може да се отварят, ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи се затварят в себе си - нещо като тройна коалиция на отритнатите, презрените - на тия, с които никой не желае, само че те пък желаят власт.
И, несъмнено, ще ги сплотява общият враг - Румен Радев. Ще избавят парламентаризма от лапите му. Те - спасители?! Смешно е, само че това е ситуацията.
Изборите през пролетта бяха предизвестени от дълго време, по тази причина няма да се стопираме на аргументите за тях. Полагането на основите на новата тройна коалиция обаче си е вест. Тя, несъмнено, е точно сред ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Когато преди три месеца бе образувана коалиция за хартиената бюлетина, никой не предполагаше, че легално ще бъде показана като вид за изцяло ръководство. Но не щеш ли
" цъфна и върза "
в границите на парламентарния мандат, за който всички чакаха, че няма да роди нищо.
Официално нещата звучат по този начин: този парламент си отива, обаче в идващия трите обединения може да поддържат общ програмен кабинет; идеологиите са разнообразни, но виновните мъже и дами следва да ги преодоляват в името на България; избирателите на съперника би трябвало да се уважават; републиката се разрушава посредством служебните държавни управления, парламентаризмът се нуждае от спасители; би трябвало да има мостове разговор. Всичко това бе наприказвано дружно или поотделно от Бойко Борисов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ на. Никой не трябва да се съмнява, че тия
лакърдии, чийто звезда бе благият, ухилен Борисов,
пристигнал в Народното събрание за първи път от две години насам, са вест в аванс - ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи готвят общо ръководство, в случай че отсрещният блок - на Политическа партия и Демократична България, не успее да ги победи. Край тях пристъпва и " Български напредък ", чието влизане в новия парламент обаче е мощно подозрително.
Този следващ за политиката ни " исторически компромис " е незабравим на първо време с обстоятелството, че зачертава с пълен фулмастер дългогодишни публични разделения. През последната десетилетка и половина ГЕРБ и Българска социалистическа партия смятаха да се пенсионират вечно един различен, а особено борбата на ГЕРБ с Движение за права и свободи постави и родителен отпечатък върху Борисов - той направи политически
прощъпалник с обещанието да прати Ахмед Доган в пандиза
(практически само събори керемидите на барбекюто му). Разбира се, импровизирано тези партии взаимодействаха при разпределението на парични потоци, в енергийни планове, кадруванията и контрола в правосъдната система и така нататък Но с изключение на събралият за година Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи кабинет на Пламен Орешарски, никой от тях не смееше да легализира тия връзки. Само до преди две седмица множеството анализатори считаха, че и през днешния ден е невероятно да бъдат извадени на ярко. Защото " препирането " на ГЕРБ от корупционния имидж минава само през съдействие с някоя от партиите на митинга (ДБ или ПП). Но ето, че ГЕРБ направи крачката - публично изиска да е с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Това е
край и на ляво-десния рубеж сред Българска социалистическа партия и ГЕРБ,
и на усърдно рисуваната в миналото картина " Бате Бойко бие неприятните ". Лошите, на чийто тил той пристигна на власт през 2009 година с обети да ги унищожи (тройната коалиция), към този момент са в неговия тим. Успоредно е прекомерно занимателно да се следи как ГЕРБ направи завоя момент след напоителните си вричания за принадлежност в отсрещния лагер - даваше благо и драго да се съюзи с Демократична България, само че президентът Румен Радев не даде третия мандат на Демократична България и напъните пропаднаха. Такова
скоростно минаване под дъгата
политиката ни не помни.
За Движение за права и свободи всичко това най-сетне е отворена публично врата към властта. Дълго време липсваше такава. За Българска социалистическа партия е късмет още веднъж да ръководи, откакто разлома й със " силите на смяната " стана прекомерно огромен през последните месеци. Всичко това е най-много късмет и за ГЕРБ, откакто се натисна на обединенията от ЕНП и " на смяната ", само че те не я желаят. Трите не се понасят взаимно, опитваха нови облекла да натъкмят, само че не съумяха. Доскоро имаха варианти за отваряне на някъде, вече - не. А бленуват за власт. Искат
да разпределят порции, проценти, потоци...
Затова маскарадът свършва. След като не може да се отварят, ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи се затварят в себе си - нещо като тройна коалиция на отритнатите, презрените - на тия, с които никой не желае, само че те пък желаят власт.
И, несъмнено, ще ги сплотява общият враг - Румен Радев. Ще избавят парламентаризма от лапите му. Те - спасители?! Смешно е, само че това е ситуацията.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ