Наталия Атанасова - сивият кардинал на сивия котарак Румен
Котаракът Румен ни гледа ядосано от най-отдалечения завършек на хола, сгънат сред вратите на спалнята и кабинета. Природата му на Алфамашкар Хобавец е обърнала възмутено тил на цялата тази дисхармония, която основава екипът на EVA, пробвайки се да го снима на корица дружно с неговата собственичка Ч. Т. (Чистачът на тоалетната), т.е. Наталия Атанасова. На всичкото от горната страна е пристигнал и екип на предаването „ Малки истории “ на Българска национална телевизия, който документира всичко това.Сърдито гледа и коректорката на EVA, когато упорствам да запазим кривописа на Румен. Но се обосновавам – може да е котарак и да е четиригодишен, само че има 54 хиляди, две книги, десетки хиляди календари, картички и изявленията в национални малките екрани и вестници, в това число в „ Литературен вестник “ пред самата му основна редакторка професор Амелия Личева, поетеса и книжовен критик. Искам да кажа – с това съществено сиви зад тила си не е ли заслужил почитание котаракът инфлуенсър.И по този начин, в навечерието на годината на Черния воден тигър (според Китайския зодиак) EVA реши да я посрещне с по-малък, само че не по-малко горделив представител на семейство котки – котарака Румен, родом софиянец, по порода – британец. И със създателката на неговия баснословен облик, т.е. със Сивия кардинал на сивия котарак – архитектката Наталия Атанасова. Наталия няма общо с рекламния бизнес, както мнозина упорстват. Тя е от Бургас. Там е приключила британската гимназия, а след това – архитектура в УАСГ. Заедно с Никола Груев-Котарашки е създател на фасадата и фоайето на Малък градски спектакъл зад канала. От години има бутик за винтидж облекла в центъра на София с чудесна селекция. Красива, изобретателна, артистична и занимателна, би била още по-добра Амели Пулен от Одри Тоту, тъй като е напълно същинска. От нищото изтегля нишка на история и сътворява баснословен свят. И някак си го подрежда по магически метод, измагьосва го, както би споделил преводачът на Хари Потър. Котките в близост проговарят, възглавниците се трансформират в квадратни лисици, бройлерите в хладилника викат за помощ. А на вратата на дома й вместо табелка има надпис „ Даваме локум “. 
Една заран взех решение да си взема котка. Приятелят ми реагира: „ Котка у дома? Не. Абсурд! “ Казвам – по този начин ли. Намерих най-евтината публикация в OLX. Пак сподели – не, след това склони да ги разгледаме. Следобеда отидохме в квартал „ Гео Милев “ и се прибрахме с Румен. Със Златин се снабдих година по-късно, по същия метод. Но узряла за концепцията, че е жалко да се купуват с пари домашни любимци, си взех непородисто коте, открито на улицата в кашон. Кога разбра, че Котаракът Румен е прочут? Около шест месеца, откакто направих страницата му във Facebook. Още набираше известност. Имаше към 10 000 почитатели. И ни поканиха на котешкото ревю в музея „ Земята и хората “. То се организира два пъти годишно и се радва на огромна посещаемост. Дотогава мислех, че да си прочут в интернет, е като да си богат на монополи и че всичките тия „ лайкове “, мнения и споделяния нямат никакво значение в живия живот. Оказа се, че не съм била права. Пред нашия непретенциозен щанд се изви опашка, каквато съм виждала единствено по комунизма за банани. Бях подготвила няколкостотин картички, към които почитател на Румен добави още и отново не стигнаха за подписи за всички искащи. За два часа събрахме над 2000 лв. дарения, с цел да помогнем на котенце, на което му предстоеше интервенция. Може би това ми даде храброст да издам първата книга на Румен, а на идната година - и втората.
Не го прави това!! – виква Наталия. – Сега е боядисвано, бе човек! (Котаракът Румен повърхностно си остри ноктите в черната стена, все едно свири на пиано.)Наталия хлътва в прилежащата стая и ми носи книгите на Румен, календар за 2022 година и картички с неприятната версия на всяка зодия.Трябва да създадем и трета книга – изяснява, – но очаквам да свърши пандемията, че нито показване можеш да направиш, нито хора да събереш! Така, да се отъркаш малко в славата! По какъв брой календара печаташ? Около 1500 годишно и до края на януари свършват. Малка част от тях подарявам на няколко ветеринарни клиники да компенсират най-малко частично грижата, която от време на време поставят за животни от улицата. Имаш ли другарства около котарака? Да. И това е едно от нещата, за които съм му доста признателна. С годините започваш да се виждаш с едни и същи хора, с които вършиме едни и същи неща, а аз с помощта на него имам нови и скъпи другарства. Старите ми другари леко ревнуват, в смисъл нали – айде отивай в този момент да се виждаш с почитателите, да ти обръщат внимание. Че неприятно ли е? Благодарение на страницата на Румен във Facebook открих редакторката на двете му книги Гергана Димитрова, която е началник на едно от най-изисканите издателства в страната -„ Лист “. Нейната котка беше същата порода. Оженихме ги и имахме потомство. Тогава природозащитниците скочиха като един и ни поругаха тотално. И с право!
Защо? И аз се питах същото, само че разбрах. Има доста бездомни котки за осиновяване и не е окей да бълваме поколение на нашите в жилищата си. Макар че и Румен го купих от апартаментно отглеждане. Благодарение на страницата се срещнах и с Маргарита Гигова – страхотна адвокатка по интелектуална благосъстоятелност. Писа ми с предложение да ми оказва помощ безусловно безплатно да записваме комерсиална марка на Котарака Румен. Тя е мацка, от остарял софийски жанр. Има и изказ, и фасон, и кашмир. И като ми се яви с кожените ръкавици на баба си, със златото на дядо си… Просто не виждам по какъв начин аз, такава каквато съм, по различен метод бих могла да додрапам до такава персона, в случай че не беше котаракът ми да ни срещне. Много се сприятелихме. Скоро се оказа безусловно права да упорства да запазим марката „ Котаракът Румен “. Тя ни потрябва малко, откакто я запазихме. Авторските права в България са много размито разбиране за множеството хора, а и за юридически лица. С лекост се употребяват непознати текстове, музика, изображения. Всичко минава в графата „ е, аре са! к‘во толкоз! “ И без това нищо не ти е коствало да го измислиш - значи е гратис.Друга от приятелките ми около котарака е Надя Брайт. Тя е стендъп комик, а и леко инфлуенсър си пада. Та се виждаме да вечеряме и да обсъждаме инфлуенсърски неща. На старите ми другари съм им надула към този момент главите и ми е неловко да спекулирам с търпението им. Докато с нея си оказваме помощ, говорейки за тия неща.
Една заран взех решение да си взема котка. Приятелят ми реагира: „ Котка у дома? Не. Абсурд! “ Казвам – по този начин ли. Намерих най-евтината публикация в OLX. Пак сподели – не, след това склони да ги разгледаме. Следобеда отидохме в квартал „ Гео Милев “ и се прибрахме с Румен. Със Златин се снабдих година по-късно, по същия метод. Но узряла за концепцията, че е жалко да се купуват с пари домашни любимци, си взех непородисто коте, открито на улицата в кашон. Кога разбра, че Котаракът Румен е прочут? Около шест месеца, откакто направих страницата му във Facebook. Още набираше известност. Имаше към 10 000 почитатели. И ни поканиха на котешкото ревю в музея „ Земята и хората “. То се организира два пъти годишно и се радва на огромна посещаемост. Дотогава мислех, че да си прочут в интернет, е като да си богат на монополи и че всичките тия „ лайкове “, мнения и споделяния нямат никакво значение в живия живот. Оказа се, че не съм била права. Пред нашия непретенциозен щанд се изви опашка, каквато съм виждала единствено по комунизма за банани. Бях подготвила няколкостотин картички, към които почитател на Румен добави още и отново не стигнаха за подписи за всички искащи. За два часа събрахме над 2000 лв. дарения, с цел да помогнем на котенце, на което му предстоеше интервенция. Може би това ми даде храброст да издам първата книга на Румен, а на идната година - и втората. Не го прави това!! – виква Наталия. – Сега е боядисвано, бе човек! (Котаракът Румен повърхностно си остри ноктите в черната стена, все едно свири на пиано.)Наталия хлътва в прилежащата стая и ми носи книгите на Румен, календар за 2022 година и картички с неприятната версия на всяка зодия.Трябва да създадем и трета книга – изяснява, – но очаквам да свърши пандемията, че нито показване можеш да направиш, нито хора да събереш! Така, да се отъркаш малко в славата! По какъв брой календара печаташ? Около 1500 годишно и до края на януари свършват. Малка част от тях подарявам на няколко ветеринарни клиники да компенсират най-малко частично грижата, която от време на време поставят за животни от улицата. Имаш ли другарства около котарака? Да. И това е едно от нещата, за които съм му доста признателна. С годините започваш да се виждаш с едни и същи хора, с които вършиме едни и същи неща, а аз с помощта на него имам нови и скъпи другарства. Старите ми другари леко ревнуват, в смисъл нали – айде отивай в този момент да се виждаш с почитателите, да ти обръщат внимание. Че неприятно ли е? Благодарение на страницата на Румен във Facebook открих редакторката на двете му книги Гергана Димитрова, която е началник на едно от най-изисканите издателства в страната -„ Лист “. Нейната котка беше същата порода. Оженихме ги и имахме потомство. Тогава природозащитниците скочиха като един и ни поругаха тотално. И с право!
Защо? И аз се питах същото, само че разбрах. Има доста бездомни котки за осиновяване и не е окей да бълваме поколение на нашите в жилищата си. Макар че и Румен го купих от апартаментно отглеждане. Благодарение на страницата се срещнах и с Маргарита Гигова – страхотна адвокатка по интелектуална благосъстоятелност. Писа ми с предложение да ми оказва помощ безусловно безплатно да записваме комерсиална марка на Котарака Румен. Тя е мацка, от остарял софийски жанр. Има и изказ, и фасон, и кашмир. И като ми се яви с кожените ръкавици на баба си, със златото на дядо си… Просто не виждам по какъв начин аз, такава каквато съм, по различен метод бих могла да додрапам до такава персона, в случай че не беше котаракът ми да ни срещне. Много се сприятелихме. Скоро се оказа безусловно права да упорства да запазим марката „ Котаракът Румен “. Тя ни потрябва малко, откакто я запазихме. Авторските права в България са много размито разбиране за множеството хора, а и за юридически лица. С лекост се употребяват непознати текстове, музика, изображения. Всичко минава в графата „ е, аре са! к‘во толкоз! “ И без това нищо не ти е коствало да го измислиш - значи е гратис.Друга от приятелките ми около котарака е Надя Брайт. Тя е стендъп комик, а и леко инфлуенсър си пада. Та се виждаме да вечеряме и да обсъждаме инфлуенсърски неща. На старите ми другари съм им надула към този момент главите и ми е неловко да спекулирам с търпението им. Докато с нея си оказваме помощ, говорейки за тия неща. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ