Кметът на Тирана: От най-мръсната станахме най-чистата столица на Западните Балкани
Кой е той Кметът на Тирана Ерион Велиай е известна фигура в международните урбанистични среди. Велиай, който пристигна на поста малко след индивида, трансформирал албанската столица - актуалният министър председател Еди Рама, е последовател на " зелената промяна " и е получавал награди за самодейностите си за устойчива подвижност. Тирана е един от трите първи града в самодейността Зелени градове на Европейска банка за възстановяване и развитие през 2016 година, което докара до доста нови велоалеи, еко решения за водоснабдяването и идейния план Tirana Orbital Forest - зелен кръг към града, който да оказва помощ за въздуха и да ограничи застрояването. Велиай е втори мандат кмет на албанската столица и беседва с " Капитал " за това какво може да прави един балкански град, с цел да тича в редиците на развитите градове, даже без еврофинансиране.Велиай записа видеоинтервюто като част от конференцията Net Zero Economy. Тирана се трансформира в образец за останалите градове на Балканите с бързите ограничения, които предприе, с цел да се оправи със замърсяването на въздуха. Можете ли да кажете, че казусът е изцяло позволен? Как се справихте и кои бяха най-големите провокации?
Някога Тирана беше един от най-замърсените и неприятни за живеене градове на Балканите. За да разберем по какъв начин ситуацията се е подобрило през днешния ден, първо би трябвало да разгледаме аргументите да се стигне до такава степен. Както знаете, Албания беше под ръководството на най-бруталния комунистически режим и 45 години колите бяха огромна необичайност.
Хората имаха навика да се придвижват пешком, с колелета или с градски превоз. След като режимът падна, частната благосъстоятелност се трансформира в симптом за триумф и хората започнаха от ден на ден да си купуват коли и да ги употребяват даже за къси пътувания.
Според калкулации, направени през 2015 година, жителите на Тирана подхващат на ден по 800 хиляди пътувания с кола, половината от които са по-кратки от 1 километър. Колите се трансфораха в епицентър на обществения живот в град, 80% от който е равнинен.
Реклама
И тук идва въпросът по какъв начин да променим табиет, който е бил изграждан в последните 30 години на прехода? Отговорът е да се стартира с доста дребни стъпки, първата от които беше да организираме ден без коли в центъра един път месечно.
Инициативата беше ориентирана най-много към децата, с цел да могат да получат пространство, където да играят свободно и да карат велосипедите си. Първоначално хората не утвърдиха мярката, само че с времето гласът на децата стартира да придобива все по-голяма тежест и в действителност те бяха тези, които направиха процеса вероятен. Понякога, с цел да можем да осъществяваме нещо, ни трябват разнообразни комуникатори, които да убедят популацията в плюсовете му, а не типичните политически акции. След като тези промени получиха всеобщо единодушие ги прокарахме за непрекъснато и сега нашият пешеходен център е един от най-големите на Балканите (100 000 кв.м)
" Ако един град мисли като общественост, като семейство и децата, дамите и по-слабите хора бъдат приоритет, тогава сме спечелили освен сегашното, само че и бъдещето. Не би трябвало да се фокусираме единствено върху това кой ще надделее в идващите избори, само че и да мислим за бъдещето, което ще оставим на поколенията след нас. "
Следващата ни стъпка беше да стартираме акция за засаждане на дървета, която още веднъж беше ориентирана към децата. Идеята беше всяко дете да засади дърво на рождения си ден, тъй че можете да си визиите по какъв начин успяхме да засадим 1 млн. дървета за последните 8 години. В идващите 4 години планираме да засадим още толкоз дървета, които са част от плана " Orbital forest ".
Реклама
Разбира се, не всички нововъведения бяха признати добре от общността. Имахме митинги против новите площадки за игра и велоалеите в центъра, само че е значимо хората, които карат, да гледат на велосипедистите като на съдружници, а не като на врагове. В последна сметка, в случай че и те се движеха с коли, а не с колела, тапите щяха да са двойно по-големи.
Кои са другите " зелени " политики, които прилагате? Как се справихте с водоснабдяването и огромния проблем на Балканите - боклука?
За доста от тези проблеми има амбициозни планове и всичко е било правено и преди от някого. Но аз считам, че най-сложният план не епочистването на града или трансформирането на водоснабдителната система, а смяната на мисленето. Може да не сме част от Европейски Съюз, само че знаем по какъв начин да сътворяваме доста от дребното, с което разполагаме и смяната в мисленето ни икономисва огромна част от разноските. То стартира още от ранна възраст - учим децата в детските градини по какъв начин да карат колело, по какъв начин да отглеждат личната си храна и да употребяват толкоз колкото им е нужно, а не да създават непотребен боклук.
За почистването на града приложихме някои от най-хубавите практики. Стартирахме партньорство " от хората за хората " сред Тирана и Верона и създадохме компания за разчистване, която оперира на локално равнище, тъй че да управляваме личното си преработване и в това време да учим децата за изгодите от него. Ако ревизирате някои от приложенията за премерване на качеството на въздуха, ще видите, че за няколко години Тирана се е трансформирала от най-мръсната в най-чистата столица на Западните Балкани. Решихме да забраним найлоновите торбички, които не могат да бъдат рециклирани и да вдигнем цените на тези, които могат. Така мотивирахме хората да си носят лични пазарски чанти, когато пазарят и намалихме замърсяването. Нашата тактика е вместо да търсим средства за справяне с боклука, който произвеждаме, да произвеждаме отпадък в сходство със средствата, с които разполагаме.
Някога Тирана беше един от най-замърсените и неприятни за живеене градове на Балканите. За да разберем по какъв начин ситуацията се е подобрило през днешния ден, първо би трябвало да разгледаме аргументите да се стигне до такава степен. Както знаете, Албания беше под ръководството на най-бруталния комунистически режим и 45 години колите бяха огромна необичайност.
Хората имаха навика да се придвижват пешком, с колелета или с градски превоз. След като режимът падна, частната благосъстоятелност се трансформира в симптом за триумф и хората започнаха от ден на ден да си купуват коли и да ги употребяват даже за къси пътувания.
Според калкулации, направени през 2015 година, жителите на Тирана подхващат на ден по 800 хиляди пътувания с кола, половината от които са по-кратки от 1 километър. Колите се трансфораха в епицентър на обществения живот в град, 80% от който е равнинен.
Реклама
И тук идва въпросът по какъв начин да променим табиет, който е бил изграждан в последните 30 години на прехода? Отговорът е да се стартира с доста дребни стъпки, първата от които беше да организираме ден без коли в центъра един път месечно.
Инициативата беше ориентирана най-много към децата, с цел да могат да получат пространство, където да играят свободно и да карат велосипедите си. Първоначално хората не утвърдиха мярката, само че с времето гласът на децата стартира да придобива все по-голяма тежест и в действителност те бяха тези, които направиха процеса вероятен. Понякога, с цел да можем да осъществяваме нещо, ни трябват разнообразни комуникатори, които да убедят популацията в плюсовете му, а не типичните политически акции. След като тези промени получиха всеобщо единодушие ги прокарахме за непрекъснато и сега нашият пешеходен център е един от най-големите на Балканите (100 000 кв.м)
" Ако един град мисли като общественост, като семейство и децата, дамите и по-слабите хора бъдат приоритет, тогава сме спечелили освен сегашното, само че и бъдещето. Не би трябвало да се фокусираме единствено върху това кой ще надделее в идващите избори, само че и да мислим за бъдещето, което ще оставим на поколенията след нас. "
Следващата ни стъпка беше да стартираме акция за засаждане на дървета, която още веднъж беше ориентирана към децата. Идеята беше всяко дете да засади дърво на рождения си ден, тъй че можете да си визиите по какъв начин успяхме да засадим 1 млн. дървета за последните 8 години. В идващите 4 години планираме да засадим още толкоз дървета, които са част от плана " Orbital forest ".
Реклама
Разбира се, не всички нововъведения бяха признати добре от общността. Имахме митинги против новите площадки за игра и велоалеите в центъра, само че е значимо хората, които карат, да гледат на велосипедистите като на съдружници, а не като на врагове. В последна сметка, в случай че и те се движеха с коли, а не с колела, тапите щяха да са двойно по-големи.
Кои са другите " зелени " политики, които прилагате? Как се справихте с водоснабдяването и огромния проблем на Балканите - боклука?
За доста от тези проблеми има амбициозни планове и всичко е било правено и преди от някого. Но аз считам, че най-сложният план не епочистването на града или трансформирането на водоснабдителната система, а смяната на мисленето. Може да не сме част от Европейски Съюз, само че знаем по какъв начин да сътворяваме доста от дребното, с което разполагаме и смяната в мисленето ни икономисва огромна част от разноските. То стартира още от ранна възраст - учим децата в детските градини по какъв начин да карат колело, по какъв начин да отглеждат личната си храна и да употребяват толкоз колкото им е нужно, а не да създават непотребен боклук.
За почистването на града приложихме някои от най-хубавите практики. Стартирахме партньорство " от хората за хората " сред Тирана и Верона и създадохме компания за разчистване, която оперира на локално равнище, тъй че да управляваме личното си преработване и в това време да учим децата за изгодите от него. Ако ревизирате някои от приложенията за премерване на качеството на въздуха, ще видите, че за няколко години Тирана се е трансформирала от най-мръсната в най-чистата столица на Западните Балкани. Решихме да забраним найлоновите торбички, които не могат да бъдат рециклирани и да вдигнем цените на тези, които могат. Така мотивирахме хората да си носят лични пазарски чанти, когато пазарят и намалихме замърсяването. Нашата тактика е вместо да търсим средства за справяне с боклука, който произвеждаме, да произвеждаме отпадък в сходство със средствата, с които разполагаме.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ