“Здраве без лекарства”: Защо имената на лекарствата изкълчват езика
Кой и по какъв начин ги измисля.
Да се измисли име на някое лекарство, е сякаш дребна работа спрямо прецизирането на формулата му и с повишението на неговата резултатност. Всъщност обаче вярното име е от сериозна значимост. Сгрешената рецепта е най-масовата лекарска грешка с тежки последствия.
Процесът на наименуване на медикаментите минава през няколко исторически етапи. В древността те са признак на религиозните практики и носят най-вече спиритуални названия. Когато фармацията излиза от тази ранна фаза, излиза наяве, че е нужна огромна точност освен в приготвянето на медикаментите, само че и в каталогизирането им. Така се появяват голям брой фармакопеи – описи на медикаментите с описания на дейните им съставки. Накрая властта – изначало локалната, след това централната, се заема с уеднаквяването на названията. В момента изборът на име на лекарство се прави на наднационално (глобално) ниво.
Всъщност през живота си медикаментите имат по няколко имена и ги сменят. Първото е шифровано за вътрешна приложимост от компанията производител. Тя го назовава краткотрайно да вземем за пример SD-809. Това име обаче не приказва нищо на химиците, по тази причина с изключение на него лекарството има и наименование съгласно химическата си формула. То се конструира по разпоредбите на IUPAC – Световната организация за химически стандарти.
Съществуват голям брой бази данни, които се пробват да внесат ред в безброя от изкуствени молекули и да го кодифицират. В регистъра CAS да вземем за пример, един от най-пълните, лекарството SD-809 е въведено като 1392826-25-3. В други регистри то попада под други имена, като всички те са много неуместни за търговски и медицински цели. За да влезе в приложимост, би трябвало да получи в съгласие име, с което лекарите и аптекарите да си служат елементарно. Това генерично име би трябвало да съдържа намек за предназначението на лекарството или за метода му на деяние. Има цялостен лист с представки, наставки и окончания, които извършват тази роля. Например генерични названия с наставката -вир отбелязват медикаменти с антивирусно деяние. Ако наставката е -маб, лекарството е моноклонално антитяло. С наставка -онид се отбелязват стероиди с локално приложение.
Фармацевтичните компании сглобяват име, като съблюдават тези конвенции, и го дават за утвърждение от държавните регулаторни органи и от Световната здравна организация. Те си сътрудничат и по този начин се заобикаля разнобоят от генерични названия на едно и също лекарство (например ацетоминофена в Америка, който се споделя парацетамол в Европа). Грижа на регулаторите е името да се подбере по този начин, че да не се обърква при изговаряне или изписване с друго налично лекарство.
Някъде има и напълно характерни правила. В Съединени американски щати да вземем за пример не е разрешено генеричните названия да стартират с буквите x и z. Там не се позволява и съседство на две гласни. Световната здравна организация пък отхвърля названия, които включват някоя част от тялото или избрана болест. Тя предлага едни букви пред други – да вземем за пример t вместо th и f вместо ph, с цел да се реализира единение в произношението на другите езици.
След като изтече срокът на патента му, едно лекарство продължава да се посочва с одобреното генерично име. Преди това обаче то се продава под друго име, което притежателят на патента сортира доста деликатно. В него може и да се промушат някои елементи на химическата формула, само че по предписание това име е плод на маркетингови и психически съображения. За да се избистри то, в деяние влизат консултантски компании, които поддържат бази данни с всички вероятни смисли на сричките и с евентуалните конотации в смисъла им.
Търговски названия като виагра да вземем за пример целят да внушат подсъзнателно какъв е резултатът от лекарството, без обаче това да се набива на очи. Причината е в възбраната комерсиалното наименование да посочва характерната функционалност на хапчето. Затова не е чудно, че имената на множеството медикаменти хем нямат смисъл, хем ти изкълчват езика.
Автор: РУМЕН ТАНЧОВСКИ; Инфо: 24 часа
