Кой български светец почитаме днес? Св. Прокопий Варненски екзекутиран в

Кой български светец почитаме през днешния ден? Св. Прокопий Варненски екзекутиран в Смирна. Жителите и гостите на Варна имат опция да се черкуват в храма „ Св. Прокопий Варненски “, отдаден на един български страдалец, предал Богу дух на 25 юни в 1810 година

От него има съхранени мощи, които се намират в сребърен реликварий. Св. Прокопий се счита и за настойник на морската ни столица. Монахиня Валентина Друмева разказва историята на мъченика в книгата „ Разкази за българските светии и за светиите, свързани с България ”.
Прокопий се родил в покрайнината на Варна от благочестиви родители. Когато бил на 12 години, дружно с неговия татко – безпаричен селяндур, пътували от родното село за града. Минали през гората и пред коня пробягал един глиган, който изплашил животното. Но по-късно се чул кучешки лай и пасажерите видели група турци, които отивали на лов. Когато ги наближили, двамата слезли от кончето и се поклонили. Турците отминали, а дребният Прокопий запитал татко си:

– Татко, човек се плаши от хищник, само че за какво би трябвало да се опасява от човек като него?

– Чедо, я виж по какъв начин слънцето грее еднообразно за стопанин и за плебей, за богат и безпаричен. И птичките пеят за всички, само че някои хора не помнят Бога и стават неприятни. А всички сме равни Него– дал отговор бащата.

Аз доста обичам да мисля за положителния и обективен Бог – побързал да каже Прокопий. Повдигнал очи и добавил:

Татко, аз желая да се науча да чета, с цел да зная повече за Неговите добрини към хората.

Добро е желанието ти, синко, само че в селото ни няма ни учебно заведение, ни черква. В града се учат богатите, само че единствено на гръцки език.

С такива мисли стигнали във Варна. Още като спрели на пазара, видели един духовник. Добрият селяндур хванал за ръка детето си и се отправили към монаха да ги благослови. Заговорили и монахът обяснил, че е от Зографския манастир в Света гора. Като разказал каква огромна черква има там и по какъв начин монасите четат, пеят и се молят на роден български език, Прокопий се просълзил от наслада. Пожелал да отиде с монаха. Бащата се натъжил за идната разлъка, само че не го спрял.

Малкият Прокопий тръгнал с монаха както бил необут и със закърпена антерийка. На Атон бил настанен в един дребен скит край манастира. В едно друго житие се загатва, че той в действителност отишъл в скита на свети Йоан Кръстител в землището на Иверския манастир, учреден от известния и свят дъртак Дионисий. Така Прокопий избрал сложния монашески героизъм в скит пред нелекия отшелнически живот в манастира. Този скит се намирал на североизток от обителта. Според Левкийския свещеник Партений, той е бил учреден през 1380 година от българина преподобни Дионисий, родом от село Корица (Горица), Костурско, чиято памет се празнува на 25 юни.

След прекосяването на изпитателния период младият Прокопий бил подстриган от наставника си в монашество, на което от дълго време копнеел да се посвети. По природа блаженият бил мирен и чистосърдечен, декориран с особена елементарност на нравите и всички се удивлявали на неговата доброта и добрина, на безпрекословното му, покорно смирение към стареца, на упоритостта и търпението му в компликациите на аскетическия живот.

Не след дълго време старецът посветил младежа във великата схима на монашеството. Под негово управление Прокопий се отдал извънредно на подвизи за ликвидиране от всяка телесна и духовна нечистотия, за нравствено възвисяване и благоуподобяване.

Hе след дълго обаче Прокопий изпаднал в отпадналост. Тъгувал за родното място, за околните и приятелите. Не издържал и напуснал Света гора. Но не се завърнал в България, а отпътувал за Цариград, а оттова в Мала Азия (град Смирна). Там почнал да размишлява върху своята постъпка и изпаднал в обезсърчение. Какво е станало там остава мистерия. Младежът се лутал несретник, само че нещо се случило и попаднал в ръцете на управляващите. Житията му редят, че един ден неумишлено отишъл при кадията на града. Охраната го запитала да не би да има някакво дело или да желае да стане мохамеданин. Той дал отговор: „ Да. “ Какво разбрали не е ясно, само че го повлекли с огромна наслада и го показали пред съдията с думите: „ Този човек, който е християнин, желае да стане мюсюлманин; тъй че през днешния ден имаш да извършиш едно положително дело. “

Още на другия ден след обрязването инокът осъзнал какво е сторил и съвестта почнала да го изтезава. Нямал покой ни ден, ни нощ. Тогава потърсил свещеник и в изповед разкрил своя грях. Разкаял се от цяло сърце, само че отново не му олеквало. Тогава решил да почине за Христа. Започнал да пости и горещо да се моли. Заедно с духовника прочели молебствия пред Cвета Богородица, измолили нейната протекция и Прокопий тръгнал.

На 15-ия ден от отричането той се явил в турското съдилище. Хвърлил чалмата и декларирал, че е християнин. Започнали да го заплашват, само че той не се трогнал. Предлагали му благосъстояния и почести, още веднъж не го склонили. Единственото нещо, за което жадувал, било да почине за Иисус Христос.

Осъдили го на гибел. Мъжеството му смутило иноверците. Когато пристигнало време да бъде обезглавен, никой от поробителите не се осмелявал. Намерили едни нарушител, който го екзекутирал. Tова станало на 25 юни 1810 г.