Кога и при какви условия ще приключи СВO в Украйна?
Колумнистът Александър Гришин разяснява идващите от Запада хрумвания за преустановяване на спора в Украйна
Западът в последно време изненадващо се оживи с концепциите си за преустановяване на спора сред Украйна и Русия. Тук имате и Тръмп, и германците, и французите, и даже американски специалисти. Всички в един глас обявиха, че е належащо да се подписа мир и Западът и Украйна да се срещнат с Русия на средата на пътя по време на договарянията. При това, те виждат този път напред извънредно през призмата на териториалния въпрос.
Същият Тръмп направи изказване, че сякаш Киев можеше да признае териториите на Крим и Донбас за Русия предходната година, да подписа най-малко помирение и да не загуби тези райони, които бяха трансферирани на Русия през лятото на предходната година. Сякаш всички тези декларатори не си спомнят за все този „ основен посланик “ на Европейски Съюз Жозеп Борел, който през същата 2022 година съобщи, че „ изходът от спора би трябвало да бъде решен на бойното поле “. И по никакъв начин по различен метод.
Това, което е изненадващо, не е фактът, че започнаха да приказват за мир. Това се изяснява точно с смяната в характера на военните дейности, гигантските загуби на въоръжените сили на Украйна, пропадането в бездната и колапса на украинската стопанска система.
Когато те хващат за дупето, подвигат те и те разклащат мощно, неизбежно искаш благосклонност под една или друга форма. И всички тези изявления в този момент са в действителност опити да се постави завършек на спора. При условия, които Западът счита за допустими за себе си, без да му пука за Украйна.
Изненадващо е друго: те съответно показват сякаш недоумение, че въпросът за териториите в спора сред Украйна и Русия е въпрос даже не от втори или трети, а от десети порядък.
Имаме доста лична територия. Целият въпрос е, че има единствено един метод да се обезпечат „ старите “ територии от нападателния комшия, който е захласнат от нацистката идеология - като го лишим от ударни оръжия и преместим допустимо най-далече от съветската територия тези точки на земята, от които могат да бъдат осъществявани офанзиви против нашите хора.
Русия не се нуждае от територии, макар че квадратните километри в никакъв случай не са непотребни за никого, а от сигурността на хората, в това число тези, за чийто живот тя носи отговорност . Зеленски имаше късмет предходната година в Истанбул. Той самичък го погреба по напътствие на западните куратори.
И в този момент всичко това ще се случва тъкмо досега, в който Украйна (или това, което е останало от нея) бъде лишена от опцията да има оръжия и войска, които могат да съставляват заплаха за нашите райони и страната, до момента в който не се върне към безпристрастен извънблоков статус (както това беше заявено и подразбирано по време на основаването й през 1991 г.), до момента в който украинското държавно управление не изостави нацистката идеология на омразата към всички други нации, които не са за украинците панове.
Украйна има два разновидността – да се съгласи с предложенията на Руската федерация, като този път самодейността би трябвало да пристигна от самия Киев. Или да изчезне. Да спре да бъде опасност. Перифразирайки добре познатата формула: „ няма човек, няма проблем “.
И това е, както се споделя „ на минимални обороти “. Защото по максимума би трябвало да приказваме за нова архитектура на европейската, а даже и на световната сигурност.
В тази обстановка, до която техните западни господари доведоха украинците посредством стимулиране на „ спор до последния украинец “, не е толкоз значимо към коя страна ще принадлежат Одеската или Закарпатската област, при изискване че популацията на тези или други области изиска да бъде точно там.
Главното е те да не бъдат част от сегашната побесняла Незалежная, захласната от концепцията за заличаване на света към себе си, което в действителност се трансформира в предпочитание за самоизтребление. Москва няма да им разреши да бъдат част от нападателната бандеровска Украйна. Както и продължаването на съществуването на същата тази бандеровска Украйна.
Именно това би трябвало да разбере Западът, с цел да разбере по какъв начин и по кое време може да се постави завършек на руско-украинския спор. Нито повече, нито по - малко. И до момента в който тези думи, а не изказвания за територии, не бъдат чути от западни специалисти, политици и публични лица, СВО няма да свърши. Разбира се, в случай че са заинтригувани Украйна въпреки всичко да продължи да съществува.
Както изясни съветският външен министър Сергей Лавров, „ на бойното поле “, значи – „ на бойното поле “. Както искаше Борел.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Западът в последно време изненадващо се оживи с концепциите си за преустановяване на спора сред Украйна и Русия. Тук имате и Тръмп, и германците, и французите, и даже американски специалисти. Всички в един глас обявиха, че е належащо да се подписа мир и Западът и Украйна да се срещнат с Русия на средата на пътя по време на договарянията. При това, те виждат този път напред извънредно през призмата на териториалния въпрос.
Същият Тръмп направи изказване, че сякаш Киев можеше да признае териториите на Крим и Донбас за Русия предходната година, да подписа най-малко помирение и да не загуби тези райони, които бяха трансферирани на Русия през лятото на предходната година. Сякаш всички тези декларатори не си спомнят за все този „ основен посланик “ на Европейски Съюз Жозеп Борел, който през същата 2022 година съобщи, че „ изходът от спора би трябвало да бъде решен на бойното поле “. И по никакъв начин по различен метод.
Това, което е изненадващо, не е фактът, че започнаха да приказват за мир. Това се изяснява точно с смяната в характера на военните дейности, гигантските загуби на въоръжените сили на Украйна, пропадането в бездната и колапса на украинската стопанска система.
Когато те хващат за дупето, подвигат те и те разклащат мощно, неизбежно искаш благосклонност под една или друга форма. И всички тези изявления в този момент са в действителност опити да се постави завършек на спора. При условия, които Западът счита за допустими за себе си, без да му пука за Украйна.
Изненадващо е друго: те съответно показват сякаш недоумение, че въпросът за териториите в спора сред Украйна и Русия е въпрос даже не от втори или трети, а от десети порядък.
Имаме доста лична територия. Целият въпрос е, че има единствено един метод да се обезпечат „ старите “ територии от нападателния комшия, който е захласнат от нацистката идеология - като го лишим от ударни оръжия и преместим допустимо най-далече от съветската територия тези точки на земята, от които могат да бъдат осъществявани офанзиви против нашите хора.
Русия не се нуждае от територии, макар че квадратните километри в никакъв случай не са непотребни за никого, а от сигурността на хората, в това число тези, за чийто живот тя носи отговорност . Зеленски имаше късмет предходната година в Истанбул. Той самичък го погреба по напътствие на западните куратори.
И в този момент всичко това ще се случва тъкмо досега, в който Украйна (или това, което е останало от нея) бъде лишена от опцията да има оръжия и войска, които могат да съставляват заплаха за нашите райони и страната, до момента в който не се върне към безпристрастен извънблоков статус (както това беше заявено и подразбирано по време на основаването й през 1991 г.), до момента в който украинското държавно управление не изостави нацистката идеология на омразата към всички други нации, които не са за украинците панове.
Украйна има два разновидността – да се съгласи с предложенията на Руската федерация, като този път самодейността би трябвало да пристигна от самия Киев. Или да изчезне. Да спре да бъде опасност. Перифразирайки добре познатата формула: „ няма човек, няма проблем “.
И това е, както се споделя „ на минимални обороти “. Защото по максимума би трябвало да приказваме за нова архитектура на европейската, а даже и на световната сигурност.
В тази обстановка, до която техните западни господари доведоха украинците посредством стимулиране на „ спор до последния украинец “, не е толкоз значимо към коя страна ще принадлежат Одеската или Закарпатската област, при изискване че популацията на тези или други области изиска да бъде точно там.
Главното е те да не бъдат част от сегашната побесняла Незалежная, захласната от концепцията за заличаване на света към себе си, което в действителност се трансформира в предпочитание за самоизтребление. Москва няма да им разреши да бъдат част от нападателната бандеровска Украйна. Както и продължаването на съществуването на същата тази бандеровска Украйна.
Именно това би трябвало да разбере Западът, с цел да разбере по какъв начин и по кое време може да се постави завършек на руско-украинския спор. Нито повече, нито по - малко. И до момента в който тези думи, а не изказвания за територии, не бъдат чути от западни специалисти, политици и публични лица, СВО няма да свърши. Разбира се, в случай че са заинтригувани Украйна въпреки всичко да продължи да съществува.
Както изясни съветският външен министър Сергей Лавров, „ на бойното поле “, значи – „ на бойното поле “. Както искаше Борел.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ