The New York Times: Коронавирусът няма да спре да се развива, когато ваксината пристигне
Коронавирусът не се трансформира във разнообразни форми като грипния вирус. С течение на времето той може да стане резистентен на ваксини. Това кара откривателите да упорстват за зоркост, написа авторитетният в собствен материал под заглавие " няма да спре да се развива, когато имунизацията дойде ".
В есе от 1988 година за пандемиите Джошуа Ледерберг, нобелов лауреат и президент на университета " Рокфелер ", подсети на здравната общественост, че що се отнася до инфекциозните болести, законите на Дарвин са толкоз значими, колкото имунизациите на Пастьор.
С появяването на ефикасни претенденти за ваксина, наподобява, че този път човечеството може и да надделее, въпреки и със цената на загубите на доста животи.
Има няколко аргументи да бъдем оптимисти, че няма да стане резистентен на ваксини. Преди няколко години доктор Кенеди и доктор Рийд показаха разбор на разликата сред устойчивостта към медикаменти и ваксини. Нито бактериите, нито вирусите развиват устойчивост към имунизациите толкоз елементарно, колкото към медикаментите, пишат специалистите. Ваксината против едра шарка в никакъв случай не е изгубила своята успеваемост, нито имунизациите против морбили или полиомиелит, макар годините на приложимост.
Антибиотиците, въпреки това, могат бързо да станат безполезни, защото бактериите и други патогени като вируси и гъбички развиват защитни сили. А устойчивостта се ускорява и към други медикаменти.
Ваксините оферират на имунната система на организма взор върху вируса и тогава имунната система построява необятна офанзива. Например, след " изстрел " на тетанус, имунната система на човек може да създаде 100 разнообразни антитела.
" При хората тип бактерии, които предизвикват пневмония, развиха устойчивост към ваксина, когато бактериите се комбинираха в природата със съществуващи варианти, които бяха естествено устойчиви. Ваксина против хепатит " В " основава антитела, ориентирани единствено към една дребна част от един протеин - верига, направена от девет аминокиселини. В същото време наподобява, че имунизацията против коклюш също води до устойчивост. Тя е работила за отбиване на заболяването, само че е ориентирана единствено към няколко протеина и не е ефикасна за прекъсване на инфекцията и предаването на вируса ", отбелязва още американският вестник.
The New York Times написа, че, които са в развой на разработка, употребяват разнообразни способи да накарат имунната система да реагира. Някои коронавирусни ваксини, които се създават или се употребяват в Русия и Китай, разчитат на цели вирусни частици, инактивирани или атенюирани, с цел да провокират отговор на имунната система да реагира единствено на част от ковид, тъй наречените наименуван `шипов протеин`.
Кандидати за ваксина като тези от Pfizer и Moderna, които се приближават до тестванията на Агенцията по храните и медикаментите в Съединени американски щати за първа приложимост още през декември, имат за цел да накарат имунната система да реагира единствено на част от ковид.
Д-р Кенеди споделя, че това не е безусловно проблем. „ Ваксината, основана единствено на въпросния протеин, има капацитет да генерира необятен имунен отговор, защото има голям брой места на протеина, където могат да се свържат мощни обезвреждащи антитела “.
Въпреки че това са първите ваксини, които употребяват РНК частици, с цел да инструктират клетките да създават вирусен протеин, други ваксини употребяват елементи от вируса. Досега, споделя доктор Кенеди, няма доказателства, които да демонстрират, че един тип ваксина е по-вероятно да провокира резистентност. „ Видяхме, че ваксиналната устойчивост се развива против доста разнообразни типове ваксини, само че има и доста образци за всяка от тях, при които устойчивостта в никакъв случай не е зародила “.
Резистентността може да се развие и по способи, които не се дефинират от действието на имунизацията. Вероятно към този момент има разновидности на ковид, които са по-малко податливи на дейностите на имунизациите. Тази угриженост подтикна Дания да вземем за пример да разгласи, че ще унищожи голямо количество норки, защото се появиха опасения, че вирусът се е появил в във въпросните животни
В есе от 1988 година за пандемиите Джошуа Ледерберг, нобелов лауреат и президент на университета " Рокфелер ", подсети на здравната общественост, че що се отнася до инфекциозните болести, законите на Дарвин са толкоз значими, колкото имунизациите на Пастьор.
С появяването на ефикасни претенденти за ваксина, наподобява, че този път човечеството може и да надделее, въпреки и със цената на загубите на доста животи.
Има няколко аргументи да бъдем оптимисти, че няма да стане резистентен на ваксини. Преди няколко години доктор Кенеди и доктор Рийд показаха разбор на разликата сред устойчивостта към медикаменти и ваксини. Нито бактериите, нито вирусите развиват устойчивост към имунизациите толкоз елементарно, колкото към медикаментите, пишат специалистите. Ваксината против едра шарка в никакъв случай не е изгубила своята успеваемост, нито имунизациите против морбили или полиомиелит, макар годините на приложимост.
Антибиотиците, въпреки това, могат бързо да станат безполезни, защото бактериите и други патогени като вируси и гъбички развиват защитни сили. А устойчивостта се ускорява и към други медикаменти.
Ваксините оферират на имунната система на организма взор върху вируса и тогава имунната система построява необятна офанзива. Например, след " изстрел " на тетанус, имунната система на човек може да създаде 100 разнообразни антитела.
" При хората тип бактерии, които предизвикват пневмония, развиха устойчивост към ваксина, когато бактериите се комбинираха в природата със съществуващи варианти, които бяха естествено устойчиви. Ваксина против хепатит " В " основава антитела, ориентирани единствено към една дребна част от един протеин - верига, направена от девет аминокиселини. В същото време наподобява, че имунизацията против коклюш също води до устойчивост. Тя е работила за отбиване на заболяването, само че е ориентирана единствено към няколко протеина и не е ефикасна за прекъсване на инфекцията и предаването на вируса ", отбелязва още американският вестник.
The New York Times написа, че, които са в развой на разработка, употребяват разнообразни способи да накарат имунната система да реагира. Някои коронавирусни ваксини, които се създават или се употребяват в Русия и Китай, разчитат на цели вирусни частици, инактивирани или атенюирани, с цел да провокират отговор на имунната система да реагира единствено на част от ковид, тъй наречените наименуван `шипов протеин`.
Кандидати за ваксина като тези от Pfizer и Moderna, които се приближават до тестванията на Агенцията по храните и медикаментите в Съединени американски щати за първа приложимост още през декември, имат за цел да накарат имунната система да реагира единствено на част от ковид.
Д-р Кенеди споделя, че това не е безусловно проблем. „ Ваксината, основана единствено на въпросния протеин, има капацитет да генерира необятен имунен отговор, защото има голям брой места на протеина, където могат да се свържат мощни обезвреждащи антитела “.
Въпреки че това са първите ваксини, които употребяват РНК частици, с цел да инструктират клетките да създават вирусен протеин, други ваксини употребяват елементи от вируса. Досега, споделя доктор Кенеди, няма доказателства, които да демонстрират, че един тип ваксина е по-вероятно да провокира резистентност. „ Видяхме, че ваксиналната устойчивост се развива против доста разнообразни типове ваксини, само че има и доста образци за всяка от тях, при които устойчивостта в никакъв случай не е зародила “.
Резистентността може да се развие и по способи, които не се дефинират от действието на имунизацията. Вероятно към този момент има разновидности на ковид, които са по-малко податливи на дейностите на имунизациите. Тази угриженост подтикна Дания да вземем за пример да разгласи, че ще унищожи голямо количество норки, защото се появиха опасения, че вирусът се е появил в във въпросните животни
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ