Колко си сладичко, ще те изям“, Моето бонбонче“, Любимата ми

„ Колко си сладичко, ще те изям “, „ Моето бонбонче “, „ Любимата ми буболечка “ - когато родителите гледат детето си, съумяват да измислят не едно или две, а стотица нежни обръщения.
Кога е време да спрат и за какво, разказва  психоаналитикът Пол Паулу.

Външният тип на бебето е доста друг от този на възрастния - огромни очи, дебели бузки, закръглено телце. Тези външни признаци ни умиляват и ни карат безрезервно да се грижим за мъниците - по този начин работи нашата физиология.

Веднага щом забележим някое малко създание (не е наложително да е дете, може да е кученце или коте), в мозъка се засилва специфична система, която провокира предпочитание да се грижим за него, да го прегърнем и милваме.

В същото време, колкото повече време родителите прекарват с детето, толкоз по-привлекателно им наподобява то.

5 външни черти, с които бебето ни очарова:
 

- огромна (по отношение на тялото) кръгла глава;

- огромни очи, ситуирани над средата на лицето;

- цялостни бузки;

- огромно чело;

- пухкаво и меко на досег тяло.

Снимка: Getty Images

Нежните думи, които вземаме „ назаем “ от животинския свят идват в съзнанието ни не инцидентно. Всички тези пухкави, мекички дребни същества желаят да бъдат галени, гушкани, притискани, предпазени. Така детето се трансформира в  „ котенце ”, „ пиленце “ и „ зайче ”, „ буболечка “.  А в случай че детето е „ тигърче ” или „ лъвче ”  – това провокира подсъзнателно предпочитание у него да е мощно и борбено “, изяснява специалистът.

Желанието да се избере „ сладостен “ прякор за детето е разбираемо: ние се стремим да си осигурим нещо прелестно, най-вече храна. Детето се възприема в този подтекст като най-голямата и значима плячка. От друга страна, човешката душeвност на най-примитивно равнище ориентира вкусовите ни чувства към нещо сладко, сочно и с прелестен външен тип. Затова в всекидневието, в търсене на приятни чувства, ние неумишлено свързваме децата с приятна, атрактивна храна, изяснява психологът.

Кога прякорът може да навреди

Прякорът, колкото и да е дребничък, може да навреди на растящо дете. Защо от време на време умалителните прозвища звучат като насмешка. Например, постоянно назоваваме пълничко дете  " бонбонче ", " захарче ", " поничка "   , само че в юношеството това може да го тласне към анорексия и други проблеми.

„ Започвайки от 6-7-годишна възраст, детето се стреми да порасне, за бъде като възрастните и да бъде признато измежду връстниците си. Наричайки го „ бонбонче “ пред другите и най-много пред приятелите му, вие подчертавате, че е към момента мълко “, споделя Паулус,

Психологът предизвестява: от тази възраст всевъзможни прякори и нежни обръщениа, които употребявате в стеснен фамилен кръг, би трябвало да си „ останат “ вкъщи.

В позната среда те могат да успокоят и да вдъхнат убеденост. Но отвън фамилията са способни да унижат детето, обобщават специалисти от изданието  Psy.

Мона Василева  / Новите родители