Колкото повече пари има човек, толкова по-силно е чувството му

Колкото повече пари има човек, толкоз по-силно е възприятието му за надзор над живота
(снимка: CC0 Public Domain)

Ако някои ви каже, че „ щастието не е в парите, а в тяхното количество ”, не приемайте това безусловно като смешка. Ново научно проучване откри, че даже когато човек разполага с доста средства, парите не престават да въздействат на чувството за благоденствие и благополучие.

Печеленето на повече пари води ли до по-добро богатство? Това е един от най-трайните въпроси в науката за човешкото благоденствие и от голяма важност за хората, които вършат взаимни отстъпки сред приходите и други житейски цели, работодателите, определящи заплатите на чиновниците, и институциите, влияещи върху икономическата политика.

Въпреки че множеството проучвания допускат позитивна връзка сред приходите и благосъстоянието като цяло, остават най-малко два значими и взаимосвързани въпроса за естеството на тези взаимоотношения. Първият въпрос се отнася до формата на връзката сред равнището на приходите и благосъстоянието: Спира ли приходът да има значение над някакъв непретенциозен предел или по-високият приход е обвързван с по-голямо богатство в необятен диапазон?

Вторият въпрос се отнася до степента, в която приходите засягат съответно някои аспекти на благосъстоянието: Дали приходите засягат на първо място оценката за живота на хората (оценъчно благосъстояние) или също по този начин въздействат върху това по какъв начин хората се усещат в всекидневието си (преживяно благополучие)?

Оказва се, че колкото повече са парите, толкоз по-голямо и по-често е удовлетворението от живота, заключава проучването, оповестено в – уеб страница на Националната академия на науките на Съединени американски щати. Резултатите опровергават предишни изследвания, съгласно които след избран предел на приходи настава плато – т.е. парите повече не въздействат на възприятието за благоденствие.
още по тематиката
В проучването са взели участие 33 391 доброволци на възраст от 18 до 65 години, които са предоставяли данни за своите страсти и усеща, попълвайки къси анкети през целия ден, в случайно определени моменти. Така да вземем за пример, участниците са отговаряли на въпроси от рода „ Как се чувствате в този момент? ” и „ Колко сте удовлетворени от живота като цяло? ” с варианти, вариращи от „ доста неприятно ” до „ доста положително ”, от „ напълно не ” до „ извънредно ”.

Проучването е извършено благодарение на особено мобилно приложение, основано от Мат Килингсуърт, старши откривател в учебното заведение Уортън към университета в Пенсилвания, който е и създател на проучването. Според някои други изследвания, с цел да бъде човек благополучен, е задоволително да има избран предел на приходи, само че Килингсуърт стига до различен извод в своето изследване. Той твърди, че няма предел, след който парите престават да имат значение за индивида.

Досегашните проучвания по предписание включваха самокритика на благополучието (благосъстоянието) и удовлетворението от живота като цяло. Мат Килингсуърт отива по-далеч, като се концентрира и върху претърпяното благоденствие, т.е. по какъв начин се усеща човек в избран миг от сегашното.

Допълнителните критерии за претърпяно благоденствие включват 12 усеща и страсти: убеденост, неспокойствие, интерес, горделивост, боязън, яд, досада, горест, стрес и така нататък Такава подробна фотография на всекидневието (общо участниците са създали съвсем 1726 отчета) разрешава на учения да съпоставя резултатите със междинното равнище на благоденствие на всеки от участниците.

Килингсуърт заключава, че чувството за благоденствие и благополучие постоянно не престават да се ускоряват дружно с растежа на приходите. Предишни проучвания откриха, че претърпяното благоденствие не се усилва при приходи от над 75 000 $ на година. Но резултатите от новото изследване демонстрират, че претърпяното благоденствие се покачва линейно с растежа на приходите, като наклонът при над 80 000 $ е толкоз стръмен, както и под този предел.

Това допуска, че по-високите приходи към момента имат капацитет да подобрят претърпяното благоденствие на хората в богатите страни, вместо да се стигне до плато. Според Килингсуърт, това се дължи на обстоятелството, че колкото повече пари има човек, толкоз по-силно е възприятието му за надзор над живота.

Независимо от това, ученият предизвестява да не третираме финансите като еквивалент на щастието. „ Хората, които приравняват парите към триумфа, бяха по-малко щастливи от тези, които не вършат това. Също по този начин разбрах, че хората, които печелят повече пари и работят по-дълго, изпитват огромна липса на време ”, споделя Мат.