Ядрени оръжия срещу сателитите. Има ли перспективи подобен подход?
Колкото и необичайно да звучи, в началото проучването на космоса има чисто военни цели. Още в края на 50-те години учените в Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики работят върху създаването на разследващи спътници, които при започване на 60-те години стартират да извършват бойни задания. По същото време са изстреляни и първите навигационни спътници, системи за ранно разкриване на балистичните ракети, както и изтребители или сателити-прехващачи. Двете страни работят и върху изстрелването на нуклеарни оръжия в космоса за поразяване на наземни цели, само че при започване на 70-те години Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики подписват контракт, съгласно който космосът може да се употребява единствено за релативно мирни цели (всичко, което не включва удари по Земята от космоса). Поради това потреблението на нуклеарни оръжия беше изоставено. Само че те могат да бъдат извънредно ефикасни за поразяване на задачите в космоса, т.е. на спътниците.
Ядрен гърмеж в космоса
Ядреният гърмеж в космоса може да извади от строя електронните устройства в орбита и на Земята Защо тъкмо нуклеарният гърмеж се смята за дейно средство за поразяване на спътниците? Причината е, че в Космоса няма атмосфера, тъй че няма взривна ударна вълна. Следователно обектите могат да бъдат изумени единствено посредством осколки или кинетично влияние.
Както е известно, при положение на нуклеарна детонация се основава мощна електромагнитна вълна, която може да извади от строя електрическите и електронните устройства на евентуалния зложелател. Както и да заглуши връзките. Ето за какво Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики интензивно проучваха опцията за потребление на нуклеарните оръжия за " галактически войни ".Първата ракета с нуклеарен заряд при опит за заличаване на спътник е изстреляна от Съединени американски щати в космоса през 1958 година В рамките на опита Argus на височина 170 км над земната повърхнина е взривена бойна глава с мощ 1,7 килотонни единици тротил. Съобщава се, че приборите на спътника са били изключени, а радиовръзките в радиус от 80 км от гърмежа са били изгубени. Почти незабавно Съединени американски щати детонират още две нуклеарни бойни глави на височина 300 и 800 километра.
Блясък след нуклеарна детонация в космоса, сниман от разстояние 1200 км В същото време спътникът Explorer 4 открива пояси от радиоактивни частици, които са привлечени към Земята от нейното магнитно поле. Това провокира появяването на полярни сияния на южните ширини. Тоест освен в тестовите райони, само че и в противоположната част на планетата.
Първата руска атомна бомба избухва в космоса на 27-ми октомври 1961 година като част от опит, наименуван интервенция „ К “. Балистичната ракета R-12 извежда на височина 150 км 1,2 килотона тротилов еквивалент. Час по-късно същата бомба се взривява на височина 300 километра. Резултатите се оказаха напълно същите като след опитите на Съединени американски щати.
Година по-късно Съединени американски щати изстрелват бомба с мощ 1,450 килотона на височина 400 километра в границите на плана Starfish Prime. Това бе най-мощният заряд, взривяван в миналото в космоса. Светлината от детонацията се вижда на разстояние 6000 километра. След детонацията всички електрически уреди в Хавай изгаснаха. Почти на цялата територия на Тихия океан се следиха полярни сияния. Радиационните пояси в космоса бяха закрепени в продължение на още 5 години.
Взривът на нуклеарна бомба в космоса с мощ 410 килотона в тротилов еквивалент Една трета от всички спътници в орбита към Земята излизат от строя вследствие на детонацията. Много спътници също губят връзка, в това число руският сателит „ Космос-5 “, който е трябвало да записва бъдещите руски нуклеарни опити в космоса. Впоследствие двете страни правят още няколко нуклеарни детонации в космоса, които водят до щета на електрическите и електронните устройства както в космоса, по този начин и на Земята.
След като правят оценка последствията от потреблението на нуклеарни оръжия в космоса, Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики приключват всички проби, откакто на 5-ти август 1963 година подписват интернационален контракт за възбрана на нуклеарните опити в космоса.
Историята на системите за битка с вражеските спътници
Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати стартират да работят по създаването на системи за заличаване на вражеските спътници през цялото време на галактическата конкуренция, защото те са в положение да „ ослепят “ врага и да го лишат от навигационната система, която е извънредно значима в актуалната война. Първоначално за унищожаването на спътниците се основават маневриращи спътници-прехващачи. Така да вземем за пример първият подобен руски сателит, Полет-1, е изстрелян в космоса през 1963 година Той разполага с управляемо взривно устройство, което му дава опция да унищожава американските разследващи спътници на Съединени американски щати от типа Inspector.
Съветският военен сателит Polet-1 Тъй като обаче потреблението на нуклеарни оръжия в космоса е било единствено в развой на експериментиране, а по-късно е било неразрешено, за унищожаването на обектите в космоса са употребявани стандартни детонации и осколки.
Съветските спътници-прехващачи са пуснати в пробна употреба едвам 10 години по-късно – през 1972 година, а през 1979 година, след рационализация, те са въведени в бойно дежурство от Силите за противоракетна защита. Също по този начин в средата на 60-те години Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики стартират работа по създаването на пилотирани бойни кораби.
Така в Съюз на съветските социалистически републики е основана станцията „ Салют “ (известна още като „ Алмаз “), която съгласно легендата била мирна, само че в действителност разполагала с модифицираното самолетно оръдие НР-23 за заличаване на спътниците-прехващачи на съперника. Освен това станцията „ Алмаз “ можела да унищожава и други типове противников спътници.
Станцията „ Салют “, известна още като бойната орбитална станция „ Алмаз През 80-те години на предишния век обаче потребността от спътници-прехващачи понижава, защото става допустимо да се смъкват доста спътници с ракети, изстреляни от самолети, от Земята или от повърхността на водата. Така да вземем за пример съветските системи за противовъздушна защита S-500 понастоящем могат да поразяват спътници. Съединените щати разполагат даже и с по-модерна техника със същото предопределение.
Има ли смисъл да се употребяват нуклеарни оръжия в космоса
Много специалисти са скептично настроени към концепцията за потребление на нуклеарни оръжия в космоса. Факт е, че унищожаването на всеки небесен обект води до образуването на маса парчета. Като се има поради високата скорост на придвижване, те могат да съставляват огромна заплаха за всички останали спътници, както и за други обекти, като да вземем за пример МКС.
Космическите парчета след унищожаването на спътниците от нуклеарния гърмеж могат да имат непредвидими последствия Това значи, че следствията от потреблението на нуклеарни оръжия в космоса не могат да бъдат следени. Поради това те биха могли да изложат на сериозен риск галактическите активи на страната и нейните съдружници. Но в същото време може да се подсигурява, че потреблението на нуклеарен заряд ще аргументи съществени вреди на съперника, като да вземем за пример ще извади от строя световната сателитна система за позициониране (GPS).
Каквато и да е първичната цел, разполагането на нуклеарни оръжия в космоса може да докара до прекомерно сериозна дестабилизация. Въпреки че няма общоприета формулировка за стратегическа непоклатимост, учените постоянно я дефинират като композиция от спешна непоклатимост, учредена на риска от нуклеарна ескалация по време на военна рецесия. Както и непоклатимост при конкуренция във въоръжаването – когато страните могат да избегнат дейности и реакции, които се трансформират в скъпа и рискова конкуренция във въоръжаването.
Ядрените оръжия, основани в космоса, усилват риска дадена страна да прибегне до потреблението на нуклеарни оръжия по време на рецесия. Както оръжията, ориентирани към Земята, по този начин и тези, ориентирани към цели в космоса, основават тласъци за превантивно потребление на нуклеарни оръжия.
Парадоксът се състои в това, че потреблението на нуклеарни оръжия в космоса е сравнимо с потреблението им на Земята – врагът сигурно ще понесе съществени вреди, само че в това време страната, която първа ги е употребила, също понася големи вреди. Въпреки това на нуклеарните оръжия в космоса може да се откри и друго приложение – те теоретично могат да предпазят Земята от метеорити. И сега учените работят върху опцията за сходно приложение.
