Потомците на баба Тонка не знаят български
Кой е написал най-затрогващите, обвеяни със синовна деликатност редове за баба Тонка, богородицата на Свободата, както я назовава Благовеста Касабова? Захари Стоянов, несъмнено. В „ Записки по българските въстания “ той не пести своята любов и възхита от тази невероятна жена, в чийто дом е бил приютяван години наред. И не тъй като е неин шурей, не тъй като е женен за Анастасия Обретенова, най-малката в фамилията. Малцина знаят, че баба Тонка в действителност се е възпротивявала до дъно на този брак. Нещо повече – по този мотив е изрекла едни доста неприятни думи за нашия огромен публицист.
Баба Тонка (1812-1893) е родена в село Червен, Русчукска околия. Баща й е елементарен пастир, само че състоятелен човек, фамилията му се радва на разточителен и спокоен живот. Момичето е отгледано без учебно заведение, в стародавната традиция – да бъде “добра ступанка и трудолюбова къщовница ”, да може “да се отсрамва пред посетители ”. През 1831 се омъжва за Тихо Обретенов, обич по сърце. В интерес на истината, преди Тихо в живота й има различен претендент и тя даже е сгодена за него, само че нещо я разочарова и тя скапва годежа. Мома да откаже годеж? Леле, какво характерче е имала още тогава, нали? Отхвърленият момък от позор се запилял чак в Румъния.
Тонка Обретенова ражда 11 деца, живи остават седем – пет момчета и две девойки. Нейната душевна мощ и напредничави възгледи, нейният комизъм, предвидливост, артистичност, дипломатическите й качества й отреждат още приживе място в Пантеона на безсмъртните българи. Тя трансформира дома си и фамилията си в гнездо, в леговище и укритие на самата концепция за освобождението на България, съзнавайки голямата заплаха, която грози и нея, и децата, и парцела й.
Освобождението, за което баба Тонка дава всичко от себе си и което
взема за курбан двама от синовете й
й донася единствено огорчения и мизерия. Пенсията й за заслуги към отечеството, отпусната от княз Батенберг, е толкоз дребна, че тя купува с нея учебници за небогати възпитаници. А след това, след време, й я лишават. И четирите й деца са безработни по време на консерваторското държавно управление.
По разнообразни аргументи многолюдният жанр не дава богати издънки. Дъщерята Петрана, учителката, която ушива знамето на Черноводската чета (по-късно то става знаме на Ботевата чета), която най-вече оказва помощ на майка си в комитските работи, не се омъжва. Дали ергените по това време не са се побоявали от младата, извънредно независима и горда госпожица, която на една фотография е снимана в четническа униформа, с пушка в едната ръка и сабя в другата? Анастасия се омъжва за Захари Стоянов през 1882 година По-точно – пристава на обичания си, тъй като баба Тонка счита
котленското овчарче за ром, безсрамник и свадлив писач
И не ще да чуе за някакви си там усеща посред им. Защо? Много елементарно може да се изясни – майката у баба Тонка, оболена от толкоз персонални и кръвни загуби и премеждия, желала най-малко за едно от децата материална сигурност. Та Сия била възпитаничка на московския девически инстутитут и видна русенска красавица, можела е да избере който си желае!
Сподиряна от обети и злословия, Анастасия бяга при обичания си и се дами за него без церемонии и сватбени тържества. После губи първото си дете след едно рисково рухване по стълби, губи и второ, третото живее единствено две години… Бременна, когато Захари Стоянов умира, Анастасия ражда сдем месеца по-късно едно момиченце, Захаринка. На Анастасия изискуем издаването на третия том на “Записките ”. Тя съпровожда щерка си, до момента в който момичето учи в Германия. Там Захаринка се омъжва и
през днешния ден в Хамбург живеят потомци на Захари Стоянов
и правнуци на баба Тонка с немската фамилия Громбах, без да знаят ни дума български език.
Баба Тонка има щастието да прегърне една единствена своя внучка, кръстена с нейното име. Малката Тонка, която даже се е снимала с баба си преди гибелта й, е от Никола, който се дами за Димитра Гегова от Плевен.
Оттук нататък историята е тъжна и срамна. Тонка Обретенова, внучката, приключва в Париж агрономство. Тя работи в Образцов чифлик край Русе, а също и в Ботевград (Орхание). На към 30 години се дами за Нико Просеничков, мъдрец по обучение, приключил в Германия, шеф на мъжката гимназия в Русе. На 9 септември 1944 година негов някогашен зависещ, Илия Ташев, преподавател с аморални провинения, става асистент шеф и подрежда да бъдат задържани Тонка и Нико Просеничкови. Те са разстреляни на 2 ноември 1944 година, а със задна дата пенсионираният учебен шеф е наказан на гибел от Народния съд.
Внучката на баба Тонка има две дъщери, Лиляна и Милкана. По-малката, Милкана, умира през 1945 година, няколко месеца след майка си. Лиляна, по-късно брачна половинка на художника Ненко Балкански, е пратена в концлагер в Разград, а след това за две години е въдворена в Русе със задължението всеки ден да се разписва в милицията.
На фона на тази нашенска покруса затрогващо звучат думите на баба Тонка: “Четирима сина изгубих: двамата в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, отново щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв ”.
Баба Тонка (1812-1893) е родена в село Червен, Русчукска околия. Баща й е елементарен пастир, само че състоятелен човек, фамилията му се радва на разточителен и спокоен живот. Момичето е отгледано без учебно заведение, в стародавната традиция – да бъде “добра ступанка и трудолюбова къщовница ”, да може “да се отсрамва пред посетители ”. През 1831 се омъжва за Тихо Обретенов, обич по сърце. В интерес на истината, преди Тихо в живота й има различен претендент и тя даже е сгодена за него, само че нещо я разочарова и тя скапва годежа. Мома да откаже годеж? Леле, какво характерче е имала още тогава, нали? Отхвърленият момък от позор се запилял чак в Румъния.
Тонка Обретенова ражда 11 деца, живи остават седем – пет момчета и две девойки. Нейната душевна мощ и напредничави възгледи, нейният комизъм, предвидливост, артистичност, дипломатическите й качества й отреждат още приживе място в Пантеона на безсмъртните българи. Тя трансформира дома си и фамилията си в гнездо, в леговище и укритие на самата концепция за освобождението на България, съзнавайки голямата заплаха, която грози и нея, и децата, и парцела й.
Освобождението, за което баба Тонка дава всичко от себе си и което
взема за курбан двама от синовете й
й донася единствено огорчения и мизерия. Пенсията й за заслуги към отечеството, отпусната от княз Батенберг, е толкоз дребна, че тя купува с нея учебници за небогати възпитаници. А след това, след време, й я лишават. И четирите й деца са безработни по време на консерваторското държавно управление.
По разнообразни аргументи многолюдният жанр не дава богати издънки. Дъщерята Петрана, учителката, която ушива знамето на Черноводската чета (по-късно то става знаме на Ботевата чета), която най-вече оказва помощ на майка си в комитските работи, не се омъжва. Дали ергените по това време не са се побоявали от младата, извънредно независима и горда госпожица, която на една фотография е снимана в четническа униформа, с пушка в едната ръка и сабя в другата? Анастасия се омъжва за Захари Стоянов през 1882 година По-точно – пристава на обичания си, тъй като баба Тонка счита
котленското овчарче за ром, безсрамник и свадлив писач
И не ще да чуе за някакви си там усеща посред им. Защо? Много елементарно може да се изясни – майката у баба Тонка, оболена от толкоз персонални и кръвни загуби и премеждия, желала най-малко за едно от децата материална сигурност. Та Сия била възпитаничка на московския девически инстутитут и видна русенска красавица, можела е да избере който си желае!
Сподиряна от обети и злословия, Анастасия бяга при обичания си и се дами за него без церемонии и сватбени тържества. После губи първото си дете след едно рисково рухване по стълби, губи и второ, третото живее единствено две години… Бременна, когато Захари Стоянов умира, Анастасия ражда сдем месеца по-късно едно момиченце, Захаринка. На Анастасия изискуем издаването на третия том на “Записките ”. Тя съпровожда щерка си, до момента в който момичето учи в Германия. Там Захаринка се омъжва и
през днешния ден в Хамбург живеят потомци на Захари Стоянов
и правнуци на баба Тонка с немската фамилия Громбах, без да знаят ни дума български език.
Баба Тонка има щастието да прегърне една единствена своя внучка, кръстена с нейното име. Малката Тонка, която даже се е снимала с баба си преди гибелта й, е от Никола, който се дами за Димитра Гегова от Плевен.
Оттук нататък историята е тъжна и срамна. Тонка Обретенова, внучката, приключва в Париж агрономство. Тя работи в Образцов чифлик край Русе, а също и в Ботевград (Орхание). На към 30 години се дами за Нико Просеничков, мъдрец по обучение, приключил в Германия, шеф на мъжката гимназия в Русе. На 9 септември 1944 година негов някогашен зависещ, Илия Ташев, преподавател с аморални провинения, става асистент шеф и подрежда да бъдат задържани Тонка и Нико Просеничкови. Те са разстреляни на 2 ноември 1944 година, а със задна дата пенсионираният учебен шеф е наказан на гибел от Народния съд.
Внучката на баба Тонка има две дъщери, Лиляна и Милкана. По-малката, Милкана, умира през 1945 година, няколко месеца след майка си. Лиляна, по-късно брачна половинка на художника Ненко Балкански, е пратена в концлагер в Разград, а след това за две години е въдворена в Русе със задължението всеки ден да се разписва в милицията.
На фона на тази нашенска покруса затрогващо звучат думите на баба Тонка: “Четирима сина изгубих: двамата в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, отново щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ