Раду Михайляну, режисьор: Европейското кино е в опасност
Конорежисьорът Раду Михайляну е роден в Румъния, само че още през 1980 година емигрира във Франция, бягайки от комунистическия режим. Автор е на филми като " Влакът на живота ", " След живота ", " Концертът " и " Изворът на дамите ", за които е получавал награди на фестивали като тези във Венеция и Берлин и които са били номинирани за оценки като " Златната палма " в Кан и " Златен глобус " за задграничен филм. През 2018 година неговата кино акомодация по романа " История на любовта " на Никол Краус беше част от конкурсната стратегия на " Синелибри ", а тази година той дойде в България, с цел да бъде част от журито на фестивала.
" Дневник " беседва с Раду Михайляну за сегашното и бъдещето на европейското кино и филмовите акомодации по литературни творби.
Една от главните тематики във Вашите филми е тази за идентичността. Защо е по този начин? И по какъв метод се самоидентифицирате като човек, който е румънски евреин, който от съвсем четири десетилетия живее във Франция?
- Наистина идентичността е една от тематиките, които жегвам в своята работа. Първата причина е, че аз самият съм бежанец. Всеки един бежанец си задава въпроса за своята еднаквост, тъй като когато заминеш, би трябвало се промениш и да се адаптираш. Затова и той се пита непрекъснато: " Кой съм аз вътре в себе си? ". Иначе от днешна позиция смятам себе си за евреин, за румънец, за французин и за жител на целия свят.
Как стои европейското кино в подтекста на глобализацията?
- Европейското кино продължава, наблягам към този момент, да бъде забавно. Но има огромна опасност - то е в заплаха, тъй като навлизаме в стадий, в който културата се размива от ден на ден в световната просвета. Която, на собствен ред, е подчинена на световни ползи и доста скоро ще бъде задвижвана от логаритъм. В тази борба има заплаха да изгубим своята искреност, своята почтеност и това, което ни отличава от другите. В тази посока в този момент се водят доста борби както на локално, по този начин и на световно равнище. Аз интензивно вземам участие в тях.
Една от тези борби е обвързвана с разпространяването на европейското кино. По какъв метод то може да се усъвършенства във времената на " Дисни "?
- Съществуват разнородни механизми за отбрана. Една от опциите е да се основат квоти за вложения по отношение на американските колоси. Да ги задължим, когато имат доходи от една европейска страна, да реинвестират част от тези доходи в локалната еднаквост и просвета. Другият механизъм е това, което назоваваме " моралното право на създателя " - създателят да има по-голямо право на избор и повече мощ от този, който дава парите. Една трета опция е самите ние да създадем мощна мрежа на разпространяване по целия свят. Така освен ще се пазиме, само че и ще можем да нападаме.
За какво е съумяла да се пребори до момента европейската кинообщност?
- През предходната година спечелихме извънредно значими борби по линията на две доста основни наставления на Европейския съюз. Знам защо приказвам, тъй като бях на предна линия. При Директивата за аудиовизуалните медийни услуги успяхме да договорим 30% от каталога на всички платформи и разпространители да се състои от европейски заглавия. На тях към този момент им е неразрешено да дистрибутират единствено американско наличие в евопейските страни. Другата инструкция е тази за авторското право. Сега всяка една платформа е задължена да заплати авторските права на наличието, което употребява, без значение дали това е ария, публикация или филм. От другата страна, да кажем, беше " Google ". Те бяха отделили 30 млн. евро, с цел да създадат по този начин, че директивата да не бъде призната. Борихме се в продължение на 2 години и най-после спечелихме. Не е елементарно, не е просто, само че се движим напред. Бяхме всички дружно и в полза на истината моите български другари доста помогнаха, с цел да убедят вашите евродепутати.
© Георги Кожухаров
Раду Михайляну
Споменахте платформите като " Нетфликс ". От известно време за техните филми се води развълнуван разговор - за присъединяване им по фестивали, за разпространяването им по кината...
- От доста време постоянно е имало филми, които излизат в салоните и филми, основани за малкия екран. Понякога се случва някои от втория тип да отиват в Кан и в последна сметка да се озоват в кината. Въпреки това в основата си те са предопределени за малкия екран. Сега просто се появява трета категория – филмите, основани от платформите. В самата си формулировка те не са кинофилми, само че това не значи, че са неприятни. Те могат да бъдат положителни и тогава да бъдат селектирани на кинофестивалите. Но единствено като изключение. В бъдеще платформите ще влагат във филми, които ще бъдат прожектирани в кината. Както към този момент 30-40 години го прави малкия екран. В това няма нищо извънредно.
Как наподобява българското кино в профил?
- В артистичен аспект в България има извънредно мощно кинопроизводство. За страдание обаче няма ясно открита политическа конструкция, която да разрешава финансирането на качествените филми. Да, ние можем да оказваме помощ – от Франция, от други страни. Но самата българска кинообщност би трябвало да успее да наложи на политиците един същински работещ механизъм за финансиране, както е в доста европейски страни като Франция, Германия, Холандия.
Заснели сте филмовата акомодация по романа на Никола Краус " История за любовта " в Съединени американски щати. По какво се разграничава снимачният развой от този в Европа?
- В Европа се почита мнението на създателя, защото той е индивидът с визията за кино лентата, а в Съединени американски щати - най-много този, който дава парите. Дори в този контект там се появяват и осъществят изключителни създатели. Но в Съединени американски щати разпоредбите са извънредно прецизни. Понякога на нас, европейците, ни е доста мъчно да се нагодим към тях. Аз го направих, тъй като съм отишъл да работя там. Но в този момент, когато водим договаряния с американци, които идват да снимат в Европа, те са наред да се приспособяват към тукашните правила. От учтивост.
Как се прави кино от литература?
- Колкото по-голям шедьовър е литературното произведение, което имаме пред себе си, толкоз повече то участва в груповото въображение на хората. Много мъчно е да привнесеш нова позиция и да промениш нечии показа, въображение, схващане... Бих споделил даже, че е излишно да се сблъскваш по този метод с литературата. По-интересно е, когато книгата не е толкоз известна и самият сюжет се поддава на снимане. Тогава се стремиш да преведеш този сюжет на езика на киното. Което, напълно естествено, е изменничество по отношение на литературата.
Какво ви занимава сега?
- Това, което постоянно ме е вълнувало в изкуството, е свободата. Така че ще не преставам да повеждам борба против парите и глобализацията. А тази борба става все по-ожесточена.
" Дневник " беседва с Раду Михайляну за сегашното и бъдещето на европейското кино и филмовите акомодации по литературни творби.
Една от главните тематики във Вашите филми е тази за идентичността. Защо е по този начин? И по какъв метод се самоидентифицирате като човек, който е румънски евреин, който от съвсем четири десетилетия живее във Франция?
- Наистина идентичността е една от тематиките, които жегвам в своята работа. Първата причина е, че аз самият съм бежанец. Всеки един бежанец си задава въпроса за своята еднаквост, тъй като когато заминеш, би трябвало се промениш и да се адаптираш. Затова и той се пита непрекъснато: " Кой съм аз вътре в себе си? ". Иначе от днешна позиция смятам себе си за евреин, за румънец, за французин и за жител на целия свят.
Как стои европейското кино в подтекста на глобализацията?
- Европейското кино продължава, наблягам към този момент, да бъде забавно. Но има огромна опасност - то е в заплаха, тъй като навлизаме в стадий, в който културата се размива от ден на ден в световната просвета. Която, на собствен ред, е подчинена на световни ползи и доста скоро ще бъде задвижвана от логаритъм. В тази борба има заплаха да изгубим своята искреност, своята почтеност и това, което ни отличава от другите. В тази посока в този момент се водят доста борби както на локално, по този начин и на световно равнище. Аз интензивно вземам участие в тях.
Една от тези борби е обвързвана с разпространяването на европейското кино. По какъв метод то може да се усъвършенства във времената на " Дисни "?
- Съществуват разнородни механизми за отбрана. Една от опциите е да се основат квоти за вложения по отношение на американските колоси. Да ги задължим, когато имат доходи от една европейска страна, да реинвестират част от тези доходи в локалната еднаквост и просвета. Другият механизъм е това, което назоваваме " моралното право на създателя " - създателят да има по-голямо право на избор и повече мощ от този, който дава парите. Една трета опция е самите ние да създадем мощна мрежа на разпространяване по целия свят. Така освен ще се пазиме, само че и ще можем да нападаме.
За какво е съумяла да се пребори до момента европейската кинообщност?
- През предходната година спечелихме извънредно значими борби по линията на две доста основни наставления на Европейския съюз. Знам защо приказвам, тъй като бях на предна линия. При Директивата за аудиовизуалните медийни услуги успяхме да договорим 30% от каталога на всички платформи и разпространители да се състои от европейски заглавия. На тях към този момент им е неразрешено да дистрибутират единствено американско наличие в евопейските страни. Другата инструкция е тази за авторското право. Сега всяка една платформа е задължена да заплати авторските права на наличието, което употребява, без значение дали това е ария, публикация или филм. От другата страна, да кажем, беше " Google ". Те бяха отделили 30 млн. евро, с цел да създадат по този начин, че директивата да не бъде призната. Борихме се в продължение на 2 години и най-после спечелихме. Не е елементарно, не е просто, само че се движим напред. Бяхме всички дружно и в полза на истината моите български другари доста помогнаха, с цел да убедят вашите евродепутати.
© Георги Кожухаров
Раду Михайляну
Споменахте платформите като " Нетфликс ". От известно време за техните филми се води развълнуван разговор - за присъединяване им по фестивали, за разпространяването им по кината...
- От доста време постоянно е имало филми, които излизат в салоните и филми, основани за малкия екран. Понякога се случва някои от втория тип да отиват в Кан и в последна сметка да се озоват в кината. Въпреки това в основата си те са предопределени за малкия екран. Сега просто се появява трета категория – филмите, основани от платформите. В самата си формулировка те не са кинофилми, само че това не значи, че са неприятни. Те могат да бъдат положителни и тогава да бъдат селектирани на кинофестивалите. Но единствено като изключение. В бъдеще платформите ще влагат във филми, които ще бъдат прожектирани в кината. Както към този момент 30-40 години го прави малкия екран. В това няма нищо извънредно.
Как наподобява българското кино в профил?
- В артистичен аспект в България има извънредно мощно кинопроизводство. За страдание обаче няма ясно открита политическа конструкция, която да разрешава финансирането на качествените филми. Да, ние можем да оказваме помощ – от Франция, от други страни. Но самата българска кинообщност би трябвало да успее да наложи на политиците един същински работещ механизъм за финансиране, както е в доста европейски страни като Франция, Германия, Холандия.
Заснели сте филмовата акомодация по романа на Никола Краус " История за любовта " в Съединени американски щати. По какво се разграничава снимачният развой от този в Европа?
- В Европа се почита мнението на създателя, защото той е индивидът с визията за кино лентата, а в Съединени американски щати - най-много този, който дава парите. Дори в този контект там се появяват и осъществят изключителни създатели. Но в Съединени американски щати разпоредбите са извънредно прецизни. Понякога на нас, европейците, ни е доста мъчно да се нагодим към тях. Аз го направих, тъй като съм отишъл да работя там. Но в този момент, когато водим договаряния с американци, които идват да снимат в Европа, те са наред да се приспособяват към тукашните правила. От учтивост.
Как се прави кино от литература?
- Колкото по-голям шедьовър е литературното произведение, което имаме пред себе си, толкоз повече то участва в груповото въображение на хората. Много мъчно е да привнесеш нова позиция и да промениш нечии показа, въображение, схващане... Бих споделил даже, че е излишно да се сблъскваш по този метод с литературата. По-интересно е, когато книгата не е толкоз известна и самият сюжет се поддава на снимане. Тогава се стремиш да преведеш този сюжет на езика на киното. Което, напълно естествено, е изменничество по отношение на литературата.
Какво ви занимава сега?
- Това, което постоянно ме е вълнувало в изкуството, е свободата. Така че ще не преставам да повеждам борба против парите и глобализацията. А тази борба става все по-ожесточена.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ