Конституционният съд (КС) отхвърли искането на народни представители от ГЕРБ

Конституционният съд (КС) отхвърли настояването на народни представители от ГЕРБ от състава на 48-ото Народно заседание да се произнесе по въпроса може ли следователи да проверяват основния прокурор. На съвещанието са участвали всички 10 конституционни съдии и решението е признато единомислещо, оповестиха от Конституционен съд, като се чака цялостният текст на решението им да бъде оповестен по-късно.

В последния работен ден на предходното Народно заседание цялата парламентарна група на ГЕРБ внесе искане за пояснение в Конституционния съд на " самостоятелност на правосъдната власт " и дали с изключение на самостоятелност от другите две управляващи - законодателна и изпълнителна, понятието включва и самостоятелност сред трите органа на правосъдната власт - съд, прокуратура и разследване.

ГЕРБ търси от Конституционния съд причини, че следствието може да проверява основния прокурор

ГЕРБ бяха главният отпор против плановете в предходния парламент, с които се предвиждаше основаване на механизъм за следствие на основния прокурор. Основният им претекст беше, че те са противоконституционни.

Предложенията за промени в Наказателно-процесуалния кодекс бяха няколко с разнообразни вносителя, като главният от тях е на Министерския съвет и планува пъкъл хок прокурор да проверява сигналите за осъществени закононарушения против основния прокурор., 1 срещу и без " въздържал се " на първо четене, само че след това с гласовете на беше отхвърлена концепцията на " Демократична България " срокът сред двете четения да бъде скъсен, с цел да може Народното събрание да одобри дефинитивно плана.
Промените са свързани с ангажимент на България по Плана за възобновяване и резистентност и идващият парламент сигурно ще би трябвало още веднъж да се занимае с въпроса.
66-имата депутати от ГЕРБ написаха до Конституционния съд:

" Правният интерес от пояснение на нормата на член 117, алинея 2 на Конституцията произтича от обстоятелството, че Народното събрание ще се занимава с реформиране на правосъдната система, което ще засегне салдото сред трите органа, включени в структурата на правосъдната власт и статута на следователите в частност, както евентуално и структурата на Висшия правосъден съвет. " Съдебната промяна би трябвало да бъде сложена в конституционна рамка и нейната динамичност не може да излиза отвън заложените от Конституцията параметри. Поради това за нас на първо е значимо да знаем с акуратност кое е конституционосъобразното място на следователите, респективно на структурата " Следствие " /следствените органи, в системата на органите на правосъдната власт. От отговора на този въпрос ще следват опциите за промени в тази система. "

На първо четене Народното събрание извади Националната следствена работа от прокуратурата

Единият от законопроектите - този на " Възраждане ", предвиждаше основният прокурор да може да се проверява от самостоятелен следовател. В момента Националната следствена работа е част от прокуратурата, а шефът е директно зависещ на основния прокурор. Поправките на " Възраждане ", само че до разискване на второ четене не стигна време в предходния парламент.

Питането на ГЕРБ идва да поддържа усърдието на " Възраждане "

" Ако следователите и тяхната респективна организационна конструкция не бяха в действителност изгубили високия си парламентарен статус, може би сега някои животрептящи въпроси, като да вземем за пример: " Кой да проверява основния прокурор " или " Кой да преследва корупцията по високите етажи на властта " нямаше да съществуват и щяха да са се решили от единствено себе си ", написа още в настояването, в което се прави обзор на това каква е била структурата на правосъдната система преди и по какъв начин е имало интервал, в който прокурорите и следователите са били към съда.