Експерти: Не избързваме с еврото, само положителни ефекти от влизане в еврозоната
Коментар на финансиста Емил Хърсев и икономиста Михаил Кръстев
"Планът за въвеждане на еврото има чисто механически темперамент. Единственото, което има да се посочи по въпроса с еврото, са периодите. Ние решение за присъединение към еврозоната не взимаме в този момент. Ние сме го взели на два пъти. Първият път през 1997 година, когато взехме решение, че ще се вкара валутен ръб, и вторият път - с решението ни за присъединение към Европейски Съюз ", съобщи финансистът Емил Хърсев пред
По думите на икономиста Михаил Кръстев не се избързва, защото юли месец изтичат две години от присъединението ни към чакалнята на еврозоната и ние би трябвало да дадем ориентировъчен период за присъединението ни към нея.
"Може би част от обществото в никакъв случай няма да бъде подготвена като психическа настройка. Колкото повече се разчита на експертния спор, толкоз хората ще бъдат по-малко уплашени. Ще знаят какви са действителните негативи на еврозоната, които поносим и към този миг ", добави Кръстев.
"Ефектите от присъединението ни към еврозоната могат да бъдат единствено позитивни. Има рискове при присъединението на една дребна страна към една огромна валутна зона. Ние негативите към този момент сме ги поели всички от 1997 година насам. Оттук нататък можем да черпим единствено позитивите на това наше решение. Първият от тях е още веднъж заемодател от последна инстанция, което понижава отрицателната нужда на българските банки ", разяснява финансистът Хърсев.
Михаил Кръстев посочи, че е огромен проблем, в случай че останем в това състояние.
"Можем да го съпоставим с това да преведем цялото си законодателство съгласно законодателството на Европейски Съюз, без да се присъединим към Европейски Съюз. Решенията ще бъдат взимани в границите на съвещанията в Брюксел и Страсбург, само че ние няма да участваме в тях. По същия метод сега България се въздейства от всички процеси, които се развиват в еврозоната, от политиката на европейската централна банка. Доколкото гласът ни ще бъде чут, когато се присъединим към еврозоната, е въпрос на мотивираност от страна на политическия ни хайлайф ", заключи той.
"Планът за въвеждане на еврото има чисто механически темперамент. Единственото, което има да се посочи по въпроса с еврото, са периодите. Ние решение за присъединение към еврозоната не взимаме в този момент. Ние сме го взели на два пъти. Първият път през 1997 година, когато взехме решение, че ще се вкара валутен ръб, и вторият път - с решението ни за присъединение към Европейски Съюз ", съобщи финансистът Емил Хърсев пред
По думите на икономиста Михаил Кръстев не се избързва, защото юли месец изтичат две години от присъединението ни към чакалнята на еврозоната и ние би трябвало да дадем ориентировъчен период за присъединението ни към нея.
"Може би част от обществото в никакъв случай няма да бъде подготвена като психическа настройка. Колкото повече се разчита на експертния спор, толкоз хората ще бъдат по-малко уплашени. Ще знаят какви са действителните негативи на еврозоната, които поносим и към този миг ", добави Кръстев.
"Ефектите от присъединението ни към еврозоната могат да бъдат единствено позитивни. Има рискове при присъединението на една дребна страна към една огромна валутна зона. Ние негативите към този момент сме ги поели всички от 1997 година насам. Оттук нататък можем да черпим единствено позитивите на това наше решение. Първият от тях е още веднъж заемодател от последна инстанция, което понижава отрицателната нужда на българските банки ", разяснява финансистът Хърсев.
Михаил Кръстев посочи, че е огромен проблем, в случай че останем в това състояние.
"Можем да го съпоставим с това да преведем цялото си законодателство съгласно законодателството на Европейски Съюз, без да се присъединим към Европейски Съюз. Решенията ще бъдат взимани в границите на съвещанията в Брюксел и Страсбург, само че ние няма да участваме в тях. По същия метод сега България се въздейства от всички процеси, които се развиват в еврозоната, от политиката на европейската централна банка. Доколкото гласът ни ще бъде чут, когато се присъединим към еврозоната, е въпрос на мотивираност от страна на политическия ни хайлайф ", заключи той.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ