Евродепутатът Александър Йорданов: За мир не могат да преговарят военнопрестъпници
Коментарът е написан особено за Zonanews
В четвъртък членовете на Комисията по външни работи и на Подкомисията по сигурност и обрана на Европейския парламент обменихме отзиви с министъра на защитата на Украйна военачалник Олексий Резников. Той даде информация за настоящата обстановка по фронтовете на войната. Говореше твърдо, отсечено, само че и с неприкрита болежка. С оскърбление показа, че както има страни, които откровено и уверено оказват помощ на Украйна, то по този начин има и такива, които оказват помощ единствено на думи. На първите - " същинските другари и съседи " благодари, а вторите ги разказа като " другари единствено на думи ". Слушах го и си мислех, че с досегашното си държание българското държавно управление и президент показват страната ни като другар на Украйна " единствено на думи ". Истината е, че ние сме една от страните, които се скатават и снишават, с цел да не би инцидентно да обиден агресора, който към този момент в целия свят назовават и военнопрестъпник.
Тревожно е, че в днешното трагично време за Европа и света, България има едва и несъответстващо на времето държавно управление, както и президент, който не се умори към този момент шеста година да шикалкави във връзка с войната, която през 2014 година Русия стартира против Украйна. Чета в този момент, че организации като Атлантическия съвет на България упорстват за една по-категорична и виновна българска политика. Приветствам тази им позиция. Подкрепям и казаното от някогашния ни министър председател Бойко Борисов за нуждата от една по-действена и ангажирана с действителна поддръжка за Украйна българска политика. Носъм наясно, че нито президентът Радев, нито ръководеща четворна коалиция са в положение да имат почтено държание. Партиите, които образуваха тази коалиция, си вършат тънки сметки по какъв начин по-дълго да се задържат на власт. Всичко друго за тях е второстепенна грижа. Защото, в случай че най-малко една тези партии постъпи почтено, то държавното управление би трябвало към този момент да е останало без парламентарна поддръжка и да е паднало от власт. На думи министър председателят Кирил Петков или водачите на Демократична България Атанас Атанасов и Христо Иванов се репчат, само че на процедура не " предат " пред президента, а пред Нинова и Трифонов се снишават. Нямам усещане, че това го виждат българските публицисти, само че в профил видяно това е повече от явно. Затова и България продължава да се възприема като " брачна половинка на Русия ", както по традиция в Полша ни назовават. Коя е любовницата ли? Това е Сърбия. Няколкото български изтребители от руско време можеха да свършат дребна, само че добра работа на украинците. Можеха да смъкват най-малко няколко самолети на агресорите. Не че до момента свалените са малко - повече от 100 са, само че за какво и нашите да не и добавят броя! Убеден съм, че на ген. Резников това му е ясно по-добре в сравнение с мен е ясно.
Ужасно доста са жертвите на войната измежду гражданското население. Преди два дни съветска ракета порази Драматичния спектакъл в прелестния в миналото град Мариупол, в който са се укривали над 200 дами и деца. На покрива му с големи букви, с цел да се видят те от съветските бойни водачи, е било изписано: " ДЕЦА! " Със сигурност са видели този надпис водачите, би трябвало да могат да четат, само че все пак изстреляли ракетите. И към момента изровят отдолу под руините телата на починалите. А градчето Волноваха към този момент не съществува. Камък върху камък не е останал. И Мариупол е срутен. Ракети и бомби падат над домове в покрайнините на Киев. В Одеса чакат ракетна офанзива откъм Черно море. Разрушени са десетки лечебни заведения, учебни заведения, детски градини, жилищни здания. Много фамилии са измъчвани. Загинаха публицисти. Продължава да съществува заплаха за сигурността и на атомните електроцентрали в Запорожие и Чернобил. Трагедията на украинския народ страдалец е голяма. Страданието му е неописуемо с думи. Българските малките екрани, доколкото съумявам да ги проследявам, повече демонстрират милосърдието по отношение на бежанците от Украйна. Направи ми неприятно усещане, че ние бяхме май първата страна, която стартира да дели бежанците на етнически принцип. Загрижеността ни за българите в Украйна е трогателна, само че снарядите и бомбите на агресорите не сортират по националност. Те просто унищожават хора, човешки същества. Това е което прави Русия в Украйна през днешния ден.
Трябва да видят на телевизионния екран гибелта, която съветската войска донесе в Украйна. Избиването на мирни жители и атакуването на цивилен обекти има една цел, съгласно военачалник Олексий Резников. То цели да тероризира мирното население като всее в него цялостен боязън. И по този начин да сложи украинските воини на колене. Доколкото обаче познавам украинския темперамент, най-малко както е разказан в художествената литература, той е неотстъпчив, корав и твърдоглав. Още през 1918 година видният наш академик проф. Иван Шишманов, който е и пръв български дипломат в Украинската национална република и чудесно познава душата на украинския народ, е написал, че украинското " упрямство " е пословично и значи изключителна неотстъпчивост и непримиримост в достигането на задачата. А през днешния ден " задачата " пред украинския народ е да защитят своето родно място. Няма за един народ по-висша цел. И по тази причина Русия ще загуби тази война. " Украинецът - добавя проф. Шишманов - мъчително се взема решение, само че настойчиво държи на своето ". Изключително правилно и за днешното държание на украинците наблюдаване. През 2014 година, когато стартира съветската военна експанзия против Украйна, държавното управление и народът на тази страна демонстрираха изключителна въздържаност и мъдрост. Можеха още тогава да хвърлят своята войска против врага. Не го направиха и през днешния ден някои споделят, че са сбъркали. Но демонстрираха на целия свят, че истината е на тяхна страна, а не на страната на дивашките орди, които крещяха: " Крим е наш! "
Вероятно у нас малко на брой знаят, че централен персонаж в световноизвестната картина на Иля Репин " Запорожци пишат писмо на турския султан " е казашкия атаман Иван Сирко, под чието предводителство казаците водят за 20 години 244 борби, без да изгубят нито една. Негови са думите: " Робите не ги пускат в парадайса ". Това и през днешния ден е украинска национална философия. Тя приказва за непримиримостта на този храбър народ по отношение на всяко подтисничество. И украинската история ни дава блестящи образци на битка за независимост и самостоятелност. Така че, не може да има спор: съветските агресори ще си строшат главите в украинското " упрямство ". Генерал Олексий Резников се обърна към евродепутатите с апел да признаят съветския президент Владимир Путин за военнопрестъпник. Аз от дълго време съм го признал за подобен. Още през 2014 година, когато заповяда експанзията против Крим и по-късно изпрати войски и в Донецка и Луганска област, както въоръжи и локални бандити, т.е. сепаратисти. Но друго си е през днешния ден същото да каже целият свят. А пътят на военнопрестъпниците е добре прочут. Във всички случаи не ги чакат нито популярност, нито почести.
Украинският министър на защитата осведоми, че от началото на войната съветската войска е дала близо 14 000 жертви. Това е повече от двете чеченски войни, които Русия води и е покрай загубите, които Съюз на съветските социалистически републики търпи в своята афганистанска случка, след което и се разпадна като страна. Ликвидирани са и неколцина от " непобедимите " до през вчерашния ден съветски генерали. Агресорите са разрушили инфраструктура за милиарди долари. Планът на Путин планува да спре живота в Украйна. Целта му е да умъртви тази страна. Практически това е най-човеконенавистният боен проект през ХХI век, по-жесток даже от проектите на военнопрестъпника Адолф Хитлер.
Близо три милиона украински жители са избягали от ужаса на войната. Това е съвсем половината население на България. И аз съм податлив да схвана военачалник Резников, когато пред евродепутатите той говореше за съветския фашизъм. Вината на политиците в Кремъл е ясна. Но не са почтени и тези " елементарни съветски жители ", които повече от двадесет години гласоподават за военнопрестъпника. Ако той остане жив след края на войната ще бъдат изправен пред съда в Хага, днешният Нюрнберг. Защото Русия ще загуби тази война. Тя към този момент я загуби.
Генерал Резников изнесе данни, че има европейски компании в " две огромни европейски страни ", които не престават да " въртят " бизнес с Русия. Това е морално проваляне. Парите, които печелят тези компании са кървави пари. А фактът, че европейските страни не престават да купуват газ и нефт от Русия е доказателство за цинизма и на европейската политика. Всеки божи ден страните от Европейски Съюз заплаща на Русия близо 1 милиард евро за доставка на газ и нефт. Войната продължава, тъй като Русия получава тези европейски пари. На това наше европейско двуличие и цинизъм би трябвало да се постави неотложно край. Впрочем от години предизвестявам, че демократичните страни би трябвало да сведат до най-малко връзките си с Москва - политически, стопански, търговски. Докато съществува актуалният режим в Кремъл Русия би трябвало да бъде изолирана от естествения свят. Към подобен метод прикани и военачалник Резников. Призова европейските страни да прекратят всевъзможни контакти с Кремъл. И до момента в който той говореше аз си мислех, че до момента в който Ислямска страна избиваше всеобщо хора и опустошаваше непозната земя, то нямаше спор, че това е терористична страна. Нима тогава би трябвало да има спор що за страна е днешна Русия?
Евродепутатът Витолд Вашчиковски, прочут полски историк и посланик, някогашен министър на външните работи на Полша, посъветва украинската страна да внимава в диалозите, които води с Русия. Защото измамата е същина на режима в Кремъл. Според него украинците не би трябвало да отстъпват и сантиметър от своя държавен статут.
В дебата стана дума и по тази причина какви би трябвало да бъдат изискванията за капитулация на Русия. Защото такава капитулация ще има. Този въпрос зададе евродепутатът Андрюс Кубилюс, някогашен министър председател на Литва. И разясни, че би трябвало да бъдат изчистени подозренията, по тази причина че има страни, които притискат украинците да одобряват някои от изискванията на Русия на " масата на договарянията ".
Ще завърша тези си " неуместни думи " с вярата, че краят на войната е близо. Победата над агресора ще се трансформира в гаранция за мира след нея. А той, мирът, е вероятен единствено без Путин. Днес " договаряния " не е належащо да се водят. Днес само може да се беседва единствено за преустановяване на военните дейности и изтеглянето на съветските войски от Украйна. С терористи по принцип не се договаря. Нима Западът преговаряше с водачите на Ислямска страна? На масата на мирните договаряния не могат да седят военнопрестъпници.
В четвъртък членовете на Комисията по външни работи и на Подкомисията по сигурност и обрана на Европейския парламент обменихме отзиви с министъра на защитата на Украйна военачалник Олексий Резников. Той даде информация за настоящата обстановка по фронтовете на войната. Говореше твърдо, отсечено, само че и с неприкрита болежка. С оскърбление показа, че както има страни, които откровено и уверено оказват помощ на Украйна, то по този начин има и такива, които оказват помощ единствено на думи. На първите - " същинските другари и съседи " благодари, а вторите ги разказа като " другари единствено на думи ". Слушах го и си мислех, че с досегашното си държание българското държавно управление и президент показват страната ни като другар на Украйна " единствено на думи ". Истината е, че ние сме една от страните, които се скатават и снишават, с цел да не би инцидентно да обиден агресора, който към този момент в целия свят назовават и военнопрестъпник.
Тревожно е, че в днешното трагично време за Европа и света, България има едва и несъответстващо на времето държавно управление, както и президент, който не се умори към този момент шеста година да шикалкави във връзка с войната, която през 2014 година Русия стартира против Украйна. Чета в този момент, че организации като Атлантическия съвет на България упорстват за една по-категорична и виновна българска политика. Приветствам тази им позиция. Подкрепям и казаното от някогашния ни министър председател Бойко Борисов за нуждата от една по-действена и ангажирана с действителна поддръжка за Украйна българска политика. Носъм наясно, че нито президентът Радев, нито ръководеща четворна коалиция са в положение да имат почтено държание. Партиите, които образуваха тази коалиция, си вършат тънки сметки по какъв начин по-дълго да се задържат на власт. Всичко друго за тях е второстепенна грижа. Защото, в случай че най-малко една тези партии постъпи почтено, то държавното управление би трябвало към този момент да е останало без парламентарна поддръжка и да е паднало от власт. На думи министър председателят Кирил Петков или водачите на Демократична България Атанас Атанасов и Христо Иванов се репчат, само че на процедура не " предат " пред президента, а пред Нинова и Трифонов се снишават. Нямам усещане, че това го виждат българските публицисти, само че в профил видяно това е повече от явно. Затова и България продължава да се възприема като " брачна половинка на Русия ", както по традиция в Полша ни назовават. Коя е любовницата ли? Това е Сърбия. Няколкото български изтребители от руско време можеха да свършат дребна, само че добра работа на украинците. Можеха да смъкват най-малко няколко самолети на агресорите. Не че до момента свалените са малко - повече от 100 са, само че за какво и нашите да не и добавят броя! Убеден съм, че на ген. Резников това му е ясно по-добре в сравнение с мен е ясно.
Ужасно доста са жертвите на войната измежду гражданското население. Преди два дни съветска ракета порази Драматичния спектакъл в прелестния в миналото град Мариупол, в който са се укривали над 200 дами и деца. На покрива му с големи букви, с цел да се видят те от съветските бойни водачи, е било изписано: " ДЕЦА! " Със сигурност са видели този надпис водачите, би трябвало да могат да четат, само че все пак изстреляли ракетите. И към момента изровят отдолу под руините телата на починалите. А градчето Волноваха към този момент не съществува. Камък върху камък не е останал. И Мариупол е срутен. Ракети и бомби падат над домове в покрайнините на Киев. В Одеса чакат ракетна офанзива откъм Черно море. Разрушени са десетки лечебни заведения, учебни заведения, детски градини, жилищни здания. Много фамилии са измъчвани. Загинаха публицисти. Продължава да съществува заплаха за сигурността и на атомните електроцентрали в Запорожие и Чернобил. Трагедията на украинския народ страдалец е голяма. Страданието му е неописуемо с думи. Българските малките екрани, доколкото съумявам да ги проследявам, повече демонстрират милосърдието по отношение на бежанците от Украйна. Направи ми неприятно усещане, че ние бяхме май първата страна, която стартира да дели бежанците на етнически принцип. Загрижеността ни за българите в Украйна е трогателна, само че снарядите и бомбите на агресорите не сортират по националност. Те просто унищожават хора, човешки същества. Това е което прави Русия в Украйна през днешния ден.
Трябва да видят на телевизионния екран гибелта, която съветската войска донесе в Украйна. Избиването на мирни жители и атакуването на цивилен обекти има една цел, съгласно военачалник Олексий Резников. То цели да тероризира мирното население като всее в него цялостен боязън. И по този начин да сложи украинските воини на колене. Доколкото обаче познавам украинския темперамент, най-малко както е разказан в художествената литература, той е неотстъпчив, корав и твърдоглав. Още през 1918 година видният наш академик проф. Иван Шишманов, който е и пръв български дипломат в Украинската национална република и чудесно познава душата на украинския народ, е написал, че украинското " упрямство " е пословично и значи изключителна неотстъпчивост и непримиримост в достигането на задачата. А през днешния ден " задачата " пред украинския народ е да защитят своето родно място. Няма за един народ по-висша цел. И по тази причина Русия ще загуби тази война. " Украинецът - добавя проф. Шишманов - мъчително се взема решение, само че настойчиво държи на своето ". Изключително правилно и за днешното държание на украинците наблюдаване. През 2014 година, когато стартира съветската военна експанзия против Украйна, държавното управление и народът на тази страна демонстрираха изключителна въздържаност и мъдрост. Можеха още тогава да хвърлят своята войска против врага. Не го направиха и през днешния ден някои споделят, че са сбъркали. Но демонстрираха на целия свят, че истината е на тяхна страна, а не на страната на дивашките орди, които крещяха: " Крим е наш! "
Вероятно у нас малко на брой знаят, че централен персонаж в световноизвестната картина на Иля Репин " Запорожци пишат писмо на турския султан " е казашкия атаман Иван Сирко, под чието предводителство казаците водят за 20 години 244 борби, без да изгубят нито една. Негови са думите: " Робите не ги пускат в парадайса ". Това и през днешния ден е украинска национална философия. Тя приказва за непримиримостта на този храбър народ по отношение на всяко подтисничество. И украинската история ни дава блестящи образци на битка за независимост и самостоятелност. Така че, не може да има спор: съветските агресори ще си строшат главите в украинското " упрямство ". Генерал Олексий Резников се обърна към евродепутатите с апел да признаят съветския президент Владимир Путин за военнопрестъпник. Аз от дълго време съм го признал за подобен. Още през 2014 година, когато заповяда експанзията против Крим и по-късно изпрати войски и в Донецка и Луганска област, както въоръжи и локални бандити, т.е. сепаратисти. Но друго си е през днешния ден същото да каже целият свят. А пътят на военнопрестъпниците е добре прочут. Във всички случаи не ги чакат нито популярност, нито почести.
Украинският министър на защитата осведоми, че от началото на войната съветската войска е дала близо 14 000 жертви. Това е повече от двете чеченски войни, които Русия води и е покрай загубите, които Съюз на съветските социалистически републики търпи в своята афганистанска случка, след което и се разпадна като страна. Ликвидирани са и неколцина от " непобедимите " до през вчерашния ден съветски генерали. Агресорите са разрушили инфраструктура за милиарди долари. Планът на Путин планува да спре живота в Украйна. Целта му е да умъртви тази страна. Практически това е най-човеконенавистният боен проект през ХХI век, по-жесток даже от проектите на военнопрестъпника Адолф Хитлер.
Близо три милиона украински жители са избягали от ужаса на войната. Това е съвсем половината население на България. И аз съм податлив да схвана военачалник Резников, когато пред евродепутатите той говореше за съветския фашизъм. Вината на политиците в Кремъл е ясна. Но не са почтени и тези " елементарни съветски жители ", които повече от двадесет години гласоподават за военнопрестъпника. Ако той остане жив след края на войната ще бъдат изправен пред съда в Хага, днешният Нюрнберг. Защото Русия ще загуби тази война. Тя към този момент я загуби.
Генерал Резников изнесе данни, че има европейски компании в " две огромни европейски страни ", които не престават да " въртят " бизнес с Русия. Това е морално проваляне. Парите, които печелят тези компании са кървави пари. А фактът, че европейските страни не престават да купуват газ и нефт от Русия е доказателство за цинизма и на европейската политика. Всеки божи ден страните от Европейски Съюз заплаща на Русия близо 1 милиард евро за доставка на газ и нефт. Войната продължава, тъй като Русия получава тези европейски пари. На това наше европейско двуличие и цинизъм би трябвало да се постави неотложно край. Впрочем от години предизвестявам, че демократичните страни би трябвало да сведат до най-малко връзките си с Москва - политически, стопански, търговски. Докато съществува актуалният режим в Кремъл Русия би трябвало да бъде изолирана от естествения свят. Към подобен метод прикани и военачалник Резников. Призова европейските страни да прекратят всевъзможни контакти с Кремъл. И до момента в който той говореше аз си мислех, че до момента в който Ислямска страна избиваше всеобщо хора и опустошаваше непозната земя, то нямаше спор, че това е терористична страна. Нима тогава би трябвало да има спор що за страна е днешна Русия?
Евродепутатът Витолд Вашчиковски, прочут полски историк и посланик, някогашен министър на външните работи на Полша, посъветва украинската страна да внимава в диалозите, които води с Русия. Защото измамата е същина на режима в Кремъл. Според него украинците не би трябвало да отстъпват и сантиметър от своя държавен статут.
В дебата стана дума и по тази причина какви би трябвало да бъдат изискванията за капитулация на Русия. Защото такава капитулация ще има. Този въпрос зададе евродепутатът Андрюс Кубилюс, някогашен министър председател на Литва. И разясни, че би трябвало да бъдат изчистени подозренията, по тази причина че има страни, които притискат украинците да одобряват някои от изискванията на Русия на " масата на договарянията ".
Ще завърша тези си " неуместни думи " с вярата, че краят на войната е близо. Победата над агресора ще се трансформира в гаранция за мира след нея. А той, мирът, е вероятен единствено без Путин. Днес " договаряния " не е належащо да се водят. Днес само може да се беседва единствено за преустановяване на военните дейности и изтеглянето на съветските войски от Украйна. С терористи по принцип не се договаря. Нима Западът преговаряше с водачите на Ислямска страна? На масата на мирните договаряния не могат да седят военнопрестъпници.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ