Константин МишевВ края на 80-те и в началото на 90-те

...
Константин МишевВ края на 80-те и в началото на 90-те
Коментари Харесай

Като проклятие - 33 години белим люспи лук, а той е все необелен

Константин Мишев

В края на 80-те и при започване на 90-те години бях писал, че московската агентура е като лука. Белиш, белиш... и все има други люспи изпод. Да не се бърка това с романа " Люспи от лук " на една българска еврейка. Или книгата на Гюнтер Грас " Да люспиш лука ". Там той си признава, че е сътрудничил на мракобесниците.

За друго пиша. И първи бях в миналото, когато използвах тази метафора. Тогава смятах, че са най-малко три пласта неприятни люспи, преди да се стигне до здравия лук. Сега мисля, че са

18 пласта

Вижте какво става. Луковите люспи са в действителност 18... а може и да са повече. Белиш, белиш и излизат нови. А човек желае да стигне до това луково бяло, където към този момент няма люспи. И бели... бели... пустия лук. И най-после остава единствено ръката и ножът. Целият лук е отишъл в кошчето за отпадък.

Нашата България е тежко проядена от люспи... несъмнено болестта е толкоз мощна, че най-после не остава лук. А ние белим този лук. Вече 33 години. И когато чакаме да сме стигнали (да стигнем) до здравото стебло (стъбло) - нови люспи.

Но има и добра вест. Този път

видяхме кои са люспите

Руската агитация е прояла България като проказа. Защото през всичките тези години си затваряхме очите, когато проказата късаше части от нашата България. От Нефтохим на Костов през Руския газов поток на Борисов до съветските оръжейни и газови медиатори на Петков и Василев.

Белим лук... и все е необелен този запустял лук. Ще кажете... ГОЛЯМ ПРАЗ... И ПРАЗЪТ Е ЛУК. Дано сте прави. Аз съм обезверен. Да белиш лук 18 пъти и все да има за белене... Вчера още няколко осведомителни уеб страницата отидоха

в тима на Кремъл

Да не приказваме за политици, политолози и друго " ици " и " ози ". Ще употребявам една мексиканска сентенция... малко изменена. БОГ ДАЛЕЧ, А РУСИЯ БЛИЗО. Всъщност близо ли е или болестта е към този момент тук. В България. Във всяка люспа на лука, който белим и белим. И с цел да не завърша трагично... нещо оптимистично: СЛАВА НА УКРАЙНА! Уж няма доста общо това с предходните ми мисли, само че в действителност има извънредно доста общо!
Източник: faktor.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР