Падналата ракета в Полша - още една причина за спиране на войната
Колкото по-дълго продължава един въоръжен спор, толкоз по-вероятно е той да ескалира, написа политологът Стивън Уолт в публикация за американското списание Foreign Policy. Според него случаят с ракетата в Полша би трябвало да накара и двете страни да прекратят военните дейности допустимо най-скоро.
Ако смятате, че рискът от ескалация на въоръжения спор в Украйна е нищожен, то трагичната гибел във вторник на двама полски жители от инцидентно прелетяла украинска зенитна ракета ще Ви накара да се замислите. В Украйна се водят широкомащабни бойни дейности и даже воюващите страни да се пробват да бъдат деликатни, въоръженият спор е " мръсна " работа, цялостна с неустановеност и непредвидени последствия. Оръжията могат да се повредят, локалните командири не всеки път извършват заповеди, а мъглата на войната затруднява разгадаването на желанията на врага и разрешава елементарно да се поясняват неправилно желанията му.
При този случай хладнокръвието бързо взе връх, само че въпреки всичко ясно сподели какъв брой действителна е инцидентната или неволна ескалация. Когато се появиха първите известия за паднала ракета на полска територия, украинският президент Володимир Зеленски побърза да разгласи инспирирана от Русия " ескалация ", а полски публични лица заговориха за използването на членове 4 и 5 от Северноатлантическия контракт, цитирайки опасност за сигурността на Алианса. Когато се разкриха същинските аргументи за " нападението ", западните управляващи побързаха да освободят Киев от всякаква отговорност за нещастието. Те вярно показаха, че Украйна е изстреляла отклонена ракета в отбрана от съветските ракетни офанзиви против сериозна украинска инфраструктура и подсетиха на всички, че Русия е тази, която е почнала боевете и нелегално окупира украинска територия.
Трябва да отдадем дължимото на американските и полските водачи, които бързо разкриха същинските аргументи за тази злополука и се пробваха да " разредят " обстановката, без да позволен нейното изостряне. Но това надали дава съображение за блаженство. Представете си какво би станало, в случай че ракетата, която се отклони от авансово заложената траектория и удари територията на Полша, убивайки двама души, се беше оказала съветска. Москва щеше да отхвърли присъединяване си или ще назова случая случайност. Но даже руснаците да кажат истината, кой ще им повярва? Ще има настоятелни претенции за някаква форма на отговор, подхранвани от спекулации, че Москва е наредила удара, с цел да тества решимостта на Алианса. Някои анализатори биха говорили, че съветският президент Владимир Путин тества почвата за вероятен нуклеарен удар или се пробва да разбере дали Кремъл може да се измъкне с директни офанзиви против логистични центрове отвън Украйна. Цял хор от гласове ще крещят, че НАТО би трябвало да отговори на Русия по подобаващ метод и да " възвърне възпирането ".
Столтенберг: Войната в Украйна би трябвало да завърши на масата за договаряния
Киев се притеснява от ново заледяване на спора
Този случай и изключително рефлексната реакция на Зеленски също демонстрира, че Украйна ще се опита да употребява този вид случаи, с цел да насочи нови обвинявания против Русия, с цел да събере още повече благосклонности и поддръжка в чужбина. Вестник The New York Times заяви, че още в сряда вечерта Зеленски е казвал, че " не е бил уверен от първичните открития на следствието " и че към момента има вяра, че това е съветска ракета. Логиката на сходно държание може да бъде разбрана, само че тя към момента не е в наши (американски - бел. ред.) ползи, нито даже в украински. Подобен метод елементарно може да провокира отрицателен отговор. Financial Тimes цитира неназован западен посланик, който споделя: " Това става неуместно. Украинците унищожават доверието ни в тях. Никой не упреква Украйна и тя намерено лъже. И това нанася повече вреди от една ракета. "
Несъмнено Киев би трябвало да има мощен глас, когато се взема решение ориста му, само че страните, които го поддържат, също би трябвало да имат глас. " Да останем с Украйна " не значи, че би трябвало да оставим настрани своите ползи и паники, изключително когато те не съответстват изцяло с ползите и задачите на Киев. Никой виновен международен водач не може и не би трябвало да жертва ползите на страната си в името на други страни, а положителният съдружник няма да мълчи и ще каже на колегата си, в случай че счита държанието му за безразсъдно.
Не би трябвало да забравяме и нещо друго. Този въоръжен спор може да се ускори и да стане по-смъртоносен освен вследствие на " инцидентна " или " неумишлена " ескалация. Това надалеч не е единственият и даже не най-вероятният метод. Обикновено едно положение ескалира не тъй като другата страна е минала някакъв сериозен предел или защото са изтълкувани неправилно нейните дейности, а тъй като губи. Ето за какво Германия по време на Първата международна война стартира неограничена подводна война, а по време на Втората международна война употребява ракети Фау-1 Фау-2. Ето за какво Япония стартира да изпраща камикадзета по време на боевете в Тихия океан и за какво Съединени американски щати нахлуха в Камбоджа през 1970 година
Същата обстановка се развива през днешния ден в Украйна. Това, което стартира като " специфична военна интервенция " и трябваше да продължи няколко дни или седмици, се трансформира в огромна война на безсилие без забележим край. След многократни неуспехи Русия активизира няколкостотин хиляди спомагателни бойци (Путин очевидно не очакваше такава стъпка, когато стартира " интервенцията " ) и в този момент организира целенасочена акция за заличаване на инфраструктурата на Украйна. В същото време съдружниците на Киев усилват своята дипломатическа, икономическа и военна поддръжка. В този развой няма нищо инцидентно. Ескалацията поражда заради обстоятелството, че нито една от страните не е подготвена за договаряния. Всяка страна желае да завоюва и сигурно не има намерение да загуби.
Позицията на Киев е лесна за схващане. Украинците се борят за оцеляване. Нашето състрадание е на тяхна страна, оказваме им материална помощ и с право. Но американците са привикнали да хвърлят виновността за всички проблеми на света върху автократичните водачи и тяхната зла природа и по тази причина им е мъчно да схванат позицията на Путин. Междувременно съветският водач и неговите сътрудници считат, че техните жизненоважни ползи са застрашени. Признаването на тази действителност не значи отбрана на дейностите на Путин и оправдаване на дейностите на съветските военни в Украйна. Това е просто увещание, че Москва не е почнала спора за развлечение и че надали елементарно ще одобри провалянето.
За страдание тази обстановка демонстрира за какво е желателно да се постави завършек на този въоръжен спор и за какво ще има големи спънки по този път. Ако военните дейности се проточат, рискът от нови рискови произшествия и умишлени решения за ескалация ще бъде непостижимо огромен. Освен това не можем да сме сигурни, че новите произшествия ще бъдат интерпретирани вярно или че изкушението да се покачат залозите постоянно ще среща твърда опозиция. Тези, които приканват за по-голямо внимание към дипломацията и съществени старания за споразумяване, вярно означават, че до момента в който летят патрони и ракети, тази опасност ще съществува.
Но договарянията не са панацея. Всъщност в този момент е мъчно да сме оптимисти за вероятностите пред дипломацията. Сега Киев пое самодейността на бойното поле, само че няма признаци, че Москва е подготвена да направи компромис, още по-малко да извърши всички украински претенции. И в случай че и двете страни имат вяра, че могат да подобрят позицията си, като продължат да се бият, договорка не е допустима.
И даже в случай че страните проявят интерес към съществени договаряния, ще има доста спънки пред триумфа им. Между Москва и Киев има дълбока ненавист и няма никакво доверие. Много заинтригувани лица и страни ще желаят да кажат думата си и да повлияят на резултата по някакъв метод. Списъкът от на практика въпроси, които би трябвало да бъдат решени, е доста дълъг и тези въпроси са извънредно комплицирани. Необходимо е да се разделят воюващите, да се открият граници, да се върнат военнопленниците и пленените цивилни жители, да се окаже помощ на Украйна за възобновяване, да й се дадат гаранции за сигурност, да се потърсят отговорност от отговорните за военни закононарушения, да се отстранен глобите и така нататък и тъй наречените Решаването на всички тези проблеми ще бъде извънредно мъчно. Ще бъде мъчно даже за медиатор, който е събрал най-хубавите качества на Талейран, Метерних, Бисмарк, Джоу Енлай, Лахдар Брахими, Ричард Холбрук и Джими Картър, да реализира някакъв прогрес.
Виждам (авторът - бел.ред.) едно позитивно нещо в този противен случай. Той припомня на всички, че колкото по-дълго продължава един въоръжен спор, толкоз е по-голям шансът той да ескалира. А ескалацията може да има пагубни резултати. Отклонената ракета може да даде на водачите и от двете страни в този спор тласък да го прекратят допустимо най-бързо. Ако не го създадат, има всички шансове да има нови рискови произшествия. И кой знае какво ще последва.
Нормандската четворка и войната в Украйна
Неуспехът на НАТО в договарянията с Русия разкрива рискови външнополитически недостатъци и бездънен недостиг на отговорност към мира в Европа
Ако смятате, че рискът от ескалация на въоръжения спор в Украйна е нищожен, то трагичната гибел във вторник на двама полски жители от инцидентно прелетяла украинска зенитна ракета ще Ви накара да се замислите. В Украйна се водят широкомащабни бойни дейности и даже воюващите страни да се пробват да бъдат деликатни, въоръженият спор е " мръсна " работа, цялостна с неустановеност и непредвидени последствия. Оръжията могат да се повредят, локалните командири не всеки път извършват заповеди, а мъглата на войната затруднява разгадаването на желанията на врага и разрешава елементарно да се поясняват неправилно желанията му.
При този случай хладнокръвието бързо взе връх, само че въпреки всичко ясно сподели какъв брой действителна е инцидентната или неволна ескалация. Когато се появиха първите известия за паднала ракета на полска територия, украинският президент Володимир Зеленски побърза да разгласи инспирирана от Русия " ескалация ", а полски публични лица заговориха за използването на членове 4 и 5 от Северноатлантическия контракт, цитирайки опасност за сигурността на Алианса. Когато се разкриха същинските аргументи за " нападението ", западните управляващи побързаха да освободят Киев от всякаква отговорност за нещастието. Те вярно показаха, че Украйна е изстреляла отклонена ракета в отбрана от съветските ракетни офанзиви против сериозна украинска инфраструктура и подсетиха на всички, че Русия е тази, която е почнала боевете и нелегално окупира украинска територия.
Трябва да отдадем дължимото на американските и полските водачи, които бързо разкриха същинските аргументи за тази злополука и се пробваха да " разредят " обстановката, без да позволен нейното изостряне. Но това надали дава съображение за блаженство. Представете си какво би станало, в случай че ракетата, която се отклони от авансово заложената траектория и удари територията на Полша, убивайки двама души, се беше оказала съветска. Москва щеше да отхвърли присъединяване си или ще назова случая случайност. Но даже руснаците да кажат истината, кой ще им повярва? Ще има настоятелни претенции за някаква форма на отговор, подхранвани от спекулации, че Москва е наредила удара, с цел да тества решимостта на Алианса. Някои анализатори биха говорили, че съветският президент Владимир Путин тества почвата за вероятен нуклеарен удар или се пробва да разбере дали Кремъл може да се измъкне с директни офанзиви против логистични центрове отвън Украйна. Цял хор от гласове ще крещят, че НАТО би трябвало да отговори на Русия по подобаващ метод и да " възвърне възпирането ".
Столтенберг: Войната в Украйна би трябвало да завърши на масата за договаряния
Киев се притеснява от ново заледяване на спора
Този случай и изключително рефлексната реакция на Зеленски също демонстрира, че Украйна ще се опита да употребява този вид случаи, с цел да насочи нови обвинявания против Русия, с цел да събере още повече благосклонности и поддръжка в чужбина. Вестник The New York Times заяви, че още в сряда вечерта Зеленски е казвал, че " не е бил уверен от първичните открития на следствието " и че към момента има вяра, че това е съветска ракета. Логиката на сходно държание може да бъде разбрана, само че тя към момента не е в наши (американски - бел. ред.) ползи, нито даже в украински. Подобен метод елементарно може да провокира отрицателен отговор. Financial Тimes цитира неназован западен посланик, който споделя: " Това става неуместно. Украинците унищожават доверието ни в тях. Никой не упреква Украйна и тя намерено лъже. И това нанася повече вреди от една ракета. "
Несъмнено Киев би трябвало да има мощен глас, когато се взема решение ориста му, само че страните, които го поддържат, също би трябвало да имат глас. " Да останем с Украйна " не значи, че би трябвало да оставим настрани своите ползи и паники, изключително когато те не съответстват изцяло с ползите и задачите на Киев. Никой виновен международен водач не може и не би трябвало да жертва ползите на страната си в името на други страни, а положителният съдружник няма да мълчи и ще каже на колегата си, в случай че счита държанието му за безразсъдно.
Не би трябвало да забравяме и нещо друго. Този въоръжен спор може да се ускори и да стане по-смъртоносен освен вследствие на " инцидентна " или " неумишлена " ескалация. Това надалеч не е единственият и даже не най-вероятният метод. Обикновено едно положение ескалира не тъй като другата страна е минала някакъв сериозен предел или защото са изтълкувани неправилно нейните дейности, а тъй като губи. Ето за какво Германия по време на Първата международна война стартира неограничена подводна война, а по време на Втората международна война употребява ракети Фау-1 Фау-2. Ето за какво Япония стартира да изпраща камикадзета по време на боевете в Тихия океан и за какво Съединени американски щати нахлуха в Камбоджа през 1970 година
Същата обстановка се развива през днешния ден в Украйна. Това, което стартира като " специфична военна интервенция " и трябваше да продължи няколко дни или седмици, се трансформира в огромна война на безсилие без забележим край. След многократни неуспехи Русия активизира няколкостотин хиляди спомагателни бойци (Путин очевидно не очакваше такава стъпка, когато стартира " интервенцията " ) и в този момент организира целенасочена акция за заличаване на инфраструктурата на Украйна. В същото време съдружниците на Киев усилват своята дипломатическа, икономическа и военна поддръжка. В този развой няма нищо инцидентно. Ескалацията поражда заради обстоятелството, че нито една от страните не е подготвена за договаряния. Всяка страна желае да завоюва и сигурно не има намерение да загуби.
Позицията на Киев е лесна за схващане. Украинците се борят за оцеляване. Нашето състрадание е на тяхна страна, оказваме им материална помощ и с право. Но американците са привикнали да хвърлят виновността за всички проблеми на света върху автократичните водачи и тяхната зла природа и по тази причина им е мъчно да схванат позицията на Путин. Междувременно съветският водач и неговите сътрудници считат, че техните жизненоважни ползи са застрашени. Признаването на тази действителност не значи отбрана на дейностите на Путин и оправдаване на дейностите на съветските военни в Украйна. Това е просто увещание, че Москва не е почнала спора за развлечение и че надали елементарно ще одобри провалянето.
За страдание тази обстановка демонстрира за какво е желателно да се постави завършек на този въоръжен спор и за какво ще има големи спънки по този път. Ако военните дейности се проточат, рискът от нови рискови произшествия и умишлени решения за ескалация ще бъде непостижимо огромен. Освен това не можем да сме сигурни, че новите произшествия ще бъдат интерпретирани вярно или че изкушението да се покачат залозите постоянно ще среща твърда опозиция. Тези, които приканват за по-голямо внимание към дипломацията и съществени старания за споразумяване, вярно означават, че до момента в който летят патрони и ракети, тази опасност ще съществува.
Но договарянията не са панацея. Всъщност в този момент е мъчно да сме оптимисти за вероятностите пред дипломацията. Сега Киев пое самодейността на бойното поле, само че няма признаци, че Москва е подготвена да направи компромис, още по-малко да извърши всички украински претенции. И в случай че и двете страни имат вяра, че могат да подобрят позицията си, като продължат да се бият, договорка не е допустима.
И даже в случай че страните проявят интерес към съществени договаряния, ще има доста спънки пред триумфа им. Между Москва и Киев има дълбока ненавист и няма никакво доверие. Много заинтригувани лица и страни ще желаят да кажат думата си и да повлияят на резултата по някакъв метод. Списъкът от на практика въпроси, които би трябвало да бъдат решени, е доста дълъг и тези въпроси са извънредно комплицирани. Необходимо е да се разделят воюващите, да се открият граници, да се върнат военнопленниците и пленените цивилни жители, да се окаже помощ на Украйна за възобновяване, да й се дадат гаранции за сигурност, да се потърсят отговорност от отговорните за военни закононарушения, да се отстранен глобите и така нататък и тъй наречените Решаването на всички тези проблеми ще бъде извънредно мъчно. Ще бъде мъчно даже за медиатор, който е събрал най-хубавите качества на Талейран, Метерних, Бисмарк, Джоу Енлай, Лахдар Брахими, Ричард Холбрук и Джими Картър, да реализира някакъв прогрес.
Виждам (авторът - бел.ред.) едно позитивно нещо в този противен случай. Той припомня на всички, че колкото по-дълго продължава един въоръжен спор, толкоз е по-голям шансът той да ескалира. А ескалацията може да има пагубни резултати. Отклонената ракета може да даде на водачите и от двете страни в този спор тласък да го прекратят допустимо най-бързо. Ако не го създадат, има всички шансове да има нови рискови произшествия. И кой знае какво ще последва.
Нормандската четворка и войната в Украйна
Неуспехът на НАТО в договарянията с Русия разкрива рискови външнополитически недостатъци и бездънен недостиг на отговорност към мира в Европа
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ