Бизнес партньорствата между българи и румънци са феномен, който се наблюдава в много малко държави
Коментар на Ивайло Маринов
" В последните години Румъния е вторият търговски сътрудник на България след Германия. Въпреки рецесиите в стопанската система, повишаването е непрекъснато и от ден на ден компании намират благоприятни условия и в двете страни ".
Това сподели в изявление за Ивайло Маринов, стопански консултант в Службата по търговско-икономически въпроси в Букурещ, Румъния.
На тазгодишната среща на комерсиалните аташета, която се състоя преди дни в София, той получи Голямата премия за най-успешно комерсиално аташе за 2021 година. Ивайло Маринов е отличен с премията за повторно след 2019 година
По думите му стокообменът с Румъния за 2021 година е 6 467 000 000 евро, което е нарастване с над 30 % спрямо 2020 година Тенденцията е за тази година още веднъж да има доста висок растеж по отношение на 2021 година Ръстът на вложенията също е сериозен. За вложителите България предлага по-благоприятна данъчна политика, в сравнение с Румъния, означи той. По данни на икономическото министерство румънските вложения у нас са с растеж от 370 % през 2021 година по отношение на 2020 година
Ивайло Маринов сподели, че едно от главните приходни пера за нас е туризмът. За предходната година към 830 000 румънци са били на отмора в страната ни, като този брой подрежда съседката ни преди всичко.
" Водещите артикули в износа са желязо, материали от желязо, електрическа сила, трактори, лекарства, пшеница, машини. Румънските вложители се ориентират най-вече в земеделие, в туризъм, във ВЕИ - значително румънски компании построяват слънчеви и вятърни паркове в България ", изясни той.
По думите му е забавно, че коронавирус рецесията не е оказала такова отрицателно въздействие, дори в противен случай, тъй като много румънски компании са разкрили свои нови български сътрудници и снабдители, и противоположното - доста български компании са преоткрили Румъния и пазара там.
Според Ивайло Маринов преди всичко това се е случило поради географската непосредственост, само че главният претекст е, че пазарът на съседката ни е много по-голям от нашия.
" Балканският нрав на правене на бизнес, макар че Румъния е доста по-различна от България, оказва въздействие. Освен това партньорствата се зараждат и когато има другарски връзки сред румънци и българи, след което те се преоткриват и като бизнес сътрудници, и назад. Това е забавен феномен, който се следи в доста малко страни. Такива случаи и образци към този момент имаме доста и мога да дам над 50 ", описа той.
Иначе пред бизнеса сред двете страни има и огромни спънки, и една от тях е свързаността. Неслучайно на равнище президент, министър-председател, на междуправителствени срещи се приказва за опцията за създаване на нови мостове над река Дунав, напомни той.
Ивайло Маринов заяви, че в рамките на месец-месец и половина се чака откриването още веднъж на фериботната линия Русе-Гюргево, която беше затворена преди години. Целта е тя да поеме само и единствено тежкотоварен трафик и да може да бъде омекотен контролно-пропускателният пункт.
" Към днешна дата имаме информация, че някои камиони изчакват 36, даже 48 часа, с цел да преминат границата, което сред две страни от Европейски Съюз е неприемливо. Има основана група от наша страна, която да работи за облекчение на процедурите и да се откри по-трайно решение ", сподели още той.
По думите му и двете страни оферират преимущества, които са характерни за обособената страна, както и доста сходни условия за евентуални вложители, които се надпреварват да притеглят.
" В някои браншове едната е с по-добри условия, другата - в други, само че и се допълват. Много сполучливо български компании, които работят по огромни инфраструктурни планове, навлизат на румънския пазар и са много скъп сътрудник. Съвсем скоро една завоюва поръчка за създаване на значителен сектор от автомагистрала тук. При по-големите корпорации се следи това, че те първо откриват офиси в Румъния, тъй като румънският пазар е по-голям и след това се разрастват към България. Обаче същото се случва и в противоположен ред, тъй като има доста фактори, които въздействат на това коя страна да изберат първо ", изясни комерсиалното ни аташе в Румъния.
Сред пречките пред общия бизнес е и неналичието на задоволително фрагменти, които приказват румънски или български език.
На годишната среща икономическият министър Никола Стоянов разгласи основаването на работна група, която да усъвършенства работата на комерсиалните представители зад граница. По негова самодейност ще бъде основани и група дружно с работодателските организации, с цел да се види къде всеки един от комерсиалните представители в другите страни може да бъде най-полезен, съгласно новите условия, които има пред пазара, сподели Ивайло Маринов.
Заслугата за растежа, който се регистрира във всяка страна, е на положителната работа сред обособените министерства и това, което вършим ние - промотираме България във всяка една наша среща всеки ден, като търсим благоприятни условия за българските компании, уточни той.
По думите му има страни, където комерсиалните аташета притеглят главно вложения, както и такива, като Румъния, в които търговията излиза на напред във времето дружно с туризма.
Той посъветва български компании, искащи да навлязат на румънския пазар, да се свържат със Службата по търговско-икономически въпроси, тъй като за тази цел положителното изследване на пазара е главно.
Правим и постоянно срещи с представители на българския бизнес в Румъния, на които " остарели " и " нови " за пазара компании обменят информация, дават се потребни препоръки и се основават контакти, сподели Маринов.
Той уточни, че се гордее от обстоятелството, че български компании са водачи на румънския пазар в своята област - в бранша на финансирането, на игралните машини, в търговията на варива.
Ивайло Маринов работи от дълго време на румънския пазар - в началото в частни компании, преди да бъде назначен за комерсиално аташе. Казва, че приема годишната премия с огромна отговорност и с задоволеност от постигнатите триумфи.
" Но и ме задължава да търсим още по-добри резултати, тъй като достигането на даден резултат не значи, че би трябвало да спрем, в противен случай, би трябвало да работим още по-добре. На срещата в София си обещахме, че ще дадем всичко от себе си да покажем още повече. Аз имам принцип, че един пазар в никакъв случай не може да бъде привършен, постоянно могат да се намират нови ниши, нови компании да намерят място на него. Така съм работил постоянно - в търсене на оптималния резултат ", сподели той.
Зад граница комерсиалните ни аташета правят и по този начин наречената икономическа дипломация, която е обвързвана с много контакти сред институции в страните. На годишната среща икономическият министър Никола Стоянов заяви, че българският експорт през 2021 година надвишава 68 милиарда лева, като уточни, че тази цифра е показателна и за свършената от тях работа. Церемонията по награждаване на икономическите съветници, дълготрайно командировани в Службите по търговско-икономически въпроси (СТИВ), обичайно е проведена от Българската търговско-промишлена палата (БТПП), а оценките се връчват за 11-и следващ път.
" В последните години Румъния е вторият търговски сътрудник на България след Германия. Въпреки рецесиите в стопанската система, повишаването е непрекъснато и от ден на ден компании намират благоприятни условия и в двете страни ".
Това сподели в изявление за Ивайло Маринов, стопански консултант в Службата по търговско-икономически въпроси в Букурещ, Румъния.
На тазгодишната среща на комерсиалните аташета, която се състоя преди дни в София, той получи Голямата премия за най-успешно комерсиално аташе за 2021 година. Ивайло Маринов е отличен с премията за повторно след 2019 година
По думите му стокообменът с Румъния за 2021 година е 6 467 000 000 евро, което е нарастване с над 30 % спрямо 2020 година Тенденцията е за тази година още веднъж да има доста висок растеж по отношение на 2021 година Ръстът на вложенията също е сериозен. За вложителите България предлага по-благоприятна данъчна политика, в сравнение с Румъния, означи той. По данни на икономическото министерство румънските вложения у нас са с растеж от 370 % през 2021 година по отношение на 2020 година
Ивайло Маринов сподели, че едно от главните приходни пера за нас е туризмът. За предходната година към 830 000 румънци са били на отмора в страната ни, като този брой подрежда съседката ни преди всичко.
" Водещите артикули в износа са желязо, материали от желязо, електрическа сила, трактори, лекарства, пшеница, машини. Румънските вложители се ориентират най-вече в земеделие, в туризъм, във ВЕИ - значително румънски компании построяват слънчеви и вятърни паркове в България ", изясни той.
По думите му е забавно, че коронавирус рецесията не е оказала такова отрицателно въздействие, дори в противен случай, тъй като много румънски компании са разкрили свои нови български сътрудници и снабдители, и противоположното - доста български компании са преоткрили Румъния и пазара там.
Според Ивайло Маринов преди всичко това се е случило поради географската непосредственост, само че главният претекст е, че пазарът на съседката ни е много по-голям от нашия.
" Балканският нрав на правене на бизнес, макар че Румъния е доста по-различна от България, оказва въздействие. Освен това партньорствата се зараждат и когато има другарски връзки сред румънци и българи, след което те се преоткриват и като бизнес сътрудници, и назад. Това е забавен феномен, който се следи в доста малко страни. Такива случаи и образци към този момент имаме доста и мога да дам над 50 ", описа той.
Иначе пред бизнеса сред двете страни има и огромни спънки, и една от тях е свързаността. Неслучайно на равнище президент, министър-председател, на междуправителствени срещи се приказва за опцията за създаване на нови мостове над река Дунав, напомни той.
Ивайло Маринов заяви, че в рамките на месец-месец и половина се чака откриването още веднъж на фериботната линия Русе-Гюргево, която беше затворена преди години. Целта е тя да поеме само и единствено тежкотоварен трафик и да може да бъде омекотен контролно-пропускателният пункт.
" Към днешна дата имаме информация, че някои камиони изчакват 36, даже 48 часа, с цел да преминат границата, което сред две страни от Европейски Съюз е неприемливо. Има основана група от наша страна, която да работи за облекчение на процедурите и да се откри по-трайно решение ", сподели още той.
По думите му и двете страни оферират преимущества, които са характерни за обособената страна, както и доста сходни условия за евентуални вложители, които се надпреварват да притеглят.
" В някои браншове едната е с по-добри условия, другата - в други, само че и се допълват. Много сполучливо български компании, които работят по огромни инфраструктурни планове, навлизат на румънския пазар и са много скъп сътрудник. Съвсем скоро една завоюва поръчка за създаване на значителен сектор от автомагистрала тук. При по-големите корпорации се следи това, че те първо откриват офиси в Румъния, тъй като румънският пазар е по-голям и след това се разрастват към България. Обаче същото се случва и в противоположен ред, тъй като има доста фактори, които въздействат на това коя страна да изберат първо ", изясни комерсиалното ни аташе в Румъния.
Сред пречките пред общия бизнес е и неналичието на задоволително фрагменти, които приказват румънски или български език.
На годишната среща икономическият министър Никола Стоянов разгласи основаването на работна група, която да усъвършенства работата на комерсиалните представители зад граница. По негова самодейност ще бъде основани и група дружно с работодателските организации, с цел да се види къде всеки един от комерсиалните представители в другите страни може да бъде най-полезен, съгласно новите условия, които има пред пазара, сподели Ивайло Маринов.
Заслугата за растежа, който се регистрира във всяка страна, е на положителната работа сред обособените министерства и това, което вършим ние - промотираме България във всяка една наша среща всеки ден, като търсим благоприятни условия за българските компании, уточни той.
По думите му има страни, където комерсиалните аташета притеглят главно вложения, както и такива, като Румъния, в които търговията излиза на напред във времето дружно с туризма.
Той посъветва български компании, искащи да навлязат на румънския пазар, да се свържат със Службата по търговско-икономически въпроси, тъй като за тази цел положителното изследване на пазара е главно.
Правим и постоянно срещи с представители на българския бизнес в Румъния, на които " остарели " и " нови " за пазара компании обменят информация, дават се потребни препоръки и се основават контакти, сподели Маринов.
Той уточни, че се гордее от обстоятелството, че български компании са водачи на румънския пазар в своята област - в бранша на финансирането, на игралните машини, в търговията на варива.
Ивайло Маринов работи от дълго време на румънския пазар - в началото в частни компании, преди да бъде назначен за комерсиално аташе. Казва, че приема годишната премия с огромна отговорност и с задоволеност от постигнатите триумфи.
" Но и ме задължава да търсим още по-добри резултати, тъй като достигането на даден резултат не значи, че би трябвало да спрем, в противен случай, би трябвало да работим още по-добре. На срещата в София си обещахме, че ще дадем всичко от себе си да покажем още повече. Аз имам принцип, че един пазар в никакъв случай не може да бъде привършен, постоянно могат да се намират нови ниши, нови компании да намерят място на него. Така съм работил постоянно - в търсене на оптималния резултат ", сподели той.
Зад граница комерсиалните ни аташета правят и по този начин наречената икономическа дипломация, която е обвързвана с много контакти сред институции в страните. На годишната среща икономическият министър Никола Стоянов заяви, че българският експорт през 2021 година надвишава 68 милиарда лева, като уточни, че тази цифра е показателна и за свършената от тях работа. Церемонията по награждаване на икономическите съветници, дълготрайно командировани в Службите по търговско-икономически въпроси (СТИВ), обичайно е проведена от Българската търговско-промишлена палата (БТПП), а оценките се връчват за 11-и следващ път.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ