Провалът на Копенхаген компрометира големите планове за климата
Копенхаген – един от най-зелените градове в света, поради културата на колоездене и други начинания, се провали в желанието си стане въглеродно безпристрастен до 2025 година Този крах в световната конкуренция за чисти нулеви излъчвания (баланс сред издадения и всмукания CO₂) може да бъде обезсърчаващ и за останалите, само че и сигнал, че ограниченията за попречване на изменението на климата изискват по-голямо внимание. Това пишат в публикация за The Conversation Кирстин Лунд Кристиансен, докторант по политическа екология в Копенхагенски университет , и Инге-Мерете Хугаард, постдокторант по политическа екология в Университет Лунд.
Копенхаген се радва на интернационално самопризнание от 2012-а, когато разгласи проекта си да се трансформира в първия въглеродно безпристрастен град в света до 2025 година В този интервал датската столица си сложи за цел да понижи излъчванията с 80% посредством потребление на биомаса, вятър и слънчева сила от своите системи за зареждане и централно отопление, реновиране на здания, с цел да станат енергийно ефикасни, и възстановяване на публичния превоз.
Останалите излъчвания трябваше да бъдат очистени от CO₂ посредством инсталиране на технология за хващане и предпазване на въглерод (CCS) в локалния цех за произвеждане на сила от боклуци, преди част от тях да отидат в атмосферата, а друга – изолирани за подземно предпазване. Но при започване на август 2022 година полудържавната комунална компания Amager Resource Center (ARC), която ръководи завода, разгласи, че не дава отговор на изискванията за национално финансиране за CCS. То би им разрешило да уловят CO₂, генериран от изгарянето на градските боклуци. Така Копенхаген на процедура отстъпи от даденото заричане.
Градове, като Глазгоу и Хелзинки, и компании, в това число IKEA и Apple, са поели сходни задължения за „ чиста нула ” до 2030, 2045 или 2050 година Това основава усещането, че се приготвят задоволително ограничения за справяне с изменението на климата.
Различни отчети и изследвания демонстрират, че тези обещания постоянно икономисват значими детайлности, като не включват отчети за напредъка или не прецизират излъчванията, към които са ориентирани. Критици предизвестяват, че концепцията за „ чиста нула ” може да послужи единствено за „ позеленяване ” на репутации и за понижаване на спешността към декарбонизацията.
Копенхаген надали ще бъде последният, който ще се откаже от обещанието си за „ чиста нула ”. Примерът на града да разчита на незрели технологии и външно финансиране демонстрира по какъв начин сходни проекти за климата могат да се разпаднат в бъдеще.
Вяра в технологиите
Опитът на датската столица обрисува два казуса, които биха хвърлили сянка върху триумфа и на други сходни тактики. Първо, разчитането на незрели технологии.
Планът на Копенхаген за постигане на чисти нулеви излъчвания не постоянно включва CCS. Когато градът разгласи през 2012-а задачата си за 2025 година, Датският парламент преди малко беше отхвърлил молба от шведската енергийна компания Vattenfall за внедряване на CCS в нейната въглищна електроцентрала в Северен Ютланд. Депутатите желаеха първо да видят опита с CCS в чужбина, преди да го разрешат в Дания.
Вместо това през 2012 година проектът на Копенхаген разчиташе на упованията за понижаване на излъчванията на завода за превръщане на отпадъците в сила посредством преработване на повече пластмаси и увеличение на съотношението на органичните боклуци, които се смятат за въглеродно неутрално. Но когато третата и последна пътна карта за прехода на града бе показана през 2021 година, се оказа, че има дефицит от 430 000 тона CO₂.
Наред с други ограничения, CCS – в сходство с новата национална политика – трябваше да бъде конфигуриран в завода, с цел да се преодолее празнината посредством понижаване на 390 000 т CO₂. Компанията, ръководеща завода, допусна, че технологията може да улови до 500 000 тона.
Копенхаген не е единственият, който включва CCS в своята тактика за климата. Осло и Стокхолм също чакат да доближат чиста нула с него. Националната климатична тактика на Дания чака CCS да понижи сред 3,5 млн. и 8 млн. т CO₂ до 2030 година
Въпреки вярата, вложена в нея, технологията за хващане на въглерод има незадоволителни резултати. Ново изследване на мозъчния концерн на Института за енергийна стопанска система и финансов разбор откри, че плановете за хващане и предпазване на въглерод (CCS) се показват по-слабо от декларираните цели за понижаване на излъчванията.
Специалните вложения в технология за предпазване на въглерод се възвръщат постепенно. В резултат на това CCS се употребява значително за удължение на периода на валидност на изкопаемите горива, защото уловеният CO₂ може да бъде инжектиран в нефтени кладенци за добиване на в допълнение масло. Тези и други проблеми са докладвани на общинските управляващи в Копенхаген като обилни опасности, които компрометират задачата.
Липса на отчетност
Вторият проблем визира въпроса за отчетността. Кой в последна сметка е виновен за неуспеха на Копенхаген да реализира задачата си за „ чиста нула ”?
Когато комуналната компания ARC за първи път разгласи проекта за внедряване на CCS в завода си за произвеждане на сила от боклуци през 2021 година, тя разчиташе на външно финансиране и подкрепяща политическа рамка, с цел да направи това.
Сега ръководителят на Градската комисия по технологии и околна среда подлага на критика политиците за съзнателното слагане на финансови критерии, които комуналното дружество не може да извърши, само че които попречват пътя на града към климатична индиферентност. И по този начин, щафетата на отговорността е предадена.
Целите за излъчвания би трябвало да се основават на надеждни ограничения, които са в пълномощията на тези, които ги дават обещание. Трябва да има ясни способи за възлагане на отговорност, в случай че тези проекти се провалят. Когато организациите дават великодушни обещания, които в последна сметка зависят от дейностите на другите, с цел да съумеят, обществеността е права да слага под подозрение тяхната годност.
Кметът на Копенхаген допусна, че градът към момента може да доближи климатична индиферентност през 2026, 2027 или 2028 година И въпреки всичко този случай демонстрира какъв брой елементарно могат да се разпаднат проектите за „ чиста нула ”. Той разкрива заплахите от настоящия некоординиран метод, при който всяка организация е свободна да даде привличащо вниманието заричане, без да регистрира изцяло действителностите. Това, от което се нуждаем, е лицата, вземащи политически и корпоративни решения, да показват надеждни проекти за нужната дълбока декарбонизация на обществото.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Копенхаген се радва на интернационално самопризнание от 2012-а, когато разгласи проекта си да се трансформира в първия въглеродно безпристрастен град в света до 2025 година В този интервал датската столица си сложи за цел да понижи излъчванията с 80% посредством потребление на биомаса, вятър и слънчева сила от своите системи за зареждане и централно отопление, реновиране на здания, с цел да станат енергийно ефикасни, и възстановяване на публичния превоз.
Останалите излъчвания трябваше да бъдат очистени от CO₂ посредством инсталиране на технология за хващане и предпазване на въглерод (CCS) в локалния цех за произвеждане на сила от боклуци, преди част от тях да отидат в атмосферата, а друга – изолирани за подземно предпазване. Но при започване на август 2022 година полудържавната комунална компания Amager Resource Center (ARC), която ръководи завода, разгласи, че не дава отговор на изискванията за национално финансиране за CCS. То би им разрешило да уловят CO₂, генериран от изгарянето на градските боклуци. Така Копенхаген на процедура отстъпи от даденото заричане.
Градове, като Глазгоу и Хелзинки, и компании, в това число IKEA и Apple, са поели сходни задължения за „ чиста нула ” до 2030, 2045 или 2050 година Това основава усещането, че се приготвят задоволително ограничения за справяне с изменението на климата.
Различни отчети и изследвания демонстрират, че тези обещания постоянно икономисват значими детайлности, като не включват отчети за напредъка или не прецизират излъчванията, към които са ориентирани. Критици предизвестяват, че концепцията за „ чиста нула ” може да послужи единствено за „ позеленяване ” на репутации и за понижаване на спешността към декарбонизацията.
Копенхаген надали ще бъде последният, който ще се откаже от обещанието си за „ чиста нула ”. Примерът на града да разчита на незрели технологии и външно финансиране демонстрира по какъв начин сходни проекти за климата могат да се разпаднат в бъдеще.
Вяра в технологиите
Опитът на датската столица обрисува два казуса, които биха хвърлили сянка върху триумфа и на други сходни тактики. Първо, разчитането на незрели технологии.
Планът на Копенхаген за постигане на чисти нулеви излъчвания не постоянно включва CCS. Когато градът разгласи през 2012-а задачата си за 2025 година, Датският парламент преди малко беше отхвърлил молба от шведската енергийна компания Vattenfall за внедряване на CCS в нейната въглищна електроцентрала в Северен Ютланд. Депутатите желаеха първо да видят опита с CCS в чужбина, преди да го разрешат в Дания.
Вместо това през 2012 година проектът на Копенхаген разчиташе на упованията за понижаване на излъчванията на завода за превръщане на отпадъците в сила посредством преработване на повече пластмаси и увеличение на съотношението на органичните боклуци, които се смятат за въглеродно неутрално. Но когато третата и последна пътна карта за прехода на града бе показана през 2021 година, се оказа, че има дефицит от 430 000 тона CO₂.
Наред с други ограничения, CCS – в сходство с новата национална политика – трябваше да бъде конфигуриран в завода, с цел да се преодолее празнината посредством понижаване на 390 000 т CO₂. Компанията, ръководеща завода, допусна, че технологията може да улови до 500 000 тона.
Копенхаген не е единственият, който включва CCS в своята тактика за климата. Осло и Стокхолм също чакат да доближат чиста нула с него. Националната климатична тактика на Дания чака CCS да понижи сред 3,5 млн. и 8 млн. т CO₂ до 2030 година
Въпреки вярата, вложена в нея, технологията за хващане на въглерод има незадоволителни резултати. Ново изследване на мозъчния концерн на Института за енергийна стопанска система и финансов разбор откри, че плановете за хващане и предпазване на въглерод (CCS) се показват по-слабо от декларираните цели за понижаване на излъчванията.
Специалните вложения в технология за предпазване на въглерод се възвръщат постепенно. В резултат на това CCS се употребява значително за удължение на периода на валидност на изкопаемите горива, защото уловеният CO₂ може да бъде инжектиран в нефтени кладенци за добиване на в допълнение масло. Тези и други проблеми са докладвани на общинските управляващи в Копенхаген като обилни опасности, които компрометират задачата.
Липса на отчетност
Вторият проблем визира въпроса за отчетността. Кой в последна сметка е виновен за неуспеха на Копенхаген да реализира задачата си за „ чиста нула ”?
Когато комуналната компания ARC за първи път разгласи проекта за внедряване на CCS в завода си за произвеждане на сила от боклуци през 2021 година, тя разчиташе на външно финансиране и подкрепяща политическа рамка, с цел да направи това.
Сега ръководителят на Градската комисия по технологии и околна среда подлага на критика политиците за съзнателното слагане на финансови критерии, които комуналното дружество не може да извърши, само че които попречват пътя на града към климатична индиферентност. И по този начин, щафетата на отговорността е предадена.
Целите за излъчвания би трябвало да се основават на надеждни ограничения, които са в пълномощията на тези, които ги дават обещание. Трябва да има ясни способи за възлагане на отговорност, в случай че тези проекти се провалят. Когато организациите дават великодушни обещания, които в последна сметка зависят от дейностите на другите, с цел да съумеят, обществеността е права да слага под подозрение тяхната годност.
Кметът на Копенхаген допусна, че градът към момента може да доближи климатична индиферентност през 2026, 2027 или 2028 година И въпреки всичко този случай демонстрира какъв брой елементарно могат да се разпаднат проектите за „ чиста нула ”. Той разкрива заплахите от настоящия некоординиран метод, при който всяка организация е свободна да даде привличащо вниманието заричане, без да регистрира изцяло действителностите. Това, от което се нуждаем, е лицата, вземащи политически и корпоративни решения, да показват надеждни проекти за нужната дълбока декарбонизация на обществото.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ