28 юни за Сърбия - защо Видовден от векове е една от най-важните дати в историята й
Косовската борба, атентатът против Франц Фердинанд, който докара до Първата международна война, краят на Първата международна война са значими исторически събития и въпреки да ги разделят епохи, десетилетия и години, всички са се случили на днешната дата - 28 юни. Списъкът от значими за Сърбия събития не свършва дотук, написа през днешния ден белградският вестник " Блиц ", представен от Българска телеграфна агенция.
В църковния календар днешният ден, 28 юни е маркиран като Видовден, а самият празник се свързва най-често с първото и най-важно събитие в сръбската история и митология - Косовската борба. Празникът е отдаден на княз Лазар. Затова Видовден е ден на тъга и сръбският народ е запазил обичая на този ден да не се пее и танцува и да се спрат всички огромни работи. В църквите за Видовден се отслужват помени за всички починали във войните.
Самият празник всъщност е памет за Косовската борба, която се състоя на 28 юни 1389 година, или на 15 юни по остарелия календар, на Газиместан, и е респект към починалите във всички войни. Предполага се, че турският султан Мурад Първи е имал доста по-голяма армия, само че войската на цар Лазар е била покрай успеха. И двамата владетели са починали в този ден. Безспорна последица е, че Сърбия скоро по-късно става васална страна, само че борбата е втъкана в сръбската национална еднаквост като огромна морална победа.
Друго значимо събитие на днешния ден в сръбската история е приемането през 1869 година на третата сръбска конституция - първата призната от суверенни държавни органи, т.е. за която не е било належащо признание от страна на Османската империя.
С тази конституция е въведена самостоятелна правосъдна система, въведени са правосъдни заседатели, интензивно изборно право е имал всеки жител, който заплаща налог за парцел, работа или доход. Признава се самоуправлението на общините.
На 28 юни 1914 година е осъществен атентатът в Сараево, довел до Първата международна война. Революционерът Гаврило Принцип убива австроунгарския престолонаследник Франц Фердинанд. Сърбия отхвърля обвиняванията на Австро-Унгария, че носи каквато и да е отговорност за събитието. Последва австроунгарски ултиматум, който Сърбия отхвърля да извърши и месец по-късно Виена афишира на Сърбия война, която бързо прераства в международна.
Също на 28 юни 1919 година с подписването на Версайския контракт с победена Германия е разгласен краят на Първата международна война. Политическата карта на Европа е изменена доста, а един от резултатите от Версайския контракт е интернационалното признание на новосъздадените страни - Кралството на сърби, хървати и словенци, на Полша, Чехословакия, Унгария, Финландия, Естония, Литва и Латвия.
Две години по-късно Великото заседание на Кралството на сърби, хървати и словенци гласоподава Видовденската конституция, с която страната е оповестена за конституционна парламентарна монархия, водена от династията Караджорджевич.
На 28 юни 2001 година някогашният президент на Сърбия и СР Югославия Слободан Милошевич бе предаден на Трибунала в Хага по обвинявания във военни закононарушения в Косово, към които бяха добавени и обвинявания във военни закононарушения и геноцид в Босна и Херцеговина и военни закононарушения в Хърватия.
Още едно видовденско събитие е обвързвано с Милошевич - неговата тирада на Газиместан по случай 600 години от Косовската борба. Смята се, че на събитието са участвали над един милион души, а централно събитие бе речта на Милошевич, когато той сподели на локалните сърби, че към този момент никой няма да ги бие. Тази дата е считана за момента, в който Милошевич дефинитивно е укрепил властта си в еднопартийна Сърбия.
На днешния ден през 2006 година някогашният пълководец на Червените барети Милорад Улемек Легия получи присъда 40 години затвор като един от уредниците на убийството на премиера Зоран Джинджич, също 40 години за убийството на някогашния президент Иван Стамболич и опита за ликвидиране на водача на Сръбското придвижване за обновяване Вук Драшкович в Будва и за атентата на Ибърската автомагистрала, когато бяха убити четирима членове на СДО /15 години/.
На Видовден, 28 юни 2006 година Върховният съд на Сърбия удостовери тази присъда. /БТА
В църковния календар днешният ден, 28 юни е маркиран като Видовден, а самият празник се свързва най-често с първото и най-важно събитие в сръбската история и митология - Косовската борба. Празникът е отдаден на княз Лазар. Затова Видовден е ден на тъга и сръбският народ е запазил обичая на този ден да не се пее и танцува и да се спрат всички огромни работи. В църквите за Видовден се отслужват помени за всички починали във войните.
Самият празник всъщност е памет за Косовската борба, която се състоя на 28 юни 1389 година, или на 15 юни по остарелия календар, на Газиместан, и е респект към починалите във всички войни. Предполага се, че турският султан Мурад Първи е имал доста по-голяма армия, само че войската на цар Лазар е била покрай успеха. И двамата владетели са починали в този ден. Безспорна последица е, че Сърбия скоро по-късно става васална страна, само че борбата е втъкана в сръбската национална еднаквост като огромна морална победа.
Друго значимо събитие на днешния ден в сръбската история е приемането през 1869 година на третата сръбска конституция - първата призната от суверенни държавни органи, т.е. за която не е било належащо признание от страна на Османската империя.
С тази конституция е въведена самостоятелна правосъдна система, въведени са правосъдни заседатели, интензивно изборно право е имал всеки жител, който заплаща налог за парцел, работа или доход. Признава се самоуправлението на общините.
На 28 юни 1914 година е осъществен атентатът в Сараево, довел до Първата международна война. Революционерът Гаврило Принцип убива австроунгарския престолонаследник Франц Фердинанд. Сърбия отхвърля обвиняванията на Австро-Унгария, че носи каквато и да е отговорност за събитието. Последва австроунгарски ултиматум, който Сърбия отхвърля да извърши и месец по-късно Виена афишира на Сърбия война, която бързо прераства в международна.
Също на 28 юни 1919 година с подписването на Версайския контракт с победена Германия е разгласен краят на Първата международна война. Политическата карта на Европа е изменена доста, а един от резултатите от Версайския контракт е интернационалното признание на новосъздадените страни - Кралството на сърби, хървати и словенци, на Полша, Чехословакия, Унгария, Финландия, Естония, Литва и Латвия.
Две години по-късно Великото заседание на Кралството на сърби, хървати и словенци гласоподава Видовденската конституция, с която страната е оповестена за конституционна парламентарна монархия, водена от династията Караджорджевич.
На 28 юни 2001 година някогашният президент на Сърбия и СР Югославия Слободан Милошевич бе предаден на Трибунала в Хага по обвинявания във военни закононарушения в Косово, към които бяха добавени и обвинявания във военни закононарушения и геноцид в Босна и Херцеговина и военни закононарушения в Хърватия.
Още едно видовденско събитие е обвързвано с Милошевич - неговата тирада на Газиместан по случай 600 години от Косовската борба. Смята се, че на събитието са участвали над един милион души, а централно събитие бе речта на Милошевич, когато той сподели на локалните сърби, че към този момент никой няма да ги бие. Тази дата е считана за момента, в който Милошевич дефинитивно е укрепил властта си в еднопартийна Сърбия.
На днешния ден през 2006 година някогашният пълководец на Червените барети Милорад Улемек Легия получи присъда 40 години затвор като един от уредниците на убийството на премиера Зоран Джинджич, също 40 години за убийството на някогашния президент Иван Стамболич и опита за ликвидиране на водача на Сръбското придвижване за обновяване Вук Драшкович в Будва и за атентата на Ибърската автомагистрала, когато бяха убити четирима членове на СДО /15 години/.
На Видовден, 28 юни 2006 година Върховният съд на Сърбия удостовери тази присъда. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ