Кой е Явор Калудов? В последните дни в социалните мрежи

Кой е Явор Калудов? В последните дни в обществените мрежи стана известно името на този младеж, към който се завъртяха всевъзможни диалози - от това дали и по какъв начин някой може да е сполучлив на 26 години, от кое място има пари да подарява, за какво подарява на пария, а не на друга идея, телефонът му се оферираше на млади и необвързани дами, стигна се до такава степен да бъде подозиран в сиви покупко-продажби, пране на мръсни пари и всичко, което може да роди националният фолклор.

Ето неговият отговор на редица въпроси:

- Кой е Явор Калудов?

Честно казано, още не знам. Не знам какъв брой хора на моята възраст имат отговор на този въпрос. Ако би трябвало да се показва накратко: човек със мощни убеждения, само че постоянно отворен към нови гледни точки, деятелен и свободен.

- А не фотограф, както Ви описаха?

Фотографията ми е занимание. Снимам от години, само че това не ми е специалност. Въпреки че доста хора от “Да, България! ”, изключително в по-ранните години, ме познаваха тъкмо като подобен, “момчето с камерата ”, който снимаше лайвовете на множеството ни събития. Помагах където можех преди изборите 2017 година. Правех кафета, возих сътрудници, дружно мъкнахме стотици кила техника, която постоянно трябваше да вържем и тестваме за доста малко време… Имаше доста тежки, само че и доста хубави моменти по пътя на акцията.

- Кога от “момчето с камерата ” станахте “момчето с парите ”?

Надявам се приятелите ми от придвижването в никакъв случай да не ме знаят като “момчето с парите ”. Дал съм доста на нашата идея и парите са единствено една част. Времето, което съм прекарал с тези хора, значи доста повече за мен. Доброволческият труд, който свършихме дружно, е това, което ни свързва. Парите пристигнаха след това.

В продължение на много време тази партия трябваше да прави доста работа с малко средства. Бяхме изправени против партии от статуквото, съществуващи от години, с големи хазни, построени локални структури, връзки по медии и къде ли още не.

Тогава пари нямаше и можехме да разчитаме най-много на личния си хъс и твърдоглавие. И най-много - борехме се за нещо, в което имаме вяра. Имахме идея. Мисля, че това ни даде огромно преимущество.

- Нека поговорим обаче за парите. Според Търговския указател сте участник в три български компании, които не реализират активност. Откъде идват средствата, които дарявате?

Първо да Ви кажа за тези три български компании - това са просто няколко от бизнес опитите, в които участвах. Неуспешни опити - и макар че е леко горчиво за мен, в това няма нищо извънредно. Знам, че в България не сме привикнали още да приказваме за това какво е да си бизнесмен и по какъв начин се става бизнесмен. За мен предприемачът е човек, който не се бои да пробва и да се проваля. И след това отново да пробва - и по този начин доста пъти. У нас, за жалост, към момента се гледа с съмнение, като стане дума за неработещи или несполучливи компании. Има си доста ясни аргументи за това.

А по света несполучливите опити са естествена част от пътя на съвсем всеки бизнесмен.

На въпроса Ви от кое място тогава идват средствата, които подарявам: това са дивиденти от компания, работеща на румънския пазар, в които имам дял. Занимава се с търговия на хранителни артикули и питиета, главно по огромните вериги. Хранителната промишленост се развива доста добре на румънския пазар, който е към пет пъти по-голям от нашия и несъмнено с по-свободен достъп и конкуренция, както и с повече благоприятни условия.

Това е фамилен бизнес. Нито съм го основал самичък, нито съм едноличен притежател - имам 20% дял, не се занимавам с оперативната работа - компанията си има шеф и личен състав. Участвам най-вече когато би трябвало да се вземе стратегическо решение за развиването на компанията.

Идеята за този бизнес и доста от осъществяването му е с помощта на татко ми, който има вяра в фамилните полезности, в това, че нещата се вършат дружно и когато имаш триумфи, ги споделяш с детето си. И считам за естествено, че избирам да развъртвам нещо дружно с татко си, или да продължа нещо, стартирано от него, в Румъния, или където и да е.

- Защо дарявате навръх партия? България е цялостна с дела, търсещи поддръжка: заболели деца, изоставени възрастни хора, потърпевши от естествени бедствия. Защо не подкрепите някого в потребност?

Дарявал съм пари за такива дела нееднократно и постоянно такива дарения избавят животи, само че съгласно мен да се разчита на обществени дарения, с цел да се вземат решение проблеми, основани от неспособно ръководство и корупция, е неверната посока. Това не са дела, а систематични проблеми, които единствено едно положително ръководство може да реши. Моята идея е България да се ръководи от хора, разполагащи със знанията, опита и най-много желанието да се решат тези проблеми.

Наясно съм, че информацията за даренията е обществена и по този начин би трябвало да бъде. Радвам се, че има и по-големи донори от мен, както и на това, че толкоз доста хора се интересуват от бистрота и питат от кое място идват тези средства.

Преди да даря пари на “Да, България! ”, съм бил с тях на терен. Хората, които имам вяра, че могат да основат ръководството, което преди малко загатнах. Гледал съм ги по какъв начин се оправят с всичко, което огромните три съумяха да им хвърлят през годините, без в никакъв случай да губят визия защо се борят.

Убеден съм, че в случай че вярваш в нещо, би трябвало да го подкрепяш интензивно, другояче просто си приказваш. Избрал съм с част от средствата си да поддържам една група хора, които към този момент шест години публично, и доста години преди този момент по митинги, се борят за това всички да живеем в по-хубава страна. Държава, ръководена със смислени политики, които пазят хората, оказват помощ на бизнеса и пазят природата.