Горан Брегович: Би било неблагодарно, ако кажа, че съжалявам дори за една стъпка
Композитор, музикант, артист и мъдрец. Горан Брегович няма потребност от показване. Неговата музика е неговата визитка.
Завръщате се в България не се един, а с цели три концерта. Публиката тук Ви обожава, само че толкоз топло ли ви посрещат и отвън Балканите?
Знаете какви сме на Балканите - единствено музика в никакъв случай не е задоволителна. Трябва да създаваш страст, да подлудиш публиката и тъкмо това се старая да върша. Ако не полудееш, значи си вманиачен. Музиката ми се приема добре в България, тъй като аз самият съм мощно повлиян от вашата музика и това е видно. Може да се каже, че при вас съм си като вкъщи.
А Горан Брегович е толкоз прочувствен, че несъзнателно ни разноски из личния си дом по време на диалога.
Наричат ви философа със сърце на музикант. Кога разбрахте, че музиката е вашата орис?
Имам шанса да изсвирвам още от 17-годишен, освен това - в стриптийз питейни заведения. Благодарение на музиката си имах опция да виждам толкоз доста голи дами. Когато си на 17, приемаш такива неща като знак. Казах си - Брегович, Господ ти изпраща обръщение - това е твоята орис.
Роден сте в Сараево, където сте живели измежду комбинация от разнообразни култури и религии. Десетилетия след края на войната - зарасна ли раната на града? Възможно ли е това въобще в миналото да се случи?
Не мога да бъда сигурен, само че значимото е, че войната завърши и се надявам сходно нещо в никакъв случай да не се повтори. Знаете какви сме балканските нации - непрекъснато се въртим в обаян кръг от оптимизъм и обезсърчение. Сега е време за оптимизъм.
Значи сте оптимист?
О, да, несъмнено.
Говорим за Балканите, само че в последния си албум записвате дружно с музиканти от целия свят. Как намерихте салдото сред Вашите етно ритми, испанската музика на Бебе и тази на Асаф Авидан от Израел?
Да живеем дружно - в това се показва хубостта и елементарност на живота. Моят роден град Сараево има шанса, само че и злощастието да е толкоз дребен, а толкоз пъстър с разнообразни култури. Православни християни, католици, евреи, мюсюлмани - всички са живеели в естетика. Никога няма да си обясня за какво внезапно като че ли не помнят довчерашната си дружба и приятелите единствено за момент се трансформират във врагове. Това е посланието, което желая да насочва - ние единствено си мислим, че сме разнообразни, само че си приличаме. Трябва да се научим да живеем в мир. Аз съм композитор и посредством музиката си мога да доближи до сърцата на хората. Музиката е повсеместен език. Имало я е доста преди писмеността и преди да се появят политиката и нейните ползи. Имам привилегията да съм композитор и това ми дава опция да споделям всичко, което желая, без да приказвам. Само като изсвирвам. Представям си света като партитура, формирана от разнообразни тонове. Фортисимо и пианисимо. Всички красиви и разнообразни неща могат да бъдат в съвършена естетика и да родят нещо ново и ненадейно положително.
Кое съгласно Вас е най-голямото Ви достижение?
О, постоянно съм бил изключително горделив, че станах президент на боксов клуб. За мен това беше фантазия. Или пък това, че всеки уикенд стотици ромски брас бендове ще излязат на някоя сцена и ще свирят мои неща. Обичам да си представям по какъв начин усмихват хората и изкарват някой и различен бакшиш. Харесва ми мисълта, че по някакъв метод съм им оказал помощ за това.
А съжалявате ли за нещо?
Ами, не. (смее се) Не бих споделил. Аз съм човек, който можеше да бъде професор по философия и да преподавам марксизъм. Вместо това, станах звезда. Би било неблагодарно от моя страна, в случай че кажа, че скърбя за даже една стъпка в живота си.
Завръщате се в България не се един, а с цели три концерта. Публиката тук Ви обожава, само че толкоз топло ли ви посрещат и отвън Балканите?
Знаете какви сме на Балканите - единствено музика в никакъв случай не е задоволителна. Трябва да създаваш страст, да подлудиш публиката и тъкмо това се старая да върша. Ако не полудееш, значи си вманиачен. Музиката ми се приема добре в България, тъй като аз самият съм мощно повлиян от вашата музика и това е видно. Може да се каже, че при вас съм си като вкъщи.
А Горан Брегович е толкоз прочувствен, че несъзнателно ни разноски из личния си дом по време на диалога.
Наричат ви философа със сърце на музикант. Кога разбрахте, че музиката е вашата орис?
Имам шанса да изсвирвам още от 17-годишен, освен това - в стриптийз питейни заведения. Благодарение на музиката си имах опция да виждам толкоз доста голи дами. Когато си на 17, приемаш такива неща като знак. Казах си - Брегович, Господ ти изпраща обръщение - това е твоята орис.
Роден сте в Сараево, където сте живели измежду комбинация от разнообразни култури и религии. Десетилетия след края на войната - зарасна ли раната на града? Възможно ли е това въобще в миналото да се случи?
Не мога да бъда сигурен, само че значимото е, че войната завърши и се надявам сходно нещо в никакъв случай да не се повтори. Знаете какви сме балканските нации - непрекъснато се въртим в обаян кръг от оптимизъм и обезсърчение. Сега е време за оптимизъм.
Значи сте оптимист?
О, да, несъмнено.
Говорим за Балканите, само че в последния си албум записвате дружно с музиканти от целия свят. Как намерихте салдото сред Вашите етно ритми, испанската музика на Бебе и тази на Асаф Авидан от Израел?
Да живеем дружно - в това се показва хубостта и елементарност на живота. Моят роден град Сараево има шанса, само че и злощастието да е толкоз дребен, а толкоз пъстър с разнообразни култури. Православни християни, католици, евреи, мюсюлмани - всички са живеели в естетика. Никога няма да си обясня за какво внезапно като че ли не помнят довчерашната си дружба и приятелите единствено за момент се трансформират във врагове. Това е посланието, което желая да насочва - ние единствено си мислим, че сме разнообразни, само че си приличаме. Трябва да се научим да живеем в мир. Аз съм композитор и посредством музиката си мога да доближи до сърцата на хората. Музиката е повсеместен език. Имало я е доста преди писмеността и преди да се появят политиката и нейните ползи. Имам привилегията да съм композитор и това ми дава опция да споделям всичко, което желая, без да приказвам. Само като изсвирвам. Представям си света като партитура, формирана от разнообразни тонове. Фортисимо и пианисимо. Всички красиви и разнообразни неща могат да бъдат в съвършена естетика и да родят нещо ново и ненадейно положително.
Кое съгласно Вас е най-голямото Ви достижение?
О, постоянно съм бил изключително горделив, че станах президент на боксов клуб. За мен това беше фантазия. Или пък това, че всеки уикенд стотици ромски брас бендове ще излязат на някоя сцена и ще свирят мои неща. Обичам да си представям по какъв начин усмихват хората и изкарват някой и различен бакшиш. Харесва ми мисълта, че по някакъв метод съм им оказал помощ за това.
А съжалявате ли за нещо?
Ами, не. (смее се) Не бих споделил. Аз съм човек, който можеше да бъде професор по философия и да преподавам марксизъм. Вместо това, станах звезда. Би било неблагодарно от моя страна, в случай че кажа, че скърбя за даже една стъпка в живота си.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ